РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

                                                                                                          

 

РЕШЕНИЕ

 

№  2233

 

гр. Пловдив, 07.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря П.Д., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1601 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност  /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба, предявена от “Мориц и КО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември” № 40, представлявано от управителя – К.Б.Б., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-323-0032570/12.06.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив  при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че издадената заповед не съдържа фактически и правни основания. Сочи се, че административният орган не е установил конкретно административно нарушение като основание за прилагането на административната принуда. Твърди се противоречие с целта на закона и несъразмерност на принудителната административна мярка.

3. Ответникът - началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив  при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт К., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

5. На 07.06.2020г. в 11:16 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - кафе-аперитив ”MORITZ”, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 42, стопанисван от „МОРИЦ И КО” ЕООД, ЕИК на ЮЛ *********, при която е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.

За резултата от проверката е съставен протокол № 0032570/07.06.2020 г., в който е отразена следната фактическа обстановка: Извършена е контролна покупка на 07.06.2020г. на 1 бр. кафе, 1 бр. мляко с нес, 2 бр. фреш и 1 бр. мин. вода, всичко на обща стойност 11,90 лв., платени в брой от М.Г.- проверяващ, на М.Б.- барман, преди легитимацията, като не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел Tremol ZS-kL-V2 с ИН на ФУ Zk070232 и ИН на ФП 50142250, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на разпоредбите на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. За така извършената покупка от ФУ е издаден служебен бон с № 060813/07.06.2020 г., който изцяло наподобява съдържанието на фискален бон като съдържа наименование на артикул, количество и цена, но в долната част на същия е изписан текст „Не се дължи плащане. Моля изисквайте фиск. бон“. За покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с № 060814/07.06.2020г. С този номер е изведен дневен отчет от проверяващите. По време на проверката е отпечатана контролна лента на електронен носител от ФУ за дата 07.06.2020 г., от която е видно, че за извършената продажба на стойност 11,90 лв. няма издаден фискален касов бон, а е издаден само служебен такъв. Деянието е квалифицирано по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС  като основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А” от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка. Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи в бюджета.

Според генерирания дневен отчет за дата 07.06.2020г. дневният оборот до 11:16 часа е в размер на 23,60 лева., а наличността в касата е 28,95 лв.  По тези данни е констатирано и нарушение, изразяващо се в положителна касова разлика в размер на 5,35 лв., която според дадените обяснения от М.Б.– барман, се дължала на бакшиш.

В хода на проверката е установено също, че заведението разполага с петдесет места за консумация, разположени на площ от 100 кв.м. Работното време е от 09:00 до 21:00 часа. Предлагат се напитки на цена 1,20 лв. до 7 лв. и харни от  4,50 лв. до 6,20 лв.

6. Въз основа на горната фактическа обстановка е издадена Заповед № ФК-323-0032570/12.06.2020 г., с която началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив  при ЦУ на НАП е разпоредил запечатване на търговски обект – кафе-аперитив ”MORITZ”, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 42, стопанисван от „МОРИЦ И КО” ЕООД, ЕИК на ЮЛ ********* и забрана на достъп до него за срок от 14  дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

Наложената мярка е мотивирана с обстоятелството, че констатираното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина като възпрепятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания търговец. За да обоснове продължителността и съразмерността на мярката ответният административен орган е изложил мотиви относно вида и големината на обекта, разположението му във втория по големина града в страната, 12-часовото работно време и предлаганият асортимент. Съобразено е също  констатираното по време на проверка друго нарушение на данъчното законодателство – квалифицирано по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/1З.12.2006 на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС - установена положителна касова разлика. В съвкупност установените обстоятелства са ценени от контролния орган като доказателство за поведение на проверяваното лице накърняващо съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица води до неправилно определяне на дължимите данъци. Също така е посочено, че мярката се налага с цел защита на обществения интерес, предотвратяване на възможността за извършване на ново нарушение и постигане на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.

7. За удостоверяване на компетентността си да наложи процесната мярка, ответникът представи Заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.20218 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС, на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е делегирано правомощието да издават заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.

IV. За правото:

8. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Правилото на чл. 7, т. 1 и  т. 4 от ЗНАП визира изпълнителния директор на НАП и началниците на отдели и сектори като органи по приходите.

9. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59 и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г./, конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

10. В случая не бе оборена, нито разколебана установената от административния орган фактическа обстановка. Възраженията на жалбоподателя, относно липсата на фактически и правни основания за налагане на мярката, са неоснователни. Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. В този аспект за контролния орган не седи задължение да включва в мотивите на заповедта по чл.186 ал.3 от ЗДДС санкционните норми, които определят вида и размера на административното наказание за извършеното деяние. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – спазване на фискалната дисциплина и предотвратяване на вреди за фиска. Превантивният и преустановяващ ефект на мярката неминуемо изискват пресичане на неправомерната дейност на търговеца, за чието постигане законодателят е предвидил принуда под формата на запечатване на обекта и забрана за достъпа до него. По делото безспорно се установи, че търговецът е осъществил състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., респ. за това деяние му е наложена и процесната мярка. След като са проявени обективните признаци на административно нарушение, налице са и фактическите основания, обосноваващи правното основание за налагане на принудителната административна мярка.  Последната е приложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред.

На следващо място съдът намира, че оспореният административен акт е съобразен както с генералната цел на всяка принудителна административна мярка, така и със специфичната такава, отразяваща особеностите на регулираните фискални отношения. Противно на твърденията на оспорващия, административният акт съдържа конкретни мотиви относно размера на дължимата административна принуда. Контролният орган е съобразил особеностите на търговския обект, формата на деянието и наличието на друго съпътстващо нарушение, установено в хода на проверката. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Въпросът колко следва да е продължителна принудата, освен по законосъобразност - мярката да е в предвидените от закона рамки, е също въпрос по целесъобразност, така че да бъде обезпечен възстановяващият й ефект.

В случая нарушението под формата на бездействие – назидаване на фискален касов бон, е съпроводено от действия по издаването на служебен бон, които дават насока за целенасочена организация в обекта по избягване на данъчната дисциплина. Отчетената положителна касова разлика също подкрепя този извод. Макара укритата сума от 11,90 лв. да не е значителна същата представлява една трета от дневния оборот, засечен едва към третия часа от дванадесетчасовия цикъл на функционирането на обекта. При недобросъвестно поведение на търговеца, довело до неправомерно развитие на фискалните отношения, пред органите по приходите седи единствено възможността да формират изводи за оборота в обекта чрез метода на интерполацията. Именно за този анализ се явяват от значение обективните факти като големина на обекта, предлаган асортимент, цени, локация, работно време и др. Последните са ценени правилно от контролния орган. В случая тези факти обосновават извод, че в обекта е налице възможност за реализиране на обороти, които да бъдат укрити във вреда на фиска. Съвкупно с наличието на данни за модела на поведение при търговеца, тези обстоятелства обосновават необходимостта от налагане на мярката над минималния размер. От друга страна с оглед факта, че липсват данни за предходно установени нарушения в обекта, налагането на мярката в максимален размер ще бъде явно несъразмерно.  При това положение дали мярката ще постигне правния си ефект, ако бъде в размер на 14 дни, така както е приложена, е въпрос по целесъобразност и свободна преценка на контролния орган, чиито желани резултати са предмет на бъдещи несигурни събития. По тази причина съдът не дължи контрол за това, дали мярката ще постигне поставената от закона цел, а дали са налице предпоставките за неблагоприятната намеса в правната сфера на търговец и то така, че същата да не бъде прекомерно засегната. Безспорно установените по делото факти и обстоятелства сочат на организирана неправомерна дейност в обекта, а не на спорадична проява. В случая не иде реч за пропуска да бъде издаден фискален касов бон, а за опит същия да бъде заместен с негоден такъв. Дейността в търговския обект се явява в изразен разрез с установения ред на държавно управление. Укриването на подлежащи на облагане приходи се характеризира с висока степен на обществена опасност. Отнесено към охраняваните от закона цели, това деяние изисква налагането на интензивна административна принуда. В случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на стопанска инициатива се извежда от нормите на чл. 19, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. Не може да има съмнение, че тази възможност е приложима, когато следва да бъдат защитени особено важни държавни интереси – какъвто е интегритетът на фиска. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус преустнояването на дейността на търговеца за срок от 14 - дни не се явява прекомерно спрямо установения модел в търговския обект и не ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Мярката в посочения размер не е нито в минимален, нито в максимален размер и кореспондира с установената по делото фактическа обстановка.

11. Мотивиран от горното, настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, в съответствие с приложимите процесуални правила и материалноправни разпоредби, поради което жалбата се явява неоснователна.

V. За разноските.

12. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./ настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на “МОРИЦ И КО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември” № 40, представлявано от управителя – К.Б.Б., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-323-0032570/12.06.2020 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив  при Централно управление на Националната агенция по приходите.

ОСЪЖДА “МОРИЦ И КО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести Септември” № 40, представлявано от управителя – К.Б.Б., да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния  административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                       

Административен съдия: