Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. Габрово, 08.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на втори април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шаханова, като
разгледа докладваното от съдия С. Миланези в. гр. д. № 52 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и следващите от ГПК.
С решение № 190 от 11.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1077/2017 г., Севлиевският районен съд е осъдил, на
основание чл. 45 ЗЗД, С.Х.Х.
и Х.С.Х.,***, да
заплатят солидарно на Д.П.Д., от гр. С., сумата от 1 000 лева, по
предявени частични искове за обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди,
причинени й на 21.10.2016 г., в резултат на непозволено увреждане, изразяващо
се в разпореждане извършено от Х.С.Х., въз основа на пълномощно от С.Х.Х., със
собствената на Д.П.Д. налична парична сума по сметка в „Обединена българска
банка“ АД, клон гр. П., с титуляр Д.Х.С.. С решението са осъдени
ответниците да заплатят на ищцата разноските по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от С.Х. и Х.Х., чрез пълномощникът им С.К., в която се твърди,
че същото е незаконосъобразно и необосновано по подробно изложени аргументи.
Моли да се отмени изцяло решението и да им се присъдят направените по делото
разноски. След срока за обжалване е постъпило допълнение на въззивната жалба от
жалбоподателите, чрез адв. Д. В..
В срок не е постъпил отговор от ответната
страна по жалбата Д.Д..
Първоначално въззивната жалба е разгледана от ГбОС по в. гр. д. № 210/2018
г., като състава на съда, с определение от 16.10.2018 г., е отменил дадения ход
по същество, прекратил е производството по делото и го е върнал на Севлиевския
районен съд, за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка.
След като се е развило производството по чл. 247 от ГПК пред
Севлиевския районен съд, е образувано настоящото въззивно производство по в.
гр. д. № 52/2019 г. по описа на ГбОС. Въззивният съд, в настоящия състав,
констатира, че първоначално предявената искова молба е нередовна и указа на
ищцата да я отстрани с определение № 209/22.02.2019 г.
Във връзка с указаното, процесуалният представител на ищцата е представил
молба, в която уточнява, че евентуално предявения иск за неоснователно
обогатяване следва да се приеме за предявен за сумата от 1 000 лв., частично от
пълния размер на иска от 108 050 лв., но доколкото се касаело до лични и
фактически отношения на ответниците и тяхната съвместна деятелност, ако се
прецени, че бидейки бенефициент по разпореждането с влога и втория ответник е
отговорен, респ. отговорността на ответниците трябва да е обща, като решението
да бъде в този смисъл. Уточнява, че иска да се осъди ответника С. Х. Х. да
заплати на ищцата сумата от 1 000 лв., представляваща част от сумата 108 050
лв., с която същият неоснователно се обогатил за нейна сметка, алтернативно да
се осъдят С. Х. Х. и Х. С. Х., общо да заплатят претендираната сума.
В писмено становище жалбоподателите, чрез адв. В., изразяват позиция, че с направеното
уточнение не са отстранени нередовностите на исковата молба, по подробно
изложени аргументи.
В проведеното открито съдебно заседание по в. гр. д. № 52/2019 г. по
описа на ГбОС, процесуалният представител на ищцата уточнява, че в първия
вариант искът за неоснователно обогатяване е срещу бащата С.Х. и иска той да
бъде осъден, при условията на алтернативност иска да се осъдят двамата ответници,
тъй като Х.Х. като пълномощник на баща си се разпоредил със сумата в своя полза
и двамата са действали в съдружие. Същият оспорва подадената въззивна жалба. В
съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците поддържа становището
си, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и оспорва
постановеното решение, тъй като в първоначалната искова молба е предявен иск за
непозволено увреждане, като в последствие с
уточнение на исковата молба ищцата въвежда и искът по чл. 45 от ЗЗД,
което е недопустимо, като първоинстанционния съд, в нарушение на процесуалните
правила, се произнесъл именно по този иск, а не се е произнесъл по първоначално
предявения иск по чл. 55 от ЗЗД. Претендира разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежни страни и срещу
подлежащ на обжалване акт и същата е
процесуално допустима.
