Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 29. 06. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети
юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова, като разгледа докладваното от съдията Томов
гр. д. № 356 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 127а от СК.
Постъпила е искова молба от Е.Г.Л. от гр. П. против Ю.О.А. ***. В молбата се твърди, че страните са
живели в условията на фактическо съпружеско съжителство през периода 2014- 2015
година, като от тази връзка се е родило детето им ***. Твърди се, че след
раздялата на страните упражняването на родителските права върху детето е било
предоставено на ищцата, а на ответника е бил определен режим на лични отношения
с детето и същият е поел задължението да заплаща месечна издръжка в размер на
150 лв. Твърди се, че ответникът не изплаща издръжката на детето, рядко се
интересува от него и не проявява бащински чувства. Твърди се, че ответникът
пътува по работа във ***. Твърди се, че ответникът е отказал на ищцата да й
даде пълномощно, за да се снабди с международен паспорт на детето, както и
отказал да завери декларация- съгласие за извеждане на детето извън страната.
Твърди се, че ищцата има близки, които живеят в ***и които й предлагат
краткосрочна работа през определени периоди, като ще й бъдат осигурени трудов
договор и квартира. Твърди се, че през тези периоди ищцата иска да взема детето
със себе си, тъй като същото е привързано към майка си и не се е разделяло от
нея. Поради това ищцата моли съда на основание чл. 127а от СК
да разреши издаването на паспорт на детето ***, както и да разреши детето да
напуска територията на ***и да пътува до страните от ***, страните от *** и съседните
на ***страни, без съгласието на баща си Ю.О.А., придружавано от своята майка и
законен представител или от упълномощено от последната лице, за срок от три
години, считано от влизане на решението в сила. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът не е взел
становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на ищцата, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че детето ***, ЕГН **********, е родено от майка Е.Г.Л.,
ЕГН **********, и баща Ю.О.А., ЕГН **********. Безспорно по делото е, че със спогодба по гр.
дело № ***/ ***год. по описа на Плевенския районен съд упражняването на
родителските права върху детето ***е било предоставено на майката Е.Г.Л.,
определен е бил режим на лични отношения на детето с баща му Ю.О.А. и
последният е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лв.
От изготвения социален доклад на Д. „С.П.” гр. П.и от показанията на разпитаната
свидетелка Н.Л. се установява, че ответникът не поддържа преки контакти с
дъщеря си и се е дезинтересирал от нейното отглеждане и възпитание. В
показанията на свидетелката се съдържат сведения, че ищцата иска да се установи
и да работи в С.П., където има близка приятелка, на чиято подкрепа може да разчита.
Горното кореспондира с представеното по делото удостоверение за гражданска
регистрация, в което е отразено, че ищцата има регистрирано местопребиваване в
жилище във ***.
При тези обстоятелства съдът намира, че в интерес на детето ***е да му бъде
издаден паспорт и да му бъде разрешено да напуска територията на ***без
съгласието на неговия баща и да пътува до страните от ***, страните от ***,
които не са членки на *** /***, ***, ***и ***/, както и съседните на ***страни,
които не са членки на *** /***, *** и ***/, придружавано от своята майка и
законен представител или упълномощено от нея лице, за срок от три години. Този извод
е съобразен и с константната практика на ВКС на РБ, отразена в решения № 446-
2010- ІV г. о., № 697- 2010- ІV г. о., №
147- 2011- ІІІ г. о. и много други, в които последователно е застъпена тезата,
че интересът на детето се преценява конкретно във всяко едно производство по
чл. 127а от СК, но същият е достатъчно защитен при условие, че разрешението за
извеждане на детето без съгласието на другия родител е определено досежно
период от време, кръг от държави и пътувания. В този смисъл искът на Е.Г.Л. се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените деловодни разноски в размер на 30 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт на детето ***, ЕГН **********, без съгласието на неговия баща Ю.О.А., ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА детето ***, ЕГН **********, да напуска пределите на ***без съгласието на неговия
баща Ю.О.А., ЕГН **********, и да пътува до страните от ***, както и до следните страни: ***, ***, ***, ***,
***, *** и ***, придружавано от своята майка и законен представител Е.Г.Л., ЕГН
**********, или упълномощено от нея лице, за срок от три години, считано от
влизане на настоящото решение в сила.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: