О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       26.V.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковата молба

 

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Д.Д.Т., ЕГН:**********,*** З.Ж.Т., ЕГН:**********,*** против ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ********, гр.София,ул.“Света София“ №7 за изплащане на по 25 500 лв. за всеки от тях ,частичен иск от по 220 000 лв. обезщетение за всеки един ищец обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ж.З. Ж.,ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 05.ХII.2018 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.III от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.Предявените претенции са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание-чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

В съдебно заседание от двадесет и шести април е допуснато изменение-увеличение на предявените искове от 25 500 лева на по 160 000 лева за двамата ищци,частично предявени от 220 000 лева.

    За да обосноват предявените искове ищците твърдят,че са са наследници на починалата Ж.З. Ж.  на 28 г.,тяхна дъщеря.Ищците посочват,че на 28.11.2018 г., около 03:00 часа, по общински път между селата Рогозиново и Доситеево в посока път 11-76, на около 5 км. + 420 м. от него, при управление на л.а. „********" с рег. № ********, водачът А.С.Д. нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което губи контрол над МПС, излиза от пътното платно и се блъска в крайпътно дърво. Вследствие на ПТП е починала пътуващата в лекия автомобил  Ж.З. Ж..По случая е образувано ДП № 613/ 2018 г. по описа на РУ - Харманли, пр.пр. 1405/2018 г. по описа на ОП – Хасково.

Ищците извеждат,че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача А.С.Д. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за водача на л.а. „********" с рег. № ******** са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Била налице пряка причинна връзка между деянието на А.Д. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Ж.Ж..

За увреждащия л.а. „********" с рег. номер ********, управляван от А.С.Д. имало сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", застрахователна полица  № ВС/23/117003213696/ 07.12.2017 г., със срок на валидност една година, считано от 08.12.2017 г. до 07.12.2018 г. със ЗАД „ОЗК -Застраховане" АД, гр. София. По силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лева за всяко събитие, която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2018 г.

Ищците сочат,че по чл. 380 от КЗ предявили претенция за изплащане на обезщетение пред ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, гр. София, получена на 25.01.2019 г., като са представени всички документи, с които те са разполагали разполагат. Дружеството завело щета с № 0411-660-0001-2018, по която отказало изплащането на обезщетение. С оглед на изложеното били  налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените неимуществени вреди на ищците.

В резултат на процесното ПТП загиналата Ж.З. Ж..Тя получила тежки, несъвместими с живота телесни увреждания, довели до настъпване на смъртта й.Д.Д.Т. и З.Ж.Т. били родители на Ж.З. Ж.. Загиналата била млада жена в работоспособна възраст, дейна, активна и в добро здравословно състояние.

Смъртта на Ж.причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на родителите. Към датата на ПТП дъщеря им била само на 28 години, млада, здрава, отговорна и амбициозна, помагала е във всичко на семейството. По между им е съществувало особено силно чувство на обич, уважение, взаимно подкрепа и всеотдайност. Ищците не можели да приемат и преодолеят случилото се, мъката им е огромна. В исковата молба се сочи,че бил покосен човешки живот, който едва е започнал, прекършени били всички мечти и надежди на родителите, свързани с детето им, изчезнал смисълът на живота им. Моралните страдания на ищците като родители претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им живот. Травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на най-скъпото им - детето, щели да останат за цял живот и с времето ще се увеличават, тъй-като загубата на дете била най-тежката загуба и  най-голямата трагедия, която може да се случи на един родител. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на дете била особено трагично обстоятелство, което завинаги променил живота на родителите.Това била възможно най-голямата трагедия, която преобръща живота на преживелия родител, лишава го завинаги от радости, ценности, смисъл и амбиции в живота, изпразва живота му от съдържание, прави оставащото съществуване особено трагично, отдадено на постоянна скръб и страдание. Тази болка не можела да бъде компенсирана с нищо.

Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Тези неимуществени вреди  на ищците били резултат на виновното поведение на водача А.С.Д., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗАД „ОЗК – Застраховане " АД, гр. София. Съгласно чл. 432 от КЗ увредените имали право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност", поради което ищците имали правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Претендираните суми били съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на тяхната дъщеря, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

 

Ответното дружество намира предявената искова молба за допустима, но неоснователна,като оспорва изцяло по основание и размер предявените от Д.Д.Т. и З.Ж.Т. искове.

