№ 434
гр. Варна, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900814 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Ж. Х. от ......
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к. Д.бад,
бул.Г.М.Д. №1, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД да заплати на Д. Ж. Х. сумата от 35000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в резултат на настъпило ПТП на 20.07.19г., причинено от С. О. А., при
управление на МПС – л.а.Фолксваген голф с рег......, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.07.19г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в
размер на 1517,40лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.07.19г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба твърди, че на 20.07.19г., на републикански път III-2702,
......-гр.Суворово, при управление на л.а.Фолксваген голф с рег......, водачът С. О. А.
нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, при което по
непредпазливост на ищеца като пътник в автомобила били причинени телесни увреждания.
Излага, че по НОХД №321/22г. по описа на ДРС, С. О. А. бил признат за виновен за
настъпилото ПТП с влязло в сила споразумение. Твърди, че в резултат на ПТП ищецът
изгубил съзнание и бил откаран в МБАЛ Св.Анна Варна, където му била поставена
диагноза-мозъчно сътресение, счупване на тялото на раменна кост, закрито, ляв горен
крайник. Излага, че му била поставена гипсова имобилизация, а на 23.07.19г. му била
1
извършена операция в УМБАЛ Св.Марина ЕАД, изразяваща се в открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация с имплантиране на интрамедуален пирон с проксимално и
дистално заключване. Твърди, че тези увреждания обусловили затруднение движенията на
ляв горен крайник за период от около 4-5 месеца, като ищецът търпял болки и страдания за
продължителен период. Сочи, че претърпял и имущ.вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение и медикаменти в общ размер на 1517,40лв. Излага, че към момента на
ПТП автомобилът, управляван от виновния водач, е имал действащ договор за застраховка
ГО с отв.дружество със срок на валидност от 10.05.19г. до 09.05.20г. Излага, че предявил
застрахователна претенция пред ответника за заплащане на причинените му вреди, като
застрахователят му отказал изплащане на обезщетение.
В срока за отговор ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, е депозирал писмен отговор,
с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за наличие
на съпричиняване от страна на пострадалия, като твърди, че последният е бил без поставен
обезопасителен колан или с неправилно поставен такъв, както и че е знаел, че водачът на
МПС е бил под въздействието на алкохол, непосредствено преди и по време на ПТП. Счита,
че телесните наранявания са в резултат от свободното придвижване на тялото на
пострадалия в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите
на автомобила. Оспорва твърдението, че ищецът е бил в безсъзнание. Твърди, че преди ПТП
ищецът, заедно с водача и др.лица, са употребили алкохол и същият е знаел, че се качва в
автомобил с такъв водач, както и че същият не е притежавал свидетелство за управление.
Счита, че размерът на иска не е съобразен с реално претърпените вреди и е завишен.
Оспорва иска за лихви и началния момент, от който се дължи.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач С. О. А. не е
изразило становище по иска.
По делото са предявени от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД срещу третото лице-помагач С. О. А.
евентуални обратни искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ да бъде осъден С.
О. А. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот
и Здраве АД сумата от 25500лв., предявен като частичен иск от иск в общ размер на
35000лв., представляваща присъдено застрахователно обезщетение на увреденото лице Д.
Ж. Х. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат
на настъпило ПТП на 20.07.19г., както и сумата в размер на 1517,40лв, представляваща
присъдено застрахователно обезщетение на увреденото лице Д. Ж. Х. за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно с присъдените лихви върху
главниците.
Ищецът по обратните искове твърди, че отв.А. е причинил ПТП, управлявайки
л.а.Фолксваген голф с рег......, след употреба на алкохол над допустимите граници и бидейки
неправоспособен водач - нямал е свидетелство за управление на МПС. В резултат на ПТП
били причинени телесни увреждания на Д. Ж.Х., за които последният предявил искова
2
претенция срещу застрахователя. Излага, че към момента на ПТП л.а.Фолксваген голф с
рег...... е имал действащ договор за застраховка ГО със застр.дружество. Твърди, че за него
съществувал правен интерес от предявяване на обратните искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по обратните искове С. О. А. не е
депозирал писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеният по делото препис от протокол от 03.11.22г. по НОХД
№321/2022г. на РС-Девня, с протоколно определение от 03.11.2022г. е одобрено
споразумение, с което е прието за установено, че С. О. А. е осъществил престъпление по
чл.343, ал.3, пр.1, хипотеза 1, предл.2 и 4, б.А, пр. 1, вр. ал.1, б.Б, вр. чл. 342, ал.1 НК, за
това, че на 20.07.19г. на път Ввълчи дол-Суворово при управление на МПС- л.а.
Фолксваген Голф с рег......, в нарушение на правилата за движение – чл.20, ал.1, и чл.21, ал.1
ЗДвП, по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – на Д.
Ж. Х., изразяваща се в счупване на лява мишнична кост, довело дотрайно затруднение на
движенията на лява ръка за период от около 4-5 месеца, като деянието е извършено в пияно
състояние и без деецът да има необходимата правоспособност за управление на МПС,
поради което и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца,
отложено по реда на чл.66 НК.
По делото се установява, а и не е спорно между страните, че л.а. Фолксваген
Голф с рег......, управляван от С. О. А., е бил застрахован за риска „Гражданска
отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и
Здраве АД, за периода от 10.05.19г. до 09.05.20г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.С.Х.а,
св.А.А. и св.А.Н., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на
приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата комплексна САТМЕ, кредитирано от
съда, се установява, че процесният автомобил е разполагал с триточкови инерционни колани
на предните две места и задните две места, като няма описани травм.увреждания у
пострадалия, получени при механично задействане на предпазен колан. Вещите лица сочат,
че в случая автомобилът се е преобърнал странично, без да настъпи фронтален удар, при
което коланните механизми не са имали възможност да пристегнат коланния ремък, поради
което се е наблюдавала хлабина, допринасяща за изхлузване на тялото. Сочат, че при
преобръщането пътниците са влезли в контакт с вътрешността на купето, а крайниците,
които са извън обхвата на колана и имат възможности за движения в различни посоки често
биват травмирани в случаи на преобръщане и завъртане на автомобила. Дават заключение,
че при ПТП постарадият е получил счупване на тялото на лявата раменна кост и разкъсно-
3
контузна рана в областта на лява мишница. Сочи се, че за фрактурата на раменната кост е
предприето оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтезна конструкция-
медуларен пирон , а впоследствие е назначена мека имобилизация. Дава заключение, че
оздравителния период е от 4-5 месеца, като към момента е налице пълно функционално
възстановяване на крайника, като металната конструкция не е отстранена. Заключава, че
алкохолна концентрация от 1,28 промила се определя към горната граница на лека степен
алкохолно опиване, като употребилият алкохол е сигурно повлиян от неговите въздействия
и се проявява като нарушено внимание, концентрация, промяна в настроението. Дава
заключение, че разходните документи за медицински изделия и услуги са били необходими
за оказване на оперативното лечение.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане
по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата
на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност” за л.а. Фолксваген Голф с рег......, между
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, и
собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна легитимация на
ответника по иска.
Безспорно по делото се установява, че с влязло в сила определение от
03.11.2022г. по НОХД №321/22г. на ДРС, е одобрено споразумение, по силата на което С.
О. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, хипотеза 1,
предл.2 и 4, б.А, пр. 1, вр. ал.1, б.Б, вр. чл. 342, ал.1 НК. Видно от разпоредбата на чл.383,
ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
4
противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлото в сила определение
обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от
ответника престъпление на 20.07.19г., при което са причинени посочените увреждания са
безспорно установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност”
на автомобилистите между застр.лице - причинител на вредата и ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, съдът
намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя
за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
По несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства се установи,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на нанесените травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното
ПТП – счупване на тялото на лявата раменна кост / съгласно заключението на СМЕ /. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че след катастрофата ищецът е
приет в болница, където претърпял операция, и останал там около седмица. Свидетелите
сочат, че пострадалият не е можел да се обслужва сам, като се е нуждаел от помощта на
близките си. Свидетелстват, че лечението му продължило около 3-4 месеца, през който
период изпитвал постоянни болки, налагащи прием на медикаменти, като и към момента
още изпитвал болки и не можел да работи тежка работа. Видно от експертизата ищецът е
претърпял оперативна интервенция, като възстановителният период е продължил около 4-5
месеца, като към момента е налице пълно функционално възстановяване на крайника, като
само импланта – метална конструкция не бил изведен от костта. Макар и в исковата молба
да са наведени твърдения за изпадане в безсъзнание на ищеца вследствие на ПТП данни за
такова състояние не са събрани по делото, а напротив, както от показанията на св.Н., така и
5
на св.А., се установява, че след ПТП пострадалият е бил контактен.
Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с удара от автомобила
и характера на получените телесни увреждания, както и с проведената хирургична
интервенция, продължителността на възстановителния период / около 4 месеца /,
обстоятелството, че е налице пълно функционално възстановяване на крайника, съдът
намира, че сумата от 30000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените
вреди, претърпени от ищеца.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието на
съпричиняване на вредоносният резултат поради липсата на поставен обезопасителен колан,
с което е нарушил чл.137а, ал.1 ЗДвП, респ. за неправилно поставен такъв. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание
чл.51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични
доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време
на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението не
подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД / в този смисъл Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 596/2012 г./. Видно от заключението на КСАТМЕ коланите проявяват способността за
задържане на телата при фронтални удари, а при настъпилото в случая преобръщане на
автомобила пътниците са влезли в контакт с вътрешността на купето. Вещите лица
уточняват още, че при този механизъм на ПТП крайниците, които са извън обхвата на
колана, често биват травмирани. Следователно в конкр.случай може да се изведе извода, че
предпазният колан не би имал ефективно приложение с оглед механизма на настъпването на
ПТП, за да се избегне вредоносния резултат. Доказателства, които да оборват така
направения извод, не са събрани по делото. Ето защо съдът намира, че така релевираното от
ответната страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалия се явява
неоснователно.
Относно възражението на ответника за знание у пострадалия, че водачът на
МПС е бил под въздействието на алкохол, непосредствено преди и по време на ПТП:
Безспорно по делото е установено, че ПТП е причинено от водача на лекия автомобил в
пияно състояние. Видно от разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015
г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, сама по себе си констатацията, че водачът на МПС, в
което пострадалия е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване на
обезщетението за причинените вреди на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД. В тежест на позоваващата се на
съпричиняването страна в процеса е да установи с допустимите от ГПК доказ.средства
обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена
дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е употребил алкохол. Видно от
разпита на св.Н. същият свидетелства, че имал рожден ден и седнали да се почерпят у тях,
6
където консумирали алкохол, след което решили да отидат на дискотека. Показанията на
св.Д. не се кредитират от съда, доколкото противоречат на другите събрани доказателства
по делото, като се отчита и заинтересоваността на свидетеля съгл. чл.172 ГПК. С оглед на
така събраните доказателства съдът приема, че пострадалият несъмнено е имал възможност
да възприеме поведението на водача и да разбере недвусмислено, че той е повлиян от
алкохол, поради което и същият е имал знание за факта на употребен от страна на водача на
лекия автомобил алкохол.
По отношение на възражението, че пострадалият е управлявал МПС без
наличната за това правоспособност: По делото не е спорен фактът, че ПТП е причинено от
водач, който не е имал необходимата правоспособност за управление на МПС. Безспорни
доказателства за това, че пострадалият е имал знание за липсата на правоспособност на
водача обаче не са събрани по делото. Св.Н. свидетелства, че е знаел за започнат от водача
шофьорски курс, от което обстоятелство обаче не може да се изведе извод, че и
пострадалият от своя страна е бил наясно с липсата на правоспособност у водача. Ето защо
това възражение се преценява от съда като неоснователно.