Севлиевският районен съд е бил
сезиран с иск, първоначално предявен пред Районен съд Сливен, който го е препратил
по подсъдност на осн. чл. 118, ал. 2 във вр. с чл. 119, ал. 3 от ГПК, от Д.П. Д.
против С.Х.Х. и
Х.С.Х., с посочено осн. чл. 55 ЗЗД. В исковата молба се излага, че ищцата
живяла на съпружески начала с Д.С., на който е универсална наследница по
завещание, обявено с протокол на нотариус П. от 19.10.2019 г. Твърди, че към
датата на смъртта наследодателят й имал спестовен влог в ОББ АД около 130 000
лв., акумулиран от спестявания и продажба на един от завещаните й имоти.
Наследодателят й имал наследник по закон - брат си С.Х., който упълномощил сина
си Х.Х. с права да се разпорежда с "наследственото" имущество. Пълномощникът пристигнал в П.
и легитимирайки се с удостоверение за наследници, издадено от Община П., се
разпоредил с влога на наследодателя й в полза на баща си и/или в своя полза,
като потребил сумата по депозита. Същият започнал приготовление да се разпореди
и с недвижимите имоти, но бил уведомен от нотариуса за завещанието. Въпреки
това Х. не й върнали сумата. Дори да се приемело, че първоначално не знаели за
завещанието, след като узнали за него, те вече неправомерно задържали сумата за
себе си и според нея бил налице делик - обсебване, но тъй като, въпреки тажбата
й, прокуратурата не е образувала наказателно производство, това становище било
непреодолимо. Поради това ставало въпрос за неоснователно обогатяване, защото
ответниците получили за нейна сметка сумата. Моли съдът, след като се убеди в
претенцията й, да постанови решение, с което ответниците да й заплатят сумата
от 1 000 лв., представляваща част от неоснователното им обогатяване, с което са
я обеднили.
Сливенският
районен съд е разменил първоначалната искова молба по реда на чл. 131 от ГПК,
като от ответниците е постъпил отговор, в който се излага становище за
нередовност на исковата молба, а по същество за нейната неоснователност, по
подробно изложени аргументи.
С разпореждане
№ 2161/ 12.09.2017 г. Севливският районен съд е указал на ищцата да посочи, в
какво съотношение се намират предявените субективно съединени искове за сумата
от 1 000 лв. срещу С.Х. и Х.Х. - разделност (като посочи сумата, която
претендира от всеки) в рамките на
първоначално предявената сума, солидарност (като посочи основанието) или
евентуалност (като посочи кой е главен и кой евентуален ответник).
В изпълнение на указанията,
процесуалният представител на ищцата с молба е уточнил, че е допусната
непълнота на изложението, като следва да се добави на стр. 2, 4-ти абзац след
думата "чл." 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД", а в края на
петитума се добави около 130 000 лв. Излага, че на плоскостта на гражданското
право ответниците са извършили деликт и на осн. чл. 53 от ЗЗД и отговорността
им е солидарна, но поради наличието на отказ за образуване на наказателно
производство, казусът се премествал на плоскостта на неоснователното
обогатяване. В заключение посочва, че отговорността на ответниците е солидарна
на осн. чл. 45 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД, ако съдът прецени, че е налице деликтна
отговорност. Отговорността е в режим на евентуалност, ако съдът прецени, че
казусът изпълва хипотезата на неоснователното обогатяване, като при това
положение ответник следва да е бащата С.Х.. Моли да се приеме, че претенцията е
предявена и на двете основания - непозволено увреждане и евентуално
неоснователно обогатяване и в тази последователност да се разглеждат
диспозитива на исковата молба.
В становище
ответните страни оспорват уточнението на ищцата.
За да уважи предявения иск по чл. 45
от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищцата е придобила собствеността
върху цялото имущество на наследодателя Д.С., по завещание. Със сметката в ОББ,
водена на името на Д. С. и собственост на ищцата по завещание, се разпоредил Х.Х.,
въз основа на пълномощно № 2711/19.10.2016 г. дадено му от С.Х., като от
наличността на сметката 108 050, 20 лв., след удържане на съответната такса,
сумата е получена от Х.Х. на 21.10.2016 г. От това следвало, че двамата
ответници С.Х. като упълномощител и Х.Х. като пълномощник, се разпоредили с
чуждо имущество, без да имат право на това, поради което са извършили деяния,
които обуславяли наличие на първата предпоставка за уважаване на исковете по
чл. 45 от ЗЗД. С действията си ответниците били причинили на ищцата вреди (в
размер на изтеглената сума), като по този начин били нарушили общото задължение
по чл. 45 от ЗЗД да не се вреди другиму, поради което деянията на ответниците
са противоправни, като е налице и причинна връзка между увреждането на ищцата и
деянията на ответниците. Ако първият ответник, като наследник по закон на
наследодателя, не беше упълномощил втори ответник, последният не би се
разпоредил с банковия влог, придобит по завещание от ищцата и последната не би
претърпяла описаните вреди, като вината се предполага, като съдът е приел, че
деянията на ответниците са виновно извършени. В този смисъл е приел, че
ответниците са и солидарно отговорни на осн. чл. 53 от ЗЗД. Тъй като е уважил
иск по чл. 45 от ЗЗД съдът не се е произнесъл по иска за неоснователно
обогатяване.
При изпълнение на правомощията си
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.
Относно допустимостта на решението, настоящият
състав на съда намира, че същото е недопустимо, поради следното:
Безспорно с предявената искова молба
ищцата е предявила иск за неоснователно обогатяване, видно от обстоятелствената
част и от заявения от нея петитум. В исковата молба обстойно е описано, че Х.Х.
като пълномощник на баща си С.Х. е изтеглил сума от сметката на наследодателя Д.С.
и дори първоначално да не са знаели за завещанието на същия в полза на ищцата,
след узнаването неправомерно задържат сумата и не й я връщат. От това следвало,
че същите неоснователно са се обогатили със сумата, с която са я обеднили и е
предявено искане за връщане на сумата, частично 1 000 лв. С молбата си, в
отговор на разпореждането на съд от 12.09.2019 г., процесуалният представител на
ищцата, е уточнил неяснотите в първоначалната искова молба и е посочил, че е
допусната неяснота в изложението, като следва да се добави чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, като сумата се предявява частично от сумата около 130 000 лв.
В същата молба, за е посочено, че
отговорността на двамата ответници е солидарната, тъй като били извършили
деликт, поради което, ако съдът прецени същата е на осн. чл. 45 и чл. 53 от ЗЗД
и евентуално ако съдът прецени, че казусът изпълнява хипотезата на
неоснователно обогатяване то главен ответник е бащата С. Х., като моли да се
приеме, че претенцията е предявена и на двете основания - непозволено увреждане
и евентуално неоснователно обогатяване.
Първоинстанционният съд се е
произнесъл по иск, който след направеното уточнение от процесуалния
представител на ищцата, с молбата от 26.09.2017 г., съдът е приел за предявен
главен такъв с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД. По приетия за алтернативно
предявен иск по чл. 55 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, съдът не се е произнасял,
поради уважаване на иска за непозволено увреждане.
Съдържанието и обемът на търсената в
исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума
на исковата молба (чл. 6 от ГПК), с които се индивидуализира спорното материално
право. Съдът е длъжен да даде защита- санкция в рамките на предмета, с който е
сезиран (очертан с исковата молба, респ. уточнен след отстраняване на
нередовност на исковата молба, или изменен по надлежния ред).
При така изложеното на първо място с
молбата за отстраняване на нередовност, процесуалният представител на ищцата не
е предявил иск за непозволено увреждане, тъй като простото посочване на твърдение
за извършен деликт и правно основание на солидарна отговорност на същите по чл.
45 във вр. с чл. 53 от ЗЗД, не е предявяване на ново искане. Правната
квалификация на иска не е част от предмета на спора, а цитирането на
материално- правна норма не е равнозначно на основание на иска. Съдът вместо да
се произнесе по предявения иск за неоснователно обогатяване, се е произнесъл по
иск, какъвто не е предявен и е приел за установен фактически състав, за който
няма твърдения в изложеното, в исковата молба, нито има конкретно формулиран
петитум за осъждане на ответниците за причинени на ищцата имуществени вреди,
вследствие тяхно неправомерно действие, което да се намира в причинно
следствената връзка с конкретното увреждане. Видно е че в петитума на първоначалната
искова молба е направено искане да се осъдят ответниците да заплатят на ищцата
сумата от 1 000 лв., представляваща част от неоснователното им обогатяване, с
което са я обеднили. При първоначално предявен иск за неоснователно обогатяване,
съдът може да разгледа и да се произнесе по иска за непозволено увреждане, само
ако ищцовата страна е предприела съответните процесуални действия, а именно,
чрез неговото изменение по реда на чл. 214 от ГПК. Прибавянето на нови
правопораждащи юридически факти наред с тези, наведени в исковата молба, или
при условията на евентуалност, е допустимо изменение на иска при липса на
промяна на първоначалния петитум и при преценка на съда, че това е уместно с
оглед защитата на ответника по иска (чл. 214, ал. 1 от ГПК). Такова искане не е
направено от процесуалния представител на ищцата, а същия само се е задоволил
да посочи ново правно основание, с оглед обосноваване на солидарна отговорност
на ответниците, но не е формулирано съответното искане. Нещо повече, тази молба,
която е във връзка разпореждане на съда за отстраняване на нередовност по
отношение на процесуалната легитимация на ответниците, съдът не е указвал на
страната да излага факти и обстоятелства или петитум във връзка с твърдяно непозволено
увреждане. От изложеното следва, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен
иск за непозволено увреждане.
За допустимостта на постановеното
решение въззивният съд следи служебно и от изложеното следва, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск, поради което като недопустимо обжалваното решение
на Севлиевския районен съд следва да бъде обезсилено и делото да се върне на
първоинстанционния съд, на друг състав, за произнасяне по предявения иск за
неоснователно обогатяване, като се вземе предвид направеното уточнение на иска
за неоснователно обогатяване пред въззвиния съд и се прецени процесуалната
легитимация на ответниците, във връзка със същото.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, тъй като предявения иск е с цена 1 000 лв. и решението по същото не
подлежи на касационен контрол на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК (в този
смисъл т. 8 от ТР 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
При този изход на делото в полза на жалбоподателите
следва да бъдат присъдени поисканите съдебни разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 1 120 лв.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 190 от 11.06.2018
г., постановено по гр. д. № 1077/2017 г. от Севлиевския районен съд, с което са
осъдени, на основание чл. 45 ЗЗД, С.Х.Х. и Х.С.Х.,***, да заплатят солидарно на Д.П.Д.,
от гр. С., сумата от 1 000 лева, по предявени частични искове за обезщетение за
претърпени от нея
имуществени вреди,
причинени й на 21.10.2016 г., в резултат на непозволено увреждане, изразяващо
се в разпореждане извършено от Х.С.Х., въз основа на пълномощно от С.Х.Х., със
собствената на Д.П.Д. налична парична сума по сметка в „Обединена българска
банка“ АД, клон гр. П., с титуляр Д.Х.С., като постановено по непредявен иск.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на
първонистанционния съд, на друг състав, за произнасяне по предявения иск за
неоснователно обогатяване.
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на С.Х. и Х. С. Х.,*** сумата от 1 120 лв. (хиляда сто и двадесет
лева)
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.