Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1631/23.11.2020 година, град Б.,
Административен съд – Б., в
публично заседание на трети ноември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
секретар: Г. С.
разгледа адм. д. № 554/2020 година
Производството е по част седма от Закона за митниците
(ЗМ).
Образувано
по жалба на „Мирко“ ЕООД – Б. с ЕИК
*********, с адрес на управление в град Б., улица „Индустриална“ № 90А,
представлявано от Александър Михайлов Х. – управител, против решение № 32
-56963/20.02.2020 година на директора на Териториална дирекция „Южна морска“
при „Агенция Митници“.
С оспореното решение на основание чл. 74 параграф 2
буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейския Парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(МК), за стоката, декларирана от „Мирко“ ЕООД за режим „Допускане за свободно
обращение“ с МД с МРН 19BG001008013523R0/28.11.2019 година, е определена
митническа стойност в размер на 55 445,28 лева (петдесет и пет хиляди
четиристотин четиридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки). На основание
чл. 55 ал. 1 от ЗДДС е определена данъчната основа при внос на стоката,
поставена под режим „Допускане за свободно обращение“ с МД с МРН 19BG001008013523R0/28.11.2019
година за стока сушени смокини в размер на 55 819,53 лева (митническата
стойност в размер на 55 445,28 лева, увеличена със сумата от 374,25 лева - разходи за транспорт след
пристигане на мястото на въвеждане). Предвид данъчната ставка от 20%, съгласно
чл. 66 ал. 1 т. 2 от ЗДДС, на основание чл. 67 ал. 1 от същия закон е
определено задължение за ДДС в размер на 11 163,91 лева, от което задължение в
размер на 6 112,65 лева е взето под отчет и платено, а задължение в размер
на 5 051,26 лева е взето под отчет за досъбиране. На основание чл. 83 ал.
1 от ЗДДС, във връзка с чл. 77 параграф 3 от МК, дружеството - жалбоподател е
определено като длъжник за заплащане на ДДС в размер на 5051,26 лева, като на
чл. 19б ал. 3 от ЗМ и чл. 90 ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 108 параграф 1 от МК
е определен десетдневен срок за заплащане на допълнителния ДДС, считано от
датата на уведомяване на длъжника. Посочено е, че, на основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 114 параграф 1 и 2 от МК, възниква задължение за лихви
върху ДДС, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата
на уведомяването, определено по реда на чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и се дължи лихва за
забава за размера на дължимия ДДС, считано от датата на изтичане на определения
десетдневен срок до датата на окончателното плащане.
В жалбата се оспорва законосъобразността на
решението.. Заявява се, че административният орган не е доказал по несъмнен
начин, че стойността на внесените стоки следва да бъде определена на посочената
от него цена от 5,28 лева на килограм, а не постигнатата от страните по
договора цена от 2,89 лева на килограм. Жалбоподателят счита, че определянето
на тази нова по-висока митническа стойност на внесените стоки е извършено, без
да е направен анализ на конкретното им качество и без да са съобразени други
относими към този внос обстоятелства. Жалбоподателят твърди, че спорният внос е
на сушени смокини с най - малък размер и най - ниско качество, за което
представя писмени доказателства. Иска отмяна на решението. Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, представя
административната преписка. Представя писмени бележки. Оспорва по същество
доводите на жалбоподателя. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение
и възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от
жалбоподателя.
След като съпостави доказателства по делото съдът
приема за установена следната фактическа обстановка.
С митническа декларация с МРН
19BG001008013523R0/28.11.2019 година, подадена от „Мирко“ ЕООД, съгласно чл.
162 от МК, в качеството му на вносител и декларатор, под режим „Допускане за
свободно обращение” била поставена стока „сушени смокини“ с тегло 10 501 нето
килограма с код по КН 0804 20 90, с условие на доставка FOB и държава на
произход Турция. Дружеството декларирало стоката като „СУШЕНИ СМОКИНИ В КАШОНИ
1143 КАШОНА ПО 7 КГ – 8001 КГ – 10 ПАЛЕТА 500 КАШОНА ПО 5 КГ – 2500 КГ – 3
ПАЛЕТА РХ = 13“ (лист 108 - 109).
Към митническата декларация били приложени търговска
фактура с № 125696/09.10.2019 година, издадена от Toroslular Gida Sanayi ve Ticaret ltd. – Република Турция
(Торослулар), като декларираната стока била част от количеството по
гореописаната фактура, на стойност 16 801,60 щатски долара; сертификат EUR.1 №
І 0275305/11.10.2019 година; фактура № 120274/18.10.2019 година, фактура №
**********/18.10.2019 година и фактура № **********/21.10.2019 година с
доставчик „Ем Ес Си България“ ООД за извършени допълнителни разходи (лист 112,
117 и 124-126).
Като предходен документ дружеството приложило и
митническа декларация за специален режим „Митническо складиране” с MRN
19BG001007010960R3/23.10.2019 година (лист 115-116).
При декларирането на стоката за допускане до
свободно обращение, на основание чл. 70 от МК, декларираната митническата
стойност на стоката „сушени смокини“ по митническа декларация с МРН
19BG001008013523R0/28.11.2019 година била определена на 30 189,01 лева или 2,87
лева/килограм, въз основа на фактура с № 125696/09.10.2019 година с условие на
доставка FOB при валутен курс 1,75837 лева/USD.
В административното производство митническата
стойност на смокините била коригирана в съответствие с чл. 71 от МК с разходите
за транспорт, товаро - разтоварни и обработващи операции, и застраховка до
мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза, определени въз основа
на фактура № 120274/18.10.2019 година, фактура № **********/18.10.2019 година и
фактура № **********/21.10.2019 година, с доставчик ,,Ем Ес Си България“ ООД (лист
124 - 126).
За стоката „сушени смокини“ по митническа декларация
с МРН 19BG001008013523R0/28.11.2019 година, с код но КН 08042090 бил начислен
ДДС в размер на 6 112,65 лева (20 % от определената данъчна основа в
размер на 30 563,26 лева, представляваща митническата стойност в размер на
30 189,01 лева, увеличена с 374,25 лева разходи за транспорт след
пристигане на мястото на въвеждане).
Митническото задължение по вноса било взето под
отчет с ВПО № 19BG001008425475-001/02.12.2019 година и платено на 28.11.2019
година от длъжника „Мирко“ ЕООД (лист 110).
Поради съмнения на митническите органи относно
декларираната митническата стойност на стоката „сушени смокини“ по МД с МРН
19BG001008013523R0/28.11.2019 година, дружеството внесло по сметка на
Териториална дирекция „Южна морска“ депозит в размер на 5000 лева с GRN №
19BG001008X046972/29.11.2019 година (лист 131).
Възникналото задължение по обявения внос с митническа
декларация с МРН 19BG001008013523R0/28.11.2019 година било погасено, след което
митническата администрация разрешила вдигане на стоката.
На 03.12.2019 година с писмо с регистрационен №
32-349380/03.12.2019 година на директора на ТД „Южна морска“ в АМ, вносителят „Мирко“
ЕОООД бил уведомен, че във връзка с подадената от него митническа декларация с
МРН 19BG001008013523R0/28.11.2019 година за митническо оформяне на стока –
сушени смокини, код ********** и държава на произход – Турция, са предприети
действия за проверка на декларираната митническа стойност при прилагане на
разпоредбите на чл. 140 параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447
(Регламент за изпълнение). Затова от дружеството била изискана допълнителна
информация по извършения внос – договори, счетоводна отчетност, бизнес –
кореспонденция, разписки за извършени плащания, продажни цени, както и
легализиран превод на документи, имащи значение за определяне на митническата
стойност (лист 106).
В отговор на искането, с писмо с регистрационен №
32-363277/16.12.2019 година „Мирко“ ЕООД представило следните документи: копие
на митническа декларация с MРН 19BG001008013523R0/28.11.2019 година; копие на
фактура № 125696/09.10.2019 година; хронологична справка на сметка 40411 -
доставчици във валута; копие на договор за покупка № 7/А09700; копие на износна
декларация 19590100ЕХ019805/11.10.2019 година от държавата на изпращане;
нотификация за извършен превод към доставчика; копие на платежно нареждане за
внесен депозит по митническа декларация с MРН 19BG001008013523R0/28.11.2019
година в размер на 5000 лева от 29.11.2019 година и фактури за последваща реализация
на стоката на вътрешния пазар с № 15411/13.12.2019 година, № 15408/12.12.2019
година и № 15402/11.12.2019 година (лист 92 - 105).
След проверка на приложените документи относно
точността на декларираната митническа стойност било установено, че същата е изчислена в размер на 2,87
лева/килограм сушени смокини.
При служебна справка в системата „THESEUS” на Joint
Research Centre към ЕК в хода на проверката било установено, че „справедливата“
цена на стоката - сушени смокини от Турция, е 3,47 евро/килограм (6,79
лева/килограм) за ЕС.
За проверка на средните ценови стойности за 2018
година на внасяна стока - „сушени смокини“ от Турция била направена справка на
страницата за търговска статистика на Европейската комисия (общодостъпна на:
https://trade.ec.europa.eu/tradehelp/statistics). За 2018 година данни за 28-те
членки на ЕС, посочили, че общите стойностите за внос на смокини от Турция в ЕС
са изчислени на 3,94 евро/килограм, а специално за България - 2,14
евро/килограм, т.е. 4,19 лева/килограм (лист 89 - 90).
Съгласно изготвена справка в „Система за
предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи”
(МИС3А), за периода от 01.01.2019 година - 23.10.2019 година било констатирано
деклариране на стоки със същото описание - смокини от Турция, от други
вносители с изчислена митническа стойност в диапазона от 5,28 лева/килограм до
13,23 лева/килограм (лист 87, страница 2).
Предвид наличието на основателни съмнения относно
стойността на стоката и на основание чл.140 от Регламент за изпълнение, митническите
органи приели, че митническата стойност не следва да се определи по реда на чл.
70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, а като се прилагат
последователно букви от „а“ до „г“ от §2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013
година на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митническия кодекс на Съюза, докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
В хода на проверката не били открити резултати за
идентични стоки, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко
отношение и внесени в приблизително същия момент на територията на България,
поради което методът на установяване на митническата стойност – „идентични
стоки“ бил отхвърлен като неприложим.
При проверка в база данни МИС3A за сходни стоки -
стоки, произведени в същата страна, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, било
установено, че са налични данни за внесени стоки с подобни характеристики,
произведени в същата страна на произход. За периода от 07.01.2019 година до
датата на допускане до свободно обращение на внесените смокини били открити шест
резултата за сходни стоки, чиято
стойност не е необичайно ниска и попада в равнището на средните стойности за
България и ЕС. Митническата им стойност била декларирана в съответствие с чл.
70 от МК в интервала от 5,28 лева до 5,87 лева. Съгласно чл. 141 от Регламента
за изпълнение било прието, че за прилагането на метода „сходни стоки“ следва да
се ползва договорната стойност на стока -
„Сушени смокини Garland, сушени смокини „Natural“ от Турция, с нето тегло 19
992 килограма, декларирана по митническа декларация MРН 19BG005811004342R5 от
28.10.2019 година при цена 5,28 лева/килограм, т.е. най - ниската установена
цена на внесени сходни стоки.
Предвид установеното, на основание чл. 74 § 2 буква
„б“ от МК, била определена митническа стойност за стока „сушени смокини“ по МД
с MPH 19BG001D08013523R0/28.11.2019 година в размер на 55 445,28 лева (10 501
килограма по 5,28 лева/килограм).
Съгласно чл. 55 ал. 1 т. 2 от ЗДДС, данъчната основа
на стоката била определена в размер на 55 819,53 лева (митническата стойност в
размер на 55 445,28 лева, увеличена с разходите за транспорт след пристигане на
мястото на въвеждане в размер на 374,25 лева).
Въз основа на определената нова митническа стойност
и нов размер на данъчната основа, дължимите държавни вземания по МД с МРН
19BG001008013523R0/28.11.2019 година за стока „сушени смокини“ възлезли на мито
- 0% - 0,00 лева и ДДС - 20% - 11 163,91 лева.
Със съобщение с изходящ № 32-9836/10.01.2020 година
на основание чл. 22 параграф 6 във връзка с чл. 29 от МК, дружеството било
уведомено на 14.01.2020 година за предстоящо издаване на решение и му била
предоставена възможност да изрази становище в 30 - дневен срок. В съобщението
директорът на ТД „Южна морска“ в АМ обобщила фактите, установени до момента –
стойността на смокините при декларирането на вноса им, допълнително изисканите
доказателства за естеството на търговските взаимоотношения между продавача и
дружеството – вносител, данните от съпоставката на конкретния внос с други
вносни операции на сходни стоки от Турция и установеното значително разминаване
между декларираната стойност на вноса от „Мирко“ ЕООД, от една страна и от
друга – на останалите вносители. Органът изложил мотиви защо счита, че при
определянето на митническата стойност на смокините методът „идентични стоки“ е
неприложим, за сметка на метода „сходни стоки“, като посочил конкретна вносна
операция с която процесният внос следва да се съпостави – тази с най – ниската
установена стойност на килограм смокини „Гарланд“ и „Натурал“ – 5,28
лева/килограм (лист 82 - 86).
В указания срок с писмо с рег. № 32-41665 от
06.02.2020 година (лист 62) „Мирко“ ЕООД приложило следните документи, придружаващи
пратката от сушени смокини, за да обоснове декларираната значително по – ниска стойност
на стоката: копие на митническа декларация
с МРН 19BG001008013523R0/28.11.2019 година (лист 63-64); копие на фактура №
125696/09.10.2019 година (лист 65); копие на платежно нареждане от 28.11.2019
година за заплатен ДДС в размер на 6 112,65 лева (лист 66); копие на
платежно нареждане от 29.11.2019 година за внасяне на депозит в размер на 5000
лева, определен от митническата администрация (лист 67); копие на износна
митническа декларация с № 19590100ЕХ019805 (лист 68 – 69); копие на договор за
покупка № 7/А09700 (лист 70); копие на нотификация от банката за плащане по
фактура № 125696/09.10.2019 година (лист 71) и копия на фактури за последваща реализация
на стоката на вътрешния пазар с № 15331/01.11.2019 година, № 15337/04.11.2019
година, № 15344/06.11.2019 година, № 15399/09.12.2019 година, №
15405/12.12.2019 година, № 15411/13.12.2019 година, № 15451/30.12.2019 година,
№ 15466/08.01.2020 година, № 15476/14.01.2020 година и № 15511/24.01.2020
година (лист 72 - 81).
На 20.02.2020 година директорът на ТД „Южна морска“
в АМ издал обжалваното решение. С него, на основание чл. 74 § 2 б. „б“ от МК,
за стоката, декларирана от „Мирко“ ЕООД за режим „Допускане за свободно
обращение“ с МД с МРН 19BG00XC08013523R0/28.11.2019 година, е била определена
митническа стойност в размер на 55 445,28 лева (петдесет и пет хиляди
четиристотин четиридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) - 10 501
килограма по 5,28 лева/килограм). На основание чл. 55 ал. 1 от ЗДДС е била определена
данъчната основа при внос на стоката, в размер на 55 819,53 лева (митническата
стойност в размер на 55 445,28 лева, увеличена с разходи за транспорт след
пристигане на мястото на въвеждане в размер на 374,25 лева). Предвид данъчната
ставка от 20%, съгласно чл. 66 ал. 1 т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67 ал. 1
от същия закон, е било определено задължение за ДДС в размер на 11 163,91 лева,
от което в размер на 6 112,65 лева е взето под отчет и платено, а в размер на 5
051,26 лева е за вземане под отчет и досъбиране. На основание чл. 83 ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 77 параграф 3 от МК, „Мирко“ ЕООД е било определен като
длъжник за заплащане на ДДС в размер на 5051,26 лева, като на чл. 19б ал. 3 от
ЗМ и чл. 90 ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 108 параграф 1 от МК е определен
десетдневен срок от уведомяването на длъжника за заплащане на ДДС. Решението е
връчено на дружеството на 21.02.2020 година (лист 54 – 61).
С писмо с регистрационен № 32-69555 от 04.03.2020
година „Мирко“ ЕООД е уведомено, че съгласно чл. 114, параграф 1 и параграф 2
от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейския парламент и Съвета за
създаване на митнически кодекс на Съюза дължи лихва за забава от датата на
възникване на митническото задължение до датата на уведомяването, както и от
датата на изтичане на определения срок до датата на плащане, а именно лихва за
ДДС в размер на 129,09 лева (лист 49).
С жалба с входящ № 2263/04.03.2020 година (лист 2 -
6), решението на директора на ТД „Южна морска“ при Агенция „Митници“ е
обжалвано в срока по чл.149 ал.1 от АПК, по съдебен ред. Към жалбата са
приложени следните документи: удостоверение за актуално състояние на „Мирко“
ЕООД (лист 15); копие на нотификация от банката за плащане по фактура №
125696/09.10.2019 година (лист 16); детайлна валутна хронология за периода
01.01.2019 година – 31.12.2019 година (лист 17); копия на фактури за последваща
реализация на стоката на вътрешния пазар с № 15408/12.12.2019 година, №
15417/13.12.2019 година, № 15451/30.12.2019 година, № 15466/08.01.2020 година,
№ 15476/14.01.2020 година и № 15511/24.01.2020 година (лист 18 – 23); копие на
договор за покупка № 7/А09700 с превод на български (лист 24 - 26); копие на
фактура № 125696/09.10.2019 година с превод на български (лист 27 - 29) и
сертификати за анализ от 05.10.2019 година с превод на български (лист 30 –
35).
Преведеният договор за покупка на сушени смокини е с
номер, но е без дата. В него предметът на продажбата е описан в обща форма –
сушени смокини, разделени на три отделни сорта („Гарланд“, „Лерида“, „Натурал“)
с посочени количества от всеки сорт и цена 1,60 щатски долара на килограм, без
значение от сорта на смокините и съответното продавано количество. В договора
липсва и обща цена на цялото продадено количество сушени смокини, като
уговорката за заплащането им е CAD - „в брой срещу документи“ в срок до 30.12.2019
година.
От фактурата, приложена към договора, се установява,
че смокините сорт „Гарланд“ са в опаковки/кашони по 7 кг и са девети размер,
смокините сорт „Лерида“ са в опаковки по 2,5 кг и са седми размер, а смокините
сорт „Натурал“ са в кашони от по 5 кг и са четвърти размер. Условието на
търговската доставка е FOB, т.е. отговорността на
продавача включва доставката на стоката на борда на кораба и разходите по
натоварването ѝ в Турция, а купувачът поема всички останали разходи,
свързани с транспортирането, застраховката, разтоварването и митническите
формалности по освобождаването на смокините за последваща продажба или употреба
в България.
За разлика от посоченото във фактурата, според
сертификатите за анализ на стока, придружаващи договора, трите сорта сушени
смокини са първокласни и всички са девети размер.
В приложените фактури за последваща реализация на
стока с получатели „Габи 2015“ ЕООД, „Света Варвара 38“ ЕООД, „Ас трейд къмпани“
ЕООД, „Марая 412“ ЕООД и „Вержи 2010“ ЕООД продадените смокини не са описани по
сорт, размер, качество или страна на произход. Описани са единствено като
„сушени смокини“ и е посочено тяхното количество. При декларирана от „Мирко“
ЕООД цена на внос 2,87 лева/кг, без да са включени транспортните разходи за
доставка по море от Турция до България, дружеството е продавало сушените
смокини на трети лица на цени 2,80 – 2,90 лева/кг.
В хода на съдебното производство от ответника е
представена цитираната в решението митническа декларация с МРН
19BG005811004342R5/28.10.2019 година за извършен внос на сходни стоки – 19
992 кг сушени смокини сорт „Гарланд“ и сорт „Натурал“ от Турция при цена 5,28
лева/кг, която е използвана от митническата администрация при определяне на
новата митническа стойност на смокините, внесени от „Мирко“ ЕООД посредством
метода „сходни стоки“. Според тази декларация, смокините са внесени от Турция с
крайна точка град София - с транспорт „по шосе“ и условие на доставката СРТ, т.е. продавачът
отговаря за сключването на договор за превоз и заплащането му до крайната точка
на транспорт, а купувачът – за разходите по разтоварването и приемането на
стоката на уговореното местоназначение (лист
224 – 227)
От жалбоподателя са представени множество счетоводни извлечения: „детайлна количествена“ за
период от 01.10.2019 година до 31.12.2019 година с дата 12.06.2020 година и час
12:53:51; „стандартна количествена първа
аналитичност“ всички за период 01.11.2019 година до 30.11.2019 година с дата 12.06.2020
година и час 12:55:53; „детайлна
количествена“ за период 01.11.2019 година до 12.06.2020 година с дата
12.06.2020 година и час 12:56:45; „детайлна количествена“ за период 01.12.2019 година до 31.12.2019 година с дата
16.06.2020 година и час 10:34:28; „детайлна количествена“ за период от
01.01.02020 година до 30.03.2020 година с дата 16.06.2020 година и час
10:36:14; „детайлна количествена“ за период
01.10.2019 година до 31.12.2019 година с дата 11.06.2020 година и час
13:12:05; „стандартна количествена първа аналитичност“ всички за период от
01.10.2019 година до 31.10.2019 година с дата 11.06.2020 година и час 13:09:55;
„стандартна количествена първа аналитичност“ всички за период от 01.11.2019
година до 30.11.2019 година с дата 11.06.2020 година и час 13:10:43; „детайлна
количествена“ за период от 01.01.2020 година до 30.01.2020 година с дата
16.06.2020 година и час 09:43:20; „детайлна количествена“ за период от
01.12.2019 година до 30.12.2019 година с дата 16.06.2020 година и час 09:30:24,
всичките заверени от управителя Х. (лист 231 - 240).
В тези извлечения са описани три от фактурите,
представени в административното производство от „Мирко“ ЕООД, като
доказателство за последваща реализация на внесените смокини – фактура № 15
466/08.01.2020 година, фактура № 15
476/14.01.2020 година и фактура № 15 511/24.01.2020 година. Наред с тези
фактури, в счетоводните извлечения по делото, се съдържат и данни за други
доставки, за които, обаче, „Мирко“ ЕООД не е представило доказателства в
административния процес – фактура № 15 339/05.11.2020 година, фактура № 15
340/05.11.2020 година, фактура № 15 437/23.12.2020 година, фактура № 15
469/10.01.2020 година, фактура № 15 472/13.01.2020 година, фактура № 15
480/15.01.2020 година, фактура № 15 497/22.01.2020 година, фактура № 15
507/24.01.2020 година и фактура № 15 523/28.01.2020 година – и които предхождат
датата на издаване на решението (лист 233 и 239). Тези доказателства са
оспорени от ответника като частни документи, които не разполагат с материална
доказателствена сила.
Разпитан в съдебното заседание на 23.06.2020 година
управителят на „Мирко“ ЕООД отрича за внесените смокини да е водено аналитично
счетоводство нито те да са описвани с различните си характеристики – сорт, качество,
размер, количества, произход. Единствено за „натуралните смокини“ сочи, че са
заприходени с отделно описание (лист 243).
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи.
Издателят на обжалваното решение – директорът на ТД
„Южна морска“ при Агенция „Митници“ – е компетентен административен орган по
смисъла на чл. 19 ал. 7 от ЗМ във връзка с чл. 29 от МК.
Съгласно чл. 19 ал. 7 от ЗМ, в редакцията му към
датата на издаване на административния акт, за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза решения, взети без предварително заявление, се
издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго.
Нормата на чл. 29 от МК предвижда, че освен когато
даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на
член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление.
В конкретния случай, директорът на ТД „Южна морска“
при Агенция „Митници“ е директор на териториална дирекция, в териториалния
обхват на която е възникнал факта, изискващ вземане на решението за определяне
на нов размер на митническо задължение по подадената митническа декларация.
Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа
реквизитите по чл. 59 ал.2 от АПК.
В административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на решението. Съгласно чл.
22 § 6 от МК, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за
заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава
решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен
срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. След
изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението.
Дружеството – жалбоподател е уведомено надлежно,
чрез началник - склад Нели Костадинова Иванова, за предстоящото издаване на
административен акт с неблагоприятни последици, като му е предоставен разумен
срок (с оглед правната и фактическа сложност на казуса) да изрази своето
становище. Решението за определяне на нов размер на митническо задължение по
подадената от дружеството митническа декларация е издадено след изтичане на
дадения тридесетдневен срок. В същото са изложени доводи за определяне нов
размер на митническото задължение.
Спорът между страните е относно това дали
митническите органи са доказали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са реда по чл. 141 от
същия регламент, във връзка с чл. 74 § 2 буква „б“ от МК за определяне на
митническата стойност на стоките по осъществения внос съобразно договорената стойност на „сходни
стоки“ и въобще – за приложимостта на този метод в конкретното административно
производство.
Правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности - Решение от 19 март 2009 година, Mitsui & Co. Deutschland, C
256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul,
С-354/09, EU: C: 2010: 439.
Съгласно чл. 70 § 1 и 2 от МК, митническата стойност
на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Освен това митническата стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.
Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се
извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.
74 § 2 букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може
да се определи митническата стойност на стоките.
Така предвидените критерии за определяне на
митническата стойност, с изключение на букви в) и г), са в отношение на
субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Макар при митническото остойностяване на стоките
приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140 §
1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите
органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 §
1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и
след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите
органи не отпаднат, съгласно чл. 140 § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, те могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи
по реда на член 70 § 1 от Кодекса.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва
да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 МК, като в
тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право,
да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки (в този
смисъл решение на ВАС № 14635/21.11.2012 година по адм. д. № 4902/2012 година).
Съгласно чл. 141 параграф 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Съгласно чл. 141 параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато
се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са
дефинирани съответно в чл. 1 § 2 т. 4 и т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се
разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на
определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки,
произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
В конкретния случай съдът приема, че ответникът в
производството обосновано е преминал към определяне на митническата стойност на
внесената стока по реда на чл. 74 от МК.
Обявената стойност на внесените от „Мирко“ ЕООД
количества смокини се различава съществено от цената на други вносители – за
същия вид стоки с произход от Турция. За обосноваване на конкретната цена на
придобиване, на дружеството е дадена възможност да представи доказателства, от
които да бъде направен несъмнен извод за реалност на декларираните факти – цена
2,87 лева/кг при 5,28 лева/кг най – ниска установена цена от друг български
вносител за приблизително същия период от време. Такива доказателства не са
представени в административното производство. Договорът за продажба е без дата
на съставяне и като съдържание е крайно пестелив – в него не се съдържа
информация за специфични (дълготрайни) търговски взаимоотношения между турския
продавач и българския купувач, която да обосновава значително намаление на
цената. Не са представени и доказателства за използвана от българското
дружество търговска отстъпка, направена от продавача поради специфични
характеристики на продаваната стока – напр. изтичащ срок на годност, влошено
качество, неподходящ размер и т.н. По фактура сушените смокини са различен сорт
и различен размер при една и съща цена на килограм (което би могло да се обясни
с различното им количество, без да са налице твърдения в тази насока от „Мирко“
ЕООД), но по придружаващите сертификати всички смокини са първо качество (1
клас) и са един и същ размер (9 размер), което удостоверяване поставя под
основателно съмнение фактите, заявени от „Мирко“ ЕООД пред митническата
администрация, в това число и стойността на придобиване на смокините.
При така установените обстоятелства, настоящият
съдебен състав приема за обосновано използването на информацията от справката в
системата МИС3А, за периода от 01.01 - 23.10.2019 година, за оценка на
съпоставими вносни операции от други лица, спрямо вноса на смокини, извършен от
„Мирко“ ЕООД.
Обосновано е и приложението на метода „сходни стоки“
(за сметка на метода „идентични стоки“) в конкретния случай, за установяване на
митническата стойност на внесените смокини. Смокините, придобити от „Мирко“
ЕООД, не са били индивидуализирани технологично и счетоводно от вносителя по
несъмнен начин, така че да няма спор за качествените им характеристики при
евентуалната им съпоставка с други вносни операции. Те са определени единствено
по своя сорт и количество във фактурата за продажба, а в счетоводната отчетност
на търговеца са отразени само с родовите си белези – „сушени смокини
натурални“, без да е ясно какво е наложило този повърхностен подход при заприходяването
им. Невъзможността да бъдат индивидуализирани, обуславя и използването от
ответната администрация на метода „сходни стоки“ при определяне на стойността
им.
Съпоставката на данните от митническата декларация
за вноса, използван като сравнение, с данните от митническата декларация на
„Мирко“ ЕООД показва, че е налице значително сходство между стоката, внесена от
жалбоподателя, и стоката, използвана като база за определяне на митническата
стойност. Според съдържанието на МРН 19BG005811004342R5/28.10.2019 година
количеството на внесените сушени смокини е съпоставимо с процесното – 19 992 кг
сушени смокини срещу 22 501 кг общо. Съпоставими са и два от сортовете на
процесния и внос и вноса, използван за сравнение - „Гарланд“ и „Натурал“.
Идентична е държавата на произход – Турция. Еднакъв е и периода на вноса по
двете операции – октомври 2019 година. Условията на доставка и транспортирането
на стоките са различни – FOB/СРТ и морски/сухопътен
транспорт. Съпоставката на уговорените условия
по двете доставки показва, че условията по доставката на „Мирко“ ЕООД (FOB) са по – благоприятни от съпоставимия внос (СРТ),
но това обстоятелство не влияе върху цената по обявения внос, защото
дружеството – жалбоподател е заявило цена на придобиване, без включени транспортни
разходи. С оглед на изложеното, съдът приема, че с избраната от ответника база
за сравнение и определяне на нова митническа стойност на внесените смокини,
правата на жалбоподателя не са били засегнати, а в съдебното производство е
надлежно обоснован избора на конкретната вносна операция по МРН
19BG005811004342R5/28.10.2019 година за издаване на решението.
Що с отнася до доказателствата, представени от
„Мирко“ ЕООД за заприходяване на стоката и за последващата ѝ реализация,
съдът счита, че те не доказват тезата на дружеството за реалност на
декларираната цена от 2,87 лева/кг на придобиване на сушените смокини. В
счетоводството на търговеца не се води аналитична отчетност и той не е в
състояние да индивидуализира продадените количества по фактурите, за да се
приеме, че те са идентични с внесените през октомври 2019 година смокини. Във
фактурите, представени в административното производство, смокините са описани
по един и същ начин „сушени смокини“, без да се посочва техния сорт, качество
или размер, а продажната им цена е или по – ниска от цената на придобиване в
Турция (напр. фактура 15 417/13.12.2019 година – 2,80 лева/кг, фактура 15
451/30.12.2019 година – 2,85 лева/кг) или надхвърля тази цена незначително
(напр. фактура 15 408/12.12.2019 година – 2,90 лева/кг, фактура 15
511/24.01.2020 година – 2,90 лева/кг) в противоречие с нормалната търговска
логика и при липса на твърдения за извънредни обстоятелства, принудили
търговеца да продава на загуба или с незначителна надценка (1 %), за да се
освободи от придобитите количества смокини.
Отделно съмнение в достоверността на твърденията на
жалбоподателя – за последващи продажби на именно тези количества смокини - внася и факта, че преобладаващата част от
фактурите, които са описани в допълнителните счетоводни извлечения, представени
в хода на делото, са били издадени преди получаването на писмото по чл. 22 § 6
от МК, но не са цитирани или представени от „Мирко“ ЕООД като доказателство за
реализация. Такова позоваване е извършено едва в хода на съдебното производство,
но то е обременено от същите пороци като изявленията на дружеството пред
митническата администрация – липса на яснота и невъзможността за изграждане на логическа
връзка между внесената стока и описаната като продадена на третите лица по
фактурите. Твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че тези
фактури са били представени още в хода на административното производство, но не
са били прибавени към административната преписка (защото „очевидно не е било
удобно за митницата“), останаха недоказани. По делото не е представено нито
едно доказателство – писмо, възражение или опис, съдържащи номерата и датите на
тези фактури – което да е постъпило от „Мирко“ ЕООД в ТД „Южна морска“ на АМ и
което да не е било обсъдено от ответника.
С оглед на изложеното, съдът приема, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Изходът от обжалването обуславя възлагането на
разноските в производството върху жалбоподателя, предвид своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника с писмените
бележки, депозирани преди последното съдебно заседание. Жалбоподателят следва
да заплати на Агенция Митници (юридическото лице, в чиято структура е
ответника) сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение като разноски
по делото.
С оглед на изложеното, на основание чл. 220 ал. 1 от
ЗМ във връзка с чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Мирко“ ЕООД – Б. с ЕИК *********, с адрес на управление в град Б., улица
„Индустриална“ № 90А, представлявано от А. М. Х. – управител, против решение №
32 -56963/20.02.2020 година на директора на Териториална дирекция „Южна морска“
при Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА „Мирко“ ЕООД – Б.
с ЕИК *********, с адрес на управление в град Б., улица „Индустриална“ № 90А да
заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд – в 14-дневен срок от получаването
му.
СЪДИЯ: