№ 447
гр. С., 29.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Пламен Д. Стефанов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
и прокурора В. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252200600476 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим И. Д. В., нередовно призован, се явява лично
и с упълномощения си защитник адв. М. П., редовно упълномощен.
Жалбоподателят-частен обвинител М. В. С., редовно призована се явява
лично и с повереника си адв. С. С., редовно упълномощен.
Окръжна прокуратура-С., редовно призована, се представлява от В. К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Частният обвинител С.: Да се даде ход на делото
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Подс. В.: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалби на
подсъдимият и частният обвинител против присъда № 4/13.02.2025 г.
постановена по НОХД № 20242210200023/2024 г. по описа на Районен съд К..
С атакуваната присъда подсъдимият И. Д. В., български гражданин,
роден на 26.07.1953 г. в гр. С., със средно образование, пенсионер, женен,
неосъждан, живущ в с. Седларево, общ. К., ЕГН ********** е признат за
1
виновен в това, че на 22.07.2023 г. в с. Седларево, общ.К. е причинил на М. В.
С. от гр.С. средна телесна повреда изразяваща се в открито счупване на
олекранона на лакътната кост на лявата предмишница, довело до „трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник“ - престъпление по чл. 129,
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 от НК, вр. чл.55 ал.1,т.2
б „б“ от НК му налага „Пробация“ със следните задължителни пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
явяване и подписване два пъти седмично пред пробационен служител.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.
Осъден е на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И. Д. В., с
посочени данни и със снета по делото самоличност, да заплати в полза на ОД
на МВР С. сумата 1 163.79 лева (хиляда сто шестдесет и три лева и седемдесет
и девет стотинки), представляващи направени разноски в хода на ДП №
232/2023 г. по описа на РУ К. и 728.97 лева (седемстотин двадесет и осем лева
и деветдесет и седем стотинки), представляващи направени разноски в
настоящото производство.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, а
жалбата на частния обвинител е основателна, в частта в която се претендира за
незаконосъобразност на присъдата.
Адв. С.: Поддържаме нашата жалба.
Адв. П.: Поддържаме жалбата си.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Адв. С.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Частният обвинител С.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Адв. П.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Подс. В.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства.
Адв. С.: Нямам искания за събиране на доказателства.
Частният обвинител С.: Нямам искания за събиране на доказателства.
Адв. П.: Нямам искания за събиране на доказателства.
Подс. В.: Нямам искания за събиране на доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата на подсъдимия, с което е направено
искана да бъде признат за невиновен и оправдан е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. Считам, че жалбата на частния обвинител срещу
постановената присъда е частично основателна, в частта й с която се
претендира незаконосъобразност на присъдата, изразяващи се в
несправедливост на наложеното наказание. В мотивите на постановения
съдебен акт са формирани противоречиви и неясни изводи, с които обоснована
приложимост има института на чл. 55 от НК при определяне на наложеното на
подсъдимия наказание. От една страна, първоинстанционният съд е приел, че
деянието е цитирам „с изключително висока обществена опасност“, както и че
деецът е с завишена обществена опасност, а от друга е приел, че са налице
материално правните предпоставки за налагане на наказание при условията на
чл. 55 ал.1 т. 2 б.“Б“ от НК, което предвижда замяна на предвиденото за
изтърпяване наказание „Лишаване от свобода“ с по-леко такова „Пробация“.
Наличните противоречия във формираните изводи на съда относно
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия създават
съмнение каква е действителната воля на съда. Налице е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви по
въпроса какво наказание следва да се наложи на подсъдимия за извършеното
от него престъпление. С оглед на гореизложеното, намирам, че е налице
основанието на чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 от НПК, поради което в качеството
си на въззивен съд, моля да постановите отмяна на присъдата на Районен съд-
К. като неправилна и незаконосъобразна и да върнете делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане. Алтернативно, да измените
присъдата и да наложите на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от
НК „Лишаване от свобода“ при приложение на института на условното
осъждане на чл. 66 от НК.
Адв. С.: Аз считам, че наложеното наказание от К.ския районен съд е
неоснователно и по никакъв начин не определя действията на г-н В.. Още
повече, че през 2010 г. независимо, че е реабилитиран му е наложено
наказание по чл. 144 ал.3 вр. чл. ал.1 от НК - закана за убийство, въпреки че е
реабилитиран. Има глоба от две хиляди лева. Освен това, през 2018 г. по наша
тъжба, той е осъден, след като се призна за виновен, осъден е от К.ския
районен съд и стигнахме до спогодба и му беше наложено да заплати на
пострадалата 500 лева плюс адвокатски хонорар плюс и направените по
делото разноски. За сведение само ще Ви дам копие от спогодбата пред К.ски
районен съд. Ние постигнахме спогодба и той се извини тогава и обеща, че
това ще бъде може би последното му стълкновение. Във връзка добрите
3
междусъседски отношения, съдия Ч. помоли да сключим спогодба, тъй като те
са една срещу друга вратите им. Той се извини и обеща, че това ще бъде за
последен път, но това както виждате това не е за последен път, а той вече за
трети път посяга към живота и здравето на моята подзащитна. Още повече, че
по експертизите, които бяха направени и от разпечатката на телефон 112 стана
ясно, че на страница 160 в експертизата, която е направена, изрично е
записано неговият разговор, че той казва - „Сега ще отида да взема пистолета
и ще ви разменя главите“. Още повече, че той не е вземал тази вила да плаши
козите. Аз не видях нито една коза. Съдията в К. все пак си е направил труда
да види, че там той, когато бяга с тази вила, гол до кръста, няма нито една
коза. Идва и посяга срещу моята подзащитна. Още повече, че тя е получила
усложнения във връзка с натравяне на кръвта от замърсената вила, която е
носел той и два дена в Окръжна болница са се борили за живота й и здравето
й, тъй като в медицинското е записано, че е имало опасност за живота й. В
тази насока, аз считам и моля да му се наложи едно справедливо наказание в
рамките някъде около средния размер, тъй като той, въпреки че се е
извинявал, че няма да посяга втори път, трети път и т.н., както виждате той е
нанесъл много сериозна телесна повреда на моята подзащитна, която все още
ходи на рехабилитация. В тази насока ще Ви моля да постановите съдебния
акт, в който да наказание някъде около средния размер. Ако считате, че трябва
да се върне за ново разглеждане, предоставям на съда. На нас не ни беше
присъдено разноските по делото, адвокатски хонорар. Представям Договор за
правна защита и съдействие, като искам да ми бъдат присъдени разноските и
на първата инстанция и за тази инстанция.
Частният обвинител С.: Искам ефективна справедлива присъда
Адв. П.: Аз считам, че постановената присъда е неправилна. Съвсем
накратко ще се обоснова. В производството се разгледаха две хипотези.
Едната е тази, която е представила пострадалата, а другата е от подсъдимия.
При събирането на доказателствата, които съдът ще кредитира и обсъжда,
според мен е допусната една неточност, която се е отразила при установяване
на обективната обстановка и правните изводи. Както правилно е посочено в
присъда, по делото са разпитани свидетели, като само четири от тези лица са
преки свидетели на случилото се, предмет на настоящия спор. В своите
мотиви съдът правилно преценя, че показанията на съпругата на подсъдимия
и на съпруга на пострадалата като силно пристрастни, следва да бъдат
отделени като доказателствен материал. Буди недоумение, обаче факта защо
показанията на единственото лице, което е трето в случая и е безпристрастно,
не са обсъдени. Това е лицето Д.П. Д.а. От показанията на това лице става
ясно, че след като отиват на къшлата И. вижда, че козите на пострадалата и
съпруга й са скъсали, влезли са в тяхното място и той взема вила, за да ги
прогони от това място. След като ги подгонва биват пресрещнати на пътя от
съпруга на пострадалата и пострадалата, при което пострадалата е хванала
вилата за острата част от ръцете на И. и започнали да се дърпат, като през това
4
време мъжът й с бухалка минал в гръб и започвал да удря подсъдимия. След
като И. откопчил вилата, пострадалата и съпругът й са си тръгнали, като
всичко е било гарнирано със солидна доза с нецензурни обидни и изказвания.
По делото има събрано съдебно-медицинско удостоверение № 269, в което е
посочено, че подсъдимият непосредствено след случилото се е
освидетелстван, че са му нанесени удари с тъпи предмети, които отговарят на
посоченото на удар от бухалка. В съдебно заседание д-р Ч. потвърди, че
раните, които са получи от пострадалата е възможно да бъдат получени от
този предмет, с който е наранен подсъдимият, а именно бухалката, с която си е
служил нейния съпруг. В съдебно заседание пострадалата също направи
признания, че съпругът й е бил с бухалка на мястото, но не я употребявал
бухалката, а само извикал силно, при което подсъдимият се бил уплашил. По
делото има приобщено веществено доказателство - вила, по която ясно си
личат разширените зъбци, получени от самото дърпане, когато пострадалата
се е опитала да дръпне вилата от ръцете на подсъдимия. По делото от
показанията на съпругът й става ясно, че всъщност спорът е бил между
подсъдимия и него, че всъщност подсъдимият се е бил насочил към него.
Всъщност никаква атака срещу пострадалото лице не е имало. По делото има
приложен Протокол № 18 на дактилоскопна експертиза извършена на ДП, в
който е посочен разговор между подсъдимия и съпругът на пострадалата, като
разговорът започва от избран момент - изказването на подсъдимия, който
отправя въпрос към съпруга на пострадалата – „Ти ли ще ми …... майката, бе
педал“. Това доказва, че подсъдимият отвръща на една провокация, която е
отправена към него. След това започва размяна на нецензурни думи между
двамата, при която става ясно, че спорът, въпреки че в експертизата са
записали „кучето вътре бе, в моето място“, според мен не е правилно гледано
от вещото лице, става въпрос за козите, при което става ясно, че спорът е за
кози, които са в мястото на подсъдимия. Подсъдимият кани съпругът на
пострадалата да види къде са козите и от там започва една сериозна, на мен ми
е неудобно да кажа какви неща са си отправили един към друг. Но кое става
ясно в случая. От целия разговор става ясно, че подсъдимият се е отправил
към съпруга на пострадалата, при което той с някакво вътрешно убеждение
отишъл да си премести колата, като в този момент съпругата му хваща вилата
и тук са думите. Цялото обвинение се гради на тезата, че едва ли не
подсъдимият в този момент се обръща и се насочва към пострадалата, за да я
пребива от бой, да я намушква. Точно тук идват думите първо на съпруга на
пострадалата – „Бягай, бягай“ и тук идват думите на подсъдимия – „Дръпни
се, дръпни се. Ела ще те удрям“, но това „Ела ще те удрям“ кога е не става
ясно. В случая той казва на подсъдимата да се дръпне и се продължава да се
насочва към нейния съпруг. Няма никаква логика да иска да я удря и да й
казва да се дръпне. Това е лишено от всякаква житейска логика. След това
следва призива на съпруга на пострадалата, като й казва – „Обида се веднага
на 112“. Значи, ако пострадалата е толкова пострадала, съпругът й едва ли ще
я накара тя да се обади на 112, а и после става ясно, че самата тя се обажда на
5
112 и вече съпругът й говори с любов и загриженост – „Що не бягаш, ма?
Тъпа ли си“, някакви такива неща. Всички тези неща не знам защо не са
намерили място в мотивите на съда при обсъждане на събрания по делото
доказателствен материала. Според мен, този доказателствен материал
потвърждава единствено и само тезата изложена от подсъдимия, а именно, че
той е бил жертва на провокация и че всъщност уврежданията на пострадалата
са получени не от удари с вилата, а от ударите, които съпругът й е нанасял по
подсъдимия и в самото боричкване, както и вещото лице заявява, че е
абсолютно възможно да е нанесъл удари по лъкята на своята съпруга. Липсата
на тази аргументация в мотивите на съда, според мен, водят до
постановяването на това неправилно решение, което обжалваме и във връзка с
това, моля същите тези неща да бъдат разгледани отново и да бъдат обсъдени
заедно и поотделно, като същите бъдат съотнесени към тезата, изложена от
подсъдимия в цялото производство, а именно, че той не е извършител на това
деяние, за което е осъден. Както става ясно, той е далеч от лице, което бяга от
отговорност и когато е извършил някакви противоправни деяния, както от
представените доказателства от колегата С., става ясно, че той си признава и
се извинява, но когато не е извършил деяние, няма никакво основание той да
носи наказателна отговорност. В тази връзка, моля да бъде отменена
присъдата и да бъде признат подсъдимият за невиновен.
Реплика на адв. С.: Моята подзащитна със съпруга си са били на
чешмата на 60-70 метра от обекта на подсъдимия. Те не са тръгнали към
неговия обект. Той идва при тях. В началото те погледнали там. Той идва с
мисълта, че трябва да нанася побой, а там няма нито една коза. Той гол до
кръста.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия В..
ПОДС. В.: Не съм извършил това деяние, в смисъл такъв, че те ме
причакаха на пътя и те се нахвърляха върху мен, защото с вилата гонех козите
и се нахвърли тя на вилата, а той с бухалката посягаше към мен. Удряше тя. Не
съм й посягал. Вилата е разкикерена, даже още е в полицията. Не съм
извършвал, не съм я удрял. Ако я ръгна с вилата ще й изкарам гърдите и
всичко. Изобщо не съм й посягал. Вилата я носих така в ръката си.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия В..
ПОДС. В.: Искам справедливостта, защото не съм извършил това деяние
и да бъда оправдан.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10,25 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7