При тази фактическа установеност съдът прави извода, че с поведението си
пострадалият обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането като
доброволно се е превозвал в МПС, управлявано от водач, за който е знаел, че е консумирал
алкохол. Това нарушение съдът приема, че е допринесло за настъпването на така
установената по-горе увреда на пострадалия при процесното ПТП / т.е. нарушението е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат/. Наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за
приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Следва да се има предвид, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос
на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение
на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. При определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен
действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на ПТП. В
настоящия случай поведението на пострадалия не е тъждествено с това на лекия автомобил,
доколкото преимуществено за настъпването на ПТП вина има водача, който е нарушил
задълженията, регламентирани в чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се има предвид и
това, че вменената отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасността на
движението е значително завишена спрямо тази на останалите участници в движението.
Съобразявайки гореизложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице
в размер на 1/3.
Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат от
7
страна на пострадалия и след приспадане от размера на определеното обезщетение на сума,
съответна на степента на съпричиняването, то следващото се обезщетение за неимущ.вреди
е в размер на сумата от 20000 лв., до който размер предявеният иск се явява основателен и
следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над сумата 20000
лв. до пълният предявен размер от 35000 лв.
Що се касае до предявения иск за заплащане на претърпени имуществени
вреди в размер на 1517,40лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени средства за лечение, видно от приложените по делото касови
бонове се установява тяхното извършване, а съгласно заключението на вещото лице те са в
пряка връзка с травматичните увреждания, получени при ПТП. Предвид това съдът намира
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в този размер за
основателна, и съобразно приетия размер на съпричиняване на вредоносния от ПТП
резултат, след приспадане на сума, съответна на степента на съпричиняването, същата
следва да бъде уважена до общ размер от 1011,60лв, а за разликата до 1517,40лв. следва да
се отхвърли.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, съгласно
която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2 на чл.429 КЗ, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, точка 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на
09.11.22г., поради което и съдът счита, че върху присъденото обезщетение се дължи законна
лихва от 09.11.22г. до окончателното плащане. За периода от 20.07.19г. до 08.11.22г. вкл.,
исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на предявените по делото обратни искове с правно основание
чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ:
При извод за основателността на предявените срещу отв.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД главни
искове, съдът следва да разгледа предявените от последния срещу третото лице-помагач С.
О. А. обратни искове.
По своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по реда
на чл. 219, ал.3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при
условията на положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за
уважаването на евентуалния, като специфичното при обратния иск е създаването на условно
изпълнително основание, доколкото правото на изпълнение по този иск се поражда едва
след като главното задължение е погасено, т.е. след като привличащият ответник е
удовлетворил ищеца-кредитор / в този смисъл е Решение №49/27.04.10г. по т.д.№814/09г. на
ВКС/.
Регресното право на застрахователя срещу делинквента е уредено в нормата
8
на чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ, съгласно които застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от виновния водач, извършил нарушение
по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, както и когато не
притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното
превозно средство.
С влязлото в сила определение от 03.11.2022г. по НОХД №321/22г. на ДРС, е
одобрено споразумение, по силата на което С. О. А. е признат за виновен в причиняването
на гореописаното престъпно деяние, както и че деянието е извършено в пияно състояние и е
управлявал автомобила без да има необходимата правоспособност. Последните
обстоятелства съставляват квалифициращ признак на престъплението и на основание чл.300
ГПК присъдата е задължителна за настоящия съд и в тази част. Ответникът по обратните
искове не е депозирал отговор, нито е навел правоизключващи или правопогасяващи
възражения. Предвид това следва да се приеме за установено, че към деня на ПТП
ответникът не е притежавал необходимата правоспособност за управление на процесното
МПС и че е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, поради което са
налице предпоставките за ангажиране регресната му отговорност по чл.500, ал.1, т.1 и ал.2
КЗ. Ето защо обратните искове следва да бъдат уважени до размера от 20000лв,
представляваща присъдено обезщетение за неимущ.вреди, и до размера от 1011,60лв,
представляваща присъдено обезщетение за имущ.вреди, ведно със законната лихва върху
главниците от 09.11.22г. до окончателното плащане, като третото лице – помагач бъде
осъдено да плати, при условие, че ответникът плати на ищеца сумите по главните искове. За
горницата до пълния предявен размер от 25500 лв., частична претенция от пълен заявен
размер от 35000 лв.- обезщетение за неимущ.вреди, и за горницата до пълния предявен
размер от 1517,40лв.- обезщетение за имущ.вреди, исковете следва да бъдат отхвърлени.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е направено
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за
правна помощ, сключен с адв.В.Н., изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ
от адвоката. Настоящият състав, като съобрази гореизложеното намира, че дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен в разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно уважената част от исковете, а именно 2055лева за осъществено
процесуално представителство на ищеца.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с направеното искане, на
ответника се дължат разноски по делото, съобразно представените доказателства и
съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 445,84лв, включваща
адв.възнаграждение, депозити за експертиза и свидетел.
9
Разноски по обратните искове не се присъждат, предвид липсата на
представени доказателства за сторени такива.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 850лв, определена съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважените искове, както и
направените по делото разноски в размер на 250лв– възнаграждение за съдебна експертиза.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:
Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Изгрев, ж.к. Д.бад, бул.Г.М.Д. №1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ж. Х., ЕГН **********, с адрес
......, ......., СУМАТА от 20000лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на
настъпило ПТП на 20.07.19г., причинено от С. О. А., при управление на МПС –
л.а.Фолксваген голф с рег......, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.11.22г. до окончателното изплащане на сумата, както и СУМАТА от 1011,60лв /хиляда и
единадесет лева и 60ст/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.11.22г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
горницата над 20000лв до пълния му размер от 35000лв, за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди за горницата над 1011,60лв до пълния му размер от
1517,40лв и за законната лихва за периода от 20.07.19г. до 08.11.22г. вкл., като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. О. А., ЕГН **********, с адрес: ......, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к. Д.бад, бул.Г.М.Д.
№1, по предявените евентуални обратни искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 и ал.2
КЗ СУМАТА от 20000лв. /двадесет хиляди лева/, предявен като частичен иск от иск в общ
размер на 35000лв., представляваща присъдено застрахователно обезщетение на увреденото
лице Д. Ж. Х. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултат на настъпило ПТП на 20.07.19г., и СУМАТА от 1011,60лв. /хиляда и единадесет
лева и 60ст/, представляваща присъдено застрахователно обезщетение на увреденото лице Д.
Ж. Х. за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху главниците от 09.11.22г. до окончателното плащане, СЛЕД КАТО
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК
*********, заплати на Д. Ж. Х., ЕГН **********, присъдените с настоящото решение суми,
като ОТХВЪРЛЯ обратния иск за присъдено застрахователно обезщетение за
10
неимуществени вреди за горницата над 20000лв до пълния му размер от 25500лв, предявен
като частичен иск от иск в общ размер на 35000лв, и обратния иск за присъдено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди за горницата над 1011,60лв до пълния
му размер от 1517,40лв, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:
Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Изгрев, ж.к. Д.бад, бул.Г.М.Д. №1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд
СУМАТА от 850лв / осемстотин и петдесет лева/, представляваща дължимата по делото
държавна такса върху уважената част от иска, както и СУМАТА от 250лв (двеста и
петдесет лева), представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за вещо лице, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:
Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Изгрев, ж.к. Д.бад, бул.Г.М.Д. №1, ДА ЗАПЛАТИ на адв.В. Й. Н., с адрес ......, СУМАТА от
2055лева /две хиляди петдесет и пет лева/, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Д. Ж. Х., ЕГН **********, с адрес ......, ......., ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к. Д.бад, бул.Г.М.Д.
№1, СУМАТА от 445,84лв /четиристотин четиридесет и пет лева и 84ст/, представляваща
направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на С. О. А., ЕГН **********, с
адрес: ......, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК
*********, на основание чл.220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11