Дружеството оспорва описания в исковата молба механизъм на процесното ПТП, както и наличието на вина на водача на л.а. „********" с рег. ********. Не бил причинен деликт от А.С.Д. при воденето на въпросния автомобил,застрахован в дружеството,поради което и се оспорва извършването на твърдяното в исковата молба деяние,неговата противоправност, виновността на дееца, причинна връзка и настъпилите вреди.

Ответникът извежда,че процесният автомобил не е имал техническа възможност да избегне сблъсъка. Причината за настъпилия удар е неправилна маневра от друго МПС, което е принудило водача Д. да напусне лентата, в която се е движил.

Алтернативно се поддържа,че водачът на л.а. „********" с рег. ******** получил внезапно неразположение от медицински характер, което е довело до невъзможност да контролира управлявания от него автомобил. Вредите са настъпили в резултат на случайно деяние, за което отговорността не може да се вмени на водача на л.а. „********" с рег. ********.

Посочва и още една причина за настъпилото ПТП  - неравност на пътното платно, което е изхвърлило водача Д. от неговата лента за движение.

Дружеството оспорва  наличието и на твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и настъпилия вредоносен резултат, както и претендираните от ищците неимуществени вреди, техния интензитет и проявление. Дори да се приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, дружеството иска съдът да вземе предвид горепосочените обстоятелства и че същитене са настъпили в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а в резултат на случайно деяние.

Застрахователят оспорва твърдяното от ищците особено силно чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност между тях и починалата Ж.З. Ж.. Излага се довод,че отношенията между тях са били влошени, неотговорящи на обичайните между родители и дете. Д. и З. са били разделени, което е довело и до отчуждаването им с тяхната дъщеря Жулиета.

Дружеството намира претенциите на ищците за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като завишени по размер. Същите не съответствали на критериите за справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД и на трайната съдебна практика, и в частност - указанията, дадени в т. 11 на ППВС №4/1968 г.Размерите на търсените обезщетения били завишени и не отговаряли на обществения критерий за справедливост. Нямало данни и твърдения за изключителни обстоятелства, които да налагат определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в претендираните размери.

Размерите  на претендираните обезщетения следвало да бъдат намалени и предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата съгласно чл. 51 ЗЗД.Същата пътувала без правилно поставен обезопасителен колан. По този начин тялото й се е движело свободно в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, в следствие на което са й причинени телесни увреждания. Непоставянето на обезопасителен колан е причина за свободното движение на тялото на пострадалата и ударите в различните части на купето на автомобила, и съответно - за настъпване на вредоносния резултат.

На следващо място, ответникът обоснована съпричиняването  за настъпване на вредоносния резултат и поради обстоятелството, че пострадалата се е качила при водач употребил алкохол. Съгласието на пострадалата да се качи при видимо повлиян от алкохол водач е основание за намаляване на размера на претендираните обезщетения поради наличието на съпричиняване. Тя е била заедно с водача и останалите си спътници цяла вечер, които употребявали алкохол. Въпреки видимо опияненото състояние на водача и останалите си спътници, същата се качила в автомобила,без да настоява водачът да не шофира.

Съпричиняване на вредоносния резултат дружеството извежда и от факта,че Ж.Ж. е приела да пътува в процесния автомобил под управлението на А.С.Д., въпреки че е знаела, че последният не притежава свидетелство за управление на МПС и е неправоспособен водач. Пострадалата била в близки отношения с Д., познавали са се добре и от дълго време, което се потвърждава и от обстоятелството, че му е предоставила да управлява собствения й л.а. „********" с рег. ********.

Приносът на пострадалата е основание за намаляване на размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2ро ЗЗД. В конкретния случай пострадалата е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на собствените си здраве и живот.

Поради това ответникът иск на основание чл. 223, ал. II ГПК съдът да вземе отношение по въпроса за приноса, включително като процент, на починалата Ж.З. Н..

 Предявените акцесорни искове били неоснователни.

Застрахователят оспорва и че водачът на процесния лек автомобил уведомил застрахователното дружество за ПТП в седмодневен срок от датата на настъпването му.

Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание-чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

 

Обстоятелства от съдебното дирене

 

    Съобразно удостоверение изх.№17/28.ХII.2018 г. Ж.З. Ж.,ЕГН:********** е с баща З.Ж.Т. и майка Д.Д.Т.,като има и три деца.

Ж.Ж. е починала на 28.ХI.2018 г. съобразно акт за смърт №3/29.ХI.2018 г. с.Рогозиново,община Харманли.

По делото са представени констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 28.ХI.2018 г. на МВР,протокол за оглед на местопроизшествие и за оглед на веществени доказателства от същата дата,неоспорени по делото,които отразяват подробно установените обстоятелства по процесното ПТП.

    Видно от писмо от застрахователя до ищците от 29.I.2019 г. по искане от същите била заведена щета с №0411-660-0001-2018 за вреди по „Гражданска отговорност на автомобилистите“,застрахователна полица №BG23117003213696.Застрахователят уведомява ищците,че преписката не е окомплектована и изисква представяне на редица документи.  С друго писмо от 30.IV.2019 г. застрахователят известява ищците,че няма основание за плащане по тяхното искане.

    Действително лек автомобил ДН№ ******** има сключена застлаховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“  с ОЗК-Застраховане АД за времето от 07.ХII.2017 г. до 07.ХII.2018 г.

    Съобразно удостоверение от 02.IХ.2020 г. и от 08.ХII.2020 г. на Окръжна прокуратура-Хасково образувано е досъдебно производство №613/2018 г. на РУМВР-Харманли,прокурорска преписка №1405/2018 г. на ОП-Хасково,започнало производството на 28.ХI.2018 по реда на чл.212 ал.II от НПК-със съставяне протокол за първото действие по разследването-оглед на местопроизшествие за това,че на 28.ХI.2018 г. около 03.00 часа в землището на с.Рогозиново,община Харманли при управление на МПС-лек автомобил марка „***“ модел „*****“,рег.№******** са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на Ж.З. ***-престъпление по чл.343 ал.I б.“В“ вр. с чл.342 ал.I от НК,като няма привлечено лице като обвиняем.

    Съобразно удостоверения на община Харманли Ж.З. е била с настоящ адрес от 16.VIII.1990 г. до 10.VIII.2005 г. в с.Странско,община Димитровград,а от 10.VIII.2005 г. до сега в с.Българин,община Харманли.Постоянният й адрес е бил до 05.V.2006 г. в с.Странско,а след тази дата  в с.Българин.Видно от друго удостоверение на община Димитровград постоянният и настоящия адрес на ищеца З.Т. ***.Двамата с ищцата Д.Т. са съпрузи.За ищцата от представените удостоверения е видно,че постоянният и настоящ адрес на същата от 20.VI.2000 г. са в едновременно в с.Странско и с.Българин.

    Приетата по делото комплексна съдебнотехническа и съдебно медицинска експертиза извежда,че нямало данни относно техническото състояние на лек автомобил „********“ рег.№******** в момента на инцидента.Въпросното ПТП възникнало в тъмната част на денонощието на прав ,хоризонтален,асфалтов участък то платното за движение с мокра настилка.Нямало ограничаващи скоростта фактори,като МПС се движело с 86.2 км/час,която била съобразена с пътната обстановка,в момента на удара с крайпътното дърво скростта била 50 км/час.Експертизата извежда,че причината за настъпилото ПТП не била от техническо естество и отклонението на МПС на ляво и навлизането му в левия банкет на пътя било необяснимо от техническа гледна точка.На мястото на възникване на инцидента нямало установени неравности по пътя,разливи на инертни материали или препятствия,които да причинят установеното отклонение на процесния автомобил.Според вещото лице при своевременна реакция за коригиране на траекторията от страна на водача на движение на автомобила с цел запазване движението му  в дясното платно за движение,удара е бил предотвратим.В този момент крайпътното дърво ,в което се удря МПС не е било в динамичния коридор на същото.Дървото се намирало на 122 метра от мястото на фактическото отклонение на автомобила наляво,което било по-голямо от опасната зона за спиране на същия-97.43 метра.

    Процесния автомобил е бил оборудван с пет обезопасителни колана-два на предните седалки и три на задните седалки.Ударът на МПС в крайпътното дърво е бил кос,страничен,със странична дясна част на автомобила,което е предизвикало отчупване и навлизане в купето на структурен клон на крайпътното дърво,което предизвикало изтласкване тялото на пострадалата,пътуваща на предната дясна седалка,в обратна посока и застиване в положението,установено при огледа-с лице към предното панорамно стъкло,полегнало на лявата си страна,със седалище на предната дясна седалка,а главата на предна лява седалка.По тялото на Ж.Ж. се установявали увреждания изключително от навлязлото в купето дърво,като нямало следи от поставен предпазен колан.Поставянето на такъв колан в случая няма отношение към получените травми.Експертизата извежда,че водачът на процесния автомобил бил с установена концентрация на алкохол в кръвта от 0.92 промила,която предвизвиквала лека степен на алкохолно опиване,емоционална неустойчивост и нарушения на съобразителността,вниманието,концентрацията и рефлексите.Към заключението е представена и подробна скица на механизма на възникването на самото произшествие.

    В съдебно заседание вещото лице от комплексната експертиза Х.Е. посочи,че леката степен на алкохолна опияненост,каквато е имал водачът на процесния автомобил,водела до свръхсамонадеяност,липса на контрол на ситуацията,предвизвиквала екстремно и опасно водене на автомобила,без възможност за владеенето му. Жертвата получила две групи травми,всяка от които отделно води до смърт.Гръдна травма-разрушен гръден скелет,разкъсване на белите дробове,разкъсване на сърцето,разкъсване на дифрагмата.Коремна травма-всички находящи се в нея органи били също разкъсани.Тези травми били предизвикави от навлизането на клона от крайпътното дърво в купето на автомобила.

    Свидетелят И. А.Д. установи,че живее на съпружески начала с ищцата от 22 години.Ж.живеела с тях от 9-10 годишна.Баща й бил З..Детето и родителите поддържали близки отношения,като отначало пострадалата живеела с баща си.Въпреки,че живеели отделно,дъщерята, бащата и майката поддържали близки връзки,събирали се,допитвали се,обсъждали неща.Родителите на Ж.винаги й помагали.Ж.от 9 годишна до 15 годишна живеела със свидетеля и майка си,а след това и до смъртта си живеела с А.,от който имала четири деца.При вестта за настъпилото ПТП свидетелят отишъл на мястото на катастрофата,там дошъл и ищеца З..След смъртта на дъщеря си двамата ищци много тежко я възприели,плачели,тъжели,било голяма трагедия за тях,не можели да забравят случката,ходели на гробищата редовно.Въпреки раздялата си З. и Д.били в добри отношения.

    Свидетелката Г.С.П.установи сходни обстоятелства,като уточни,че Ж.поддържала много добри отношения с родителите си,баща й често я посещавал,грижел се за нея.След смъртта на Ж.за двамата й родители това било тежка трагедия.Д.понесла мъчително загубата,досега плачела,често се виждали със свидетелката. П.не била виждала ищеца след смъртта на дъщеря му.

    Свидетелят Т.П. установи,че познава А. и Ж.от 20 години.Те живеели като семейство в с.Българин.Свидетелят бил с тях преди катастрофата,като се били събрали в заведение в с.Доситеево където хапвали скара,П. изпил две ракии,а А. –една ракия.Ж.изпила една водка. Около два часа след полунощ си тръгнали за с.Българин, като А. водел автомобила и оставили П. у дома му в с .Доситеево.След около час А. се върнал и казал,че катастрофирали.С колата на брата на свидетеля отишли до ПТП,видели,че Ж.била мъртва,а другия пътник И. мърдал.Обадили се телефон 112,като дошли пожарни, линейки,полиция. Разстоянието от с.Досинтеево до мястото на удара било около 4-5 километра. А. изпил една ракия около половин час преди да се качи в колата си и да потеглят за с.Българин.Видимо не изглеждал опиянен,не залитал,не завалвал.А. бил неграмотен,нямал книжка.Двамата с Ж.живеели повече от 15 години,тя можела да чете и пише.

    Свидетелката А.Д.,сестра на пострадалата,посочи,че не знаела,че А. нямал свидетелство за правоуправление на МПС,не била виждала А. да управлява автомобила си след употреба на алкохол.

    В отговор на въпроси по чл.176 от ГПК ищцата Д.Т. посочи,че не знаела,че А. нямал книжка,даже си мислела,че има такава,защото имал кола и я карал.Не била обсъждала с дъщеря си,че А. управлявал автомобила си след употреба на алкохол.

 

Правни съображения

 

        Предявените осъдителни искове по 432 от Кодекса за затраховането и по чл.86 от ЗЗД вр. с чл.497 от КЗ са допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил към времето на деликта,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това правооношение ответното дружество е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалите  лица,предвид правото им да се упражни пряк иск за понесените вреди и след осъществяване на хипотезата на чл.380 от КЗ.По искането на ищците към застрахователя не е настъпило плащане,коетода ги удовлетворява.

    Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или по КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените  права чрез прекия иск против застрахователя.Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.     

По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на МПС, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

В хода на производството безспорни обстоятелства са валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество, собствеността и ползването на процесния лек автомобил „********“ рег.№********;управлението на този автомобил от А.С.Д. при настъпване на ПТП;механизма на настъпване на ПТП-отклоняване на този автомобил в ляво на движението си и блъскането му в крайпътно дърво на 28.ХI.2018 г. около 03.00 часа в землището на с.Рогозиново,община Харманли;навлизане на чуждо тяло в купето-клон от това дърво,който се стълкновява с тялото на Ж.З. Ж.,пътуваща на предната дясна седалка;настъпването на смъртта на същата при този инцидент;фактическото съжителство от години между Ж. и Д.;че същите имат деца.Няма спор и относно това,че двамата ищци са родители на Ж. и че от години живеят разделено.

За възникналия инцидент е образувано и досъдебно производство №613/2018 г. на РУМВР-Харманли,прокурорска преписка №1405/2018 г. на ОП-Хасково за престъпление по чл.343 ал.I б.“В“ вр. с чл.342 ал.I от НК,като няма привлечено лице като обвиняем.

Съобразно установените по делото обстоятелства се налага извода,че настъпилото ПТП и последвалите го вредоносни последици,    са функция на поведението на третото лице като водач на процесния автомобил и поведението на пострадалата при този инцидент З.Ж..

А.С.Д. е водел автомобила на 28.ХI.2018 г. от с.Доситеево към с.Българин около 03.00 часа след като е употребил алкохол и без да има свидетелство за управление на МПС.В тази насока са свидетелските показания,протокол за оглед,констативен протокол и приетото по делото заключение.Свидетеля Т.П. изрично посочи в показанията си пред съда,че Д., около час преди да си тръгнат с водения от него автомобил от с.Доситеево за с.Българин,е изпил според него една ракия на събиране в местно заведение.Видно от обсъденото заключение и констативния протокол за ПТП концентрацията на алкохол в кръвта на Д. е 0.92 промила,но около два-три часа след инцидента.Същият е възникнал около 03.00 на 28.ХI.2018 г. като според показанията на свид.П. идването на контролните органи на место е станало около 06 часа.В тази насока и представеното копие от протокол за оглед на местопроизшествие,започнало действието в 06.25 часа на 28.ХI.2018 г.Следователно обосновано може да се приеме,че в момента на инцидента въпросната концентрация на алкохол е била по-висока, предвид на изминалите около три часа от установяването й.. Такова опиянение оказва съществено въздействие върху поведението,реакциите и решенията на водач на МПС и то изцяло в негативна насока.Съобразно изведеното от вещото лице Х.Е. тази степен на  алкохолна опияненост,каквато е имало третото лице А.Д.,водела до свръхсамонадеяност,липса на контрол на ситуацията, предвизвиквала екстремно и опасно водене на автомобила,без възможност за владеенето му. Подобно поведение и реакции изцяло съвпадат с установеното по делото и с приетата експертиза,че причината за настъпилото ПТП не била от техническо естество,отклонението на МПС на ляво и навлизането му в левия банкет на пътя било необяснимо от техническа гледна точка.На мястото на възникване на инцидента няма установени неравности по пътя,разливи на инертни материали или препятствия,които да причинят установеното внезапно отклонение на процесния автомобил.При своевременна реакция за коригиране на траекторията от страна на водача на движение на автомобила с цел запазване движението му  в дясното платно за движение,удара е бил предотвратим.Още повече,че в момента на фактическото отклонение от траекторията на движение на процесното МПС въпросното крайпътно дърво се е намирало на 122 метра,при опасна зона за спиране от 97.43 метра.Следва да се има предвид и че инцидента настъпва в тъмната част на денонощието на прав ,хоризонтален,асфалтов участък от платното за движение с мокра настилка,при движение със скорост от 86.2 км/час/съобразена с пътната обстановка и под допустимата от 90 км/час//а в момента на удара с дървото-50 км/час. Изцяло следователно удара е бил предотвратим при адекватна и правилна реакция от страна на водача Д..Настъпването на процесното ПТП е функция и последица само от действията на същия,тъй-като няма изведени обективни фактори,които да са в причинната връзка със същото.Освен наличието на алкохол  с концентрация над допустимата от закона /до 0.5 промила/,следва да се има предвид и че Д. е нямал свидетелство за управление на МПС,което сочи,че същият не е преминал съответникте курсове и не е покрил държавните изисквания за придобиване на минималното ниво умения за управление на МПС.В следствие на тези му действия,Д. при воденето на процесния автомобил,виновно,по непредпазливост е причинил смъртта на Ж.Ж..Същата е настъпила  от получени две групи травми,всяка от които отделно води до смърт.Гръдна травма-разрушен гръден скелет,разкъсване на белите дробове,разкъсване на сърцето,разкъсване на дифрагмата.Коремна травма-всички находящи се в нея органи били също разкъсани.Тези травми са предизвикави  изключително от навлизането на клон от крайпътното дърво в купето на автомобила,поради загубата на управление на същия от водача му,навлизане в насрещното платно и удар в крайпътното дърво.Следва да се има предвид,че тези травми са били непредотвратими и при поставен обезопасителен колан от Ж.Ж.,тъй-като същата е обект на удар от външен на купето на автомобила предмет,за което колана няма функция да предпазва.

Третото лице по делото А.Д. изцяло е виновен за настъпването на процесния инцидент,като е нарушил чл.20 от ЗДвП.За настъпилите вредоносни последици от същия-смъртта на З.Ж. вина има той,но и самата тя.Безспорно е,че двамата са живеели заедно като съпрузи от много години.Ж.Ж.,за разлика от Д.,е била грамотна.Същата е знаела,че той не разполага със свидетелство за управление на МПС.На 28.ХI.2018 г. Ж. е присъствала на почерпката в с.Доситеево,възприела,е че Д. е употребил алкохол,като и самата тя изпила едно водка.Въпреки това обаче тя е приела да пътува с него.Без значение,е обстоятелството сочено от свидетеля Т.П.,че към този момент в поведението на Д. не се забелязвали залитания и завалвания на говора.Ж. е прекарала няколко часа заедно с компанията,като са употребявали алкохол,поради което и имала съзнанието,че Д. се качва да управлява процесния автомобил след изпит алкохол непосредствено след ставане от масата.

Ето защо несъмнено е,че Ж. е знаела за алкохолното опиянение на Д. и въпреки това е приела да пътува в този автомобил и с този водач,въпреки очевидните рискове. Следва да се посочи и че изцяло избор на Ж. е било да не приеме да пътува с него.Същата е могла да стори това,не е била притискана от каквито и да е обстоятелства,не е била лишена по никакъв начин от възможността да направи тези избори,разполагала е с достатъчно време за това и е действала при ясно съзнание.З.Ж. е знаела още преди да тръгнат за с.Доситеево от с.Българин ,че ще ходят на почерпка с Д.,на каквато се пие алкохол,че водач на МПС е той и че същият няма свидетелство за управление.Още тогава е могла да откаже да пътува.Същата е могла да откаже да пътува с него и след тази почерпка в с.Доситеево,на която е знаела,че Д. е употребил алкохол и въпреки това ще води автомобила.

Случаят изцяло обхваща т.7 от ТР№1 по ТД №1/2014 г.ОСТК на ВКС,която извежда,че е винаги съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.Това решение е приложимо и към настоящото дело. Както се посочи по-горе в конкретния случай пострадалата е осъществила рисково поведение като е приела да пътува в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, и това й поведение е неин съзнателен и свободно формиран избор,като е несъмнено е знаела този факт.С това си поведение Ж. съвсем ясно е поела предвидим и реално очакван риск,и  неоправдано го игнорирала.Поради това действията в тази насока съставляват  обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.В случая поетия и осъществения риск са идентични. Поради това и са налице условията за приложение на хипотезата на чл.51 ал.II от ЗЗД.В каузалната последователност на причините за настъпилата смърт на З.Ж. е и поведението на самата нея.

Ищците са надлежно легитимирани да заявят процесното субективно право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря си.

От доказателствата по делото се извежда,че те са били близки с дъщеря си,в нормални и добри отношения.Ищцата Д.Д.Т. е поддържала по-интензивни отношения с дъщеря си приживе,живеели са  в едно населено място с.Българин,община Харманли.Ищецът З.Ж.Т. живее отделно, в друго населено място-с.Странско,община Димитровград.Същият е разделен  с ищцата Д.Т. от над 18 години.От тогава живее разделено и с дъщеря си.Последната от своя страна повече от петнадесет години живее отделно и самостоятелно като семейство с третото лице А.Д.,с който имат и деца,което предпоставя и естествено отдалечаване от отношенията с родителите си в сравнение ако живеят заедно.Няма доказателства и починалата да е имала някакви особени и извънредни контакти с родителите си,коити да излизат извън рамките на обичайните.

Безспорно е,че и двмата ищци като родители са поддържали регулярни отношения и връзки с дъщеря си,които са били в рамките на нормалното за такова родство,съобразявайки и факта,че Ж. има свое отделно семейство.По –интензивни са били те между майката и дъщерята и по-спорадични-между дъщерята и бащата.Двамата сочат свидетелите тежко преживяли смъртта на Ж.Ж. -плачели,тъжели,било голяма трагедия за тях,не можели да забравят случката,ходели на гробищата редовно.И досега ищцата Д.Т. тъгувала и плачела за дъщеря си-свид.Г.Петрова.Същата свидетелка изведе,че не била виждала ищеца след смъртта на дъщеря му.

Неочакваната  и внезапна смърт на дъщерята на ищците на 28 годишна възраст е тежка и непреодолима загуба,довела интензивни негативни преживявания,които трайно,продължително и досега модифицират изцяло отрицателно ежедневието им.

Следва да се посочи и че загубата на собствено дете винаги е особено ескалираща като негативност на емоциите,които са особено интензивни и непреодолими.Ищците са били безвъзвратно лишени от отношенията си с дъщеря си.Подобна загуба няма цена.Няма нужда от излагане на повече обосновка,тъй-като за нормално развития човек загубата на дете е достатъчно ясно каква огромна травма представлява с всички съпътстващия я негативни емоции и отрицателни модификации в начина на живота на пострадалия.

Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалите установен по делото,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното обезщетение възлиза на 140 000 лв. за ищцата Д.Т. и 100 000 лева за ищеца З.Ж.Т.. Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително установените неимуществени вреди, претърпени от ищците поотделно.В случая обаче ще следва да се приложи и чл.51 ал.II от ЗЗД предвид изведеното по-горе съпричиняване на вредоносния резултат от самата Ж.Ж..Същото следва да се определи като петдесет процента.Следователно определените по-горе размери на обезщетението следва да се съобразят и Д.Т. следва да получи 70 000 лева,а З.Т.-50 000 лева.Горницата до пълния предявен размер на исковете до 160 000 лева ,предявени пред съда като частични от 220 000 лв.,се явява неоснователна,недоказана,и излизаща извън обхвата на принципите на чл.52 от ЗЗД,поради което следва да се отхвърли.

Ще следва върху тези суми да се присъди и законната лихва в режима на чл.497 ал.I т.2 от КЗ вр. с чл.496 ал.I от КЗ от 29.IV.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението    Относно релевантните за тази хипотеза дати ищците не ангажираха доказателства,вкл. и за датата на предявяване искането пред застрахователя.Това,което е налично и релевантно с оглед присъждане на лихвата,е датата на изискване на допълнителни документи по вече образуваното щета от застрахователят-29.I.2019 г. или началния момент на лихвата следва да се приеме,че е 29.IV.2019 г.Поради това и следва да се отхвърли искането за присъждане на лихва от 05.ХII.2018 г. върху присъдените суми до 20.IV.2020 г.

Ще следва на адвокат П.К.,АК-София предвид чл.78 от ГПК и изхода от производството да се осъди застрахователят да заплати сумата от 3 930 лева на основание чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.II т.5 НМРАВ №1/2004 г. съразмелна на уважената част от заявените пред съда претенции.

Ответното дружество трябва за заплати на държавата такса в размер на 4 800 лева върху уважения размер на предявените претенции.

Ответното дружество е направило разноски в хода на настоящия процес от общо 12 244 лева от които 500 лева за комплексна експертиза,79 лева такси за удостоверения и 11 744 лева адвокатско възнаграждение с ДДС съобразно представените фактури,бележки и договори за правна помощ и съдействие..Спряма платеното възнаграждение за адвокат и налице възражение за прекомерност от ищците.Защитимия интерес по делото е 320 000 лв. за двамата ищци.Обект на защита в настоящото производство не е горницата над предявените частични искове от по 160 000 лв. на ищец до 220 000 лв.Съобразно  чл.7 ал.II т.5 от НМРАВ №1/2004 г. минималн дължимото възнаграждение възлиза  в този случай на 7 930 лв. без ДДС,а  с ДДС-9 516 лева.Този размер не е прекомерен съобразно правното и фактическа сложност на делото,като следва да се отчете и обстоятелството,че това производство е по искове,предявени като частични от общо 440 000 лв. и защитата на отвнетника по което производство има значение при последващо предявяване на претенциите до този размер

Ищците по делото не са освободени от направените разноски от ответната страна в процеса при постановен негативен за тях резултат,поради което следва да поемат съразмерно разноските на застрахователя,направени пред съда.В случая всеки ищец е освободен от държавни такси и разноски,само при иницииране на производства при които плащането има фискално естество и от разноски в рамките на делото дължими по инициирани от него доказателствени искания.Направените от ответната страна разноски обаче не се включват в това освобождаване и се дължи репарация съразмерно на изхода от процеса.В случая ответното дружество е направило 12 244 лева разноски за вещи лица,адвокати и такси ,които съобразно изхода от делото ищците следва да заплатят  в размер от 7 651.36 лв.

 Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

    ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ********, гр.София,ул.“Света София“ №7 да заплати на Д.Д.Т., ЕГН:**********,*** от 70 000-седемдесет хиляди лева и на З.Ж.Т., ЕГН:**********,*** сумата от 50 000 – петдесет хиляди лева, обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ж.З. Ж. починала на 28.ХI.2018 г. в резултат на ПТП настъпило на същата дата  около 03:00 часа, по общински път между селата Рогозиново и Доситеево,община Харманли в посока път 11-76, на около 5 км. + 420 м. от него, при управление на л.а. „********" с рег. № ******** с водач А.С.Д.,ведно  със законната лихва за забава върху присъдените суми от 29.IV.2019 г. до окончателното им изплащане.

    ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявеният от Д.Д.Т., ЕГН:**********,*** за горницата над присъдената сума от 70 000 лева до пълния предявен размер от 160 000 лева/частичен от 220 000 лева/ и предявеният от З.Ж.Т., ЕГН:**********,*** иск за горницата на присъдените 50 000 лева до пълния предявен размер от от 160 000 лева/частичен от 220 000 лева/ против ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ********, гр.София,ул.“Света София“ №7 обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ж.З. Ж. починала на 28.ХI.2018 г. в резултат на ПТП настъпило на същата дата  около 03:00 часа, по общински път между селата Рогозиново и Доситеево,община Харманли в посока път 11-76, на около 5 км. + 420 м. от него, при управление на л.а. „********" с рег. № ******** с водач А.С.Д.,като

ОТХВЪРЛЯ и предявените искове за изплащане на лихви върху присъдените размери на обезщетенията за времето от 05.ХII.2018 г. до 29.IV.2019 г. като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ********, гр.София,ул.“Света София“ №7 да заплати на Държавата по сметка на съда сумата от 4 800 лева държавна такса.

ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ********, гр.София,ул.“Света София“ №7 да заплати на П.К.,***  сумата от 3 930 лева лв. възнаграждение за процесуалното представителство по търговско дело №13/2020 г. на Окръжен съд-Хасково на ищците Д.Д.Т., ЕГН:**********,*** З.Ж.Т., ЕГН:**********,*** .

ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН:**********,*** З.Ж.Т., ЕГН:**********,*** да заплатят на “ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ********, гр.София,ул.“Света София“ №7 сумата от 7 651.36 лева разноски по делото.

    РЕШЕНИЕТО  е постановено при участието на третото лице помагач А.С.Д.,ЕГН:********** *** страната на “ОЗК-Застраховане“ АД,ЕИК ********, гр.София,ул.“Света София“ №7

 РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

Съдия :