Решение по дело №2477/2009 на Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

 

№…....…………….

 

гр. Дупница, 21.05.2014 г.

 

 

ДУПНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти състав, в открито  съдебно заседание на тридесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Светлана Бъчева

 

и при участието на съдебен секретар Р.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2477/2009 г. по описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по иск, предявен от М.П.-Х. против И.П., К.Д.П. и С.Т.Д. (новоконституирани в хода на произвоството ответници) иск чл. 34, ал. 1 ЗС – за делба, който иск съгласно уточнителна молба от 25.01.2010 г. (л. 16 от делото) е за делба на изградена в УПИ-І двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 103 кв.м., мазе с площ от 51,50 кв.м. и тава с площ от 51,50 кв.м., находяща се в с. , както и на движими вещи - дървен чамов материал (около 10 куб.м. - греди, дъските и ламперия), както и претенция за достъп до имота, като ищцата получи ключове за вратите на двора и къщата – което искане по същество е по чл. 344, ал. 2 ГПК: като привременна мярка до окончателното поделяне на имота ищцата да получи ползване на имота.

От страна на ответниците И.П. и К.П. е упражнено правото на отговор (от К.П. – от назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител). С.Т.Д. не е подала отговор.

По искане на ответника И.П. като предмет на делба първоначално е включено дворното място, в което е построена сградата - УПИ І-1 в кв. 35 по рег.план на с.  и като нова страна - съделител е конституирана Община .

Производството по делото в частта за делба на движими вещи, както и за делба на дворното място е прекратено с определение от 23.01.2013 г. и определение от 25.03.2013 г. (л. 69 и 73 от делото), влезли в законна сила, при което предмет на производството е предявения от М.П.-Х. против И.П. и С.Д. иск делба на двуетажна жилищна сграда, без участие на Община  и без К.Д.П., както и претенция за привременна мярка по  чл. 344, ал. 2 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от доказателствата се установява, че ищцата М.П.-Х. и ответника И.П. са сестра и брат, както и че процесната жилищна сграда е построена в дворно място, получено от бащата на страните Васил П. по силата на сключен с ИК на ОбНС- договор от 1986 г. за замяна на държавен имот (л. 7 от делото).

Видно от удостоверение за наследници изх.№ 1256/24.08.2009 г. (л. 5 от делото), Васил П. е починал през 1990 г. и за свои наследници по закон е оставил съпруга К.Д.П., и две деца: ищцата М.П.-Х. и ответника И.В.П., за всеки от които се следва по равен дял от наследството, т.е. по 1/3 идеална част.

Видно от нотариален акт № 13, т. ІV, рег.№ 4021, н.д.№ 568/2005 г. (л. 17 от делото), на 23.12. 2005 г.  К.Д.П. е сключила със сина си И.П. договор за покупко-продажба за прехвърляне на право на собственост върху 4/6 идеални части от къщата, който договор е бил сключен по време на брака на сина със С.Д. (следва от удостоверение за сключен граждански брак и Акт за граждански брак -л. 82 и л. 116 от делото).

При така събраните доказателства съдът намира, че се установява съсобственост между страните при дялове:  М.П.-Х. – 1/3; И.П. и С.Д. – общо 2/3 в режим на съпружеска имуществена общност.

Цитираният договор за покупко-продажба, с който преживялата съпруга К.П. е продала на сина И.П. дял от правото на собственост, е произвел вещно-прехвърлително действие само за притежавания от К.П. дял от 1/3, не и за повече, тъй като не са налице доказателства, които да обосноват извод, че къщата е била придобита в режим на съпружеска имуществена общност между наследодателя Васил П. и К.П.. Липсата на спор между страните относно прехвърления с договора обем права не може да е основание за извод, че посоченото в договора прехвърляне е породило действие, след като по делото не са налице доказателства за такъв извод. Няма доказателства кога е бил сключен брака между наследодателя Васил П. и К.П., при което не може да се приеме, че договорът за замяна да е бил сключен по време на брака или че конкретно къщата е изградена след сключване на брака. Още по-малко се установява замененият от Васил П. (срещу който е получил право на собственост върху земята и право на строеж) да е бил притежаван от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, защото ако замененият от Васил П. недвижим имот е представлявал негово лично имущество, то и придобитото чрез замяна от държавата вещно право е лично имущество поради трансформация само на лично имущество.

По изложените съображения съдът намира, че делбата на жилищната сграда е допустима и дяловете на страните са:  М.П.-Х. – 1/3; И.П. и  С.Д. – общо 2/3 в режим на съпружеска имуществена общност.

От страна на ответниците не са ангажирани доказателства за насрещно доказване, поради което и тъй като са последователни и безпротиворечиви, съдът кредитира и приема за достоверни събраните по почин на ищеца гласни доказателства чрез разпит на Радка Ракова, от които се установява, че ищцата е била прогонена от имота от майката К.П., като И.П. и С.Д. заключват както къщата, така и металната врата, представляваща вход за дворното място с къщата, откъм улицата. Ответниците не  доказват ищцата да разполага с ключ за къщата или да са предоставили на ищцата ключ, поради което съдът приема за установено, че ищцата не може да ползва дела си в съсобствения имот, освен поради това, че е демонстративно отпратена, още и поради това, че и фактически няма достъп, тъй като не разполага с ключ. Съдът не е дал указание към ответниците по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочат доказателства за ищцата разполага с ключ за къщата или че й е предоставен ключ, тъй като от страна на ответниците няма  такова направено твърдение («Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства»).

Претенцията за ползване подлежи на уважаване, в това число и за получаване на ключ, но само по отношение на къщата, не и относно дворното място, тъй като само къщата е предмет на делба, респ. само за нея е съдебното установяване на съсобственост и с оглед установената съсобственост е допустимо произнасяне относно ползването. Съсобствеността върху дворното място не е предмет на съдебното разгреждане (по изложените по-горе съображения), поради което и произнасяне за ползване, респ. получаване на ключ за дворното място откъм улицата е недопустимо, независимо че входът откъм дворното място е обективно необходим за достъп и до къщата.

 

По изложените съображения  СЪДЪТ

 

РЕШИ:

 

ДОПУСКА извършване на съдебна делба между: М.П.-Х. с ЕГН **********, И.В.П.  с ЕГН **********  и  С.Т.Д. с ЕГН **********, по отношение на недвижим имот: двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ-І в кв. 35 по плана на с. , община , разгърната застроена площ от 103 кв.м., мазе с площ от 51,50 кв.м. и таван с площ от 51,50 кв.м.,

ПРИ ПРАВА:

М.П.-Х. – 1/3 идеални части;

И.П. и  С.Д. – общо 2/3 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност.

 

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, М.П.-Х. да ползва съсобствената жилищна сграда съответно на притежавания дял от 1/3 ид.части в съсобствеността, за което И.П. и С.Д. да й предадат ключ от входната врата на сградата - като привременна мярка до окончателното извършване на делбата.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от М.П.-Х. против И.П. и С.Т.Д. претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК – в частта за ползване на съсобствената жилищна сграда чрез получаване на ключ от  дворното място откъм улицата.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: