О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-260900
26.11.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова частно гражданско дело № 2581 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР,
чрез пълномощника юрисконсулт Иванова, против допълнително решение № 260000 от
02.09.2020 г. по гр. д. № 165/2019 г. на Районен съд – Малко Търново.
В частната жалба са изложени оплаквания, че съдът
безмотивно и неоснователно е отхвърлил направените от дирекцията искания за допълване
на решението с отхвърлителен диспозитив по третия обективно съединен иск и по
отношение на претендираните разноски за
юрисконсулт, както и за произнасяне по направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Навеждат се съображения, че намаляването
на размера на исковете чрез оттеглянето им по съществото си е съчетано с
десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер, поради което
на ответника се дължат разноски и за намалената част, а разноските в полза на
ищеца следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от исковете.
Поддържа се, че непроизнасянето на съда с прекратително определение за производството
в частта над намаления до пълния предявен исков размер не следва да лишава
ответника от своевременно поискани разноски, както и да го ангажира с разноски
над уважения до първоначално предявения размер. Посочва се, че при определяне
размера на разноските съдът не е взел предвид
и направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и
да уважи направените искания, както следва: 1) да се произнесе с диспозитив
относно третия обективно съединен иск за сумата от 212 лева, представляваща
обезщетение, равняващо се на равностойността на претендираните ободряващи
напитки, ведно със законната лихва; 2) в частта за разноските – да присъди в
полза на ГДГП юрисконсултско възнаграждение съобразно оттеглената част от двете
искови претенции; 3) в частта за разноските – да намали като прекомерно
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете. Претендира за присъждане на разноските, направени в настоящото частно
производство – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По делото не е постъпил отговор на частната жалба от Д.Д.К.,
който е получил препис от нея на 14.10.2020 г. чрез пълномощника си адвокат Балбазанова.
Въз основа на закона и събраните доказателства по
делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Малко Търново е
образувано по искова молба на Д.Д.К. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“
към МВР за присъждане на: 1) сумата от 3000 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд; 2) сумата от 500 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата; 3) сумата от 200 лева, представляваща
равностойността на непредоставени ободрителни напитки. Направено е и искане за
присъждане на разноски, като е представен договор за правна зашита и съдействие
с договорено и заплатено възнаграждение в размер на 650 лева. По делото е постъпила
молба от 10.12.2019 г., с която ответната дирекция е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане да бъде намалено до
минимума. Към молбата е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
След изготвяне на заключението на вещото лице по ССчЕ
ищецът е депозирал молба, с която е направил изменение на предявените искове,
както следва: 1) намалил е размера на първия иск от 3000 лева на 1656, 05 лева,
като за горницата над 1656, 05 лева е оттеглил иска; 2) намалил е размера на
втория иск от 500 лева на 208, 37 лева, като за горницата над 208, 37 лева е
оттеглил иска; 3) увеличил е размера на третия иск от 200 лева на 212 лева. В
съдебно заседание на 12.12.2019 г. съдът е постановил протоколно определение, с
което приема така направеното изменение.
С решение № 73 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 165/2019 г.
на Районен съд – Малко Търново Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР е осъдена
да заплати на ищеца сумата от 1656, 05 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд, сумата от 208, 37 лева, представляваща
мораторна лихва, както и сумата от 650 лева за адвокатско възнаграждение. В
мотивите на решението съдът е посочил, че искането за заплащане на обезщетение,
равняващо се на стойността на непредоставените от ответника ободрителни
напитки, в размер на 212 лева, се явява неоснователно, тъй като ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари, а само в натура. В мотивите на
решението липсва произнасяне относно направеното от ответника възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Препис от решението е
връчен на ответника на 10.01.2020 г.
С молба вх. № 313/27.01.2020 г., подадена по пощата на
24.01.2020 г., ответната дирекция е поискала от съда 1) да се произнесе с
отхвърлителен диспозитив относно третия обективно съединен иск за сумата от 212
лева, представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на
претендираните ободряващи напитки, ведно със законната лихва; 2) в частта за
разноските – да присъди в полза на ГДГП юрисконсултско възнаграждение съобразно
оттеглената част от двете искови претенции и за отхвърления размер на третата искова
претенция; 3) в частта за разноските – да намали като прекомерно претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е заявил становище за неоснователност на молбата с
доводи, че същата е постъпила в съда след изтичане на срока за обжалване на
решението.
С Решение № III-214 от
27.07.2020 г. по в. гр. д. № 1098/2020 г. на Окръжен съд – Бургас е потвърдено
Решение № 73 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 165/2019 г. на Районен съд – Малко
Търново. В хода на въззивното производство дирекцията е подала молба, с която е
заявила, че поддържа молба вх. № 313/27.01.2020 г., по която все още няма
произнасяне. По направеното искане въззивният съд е постановил протоколно
определение от 07.07.2020 г., с което е констатирал, че Районен съд – Малко
Търново се е произнесъл, като е оставил молбата без уважение, но това не е било
съобщено на дирекцията.
В кориците на делото липса произнасяне на съда по молба
вх. № 313/27.01.2020 г., подадена от ответната дирекция по пощата на 24.01.2020
г.
Пред Районен съд – Малко Търново е постъпила молба вх. №
28.08.2020 г., с която е поискала от съда да се произнесе по молба вх. №
313/27.01.2020 г., подадена по пощата на 24.01.2020 г., с оглед окончателното
решаване на спора и предстоящото издаване на изпълнителен лист.
Районен съд – Малко Търново е постановил съдебен акт,
наименован „допълнително решение“, с № 260000 от 02.09.2020 г. по гр. д. №
165/2019 г. описа на съда. В мотивната част на този акт е посочено само, че е
постъпила молба от ГДГП-МВР по чл. 248 ГПК и за постановяване на допълнително
решение. Диспозитивът на този акт гласи, че се отхвърля искът на ГДГП-МВР
относно молбата по чл. 248 ГПК.
Установява се по делото, че първоинстанционният съд е бил
надлежно сезиран с иск за присъждане на сума в първоначален размер от 200 лева,
впоследствие увеличен на 212 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на
равностойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни
напитки по време на полаганите нощни дежурства за периода от 01.01.2015 г. до
29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. В мотивите на
постановеното решение съдът е изложил мотиви за неоснователност на тази
претенция, но в диспозитива не решението липсва отхвърлителен диспозитив в този
смисъл. Процесуалноправната доктрина и константната съдебна практика еднозначно
приемат, че очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между
формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение,
и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение, т.е. – в
неговия диспозитив; както и че непълно съдебно решение е налице тогава, когато
изобщо липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото.
Когато, видно от мотивите към съдебното решение, съдът е формирал воля по целия
спорен предмет (по цялото спорно право, когато то е делимо, респ. – по целия
размер на предявения паричен иск; по всички предявени по делото съединени
искове и пр.), но е пропуснал да изрази част от така формираната своя воля в
текста на самото съдебно решение, т.е. – в неговия диспозитив, е налице
очевидна фактическа грешка, а не непълнота на съдебното решение (Решение № 168
от 02.08.2013 г. п гр. д. № 580/2012 г., IV г. о.
на ВКС). Ето защо следва да се приеме, че в процесния случай липсва основание
за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК, а е налице очевидна
фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК – чрез
постановяване на решение, с което се допуска поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на постановеното решение, като след уважителната част по
двете искови претенции следва да се чете
отхвърлителен диспозитив по отношение на третия иск за сумата от 212 лева,
представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените
от органа по назначаването ободрителни напитки по време на полаганите нощни
дежурства за периода от 01.01.2015 г. до 29.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Постъпилата молба по чл. 248 ГПК е подадена в срока за
обжалване на решението (на 24.01.2020 г. – по пощата) и при наличието на
представен списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима. По
същество същата е основателна.
В
правната доктрина се приема, че когато изменението на иска се състои в
намаляване на иска, тогава намалената част от първоначално предявения иск
престава да бъде предмет на делото. Когато използва тази форма за изменение на
иска, ищецът дава израз на своята воля да десезира съда с част от спора относно
правото, предмет на първоначалния иск, като ограничи занапред делото до
останалата част от предявеното право. С други думи, частичното изоставяне на
първоначално предявения иск, частично десезиране на съда с този иск е
характерна особеност на намалението на иска (цит. проф. Живко Сталев в
„Изменение на иска, оттегляне на иска и отказ от иска“ – сп. „Социалистическо
право“, 1964, № 10, с. 7–19, както и в електронно издание „Съдебно право“,
23.03.2016 г.). В този смисъл са постановени и мотивите към т. 9 от
Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС,
където се приема, че при намаление размера на иска чрез оттегляне или отказ
частично от него, предмет на делото остава тази част, от която ищецът не се е
отказал или не е оттеглил иска си, която имплицитно се съдържа в първоначално
предявения. Посоченото становище остава актуално и при действието на настоящия
ГПК, като се поддържа в Решение № 114 от 19.01.2017 г. по гр. д. № 1357/2016
г., II г. о. на ВКС, съгласно което в хипотеза, когато се касае до намаляване
на претенцията, изменението на иска се съчетава с частично оттегляне (чл. 232 ГПК) или частичен отказ (чл. 233 ГПК) от иска. Ето защо съдът намира, че
изменението на иска чрез намаляването му по правната си същност е съпроводено с
оттегляне или отказ от иска като основания за прекратяване на производството в
тази част поради десезиране на съда. С оглед на изложеното първоинстанционното
производство следва да се приеме за прекратено в частта за сумата над намаления
размер от 1656, 05 лева до пълния първоначален размер от 3000 лева, съответно
за сумата над намаления размер от 208, 37 лева до пълния първоначален размер от
500 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Това право не е обусловено от обстоятелството дали
прекратяването се дължи на причини, които могат да се вменят във вина на ищеца.
Ето защо ответникът има право на
разноски съразмерно на прекратената част от делото. На основание чл. 78, ал. 8
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лева. За определяне
на дължимото възнаграждение следва да се вземе предвид съотношението между
първоначалния размер на първите два от предявените искове (3 500 лева) и намаления
им размер (1864, 42 лева). Ето защо искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като му бъде присъдена
сумата от 93, 00 лева съразмерно на прекратената част от делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Предвид неоснователността на третия обективно
съединен иск за присъждане на сумата от 212 лева за ободрителни напитки, на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 11, 00 лева за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. По делото ищецът е направил искане за присъждане на разноски и е
представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650
лева. Ответникът своевременно е навел възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Същото съдът намира за основателно с оглед реалната
фактическа и правна сложност на делото, което е част от поредица идентични
дела, по които е формирана богата съдебна практика. Ето защо присъденото
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 650 лева на 489 лева,
представляваща дължимият минимум съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в ред. ДВ бр. 41 от 2017 г.). На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Предвид отхвърлянето на третия обективно
съединен иск дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 439, 00 лева, което
налага отмяна на решението в частта, с която на ищеца е присъдена сумата над
439, 00 лева до пълния присъден размер от 650 лева.
Предвид основателността на частната жалба и на основание
чл. 278, ал. 4 вр. чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК жалбоподателят има
право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им. Ето защо
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната дирекция сумата от 70
лева, от които 20 лева за внесена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ
На основание чл. 274, ал. 4 ГПК определението не подлежи
на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ допълнително решение № 260000
от 02.09.2020 г. по гр. д. № 165/2019 г. на Районен съд – Малко Търново, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 73 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 165/2019 г. на Районен съд –
Малко Търново, както следва: в диспозитива на решението, на ред 10, след думите
„209, 37 /двеста и осем лв. 37 ст./ лв.“ да се чете следното: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, против Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР иск
за присъждане на сумата от 212 лева, представляваща обезщетение,
равняващо се на равностойността на непредоставените от органа по назначаването
ободрителни напитки по време на полаганите нощни дежурства за периода от
01.01.2015 г. до 29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
29.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ДОПЪЛВА И ИЗМЕНЯ Решение № 73 от 23.12.2019 г. по
гр. д. № 165/2019 г. на Районен съд – Малко Търново в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ,
както следва:
ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР сумата от 104, 00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ Решение № 73 от 23.12.2019 г. по гр. д. №
165/2019 г. на Районен съд – Малко Търново в частта за разноските, с която
Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР е осъдена да заплати на Д.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата над 439, 00 лева до пълния присъден размер от 650, 00 лева
за разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“
към МВР сумата от 70, 00 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1. 2.