РЕШЕНИЕ№112
гр.Оряхово, 06.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС – Оряхово, в публично съдебно заседание,
проведено на 02.10.2018г.
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№453/2018г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.127а от СК от Н.Р.Д., ЕГН:**********
***, чрез адв.С.Б. – от ВАК, против П.А.Д., ЕГН:********** *** за:издаване на разрешение заместващо
съгласието на бащата П.А.Д., ЕГН:********** ***, на детето Беатрис Петрова Д.,
ЕГН:********** да бъде издаден документ – задграничен паспорт за пътуване в
чужбина, както и разрешение заместващо съгласието на бащата за осъществяване на
задгранични пътувания в страните членки на ЕС, като детето да има възможност да
напуска РБ, да пребивава извън страната, придружавано от майка си Н.Р.Д., ЕГН:**********
*** до навършване на 18 години, без да е необходимо за това съгласието на
бащата.
Претендират се и
направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са
представени копия от следните писмени доказателства:удостоверение за раждане на
Беатрис Д.; Решение №80/04.07.2016г. по ГД №182/2016г. по описа на РС –
Оряхово; Решение №130/28.11.2016г. по ГД №504/2016г. по описа на РС – Оряхово;
Заповед за защита от домашно насилие от 28.11.2016г., постановена по Г.
№504/2016г. по описа на РС – Оряхово; удостоверение за постоянен адрес ***;
превод от немски на молба за прием в детска градина рег.№40/51 13 01; превод от
немски на удостоверение за настоящ адрес – за социално осигуряване от
20.04.2018г.; превод от немски на сметка за брутните/нетните приходи за април
2018г. от 20.04.2018г.; превод от немски на официално удостоверение за
регистриран адрес от 08.02.2018г.; превод от немски на удостоверение за
периодите на осигуряване; превод от немски на договор за наем на жилище от
25.02.2018г.; превод от немски на сметка за брутните/нетните приходи за март
2018г.; пълномощно и документ за внесена държавна такса.
В исковата
молба се твърди, че с решение №40/04.07.2016г. по гр.д. №182/2016г. по описа на РС - Оряхово,
е прекратен сключеният между страните граждански брак.С решението за развод,
родителските права по отношение на родените по време на брака деца – Радослав
Петров Д., ЕГН:********** и Беатрис Петрова Д., ЕГН:********** са предоставени на
майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с децата – всяка
първа и трета събота от месеца, за времето от 10.00 часа до 17.00 часа, като ги
взема и връща в дома на майката, както и един месец през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск.
Твърди се, че понастоящем ищцата се е
устроила трайно в друга страна членка на ЕС, с адресна регистрация в Долна
Саксония, гр.Гифхорн, „ Генерал Бек „, щрасе №4, Република Германия, както и,
че същата е здравно и социално осигурена, че е в трудови правоотношения и
реализира доходи.
Сочи се, че ищцата е подала молба за
приемане на детето Беатрис в детска градина в район Гифхорн, на която е
получила отговор да се обади щом детето се установи в Германия и получи адресна
регистрация, за да бъде устроено при планиране на групите.
Посочено е още, че в момента грижи за
децата полага бабата на ищцата, както и, че същите живеят в гр.Оряхово,
обл.Враца, ул.“ Радецки „ №36.Твърди се, че бащата също се намира през по –
голяма част от годината извън пределите на РБ, както и, че отношенията между
страните са силно влошени, липсва нормално отношение и нужната родителска
комуникация, между тях било създадено изключително напрежение, което било видно
от Решение №130/28.11.2016г. по описа на РС – Оряхово и издадената Заповед за
защита от домашно насилие от страна на ответника спрямо ищцата.Твърди се още,
че въпреки многобройните молби на ищцата към ответника да даде съгласието си за
издаване на задграничен паспорт на детето Беатрис и декларация – съгласие за
пътуване на детето в чужбина, същият е отказал, като отказът му препятства
възможността на детето да пътува, за да бъде с майка си, което не е в негов
интерес.Сочи се, че това фактическо обстоятелство, изразяващо се в изчерпване
на всички начини за доброволно уреждане на тези отношения, обуславя искането за
образуване на дело с правно основание чл.127а, ал.2 от СК.
Счита се, че майката и детето имат
право на свободно придвижване, което право им е гарантирано както от КРБ, така
и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето, както и, че поставянето на
ограничения относно възможността на детето да пътува свободно в рамките на
държавите от ЕС придружавано от своята майка, се явява неоправдано спрямо
неговите интереси.Също така се счита, че на детето трябва да му бъде
предоставена възможност да пътува неограничено във времето и в рамките на
държавите от ЕС, при спазване на режима на лични отношения на бащата с детето,
определен със съдебно решение.
Сочи се, че в случая интересът на
детето се обуславя с полагането на родителските права и майчини грижи от страна
на ищцата, с отглеждането му и възпитаването му по начин, който му осигурява
нормално физическо, психическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално
развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му.Счита се, че безспорно в
интерес на детето, с оглед правилното му развитие е и поддържане на емоционална
близост да живее с майка си, която да полага необходимите грижи за него с любов
и привързаност, като противното би могло да доведе до трайно чувство на
обърканост и страдания у детето, които да нарушат емоционалния му мир и да
породят дълбоки травми в неговото интелектуално и духовно развитие, като детето
е силно привързано към майка си и силно желае да живее с нея постоянно.Излагат
се твърдения, че в Германия детето има къде да отседне и да живее заедно със
своята майка и законен настойник.
Също така се твърди, че бащата до
момента не е участвал активно в отглеждането, възпитанието и грижите за детето
и не е спазвал така определения от съда режим на лични отношения, като с оглед
развитието на технологиите и средствата за комуникация, същият има възможност
да поддържа контакт с детето и по време на пребиваването й извън страната.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
По делото като
контролираща страна в процеса е конституирана Дирекция „ Социално подпомагане ”
гр.Оряхово, която е изготвила социален доклад.
В съдебно заседание
при изслушване на страните по реда на чл.127а, ал.3 от СК, ищцата лично и чрез
процесуалния си представител адв.С.Б. от АК – Враца поддържа исковата
молба.Процесуалният представител на ищцата пледира, че понастоящем ищцата живее
и работи в чужбина, както и, че в момента и през периода, в който е била в
чужбина, грижи за детето е полагала бабата на ищцата.Сочи, че въпреки
многобройните молби на ищцата, ответникът е отказал да даде съгласие за
издаване на задграничен паспорт и декларация за съгласие за пътуване на детето
Беатрис в чужбина.Твърди, че ищцата трайно се е установила в чужбина и, че
детето е силно привързано към нея.Посочва се, че ищцата е подала молба за
приемане на детето в детска градина в Германия и, че има удостоверение за
адресна регистрация и настоящ адрес, както и наето жилище, което ползва.Счита,
че интересът на детето в случая се обуславя с присъждането на родителските
права и майчина грижа от страна на ищцата, с отглеждането и възпитаването по
начин, който да осигури на детето нормално физическо, психическо, умствено,
интелектуално и социално развитие, или други нужди, отговарящи на интересите
му.В интерес на детето било, с оглед на правилното му развитие и поддържане на
емоционална близост да живее с майка си, която полага необходимите грижи за
него с любов и привързаност, като детето желаело да живее с нея постоянно.Счита
още, че противното би могло да доведе до трайно чувство на обърканост и
страдание у детето, да наруши неговия емоционален мир и да породи дълбоки
травми в интелектуалното и духовното му развитие.Сочи, че в Германия, където
майката трайно се е установила имало къде да живее детето с нея, да ходи на
детска градина и за него да се полагат нужните грижи.
Ищцата заявява, че
искането й е в интерес на Беатрис.Сочи, че в България не може да си намери
работа, поради което е имало моменти, в които не е могла да си плаща сметките и
период, в който са били без ток.Твърди, че в Германия живее и нейната майка,
която е безработна, но взема пенсия, поради което има кой и на нея да оказва
помощ, дори детето да се разболее.Твърди, че няма как за пет месеца някой да й
подпише постоянен трудов договор, както и, че в момента я замествали на работа,
за да не загуби както работата, така и осигуровките.Заявява, че за периода, в
който е останала в България е загубила, но го била направила заради детето, да
не остане то само, както и, че ако е гледала своя интерес е нямало да се
прибере от Германия.Твърди, че детето всеки ден плачело по телефона, а в
детската градина се биело с децата.
Ответникът, изслушан
в съдебно заседание оспорва исканията на ищцата.Сочи, че както е посочил и в
другите дела водени от ищцата за същото, те са живеели в Германия през 2011г.,
когато вторият баща на ищцата наплюл сина им, както и, че същият му бил взел
паспорта и отказвал да му го даде.
Изразява съмнение по
отношение на обстоятелството, че ищцата имала безсрочен договор, като твърди,
че същият не бил валиден в Германия.Сочи, че ищцата е в България от месец май
или юни, като никой няма да я държи на работа в Германия, докато тя си е в
България.Изразява съмнение и по отношение на представените документи за адресна
регистрация, а именно, че ищцата живее на посочения в тях адрес.Твърди, че тези
документи, които ищцата е била представила не били в интерес на детето, а в
неин интерес, както и, че същите не били валидни вече.
Сочи, че детето било
привързано не само към ищцата, но и към него, че ходел да го взема от детска
градина, че му бил предоставен установен от съда режим, при който да виждал
детето и ако то отидело с майка си в Германия щяло да плаче за него.Твърди, че
в Германия нямало място в детско заведение за детето му, както и, че същото
щяло да бъде отглеждано от майката на ищцата.Твърди, че оказва нужната
финансова подкрепа на ищцата, като й помагал в плащането на сметките и
пазаруването.
По делото е разпитана
св.Н. Николова Михайлова – баба на ищцата, която разказва, че докато ищцата е
била в чужбина тя е полагала грижи за Беатрис в продължение на пет месеца от 13
януари.Сочи, че причина ищцата да отиде в Германия е именно за да работи, тъй
като изнемогвала финансово.Твърди, че по време на отсъствието на ищцата, детето
вечер ставало и плачело много за нея.Сочи, че в грижите за детето й помагала
една жена, която водела детето на детска градина и го къпела, както и, че през
този период ищцата пращала пари, като плащала и на жената, която помагала в
грижите за Беатрис.Посочва, че ответникът вземал детето два пъти в месеца, като
имало случаи, в които го викала, но той е казвал, че има работа.Уточнява, че й
се било наложило да влезе в болница в гр.Козлодуй, поради което поискала
майката на ответника да вземе детето да го гледа, но последната била отказала,
тъй като детето много плачело.
От събраният по делото доказателствен материал, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2014г. е родено детето Беатрис
Петрова Д., видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за
раждане №2583/22.12.2014г. от Община Плевен ( л.6 ).Видно от същото страните по
делото са майка и баща на детето.
С Решение №80/04.07.2016г. по
гр.д.№182/2016г. по описа на РС - Оряхово, е бил прекратен с развод гражданския
брак между родителите на Беатрис Д., а именно нейната майка Н.Р.Д. и баща й – П.А.Д..С
горното решение е утвърдено постигнато между страните споразумение, по силата
на което упражняването на родителските права върху детето е било предоставено
на майката Н.Д., като бил определен режим на лични отношения с детето всяка
първа и трета неделя от месеца, в часовете от 09.00 часа в събота до 18.00 часа
в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.Бащата П.Д. е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка
на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител в размер на 105.00
лева месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на
обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване.
С Решение №130/28.11.2016г.,
постановено по ГД №504/2016г. по описа на РС – Оряхово, били наложени мерки за
защита на ищцата по Закона за защита от домашно насилие, а именно:
- ответникът бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на ищцата;
- на ответника било забранено да
приближава на по – малко от 50 метра жилището, в което живее ищцата,
местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих за срок от шест
месеца;
- на ответника била наложена глоба в
размер на 600.00 лева;
Въз основа на горепосоченото Решение
била издадена заповед за защита от домашно насилие.
В самото Решение било прието за
установено, че спрямо ищцата на 13.11.2016г. е бил проявен акт за домашно
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН от страна на ответника – физическо насилие,
изразяващо се в нанасяне на множество удари с юмрук в областта на главата и
обидни думи и заплахи, целящи да я унижат, като по този начин с действията си
ответникът е нарушил задължението да зачита личната физическа и психическа
неприкосновеност на молителката.
От изготвения
социален доклад от Д ” СП ” – Оряхово е видно, че ищцата и ответника са имали
сключен граждански брак, от който имат родени две деца – Радослав Петров Д. и
Беатрис Петрова Д..Посочено е, че Беатрис е на четири годинки, като от
раждането си до момента на изготвяне на доклада е отглеждана изцяло в семейна
среда от двамата си родители, а след развода им от своята майка, че Беатрис е
физически здраво дете, че възрастта й видимо отговаря на календарната, че
здравните й потребности са задоволени, като има личен лекар – д-р М.Шарков, че
няма данни за наследствени и хронични заболявания, че има направени
необходимите профилактични прегледи и са й поставени всички имунизации,
съгласно имунизационния календар на Р.България.
Отразено е, че към
датата на изготвяне на социалния доклад, детето Беатрис се отглежда в
семейството на майката в гр.Оряхово, обл.Враца на ул.“ Христо Смирненски „ №10,
а основни грижи за него полага майката.Детето отговаря на възрастта.
Сочи се, че Н.Д. е
безработна, без регистрация в ДБТ – Оряхово, както и, че П.А.Д. също е
безработен, но често пътува в чужбина, където работи сезонна работа.Уточнено е,
че при проведен разговор ищцата е споделила, че всички близки и роднини на
децата живеят в гр.Оряхово, с изключение на нейните родители и брат й, които
живеят в чужбита.Отразено е, че децата са в добри отношения с роднините
си.Посочено е, че жилището, в което живеят представлява апартамент, състоящ се
от две стаи, баня и тоалетна, като в същото има осигурени всички необходими
условия за нормалното развитие и възпитание на Беатрис, която разполага със
собствена стая, обзаведена с подходящи мебели.Също така има осигурен достъп до
кабелна телевизия и интернет, а хигиената е на високо ниво.В жилището на
семейството не били регистрирани опасности за детето.
Посочено е, че след
проведен разговор с ищцата същата споделила, че всички близки и роднини на
детето живеят в гр.Оряхово, с изключение на нейните родители и брат й, които
живеят в чужбина, както и, че детето е в добри отношения с роднините си.
Отразено е, че след
проведени разговори станало ясно, че липсва родителско сътрудничество и желание
за активна родителска връзка, а Н.Д. е категорична, че бащата много обича
децата и никога не би им навредил.
В заключение е
изразено мнение, че основните нужди и потребности от храна, облекло, подслон,
здравни грижи на детето Беатрис са задоволени, както и, че са подсигурени добри
условия за нейното развитие и възпитание.Изразено е становище, че е налице
липсата на желание за родителско сътрудничество и постигане на споразумение,
относно местоживеенето на детето Беатрис, което поражда и конфликта между
родителите.
По делото е
представена служебна бележка от ДГ „ Пролет „ – гр.Оряхово,
изх.№2/02.10.2018г..От съдържанието на същата се установява, че Беатрис редовно
посещава детската градина от яслена група до момента на изготвяне на служебната
бележка.Отразено е, че впечатлението на работещите в детското заведение е, че
майката е отговорен родител, полага грижи за детето – води го на детска градина
и го прибира вечер, присъства на провеждани тържества и празници, винаги
изпълнява дадените указания от персонала, касаещи пребиваването на детето в
детската градина.
По делото е приложен
превод на отговор във връзка с молба за приемане в детска градина на Беатрис от
дата 26.04.2018г..От същия се установява, че във връзка с подадена от ищцата
молба за прием на Беатрис в детска градина в район Гифхорн, от отдел „
Образование и младеж „ в същия град й е отговорено, че в момента търсенето на
места в детските градини надвишава предлаганите капацитети, поради което се
планирало откриването на друга детска градина на Болцплатц, спортен център юг,
като заведението ще предлагало места в яслените групи и в групите за дневен
престой и било планирано да отвори през януари 2019г..Отразено е още, че
подадената в тази връзка молба от ищцата щяла да бъде взета под внимание при
планиране на групите, поради което същата трябвало да се обади след като детето
получило адресна регистрация в гр.Гифхорн.
От представения
превод на официално удостоверение за регистриран адрес се установява, че ищцата
от 08.02.2018г. е с регистриран адрес в
гр.Гифхорн 38518, Генерал Бек щрасе 4 във ФРГ.
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Родителят, упражняващ
родителските права, може да вземе по отношение на детето самостоятелно само
тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата
родители.
Съгласно нормата на
чл.35, ал.1 от Конституцията на РБ, всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните
предели, като това право може да се ограничава само със закон, за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани.
Съгласно чл.76, т.9
от Закона за българските лични документи, не се разрешава напускането на
страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие
за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.При разноглсие
между родителите, спорът се решава по реда на чл.127а от СК.
Съгласно чл.127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Производствата по
чл.127а от СК имат характера на спорна съдебна администрация, което означава,
че постановеното от съда решение няма да се ползва със силата на присъдено
нещо, а наложените с едно такова решение мерки и разрешения могат да бъдат
променяни и отменяни в последствие, при настъпило изменение на обстоятелствата.
За да се уважи
исковата молба по чл.127а от СК, следва да се установи, че страните са родители
на детето, че не са постигнали съгласие относно издаването на задграничен
паспорт и за излизането на детето извън страната, както и, че заместващото
съгласието на родителя / този, който не дава съгласието си по ал.1 на чл.127а
от СК / разрешение, е в интерес на детето.Целта на цитираната по – горе
нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, а от
друга да охрани техните права, като не се ограничава излишно възможността им да
пътуват, когато това е в техен интерес.
При нужда и установен
интерес на детето да пътува в чужбина и разногласие между родителите за това,
съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време и до
определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от
време, също до определени държави, като интереса на детето следва да бъде
преценяван във всеки конкретен случай.
Интересът на детето
се обуславя от съвкупността на обстоятелствата по конкретния случай, като
следва да се отчетат всички обстоятелства, относими за определянето на този
интерес.Такъв интерес за детето ще е налице, ако посоченото пътуване не само ще
допринесе за задоволяването на определени потребности на детето, но и тогава,
когато не накърнява интересите му на пълноценни контакти с другия родител.
От гореизложеното
следва, че независимо, че упражняването на родителските права е предоставено на
майката, тя не може да вземе по отношение на детето самостоятелно определени
решения, които според закона е необходимо да бъдат взети от двамата
родители.Такъв е и настоящия случай.Родителят, комуто са възложени за
упражняване родителските права, не може да взема самостоятелно решение за
издаване на задграничен паспорт и извършване на пътувания на детето зад
граница.Доколкото детето има право на свободно придвижване, включително и да
пътува в чужбина, това право е ограничено до навършване на пълнолетието му,
като до тогава то не може да упражнява това свое право нито само, нито със
съгласието само на единия родител.Следва да се има предвид, че детето не следва
родителя, на когото са възложени за упражняване родителските права.Този родител
може да взема по отношение на детето само такива решения, за които според
закона не се изисква те да бъдат взети от двамата родители.Когато липсва
съгласие между родителите, разрешение за пътуване от съда може да се издаде
само за определен период и за определена държава, като се преценява и интереса
на детето.
В случая ответникът
не е дал съгласие за издаване на паспорт и задгранични пътувания на детето.В
същото време ищцата, която е полагала непосредствени грижи по отглеждането му,
не може самостоятелно да вземе тези решения, тъй като според закона е
необходимо те да бъдат взети съвместно от двамата родители.Липсата на
съдействие от страна на бащата на детето, е пречка то да упражни правото си на
свободно придвижване докато навърши пълнолетие, поради което тези въпроси
следва да бъдат решени от районния съд по местожителството на детето.
Съгласно ТР
№1/03.07.2017г. на ВКС по т.д.№1/2016г. на ОСГК на ВКС, по реда на чл.127а от СК, съдът може да разреши пътуване на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без
съгласието на единия родител, само за пътувания в определен период от време
и/или до определени държави, респ.държави, чийто кръг е определяем, т.е съдът
може да разреши както конкретно пътуване за определен период и до определена
държава, така и неограничен брой пътувания, но за определен период от време и
до определена държава или държави.
В
ТР е прието, че разрешението трябва да бъде дадено след предварителна преценка
на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент,
за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето, като съдът следва да
се произнесе само по отделен, възникнал спор между родителите, но не веднъж
завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време
и територия пътуване.
Водещ критерии при
вземане на решението за заместване съгласието на единия родител за пътуване в
чужбина са интересите на детето.Легално определение на понятието " най
-добър интерес на детето " е даден в разпоредбата на § 1,
т.5 от ДР на ЗЗД, при което следва да се преценяват обстоятелствата
свързани с най - пълно удовлетворяване на физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето, неговите желания и чувства, като се
съобрази възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, както и
възможностите на родителите да се грижат да него, а така и последиците, които
ще настъпят за детето при промяната на обстоятелствата и опасността или
вредата, която може да му бъде причинена при тази промяна.Преценката за този
" най - добър интерес на детето " е винаги конкретна, за всяко
конкретно дете, поради което и решението което се взима следва да е съобразено
с тази конкретна преценка.
Необходимо е също да
се отчетат взаимоотношенията между родителите и детето, както и евентуалната
възможност за влошаване на тези отношения.Следва да се съблюдават и интересите
на детето от гледна точка на средата, в която ще живее, ако се иска и промяна
на местоживеенето му – условията за образование, медицински грижи и други
интереси на детето.Винаги следва да се съблюдава най – добрият интерес на
детето.
В настоящия случай се
иска разрешение, заместващо съгласието на бащата за осъществяване на
задгранични пътувания в страни, членки на ЕС, като детето да има възможност да
напуска РБ, да пребивава извън страната придружавано от своята майка до
навършване на 18 години, без да е необходимо за това съгласието на бащата, т.е.
да пътува неограничено в рамките на ЕС.
Съдът намира, че така
определените в исковата молба кръг от държави, не носят опасност за живота и
здравето на детето.
Преценявайки
конкретно за процесния случай съобразно събраните по делото доказателства,
съдът намира, че след като се вземат предвид критериите пол на детето и
неговата възраст, в интерес на детето и правилното му развитие е то да пътува
до страните от ЕС и по – специално до ФРГ, където майка му има намерение и е
предприела необходимите постъпки да живее и работи, за да поддържа по – пълен и
цялостен контакт с нея.По този начин ще
бъде обезпечена възможността за контрол и възпитание на детето.
Събраните по делото
доказателства обосновават извода, че майката може да осигури добра среда за
живот на детето си в Германия, както и възможността й да реализира там доходи,
с които да е в състояние да му осигури подходяща среда за живот, възможности за
добри здравни грижи и образование.В тази насока на аргументи, съдът съобрази и
обстоятелството, че ищцата в Германия има помощ и от страна на трети лица – на
нейната майка, която също живее във ФРГ.Налага се извод, че пътуването на
детето до ФРГ е изцяло в негов интерес и само би се отразило позитивно на емоционалното
му и социално съзряване.
Също
така, съгласно Регламент ( ЕИО )
1408/71 за координация на системите за социална
сигурност в Европа, след като детето е с непрекъснати здравно - осигурителни права
в РБ, то може да ползва при нужда квалифицирана медицинска помощ във всяка една
държава - членка на ЕС ( съобразно включеното в пакета на публичното
здравеопазване от държавата по престоя ) - тоест, не е налице и какъвто и да било
риск за здравето на детето.Ноторно и ненуждаещо се от обсъждане е и
обстоятелството, че ФРГ не е държава, на чиято територия се провеждат военни
действия или други размирни прояви.
В
конкретния случай ищцата желае да заживее трайно в страна със сигурна вътрешна
обстановка, висок стандарт на живот, утвърден механизъм за осигуряване на лична
сигурност и обществен ред, с образователна и здравна система на високо
ниво.Поради това, установяването на детето с неговата майка, която упражнява
родителските права в Германия, не би го изложило на риск, напротив, на детето
се предоставят нови възможности в процеса на израстването и развитието му като
личност.
От събраните по
делото доказателства се установява и, че детето след развода на родителите си
през 2016г., е живяло при своята майка, която е упражнявала непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му.Същата е полагала и полага адекватни
грижи за детето, грижи се за задоволяване на неговите потребности и възпитание,
подсигурила му е необходимата среда и му оказва нужното внимание, като в тази
насока са данните от социалния доклад, показанията на свидетелката Михайлова и
приложената по делото служебна бележка от детска градина „ Пролет „,
гр.Оряхово.Също така майката се е изявявала като активен родител, като е
участвала в учебния процес на детската градина, която е посещавала Беатрис.
Гореизложеното
определя майката като добър и отговорен родител и положителното разрешаване на
исковата претенция по чл.127а от СК не е свързана с рискове, които да се
отразят негативно върху развитието на детето.При така събраните доказателства
няма основания за съмнение в родителския капацитет на майката, нито за наличие
на вероятност тя да вземе решения, които не са в интерес на детето.Не би било и
в интерес на детето, то да бъде отделено от своята майка.При достигане на този
извод съдът взе предвид и възрастта на детето, обуславяща нуждата от
непосредствени майчини грижи и общуване с майката, както и показанията на
св.Михайлова, от които се установява, че през петте месеца, в които майката е
била в Германия детето е било неспокойно и постоянно е плакало.
Поради това съдът
намира, че отделянето на детето от неговата майка, която до момента е полагала
грижи за него и с която то има изградена силна емоционална връзка, по скоро ще
е в негова вреда, тъй като ще бъде лишено от нейните непосредствени майчини
грижи и ласки, необходими и значими за неговото развитие и израстване, което
пък би могло да доведе до трайно чувство на обърканост и страдание у детето, да
наруши неговия емоционален мир и да породи дълбоки травми в неговото
интелектуално и духовно развитие, в каквато насока са и твърденията на
процесуалния представител на ищцата.
Целта на пътуванията
в чужбина е бъдещо живеене на детето заедно с майката в Германия.В случая е
доказан интерес за детето от пътуванията в държавите – членки на ЕС, предвид
установяването на майката, на която е предоставено упражняването на
родителските права в Германия.
Също така се
установява, че ищцата няма регистриран трудов договор в РБ и е без регистрация
в ДБТ – Оряхово, от което следва извод, че до заминаването й в ФРГ не е
реализирала доходи в страната.Горното разкрива, че именно поради тежкото й
материално положение същата е предприела съответните действия да се устои на
работа в чужбина, да наеме квартира за нея и детето и да предприеме постъпки за
записването му в детска градина.
От събраните по
делото доказателства може да се направи категоричен извод, че майката
категорично е решила да вземе и отглежда непосредствено при себе си в Германия
детето, като е предприела действия, насочени към подготовка за пребиваването им
там, като съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет на
майката, не сезира вероятност тя да вземе решения, които не са в интерес на
детето.
След като
родителските права са предоставени на майката, която желае да живее и работи в
Германия, то за да може да тя осъществи родителските си права и задължения, е
необходимо детето да може да напуска пределите на страната, за което пък е
необходимо то да притежава паспорт.В интерес на детето и правилното му развитие
е то да живее с майка си в държавата, в която тя полага труд и реално по този
начин ще осъществява материалното и битово задоволяване на потребностите им.
В случай на
противопоставяне на родител на пътуване на дете в чужбина, следва да се
преценяват действителните мотиви на този родител и да се обсъди дали това не
произтича от влошените отношения с другия родител.
В случая ответникът
поддържа, че ищцата не е доказала нито с какви доходи ще разполага в чужбина,
нито дали ще работи, къде ще живее, ще подсигури ли детска градина за детето,
кой ще се грижи за него през времето, когато тя е на работа.
По делото не се
доказаха твърденията на ответника, че майката не разполага с необходимите
социално – битови условия в РГ, респ., че не е в състояние да полага грижи за
детето, докато то пребивава при нея, както и, че не е в състояние да полага
грижи за детето в чужбина.
Както съдът отбеляза
и по – горе, от събраните по делото доказателства не се установи до момента
майката да е злепоставяла по някакъв начин интереса на детето.Представените по
делото в превод на български език документи, макар и оспорени от ответника, че
не са относими към днешна дата, установяват намерението на ищцата да се
установи да живее и работи в ФРГ.ФРГ е държава членка на ЕС и по отношение на
нея имат действие нормите на европейското законодателство.Общоизвестен е
фактът, че това е една от най – добре развитите европейски държави, с много
добро здравеопазване, добре развита образователна и социална система.При липса
на данни за някакво злепоставящо поведение от страна на майката, не би могло да
се стигне до извод, че установяването за живот в тази държава би злепоставило
интереса на детето й.
Ответникът се
позовава на предишни Решения, постановено от РС – Оряхово във връзка с
предявени искове от страна на ищцата с правно основание чл.127а от СК.
След служебна
проверка съдът установи, че с Решения по ГД №333/2016г. и ГД №323/2017г. по
описа на РС – Оряхово е било прието, че не са били представени убедителни
доказателства в подкрепа на твърдението за наличие на по – добри условия за
престой на детето в чужбина, като по делото е бил посочен престой на детето в
дома на майката на ищцата в Германия, за което не били налице данни за
наличните жилищно – битови условия и социално обкръжение на детето.Прието е
още, че вероятността ищцата да си намери работа в Германия е едно бъдещо
несигурно събитие, което по никакъв начин не гарантира при какви условия ще
живее детето и на каква материална обезпеченост ще разчита.Съдът е намерил, че
събраните по делото доказателства относно мястото, условията и средата, при
които детето ще пребивава в чужбина, за социалния статус, семейно положение и
условията на живот, при които живеят роднините на ищцата в Германия, за
посещението при които се иска от съда заместващо съгласие на бащата, както и
относно причините, поради които се иска това заместващо съгласие, не
предоставят възможност на съда да направи извод, че същите се явяват конкретна
необходимост на детето и биха повлияли положително върху психическото и
емоционалното му състояние.
Следва да се
отбележи, че горепосоченото решение е постановено при различна от настоящата
фактическа обстановка, а именно, ищцата не е била предприемала каквито и да
било действия да си подсигури работа, да наеме жилище, респ.да предприеме
каквито и да било постъпки трайно да се установи да живее и работи в Германия.
След
постановяване на горните Решения, майката е пребивавала в Германия в
продължение на няколко месеца, през които месеци детето е било отглеждано от своята
прабаба и както вече беше посочено същото се е чувствало неспокойно и е
страдало за своята майка, което по никакъв начин не е повлияло положително
върху неговите психически и емоционални потребности и състояние.
