Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.04.20** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-** състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12873 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от А.С.С. искова
молба срещу В.Г.И. и А. В.Я. за установяване правото й на собственост върху
описания в исковата молба недвижим имот – апартамент № 7, находящ се в гр. С.,
ул. „*******“ № **, вх. *, ет. * и осъждане на А. В.Я. да предаде владението
върху него.
Ищцата твърди, че е собственик на апартамента по
наследство от майка си Г.Я.С.. Узнала, че на 20.04.2006 г. В.Г.И. дарила на
дъщеря си А. В.Я. ¼ ид.ч. от апартамента. Ищцата отправила покА. до
ответниците доброволно да й предадат владението върху имота, но те отказали с
доводи, че ½ ид.ч. от имота е тяхна собственост. Моли по отношение на
ответниците да бъде признато за установено, че е собственик на процесния имот, а
А.В.Я. да бъде осъдена да й предаде владението му.
Ответниците оспорват предявените срещу тях искове.
Противопоставят възражение за придобивна давност с твърдения, че след смъртта
на брата на наследодателката на ищцата Г.Я.С. – В.Я.Д.през 1999 г. ответниците
започнали да владеят имота. А.С. не афиширала изключителна собственост върху процесния
апартамент. До смъртта си Г.Я. живяла в едно домакинство с ответниците, които
се грижили за нея. От 1983 г. ищцата не поддържала никакви връзки с майка си.
Със знанието, че В. И.притежава ¼ ид.ч. от правото на собственост върху
процесния имот по наследство от съпруга си В.Д., тя прехвърлила тази идеална
част на дъщеря си А.Я.. Дори и по отношение на ответниците да не била изтекла
кратката придобивна давност, то 10-годишната давност изтекла поради
присъединяване на владението на наследодателя им В.Д., който владял имота от
1983 г. до смъртта си през 1999 г. Молят искът да бъде отхвърлен.
Ответницата А. Я. е направила, при условията на
евентуалност, че предявеният срещу нея иск бъде уважен, възражение за право на
задържане до заплащане на сумата от 7 000 лева за извършени подобрения в
имота и 1 115.47 лева за заплатени местен данък и такса смет.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа стрА.:
Видно от
договор за покупко-продажба от 30.12.1968 г. на държавен недвижим имот съгласно
Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, Я.Д.Я.е закупил
апартамент № 7, находящ се в жилищната сграда на ул. „*******“ № **, вх. Б, ет.
3, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня-клозет, входно антре и балкон,
застроен на 53.45 кв.м., с 219.60 куб.м. обща квадратура, при граници: изток –
апартамент на Д.А., запад – апартамент на Г.Ш., север – ул. „*******“, юг –
двор, отгоре – държавен апартамент, отдолу – апартамент на Х.П., заедно с таван
от 8.10 куб.м., при граници: изток – коридор, запад – таван на Н.А., север –
коридор, юг – коридор; мазе от 7.73 куб.м., при граници: изток – коридор, запад
– калкан, север – държавно мазе, юг – мазе на Н.К.и 2.64% ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото, цялото от 905, съставляващо
парцел ІІІ, кв. 441 в м. „Центъра“ по плА.на гр. София.
От
удостоверение от 03.09.1979 г. се установява, че Я.Д.Я.е починал на 18.08.1979
г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Г.И.Я., сина си В.Я.Д.и
дъщеря Г.Я.С..
Прието е
като доказателство по делото заверено копие на протокол от 05.12.1979 г. по
гр.д. № 14365/1979 г. по описа на СРС, от което е видно, че Г.И.Я., В.Я.Д.и Г.Я.С.
са постигнали спогодба Г.С.Я. да получи изключителна собственост върху
процесния апартамент № 7 на ул. „*******“ № ** в гр. София, ведно с мазе, таван
и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, като за уравнение на дяловете Г.Я. и В.Я.са получили по 2 000
лева и са напълно удовлетворени.
Протоколът
е вписан в Служба по вписванията на 14.02.2010 г.
Установява
се от удостоверение за наследници изх. № АО9400-5649/20.12.2013 г. на СО, район
„Средец“, че Г.Я. Д.е починала на 27.10.2004 г. и е оставила за свой единствен
законен наследник А.С.С..
На
12.08.1999 г. е починал В.Я.Д.и е оставил за свои наследници по закон съпругата
си В.Г. И.– Д.и дъщеря си А.В.Я..
На
20.04.2006 г. В.Г. И.– Д.е дарила на дъщеря си А. В.Я. ¼ ид.ч. от апартамент
№ 7, находящ се в гр. София, ул. „*******“ № **, вх. Б, ет. 3. (нотариален акт
№ 97, том І, рег. № 1451, дело № 80 от 20.04.2006 г. на нотариус рег. № 014 на
НК)
На
24.03.2010 г. А.С.С. е представила на нотариус рег. № 302 на НК за връчване на
нотариална покА.до А.В.Я., в която е заявила, че е единствен собственик на
апартамент № 7 на ул. „*****“ № ** вх. Б, ет. 3; кани я да й предаде държането
върху имота, да й заплати събраните до момента наеми и да й заплаща обезщетение
от 400 евро месечно за ползването на имота.
Нотариалната
покА.е връчена на 26.03.2010 г. на майката на А.Я. – В. И., със задължение да я
предаде на адресата.
Ответникът
А. Я. е представила, във връзка с упражненото с отговора на исковата молба
право на задържане на имота до заплащане на подобренията и необходимите
разноски приходни квитанции за заплатен местен данък за процесния имот за
периода 2006 г. – 2014 г.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели относно
упражнявА.та от страните и техните наследодатели фактическа власт върху имота.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна стрА.следното:
Предявени
са пасивно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 108 от ЗС.
Всеки,
който твърди, че правото му на собственост върху определена вещ се оспорва или
се владее от друго лице може да предяви иск за установяване на собственическите
си права и да иска предаване на владението върху обекта на собственост.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН в тежест на ищцата А.С.С. е да докаже, че е собственик
на процесния имот на основание наследствено правоприемство от наследодателя си Г.Я.С.,
изключителен собственик на процесния имот и че неоснователно имотът се владее
от ответника А.В.Я..
Не се спори между страните, че след смъртта на
придобилия по силата на договор за покупко-продажба на държавен имот Я.Д.Я.наследниците
му Г.И.Я., В.Я.Д.и Г.Я.С. са поделили наследствения апартамент № 7, като
изключителен собственик на имота е стА.ла Г.С., а дяловете на остА.лите
съделители са уравнени с парични суми.
Спогодбата е договор, чрез който страните прекратяват
един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни
отстъпки (чл. 365, ал. 1 от ЗЗД), а делбената спогодба има вещно-прехвърлително
действие досежно вещите, които са предмет на делбата (т. 8, б. „б“ от ППВС №
7/73 г.). Вписването на договора за делба има оповестително значение, без да се
отразява на неговата валидност, поради което следва да се зачете като титул,
установяващ изключителните собственически права върху процесния имот в полза на
Г.Я.С. от 05.12.1979 г.
Безспорно е и че единствен наследник на Г.С. е нейната
дъщеря А.С.С..
Ответницата А.Я. е противопоставила на ищцата
възражения, изключващи претендираните от А.С. собственически права, както и
основание да предаде владението върху имота – придобиване на имота поради упражнявА.фактическа
власт с намерение за своене.
Установява се от показанията на свидетеля Д., че през
1998 г. А.Я. се е преместила да живее в апартамента на ул. „*******“ № ** при
леля си Г., която имала нужда от помощ в обслужването, но поела и ангажимент да
помогне на А. със следването и с професионалната й ориентация. Родителите на А.
– В.и В. останали да живеят в апартамент под наем в ж.к. „Младост“ в гр. София.
През този период В., бащата на А., посещавал имота, където имал лаборатория. В.
ходела при дъщеря си в апартамента, за да й помага в домакинската работа и в
грижите за леля й Г.. Никой от свидетелите не съобщава през периода от 1983 г.
до смъртта си през 1999 г. В.да е извършвал действия, представляващи афиширане
на изключителни собственически права върху имота. Обстоятелството, че в
апартамент № 7 е разположил своя лаборатория, където е проявявал снимки и филми
не е действие, с което се отблъсква упражняваната от собственика Г.С.
фактическа власт върху имота. По силата на сключената съдебна делба С. е
станала изключителен собственик на апартамент № 7, а наличието на чужди вещи в
собствения й имот е търпимо действие и не може да служи за основание за
придобиване на владение. В случая действието по разполагане на лабораторията и
използването й от бащата на А.Я. се е извършвало с изключителното съгласие на
собственика Г.С. и по силата на близките й роднински връзки с В., който е неин
брат.
Отново по благоволение и изрично съгласие на Г.С. племенницата
й А.Я. е обитавала имота, като това е наложено от недостатъчното пространство в
апартамента в ж.к. „Младост“, където е живеел и дядото на А.по майчина линия,
заедно с родителите й. Освен това, Г.С. е живеела сама и се е нуждаела от помощ
в ежедневието си. Настаняването на А.Я. *** е станало със знанието и съгласието
на собственика Г.С.. Поради това А.Я. се е намирала в имота по силата на устен
договор за заем за послужване.
Не се събраха доказателства, че до 2004 г., когато е
настъпила смъртта на Г.Я., с явни и недвусмислени действия А.Я. е отблъснала
владението на леля си и започнала да демонстрира действия, попадащи в
съдържанието на владението като фактическа власт, задължителен елемент от сложния
състав на придобивната давност. Според ТР № 1/06.08.2013 г. по тълк.д. № 1/2012
на ОСГК на ВКС, упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. Не се установи до смъртта си Г.С. да
е търпяла упражняването на фактическа власт от трети лица, изразили явно
намерение да своят имота – в случая брат й В.Д. и племенницата й А.Я.. Това
обстоятелство е в тежест на ответниците, доколкото те се позовават на
придобивна давност. Считайки себе си за собственик на процесния апартамент,
ирелевантно е с оглед предмета на спора дали и как Г.С. е демонстрирала
собственическите си права. Напротив, ответниците са тези, които следваше да
докажат, че са обърнали установеното от А.С. държане на имота във владение,
изключващо собственическите правомощия на Г.С.. В случая не се доказа нито
демонстриране на собственически правомощия, нито явна промяна в намерението на А.С.
и В.И. да започнат да владеят имота за себе си, и в частност да се разпореждат
с него. Още по-малко се установява проява на каквото и да е поведение от стрА.на
В. И.– Д., което да представлява действие по владение, ползване или
разпореждане с имота. Посещенията й в апартамента на ул. „*******“ № ** са били
спорадични, с определена цел и неизменно свързани с желанието й да помага на
дъщеря си в домакинството.
След смъртта на собственика на процесния апартамент №
7 Г.С. на 27.10.2004 г. ответницата А. Я. е продължила да обитава имота до 2006
г., когато е заживяла отново с родителите си. Действие по упражняване на
фактическа власт с намерение за своене А.Я.е извършила чрез отдаването му под
наем през 2008 г.
Дори и да се приеме, че от 27.10.2004 г. А.Я.е
започнала да владее имота за себе си, владението й е недобросъвестно. За да се
придобие собственическо право на посоченото основание е необходимо фактическата
власт с намерение за своене да се демонстрира чрез явни, недвусмислени и
спокойни действия в продължение на 10 години.
В отговора на исковата молба А. Я. е заявила и че
присъединява владението на праводателя си по договор за дарение В. И.– Д..
Съобразно гореизложеното, съдът намира за недоказано осъществяване на действия
от стрА.на В. И., които да представляват упражнявА.фактическа власт с намерение
за своене.
Дарението на ¼ ид.ч. от имота през 2006 г. от В.
И.– Д.на А.Я.опровергава защитната теза на втория ответник за установено владение
с намерение за своене на имота до 2006 г. Волеизявлението на А.Я., с което
приема дарението от В. И.– Д.на ¼ ид.ч. от имота опровергава намерение
за своенето на тази идеална част от момент, предхождащ 20.04.2006 г.
Поради това, най-късният момент, от който А.В.Я.е
започнала да свои имота е 2008 г. До предявяването на исковата молба на 21.08.2014
г. не е изтекъл период от 10 години, за да се счете за основателно възражението
за придобивна давност.
Неоснователно е и възражението за прилагане на
кратката петгодишна придобивна давност. Дарението на ¼ ид.ч. от
процесния имот от В.И. на А.С. представлява правно основание, годно да
прехвърли собственост. Налице е и сочения недостатък на това правно основание –
незнание на приобретателя, че праводателят му не е собственик, доколкото
протоколът за доброволна делба от 05.12.1979 г. по гр.д. № 14365/1979 г. по
описа на СРС не е бил вписан, за да произведе оповестителното си действие.
Дори и да е било добросъвестно, владението е
прекъснато през 2010 г. – с получаване на отправената от А.С. нотариална покана,
с която владението е смутено и е престанало да бъде спокойно, явно и
непрекъснато.
По така изложените съображения, съдът намира, че
предявените от А.С.С. срещу ответниците А.В.Я.и В.Г.И. искове са основателни и
следва да бъдат уважени, като първият ответник бъде осъден да предаде
владението на процесния имот на ищцата, а по отношение на втория – да се
признае за установено, че А.С. е изключителен собственик на спорния имот.
При този изход на спора, разноски следва да бъдат
присъдени в полза на ищцата.
С исковата молба са предявени два обективно съединени
иска и държавна такса се дължи по всеки от тях, или по 759.55 лева. Ищцата е
внесла държавна такса на обща стойност 800 лева, поради което пълният размер на
дължимата такса е внесен по предявения срещу първия ответник иск. В.И. следва
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 719.10 лева.
Представителят на ответниците е възразил за прекомерност
на адвокатския хонорар на ищцата.
При материален интерес от 75 594.70 лева,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата от 3 808.37 лева. При предявени два иска с посочената
стойност на материалния интерес, върху който се определя хонорара,
претендираното възнаграждение от 5 000 лева не е прекомерно. Всеки от
ответниците дължи половината от него.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по
предявен от А.С.С., ЕГН ********** срещу А.В.С., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, че ищцата е собственик на апартамент № 7, находящ се в
жилищната сграда на ул. „*******“ № **, вх. Б, ет. 3, състоящ се от една стая,
хол, кухня, баня-клозет, входно антре и балкон, застроен на 53.45 кв.м., с
219.60 куб.м. обща квадратура, при граници: изток – апартамент на Д.А., запад –
апартамент на Г.Ш., север – ул. „*******“, юг – двор, отгоре – държавен
апартамент, отдолу – апартамент на Х.П., заедно с таван от 8.10 куб.м., при
граници: изток – коридор, запад – таван на Н.А., север – коридор, юг – коридор;
мазе от 7.73 куб.м., при граници: изток – коридор, запад – калкан, север –
държавно мазе, юг – мазе на Н.К.и 2.64% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, цялото от 905, съставляващо парцел ІІІ, кв.
441 в м. „Центъра“ по плА.на гр. София и ОСЪЖДА А.В.С., ЕГН ********** да
предаде на А.С.С., ЕГН ********** владението върху него.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по
предявен от А.С.С., ЕГН ********** срещу В.Г.И., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ЗС вр. чл. 5,
ал. 1 от ЗН, че ищцата е собственик на апартамент № 7, находящ се в жилищната
сграда на ул. „*******“ № **, вх. Б, ет. 3, състоящ се от една стая, хол,
кухня, баня-клозет, входно антре и балкон, застроен на 53.45 кв.м., с 219.60
куб.м. обща квадратура, при граници: изток – апартамент на Д.А., запад –
апартамент на Г.Ш., север – ул. „*******“, юг – двор, отгоре – държавен
апартамент, отдолу – апартамент на Х.П., заедно с таван от 8.10 куб.м., при
граници: изток – коридор, запад – таван на Н.А., север – коридор, юг – коридор;
мазе от 7.73 куб.м., при граници: изток – коридор, запад – калкан, север –
държавно мазе, юг – мазе на Н.К.и 2.64% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, цялото от 905, съставляващо парцел ІІІ, кв.
441 в м. „Центъра“ по плА.на гр. София.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, В.Г.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на СГС сумата
от 719.10 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, А.В.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.С.С., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 3 299.55 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, В.Г.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.С.С., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 2 580.45 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: