РЕШЕНИЕ
№ 28.09.2017 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти граждански състав
На първи септември , две
хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №1491 по описа
за 2017 година.
Депозирана е искова молба с
правно основание чл.242 във вр. с чл.128, във вр. с чл.224, чл.261 и чл.262 от КТ
от ищеца Й.Д.Й., ЕГН-********** ***, чрез процесуалният представител адв.Г.,
срещу “ВИКИНГ
НИКОЛОВ”ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, 1113, ул. „**************” № *, представлявано
от управителя
Т. Н.
Т. .
В подадената искова
молба се твърди, че ищецът Й. е работил
във фирма „ВИКИНГ НИКОЛОВ" ЕООД на длъжност "охранител", на
основание сключен Трудов договор от 19.12.2012г., с основно трудово
възнаграждение 380.00 лв., с допълнителни възнаграждения с постоянен характер
за: трудов стаж и професионален опит в размер на ...% съгласно КТ, НДТВ, чл.З и
чл.12 от НСОРЗ; на основание чл.6 от НДТВ; извънреден труд съобразно чл.262 от КТ; нощен труд съобразно чл.261 от КТ и съгласно чл.8 от НСОРЗ, на работно
време от 8 часа съгласно чл.142, ал.2 от КТ, по утвърден график от управителя
на фирмата с основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни, като мястото на
работа и изпълненията на трудовите му задължения се осъществявали в складова
база Белово.
Твърди се в
исковата молба, че поради факта, че работодателят не е изплащал редовно трудовите
възнаграждения на Й. и на другите работници на фирмата- негови колеги, същите пуснали сигнал до
Дирекция "Инспекция по труда" гр.Пазарджик и до МС. След извършената
проверка и дадените указания от Инспекцията по труда, работодателят изплатил на
Й.Й. и на неговите колеги, част от дължимото му трудово възнаграждение. Въпреки
извършената проверка и дадените указания от Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Пазарджик, работодателят продължил да не изплаща дължимите
трудови възнаграждения на Й..
Твърди се в исковата
молба, че със заповед от 16.12.2015г., екземпляр, от която не е била връчена на
ищеца Й., е било прекратено трудовото му правоотношение. При прекратяване на
трудовото правоотношение и до настоящия момент работодателят не е изплатил на Й.
дължимите му трудови възнаграждения за месец август, септември, октомври,
ноември, 2015 г. в размер 1 520.00 лв., съответно за всеки месец в размер
на 380.00 лв., и за 10 дни от месец декември 2015г. в размер на 172.70 лв. или
общо в размер на 1692.70 лв.
Твърди се в
исковата молба, че при прекратяване на трудовото правоотношение и до настоящия
момент, работодателят не бил изплатил на Й. дължимите му възнаграждения за
положения от него нощен труд за 8 дни положен нощен труд за всеки един от
следните месеци: май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември
2014г.; месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2015г., съответно за всеки месец в
размер на 30.72 лв. /по 3.84 лв. на ден/ или общо в размер на 614.40 лв.
Съгласно изложеното в исковата молба, при
прекратяване на трудовото правоотношение и до настоящия момент, работодателят
не бил изплатил на Й. дължимите му
възнаграждения за положения от него извънреден труд /положен през почивните дни
и официални празници/, съответно: 1. положен труд през почивните дни по 5 дни
всеки един от месеците: май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и
декември 2014г.; месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2015г., съответно за всеки месец в
размер на 64.75 лв. /по 12.95 лв. на ден/ или общо в размер на 1295.00 лв., и
2. положен труд в дните на официалните празници, като Й. е бил дежурен по 8
часа през следните официални празници по години: 6 май, 22 септември, 24 и 25 декември
- 2014г.; 1 януари, 3 март,20 април,21 април, 6 май, 6 септември, 22 септември,
24 декември - 2015г., съответно по 17.27 лв. на ден или общо в размер на 207.24
лв.
Твърди се в
исковата молба, че при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят
не бил изплатил на Й. обезщетение за 20
дни неизползван платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 345.40 лв.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да осъди „ВИКИНГ НИКОЛОВ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София 1113, ул."*************“ №*,
представлявано от Т. Н. Т. , да заплати на ищеца Й.:
- неизплатеното дължимо трудово
възнаграждение за периода: месец август, септември, октомври, ноември 2015 г. в
размер 1 520 лв., съответно за всеки месец в размер на 380 лв., и за 10 дни от
месец декември 2015г. в размер на 172, 70 лв. или общо в размер на 1692.70 лв.,
ведно с лихва за забава в размер на 241.22 лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане
на същата.
- неизплатеното дължимо
възнаграждение за положен нощен труд за 8 дни положен нощен труд за всеки един
от следните месеци: май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и
декември 2014г.; месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2015г., съответно за всеки месец в
размер на 30.72 лв. /по 3.84 лв. на ден/ или общо в размер на 614,40 лв., ведно
с лихва за забава в размер на 87.50 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане
на същата.
- неизплатеното дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд /положен през почивните дни и официални
празници/, съответно: 1. положен труд през почивните дни по 5 дни всеки един от
месеците: май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември
2014г.; месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2015г., съответно за всеки месец в
размер на 64.75 лв. /по 12.95 лв. на ден/ или общо в размер на 1295 лв., и 2.
положен труд в дните на официалните празници, като Й.Й. е бил дежурен по 8 часа
през следните официални празници по години: 6 май, 22 септември, 24 и 25
декември - 20014г., 1 януари, 3 март, 20 април, 21 април, 6 май, 6 септември,
22 септември, 24 декември - 2015г., съответно по 17.27 лв. на ден или общо в
размер на 207.24 лв, ведно с лихва за забава в размер на 214.08 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на иска до
окончателното изплащане на същата.
- обезщетение на основание чл.224
от КТ за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 345.40
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждането на иска до окончателното изплащане на същата.
Претендират се
разноски. Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорват предявените
с исковата молба претенции по размер. Съгласно изложеното в отговора, ищецът
претендирал заплащане на основно трудово възнаграждение за месеците август,
септември, октомври, ноември и декември 2015г.,ведно с лихва за забава, както и
възнаграждение за положен нощен и извънреден труд за тези месеци. Претендирало
се плащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 20 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2015г.
Оспорва се
претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за м. август 2015г. и за м.
декември 2015г., тъй като с пощенски записи същото било изплатено съответно на
:
За м. август 2015г. в размер на
243.00 лева - на 09.12.2015г. ; за м. декември 2015г. в размер на 170.21 лева-
на 30.03.2016г.
Следвало да се има
предвид, че МРЗ за процесния период била в размер на 380.00лева, като след
приспадането на задължителните вноски за сметка на работника,чистата сума за
получаване била в размер на 297.88лв. Оспорва се размера на претендираната
лихва, като се твърди, че що се касае за периодични плащания с определен падеж,
то ищецът следвало да уточни началния и крайния период на тази претенция.Сочат
се доказателства.
С
молба вх.№14362 от 19.07.2017г. /писмено становище/, ищецът Й. е уточнил
началната и крайната дата на претендираните лихви за забава. Съдът е допуснал направеното от ищцовата страна уточнение, като препис от
молбата е била изпратена на ответника.
Съдът като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не се
спори между страните, а същото
обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства, че ищецът Й.Д.Й., ЕГН-********** *** е работил
във фирма „ВИКИНГ НИКОЛОВ" ЕООД на длъжност "охранител", на
основание сключен Трудов договор от 19.12.2012г., с основно трудово
възнаграждение 380.00 лв., с допълнителни възнаграждения с постоянен характер
за: трудов стаж и професионален опит в размер на ...% съгласно КТ, НДТВ, чл.З и
чл.12 от НСОРЗ; на основание чл.6 от НДТВ; извънреден труд съобразно чл.262 от КТ; нощен труд съобразно чл.261 от КТ и съгласно чл.8 от НСОРЗ, на работно време
от 8 часа съгласно чл.142, ал.2 от КТ, по утвърден график от управителя на
фирмата с основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни, като мястото на
работа и изпълненията на трудовите му задължения се осъществявали в складова
база Белово.
Със Заповед
от 16.12.2015г., било прекратено трудовото правоотношение между страните Й.Д.Й., ЕГН-**********
*** , и “ВИКИНГ
НИКОЛОВ”ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, 1113, ул. „**************” № *, представлявано
от управителя
Т. Н.
Т. .
От
приетите по делото доказателства е видно, че за периода от месец септември до
месец ноември,2015г. включително, ответното дружество не е изплащало трудово
възнаграждение на ищеца. Ответното дружество оспорва претенцията за заплащане
на трудово възнаграждение за м. август,2015г. и за м. декември,2015г.,тъй като
твърди,че същото било изплатено, като в подкрепа на твърденията си представя 2
бр. пощенски записи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното
: Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание
чл.128 КТ за неизплатено трудово
възнаграждение, по чл.261 от КТ –за неизплатен възнаграждение за положен нощен
труд; за неизплатено дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд,
както и по чл.224, ал.1 от КТ за обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2015г, както и искове по чл.86 от ЗЗД. Исковете са основателни.
От
съвкупния анализ на доказателствените материали, неоспорени от страните, се
установи, че страните са били във
валидно учредена трудовоправна връзка
като ищецът е работил в ответното
дружество през исковия период като „охранител“. Установи се, че през исковия
период ищецът е полагал труд, включително и нощен и извънреден труд, като на
същият се дължи възнаграждение съобразно действащите трудово правни норми.
Базата за определяне на възнаграждението
е минималната работна заплата, установена за страната за исковия период.
За установяване
на твърденията на ищеца за неизплатени трудови възнаграждения,незаплатен
положен нощен труд и извънреден труд,
както и неизплатено обезщетение за неползване на платен годишен отпуск при
прекратяване на трудовия договор, от ответната страна по реда на чл.190 от ГПК
са изискани ведомостите за начислена работна заплата, отразяващи и положения
труд и графиците за дежурствата на работниците
в дружеството, вкл. трудовия договор и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Ответникът е бил предупреден, че непредставянето на
документите ще се преценява съгласно чл.161 ГПК, т.е ,че съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснатите доказателства. Ответната страна не е представила цитираните писмени
доказателства от значение за изясняване на делото от фактическа страна,без да
посочи уважителни причини за това.
Поради това съдът е приложил разпоредбата на чл.161 от ГПК във
вр.с чл.190, ал.2 от ГПК. В този смисъл съдът приема за доказано ,че ищецът действително е положил
труд през времето, за което се твърди в исковата молба.
Съдът
приема,че ответникът не успя да докаже възраженията си по предявените искове за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за месеците август и декември
2015г. Представените в тази насока от ответната страна писмени доказателства
с отговора на исковата молба – два броя
пощенски записа без попълнени с подпис на получател известия за доставянето
им,не доказва по категоричен начин,че ищецът е получил сумите по записите. Ответникът оспорва единствено претенцията на ищеца за заплащане на трудово
възнаграждение за месец август 2015г и
за 10 дни за месец декември 2015г, като твърди, че с пощенски запис на
09.12.2015г е изплатил трудово възнаграждение за месец
август 2015г в размер на 243.00лв., а с пощенски запис от 30.03.2016г е изплатил
трудово възнаграждение в размер на 170.21 лв. за месец декември 2015г. В
тази насока ответникът ангажира писмени
доказателства, а именно два броя известия за експресен превод, в които като подател е посочен ответника, получател
– ищеца. Двата документа за придружени с финансов бон, удостоверяващ платена
такса за превода. Доказателствената
стойност на тези две писмени доказателства бе оспорена от ищеца с възражение,
че посочените суми не са получени
от него.
Ответната страна, носеща
доказателствената тежест, не ангажира доказателства, удостоверяващи
факта на получаване на горните суми от
ищеца. Ето защо от приетите по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин, че дължимото
възнаграждение за месец декември
2015г е изплатено изцяло на ищеца, а от
дължимото за месец август възнаграждение е изплатена част , равняваща се на
сумата от 243.00 лв.
При
това положение, съдът намира за изцяло основателни главните претенции за заплащане на трудово
възнаграждение за исковия период, за заплащане на възнаграждение за
положен нощен труд през исковия период и
за заплащане на извънреден труд и като такива, същите следва да бъдат уважени.
Основателността
на главните искове обуславя и основателността на акцесорните претенции за мораторни лихви
върху всяка от главниците. Касае се за неизпълнение на парично задължение, при
което длъжникът изпада в забава и се
дължи обезщетение за забавено изпълнение , равно на законната лихва. Следва да
се осъди ответника да заплати на ищеца
мораторна лихва за всяко забавено плащане, както лихвата се дължи от момента на изискуемостта на главното вземане.
По иска
с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Правото
на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск
възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение. Прекратяването на
трудовото правоотношение е първата предпоставка за пораждане правото на
обезщетение, която предпоставка в настоящия случай е налице. От обсъдената
по-горе доказателствена съвкупност се установи, че трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено, считано от 16.12.2015г.
Втората предпоставка за уважаване на иска е работникът или служителят
реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през календарната
година на прекратяването на трудовото правоотношение или през предходните,
поради което законодателят е предвидил в този случай работодателят да му
заплати обезщетение съобразно броя на дните, неизползван платен годишен отпуск
и предвид последното получено брутно трудово възнаграждение/ това за предходния
месец/ и на база средно дневното брутно трудово възнаграждение / чл.224, ал.2
във вр.с чл.177, ал.1 от КТ. По делото
не бе оспорено от ответната страна обстоятелството, че ищецът не е ползвал 20
дни от полагаемия му се платен годишен отпуск за 2015г., поради което съдът
приема това обстоятелства за установено. От друга страна не се установи това
обезщетение да е изплатено от ответника.
Ето
защо като основателен искът по чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде уважен като
следва да се осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 345.40 лв., обезщетение
за 20 дни неползван платен годишен
отпуск за 2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба - 24.04.2017г. до окончателното изплащане на
сумата.
При това
положение, от правна страна, съдът приема,че предявените
искове са основателни и като
такива следва да бъдат уважени.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението за присъденото трудово възнаграждение, обезщетение и лихва за забава.
Предвид
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 680.00 лв., а така също да
заплати по сметка на ПРС държавна такса
в размер на 228.00 лв.
Водим
от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА “ВИКИНГ НИКОЛОВ“ ЕООД,
ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление : гр. София, 1113, ул. „Николай Хайтов“ № 12, представлявано от управителя Т. Н. Т. , да заплати на Й.Д.Й., ЕГН-**********
***, следните суми:
- На
основание чл.128 от КТ неизплатени трудови възнаграждения за месец август,
септември, октомври, ноември 2015 г. в размер 1 520.00 лв., съответно за
всеки месец в размер на 380.00 лв., и за 10 дни от месец декември 2015г. в
размер на 172.70 лв. или общо в размер на 1692.70лв. /хиляда шестотин
деветдесет и два лева и седемдесет стотинки/, ведно с лихва за забава в размер
на 241.22 лв. за периода от 01.11.2015г.до 24.04.2017г. и законната лихва върху
главницата от 24.04.2017г. / датата на завеждане на исковата молба/ до
окончателното й изплащане.
- На основание чл.261 от КТ неизплатени възнаграждения за
положен от ищеца нощен труд по 8 дни за
всеки един от месеците май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и
декември 2014г.; месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2015г., съответно за всеки месец в
размер на 30.72 лв. /по 3.84 лв. на ден/ или общо в размер на 614.40 лв.
/шестотин и четиринадесет лева и четиридесет стотинки/,лихва за забава в размер
на 87.50 лв. за периода от 01.07.2014г. до 24.04.2017г., както и законната
лихва върху главницата от 24.04.2017г. до
окончателното й изплащане.
- На основание
чл.262 и чл.264 от КТ неизплатени
възнаграждения за положения от
ищеца извънреден труд през почивните дни
и официални празници , съответно:
1. положен труд
през почивните дни - по 5 дни всеки един от месеците: май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2014г.; месеците януари, февруари,
март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември
2015г., съответно за всеки месец в размер на 64.75 лв. /по 12.95 лв. на ден/
или общо в размер на 1295.00 лв. /хиляда двеста деветдесет и пет лева/, и 2.
положен труд в дните на официалните празници по 8 часа на 6 май, 22 септември,
24 и 25 декември - 2014г., 1 януари, 3 март, 20 април, 21 април, 6 май, 6 септември,
22 септември, 24 декември - 2015г., съответно по 17.27 лв. на ден или общо в
размер на 207.24 лв , лихва за забава в
размер на 214.08 лв.за периода от 01.07.2014г. до 24.04.2017г., както и
законната лихва върху главницата от 24.04.2017г. до окончателното й изплащане.
- на основание чл.224 от КТ
обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2015г. в
размер на 345.40 лв. /триста четиридесет и пет лева и четиридесет стотинки/
,ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2017г. до окончателното й
изплащане
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението за присъдени възнаграждения и
лихва за забава.
ОСЪЖДА “ ВИКИНГ НИКОЛОВ“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, 1113, ул. „Николай Хайтов „ № 12, представлявано
от управителя Т. Н. Т. , да заплати на Й.Д.Й., ЕГН-**********
***, сторените
по делото разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 680,00 лв. /шестотин и осемдесет лева/
ОСЪЖДА “ВИКИНГ НИКОЛОВ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, 1113, ул. „**************” № *, представлявано
от управителя Т. Н. Т. , да заплати по сметка на
РС-Пазарджик държавна
такса в размер на 228,00 лв. /двеста двадесет и осем лева /
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: