РЕШЕНИЕ
№ 998
гр. Варна, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20223110201791 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управител на санкционираното дружество
против наказателно постановление №03-2100188/17.11.2021г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „Булстоун“ ООД е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3000.00лева, на осн.чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В жалбата се твърди за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление. Оспорва се извършване на нарушението, за
което е санкционирано дружеството. Формулира се искане за отмяна на
наказателното постановление.
В с.з. представител на въззивника – адв.С. от АК София се явява,
поддържа жалбата. Счита, че нарушението не е доказано. Оспорва
нарушението и прави искане за отмяна на НП. Твърди че са били налице
граждански правоотношения, а не трудови между страните. Претендира
разноски.
Представител на въззиваемата страна излага доводи за неоснователност
на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
1
Преетендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На въззивното дружество е издадено НП, за това, че в качеството му на
работодател, е допуснал до работа лицето В. К. Ч. с ЕГН **********, да
престира труд в полза на дружеството с определено работно място –
строителен обект, жилищна сграда - 1 и жилищна сграда -2, находяща се в
гр.Варна, ул.“Андрей Сахаров“, в УПИ ХІ-475, кв.13, 26ти м.р., с определено
работно време от 08.00 до 17.00часа, и договорено трудово възнаграждение,
без да е сключен трудов договор в писменна форма между страните по
трудовото правоотношение.
Прието е за установено от АНО, че нарушението е извършено на
21.10.2021г. на описаното по-горе място. Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
На 11.11.2021г. е съставен АУАН №03-2100188, в който е прието за
осъществено от страна на въззивното дружество, описаното по-горе
нарушение, изразяващо се в допускане до работа и извършване на трудови
функции на лице, с което не е сключен трудов договор.
От показанията на разпитаният в хода на с.з. свидетел Г. се установява,
че при проверката в обекта е установила, че Ч. е бил в обекта с работни дрехи
и е извършвал действия по разбъркване на строителен материал за полагане
на мазилки. Установено е че Ч. е извършвал дейността с още едно лице, като
на двете лица са дадени за попълване декларации. Констатирано е било, че Ч.
е декларирал работно време от 08.00 до 17.00часа с посочени дни за почивка
в събота и неделя. Съдът кредитира обективно възприетите и възпроизведени
от Г. факти и споделя заключението, че Ч. е извършвал работа за
дружеството. За съдът е ясно, че нарушението е установено по единствено
възможния за това начин, чрез извършване на проверка на строителния обект
и провеждане на беседа с намерените в обекта работници. Ч. е бил един от тях
и е дал сведения за работодателя си.
В конкретния случай за съдът безспорно е установено, че трудов договор
на Ченгелов с работодателя му не е бил сключен. Този факт не се оспорва от
страните в процеса.
Съдът споделя заключението на актосъставителя и АНО, че въззивното
2
дружество е допуснало нарушението, за което е санкционирано.
АУАН е бил надлежно връчен на представляващ въззивното дружество,
като в срок не е било подадено възражение срещу акта. При издаването на НП
правилно е прието от АНО, че нарушението не представлява маловажен
случай.
Съдът намира, че размерът на санкцията наложена на въззивника, е
правилно определена и съобразена със степента на обществена опасност на
деянието.
Съдът споделя становището на представляващия въззиваемата страна, че
представения в с.з. граждански договор от процесуалния представител на
въззивника няма значение по делото, тъй като същия е с изтекъл срок и
работата извършена във връзка с него е била приета преди датата на
извършване на проверката в обекта и преди датата на установяване на
нарушението. Съдът изцяло споделя становището, че към датата на
проверката и към датата на установяване на лицето са били налице всички
елементи на трудово правоотношение между работник и работодател и е
следвало да има сключен писмен трудов договор.
По делото е представено копие на платежна ведомост, от която се установява,
че работодателя е заплатил възнаграждение на работника съгласно
посочената от работника в попълнената декларация договорена
периодичност. За съдът е безспорно, че работникът ее е предоставяло само
своята работна сила в осигурено му за целта работно място, извършвана е
повторяемост на трудовите функции при полагането на настинки и
облицовки.
Съдът намира, че липсват основания за приложението на чл.28 от
ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други такива нарушения.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
100.00лева, което отговаря на степента на сложност на производството и
размерът на материалния интерес по същото.
Водим от горното, съдът постанови
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-2100188/17.11.2021г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „Булстоун“ ООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
3000.00лева, на осн.чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА „Булстоун“ ООД да заплати на ДИТ Варна сумата от
100.00лева за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4