До заминаването й в
Германия в началото на 2018г., детето не се е разделяло с майка си и между тях
има създадена силна емоционална връзка.Установи се, че ищцата е пребивавала в
Германия с цел намиране на работа и осигуряване прехраната им.Обстоятелството,
че родителят, на когото са възложени упражняването на родителските права
отсъства от страната за период от време поради полагане на труд в друга държава
членка на ЕС и за този период е предоставил на близките си грижите по
отглеждането на детето, не може да бъде възприето като проява на родителска
безотговорност от нейна страна.
Самата ищца мотивира
предприетите от нея действия с осигуряване на по – добър живот за нея и детето,
като заявява желание да продължи да живее и работи в Германия.
В конкретния случай е
налице промяна и тази промяна е свързана с обстоятелството, че на практика
детето е прекарало това време не с майка си, поради нейното продължително
отсъствие от страната, а с своята прабаба, което не се е отразило благоприятно
върху него, напротив, поставило го е в стресираща и напрегната среда и е довело
до влошаване на неговото положение.
Ответникът мотивира
отказът си да даде съгласието си и с обстоятелство, че по – голямото им дете
през 2011г. е било наплюто от втория съпруг на майката на ищцата в дома на
последните в ФРГ.По отношение на това му възражение съдът намира, че от 2011г.
до настоящия момент е изминал дълъг период от време.Също така за разлика от
установеното в предишните разглеждани дела в РС – Оряхово по искове между
същите страни и със същото право основание, в настоящия казус както беше
споменато по – горе ищцата вече е пребивавала в ФРГ, предприела е действия за
наемане на отделно от семейството на нейната майка жилище, в което да заживее с
Беатрис, а и всички налични доказателства водят до извода, че майката е отговорен
родител и не би взела решения, които не са в интерес на детето и, които биха
довели до поставянето му в риск.
Противопоставянето на
бащата в случая не е свързано с конкретни доводи в посока, че исканите
пътувания биха били в разрез с правата и интересите на детето, а по – скоро
съдът счита, че произтичат от нагласите му към другия родител.
Установи се, че
отношенията между страните са доста обтегнати.От представените по делото
доказателства става ясно, че между тях двамата е водено дело за домашно насилие
и то извършено след развода им.
Наистина, от
социалния доклад и от изслушването на страните се установява, че детето има
изградени добри и емоционални отношения и с двамата родители, че привързаността
на детето и към двамата родители е еднаква.
В тази насока съдът
съобрази и обстоятелството, че и самият ответник често пътува в чужбина, където
работи сезонна работа и с предоставяне на разрешение за пътуване на детето във
държавите членки на ЕС, контактите между двамата по никакъв начин няма да бъдат
ограничени.
Също
така следва да се отчете и фактът, че докато майката е била на работа във ФРГ,
детето не е било отглеждано от баща си, а от своята прабаба – св.Н. Михайлова.В
случая не е налице и изразено желание от страна на бащата той да полага
непосредствени грижи за детето, от които грижи и родителско внимание то се
нуждае ежедневно.
Правото на личен и
семеен живот, с което разполага всеки от родителите във връзка с детето си,
няма как да бъде упражнено в равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие,
което пък от своя страна води до ограничаване на правото на едната страна.В
случая ограничението е с цел защита на правата и свободите на детето – правото
му на свободно придвижване, правото да пътува и опознава различни светове и
култури.
Също
така интересът на детето е самостоятелен и не следва да се предопределя от
възможностите за реализация на правата, с които разполагат родителите, в случая
бащата, като правото на упражняване на родителски права и режим на лични
отношения.Водещ е интересът на детето, а не на родителя, като в случая
основателността на искането се предопределя от обективни, сериозни и
основателни причини, при което интересът му да напусне границите на страната
надделява над интереса на родителя, при което последният следва да търпи
известни фактически ограничения при осъществяване на личните отношения с
детето.Следва да се посочи, че при желание от страна на бащата и възможност за
това, няма правна пречка той да контактува с детето чрез съответните за това
технически средства или да предприеме пътуване с такава цел.
Също
така, родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права,
е длъжен да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен
режима на личните отношения с другия родител и евентуалното възпрепятстване на
реалното им осъществяване би дало възможност на противната страна при проявена
активност, да намери способи за защита на интереса си.
С даването на
исканото разрешение ще
се избегнат бъдещите конфликти между родителите по повод въпросите свързани с
пътуването на детето им извън страната, които конфликти няма как да не
рефлектират и върху самото дете, ще се съхрани неговата психическа и
емоционална стабилност, като в случая възможността детето да
пътува в други държави, безспорно е в негов интерес.
Доколкото в
производството по чл.127а от СК съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно броя пътувания, периода от време и
дестинацията на пътуванията, е възможно да разреши конкретни пътувания в период
от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от
поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до
определени държави.
Съгласно утвърдената
съдебна практика, съдът не може да даде разрешение на ненавършило пълнолетие
дете да извършва пътувания в чужбина без съгласието на единия родител
неограничено във времето, тъй като не се изключва възможността детето да бъде
отведено в място на размирици, в място, в което не са отстранени последиците на
природно бедствие, гражданска война или епидемична обстановка, в място, в което
временно не е препоръчително пътуването или да бъде предприето друго рисково
пътуване, независимо до кое място.
По делото се иска
разрешаване от съда детето да пътува неограничено до навършване на 18 годишна
възраст, което е неприемливо с оглед на това, че се застрашават интересите му
от тази неопределеност при извеждането му.Съдът както се спомена и по – горе,
може да замести несъгласието на другия родител, но само за определен период, а
не изобщо до навършване на пълнолетието, тъй като в последния случай и без
поставено условие кога и как детето да бъде върнато в страната, би довело до
лишаване от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя.
Най - често даването на такова
разрешение - без други ограничения е със срок до навършване на пълнолетие от
детето, когато то е навършило 14 - годишна възраст.Тогава периодът до навършване на
пълнолетието е най - много 4
- годишен и е налице сравнително малка вероятност за
значителна промяна в релевантните за пътуванията на детето в чужбина
обстоятелства, респективно ще е налице сравнително
малка вероятност за злепоставяне интересите на детето през този период от
време.
Но в настоящия случай
малолетното дете е само на четири годинки и даването на разрешение да
пътува извън границата на Република България за толкова дълъг период от време,
какъвто е навършването на пълнолетие е неправилно и не е в интерес на детето.
Точно обратното, с оглед
ниската възраст на детето, липсата на данни по какъв начин все пак детето ще се
адаптира към новите условия на живот и новата среда, в която ще попадне, съдът
намира, че заместващото съгласие следва да се даде за срок от една година, като
няма пречка след изтичане на определения срок ищцата да поиска ново разрешение
по реда на чл.127а от СК, поради което искането в частта, в която е поискано
съдът да даде разрешение за излизане на детето извън страната заместващо
съгласието на бащата за срок над една година до навършване на 18 години на
детето, следва да се отхвърли.
От изложените
съображения трябва да се направи извод, че са налице основания за заместване на
съгласието на бащата за извършване на пътувания на детето до страните от
Европейския съюз за срок от една година, без ограничение в броя на пътуванията.
По отношение на искането за даване на разрешение за
издаване на паспорт на детето, без съгласието на бащата:
Следва да бъде
уважено и искането за издаване на документи за самоличност на детето само по искане
на майката и без съгласието на бащата.
Според чл.38, ал.1, т.3 от ЗБЛД, за преминаване на
държавната граница и пребиваване в чужбина на лица, които пътуват в чужбина от
Министерството на вътрешните работи се издава паспорт.
Съгласно чл. 45 от ЗБЛД,
заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и
непълнолетни лица се подава лично и от техните родители, настойници или
попечители.Това са лицата, които следва и да получат издадения паспорт или
заместващ го документ.
Явно е, че за да може
детето, при определени обстоятелства да напусне страната, същото следва да
притежава издаден от компентния орган паспорт.При това положение, доколкото
бащата не желае да прояви активност и между родителите има разногласие по този
въпрос, което те не могат да преодолеят, искането е допустимо, а преценено по
същество – е и основателно, тъй като в интерес на детето е да се снабди с
паспорт за задгранично пътуване.
По изложените по -
горе съображения, съобразявайки
конкретиката по делото, настоящият съдебен състав счита, че не е в интерес на
детето само поради факта, че бащата не е дал съгласие за издаване на
задграничен паспорт, то да бъде лишено от възможността да се снабди със
задграничен паспорт, даващ му възможност при спазването на предвидените в
закона изисквания да осъществява правото си на свободно придвижване,
регламентирано в Конституцията
на Република България, както и осигуряващо възможност на майката да упражнява
родителските си права съобразно нуждите и интересите на детето.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
30.00 лева / тридесет лева /, представляваща внесена по делото държавна такса и
700 лева / седемстотин лева /, заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗРЕШАВА на малолетното дете Беатрис Петрова Д., ЕГН:********** чрез
неговата майка и законен представител Н.Р.Д., ЕГН:********** *** да бъде
издаден документ – задграничен паспорт за пътуване в чужбина, без да е
необходимо за целта съгласието на бащата П.А.Д., ЕГН:********** ***.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на бащата П.А.Д., ЕГН:********** ***, ЗА ТОВА малолетното дете Беатрис Петрова Д.,
ЕГН:********** само със съгласието на своята майка и законен представител Н.Р.Д.,
ЕГН:********** *** да осъществява неограничен брой задгранични пътувания до
страни - членки на ЕС, за срок от една година, считано от влизане на решението
в законна сила, придружавано от майка си Н.Р.Д., ЕГН:********** ***.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Н.Р.Д., ЕГН:********** *** против
П.А.Д., ЕГН:********** *** иск с правно основание чл.127а от СК в частта, в която е поискано съдът да даде
разрешение заместващо съгласието на
бащата П.А.Д., ЕГН:********** *** за това малолетното дете Беатрис
Петрова Д., ЕГН:********** със съгласието на своята майка и законен
представител Н.Р.Д., ЕГН:********** *** да
осъществява неограничен брой задгранични пътувания до страни - членки на ЕС за срок над една година, считано от
влизане на решението в законна сила, придружавано от майка си Н.Р.Д., ЕГН:**********
*** до навършване на 18 години на детето.
ОСЪЖДА П.А.Д., ЕГН:**********
*** да заплати на Н.Р.Д., ЕГН:********** *** сумата от 730.00 лева / седемстотин
и тридесет лева / - направени разноски за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: