№ 22276
гр. С, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20221110112265 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от О. С. С. срещу Софийски
градски съд за сумата от 5000 лв. (съобразно допуснатото в откритото съдебно заседание
на 13.11.2024 г. увеличение на иска), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди – психични болки и страдания, в резултат на противоправно действие
от страна на ответника, осъществено чрез постановяване на определение №
19223/13.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 9837/2019 г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, с което
незаконосъобразно е потвърдено на разпореждане по гр.д.№ 32584/2016 г. по описа на СРС,
140 състав, с който е върната подадена от О. С. въззивна жалба, ведно със законната лихва от
13.08.2019 г. (съобразно уточнителна молба от 27.08.2024 г. на л. 93) до окончателното
плащане на претенцията.
В исковата молба и в уточнителни молби с вх.№ 103290/23.05.2022г., вх.
№145630/12.07.2022г.вх.№ 203328/29.09.2022г. и вх.№11224/12.01.2024г. се излагат
твърдения от ищеца, че като страна по гр.д.№ 32584/2016г. по описа на СРС, 140 състав е
депозирал в срок въззивна жалба срещу постановено по делото решение, която жалба е била
приета за подадена извън срок, поради което е била върната. Поддържа се, че актът, с който
въззивната жалба е била върната от СРС, е обжалван пред ответника, но от СГС е
постановено определение № 19223/13.08.2019г. по ч.гр.д.№9837/2019г. по описа на СГС, ТО,
6-6 състав, с което връщането на въззивната жалба на ищеца като просрочена е потвърдено.
С тези действия на СГС ищецът счита, че е бил препятстван достъпът му до правосъдие,
като незаконосъобразно е върната подадената от него в срок въззивна жалба. Излага
подробни съображение досежно приложение на действала към датата на подаване на
въззивната жалба разпоредба на чл. 61, ал. 2 от ГПК. Подчертава, че незаконосъобразността
на процесното определение на СГС е установена от ВКС, който е възприел доводите му и е
постановил администриране на депозирана от него молба за отмяна по чл. 303 от ГПК. Това
според ищеца обаче не може да го възмезди за претърпените от него болки и страдания в
следствие на постановяване на процесното определение от СГС. Подчертава се, че в
конкретния случай предявеният иск не е насочен конкретно към съдебния състав,
постановил процесното определение. Изтъква, че в следствие постановеното в противоречие
1
с действащото законодателство определение № 19223/13.08.2019г. по ч.гр.д. № 9837/2019г.
по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, ответникът е причинил на ищеца психически болки и
страдания, които са довели до затормозяване на творческата му дейност като учен и
журналист, както и до необходимост да насочи всичките си ресурси към защитаване на
доброто си име. С оглед изложеното се иска предявеният от ищеца иск да бъде уважен.
В срока по чл.131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. По отношение на
допустимостта на предявения иск се излагат твърдения, че подадената от ищеца С. искова
молба е нередовно и като такава подлежи на връщане. Изтъква се, че в конкретния случай се
цели да бъде проверена правилността на постановеното от СГС определение №
19223/13.08.2019г. по ч.гр.д.№9837/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, а реда за
осъществяване на подобна проверка не е чрез предявяване на иск по чл. 49 ЗЗД, а чрез
съответния инстанционен контрол или по реда на отмяна на влезли в сила актове. В отговора
на исковата молба се подчертава, че правото на достъп до съд е установено в чл. 47, ал. 1 от
ХОПЕС и че не са налице нарушения на същото. Излагат се аргументи, че процесният
съдебен акт е правилен и законосъобразен и че с постановяването му не са накърнени
правата на ищеца. Поддържа се, че спазването на процесуалните срокове за предприемане на
защита на правата на правоимащия не може да се разглежда като отказ от достъп до
правосъдие. Сочи се, че при постановяването на процесното определение съдът е съобразил
действащата към онзи момент норма на чл. 61 ГПК. Моли се предявеният иск да бъде
отхвърлен, а в случай че се приеме за основателен, се моли размерът да бъде присъдено
обезщетение в по-нисък размер при съобразяване правилото на чл. 52 ЗЗД. Претендира се и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на посочените в
исковата молба неимуществени вреди, техния размер, както наличието на противоправно
виновно поведение на представители на ответника при постановяване на определение №
19223/13.08.2019г. по ч.гр.д.№ 9837/2019 г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, с което е
потвърдено връщането на депозирана от ищеца въззивна жалба като просрочена,
постановяването на което да е в противоречие с българското законодателство, както и че
това поведение (постановеното определение) се намира в пряка причинно-следствена връзка
с претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже възражениято си.
С обявения за окончателен и неоспорен от страните доклад по делото съдът е обявил за
безспорно между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 от ГПК и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че от състав при СГС е било постановено определение №
19223/13.08.2019 г. по ч.гр.д. № 9837/2019 г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, с което е
потвърдено връщането на депозирана от ищеца въззивна жалба.
От събраните по делото доказателства се установява, че с решение от 12.12.2017 г. по
гр.д. № 32584/2016 г. по описа на СРС, 140 състав, са били отхвърлени предявените от О. С.
С. искове по чл. 45 ЗЗД. Препис от това решение е бил връчен на ищеца на 14.12.2017 г. На
08.01.2018 г. той е подал въззивна жалба срещу решението. С разпореждане от 20.08.2018 г.
СРС, 140 състав, е върнал въззивната жалба като просрочена, като е приел, че срокът за
подаване на въззивна жалба е изтекъл на 03.01.2018 г., а с влязло в сила определение от
11.04.2018 г. молбата на ищеца за възстановяване срока за обжалване на
първоинстанционното решение е била отхвърлена. С определение № 19223 от 13.08.2019 г.
по ч.гр.д. № 9837/2019 г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, разпореждането за връщане на
въззивната жалба е било потвърдено. Това определение е окончателно.
2
При така събраните доказателства съдът намира, че по делото не е установено
твърдяното от ищеца противоправно и виновно поведение от страна на представители на
ответника при постановяване на определение № 19223 от 13.08.2019 г. по ч.гр.д. №
9837/2019 г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
По същество, ищецът се домогва да постигне пререшаване на въпроса дали въззивната
му жалба, подадена на 08.01.2018 г. срещу решението от 12.12.2017 г. по гр.д. № 32584/2016
г. по описа на СРС, 140 състав, е била подадена в срок или не. Този въпрос е решен с влязъл
в сила съдебен акт и не е допустимо пререшаването му от настоящия съдебен състав. Видно
от събраните по делото писмени доказателства, ищецът се е възползвал и от възможността
да поиска възстановяване на срок, като по тази му молба също е налице влязло в сила
произнасяне. Следва изрично да бъде подчертано, че видно от съдържанието на
приложените съдебни актове, съдебните инстанции са съобразили действалата към периода
м. 12.2017 г. – м. 01.2018 г. разпоредба на чл. 61, ал. 2 ГПК, съгласно която сроковете спират
да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса
на труда. От събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод за
наличието на каквото и да е противоправно поведение. На следващо място, по делото не
бяха ангажирани и доказателства за това ищецът да е претърпял описаните от него
неимуществени вреди, въпреки че с доклада по делото съдът изрично му е указал по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това обстоятелство.
Предвид липсата на противоправно поведение от страна на ответника, предявеният иск
следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските
Предвид изхода на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „К П“ № ...,
срещу Софийски градски съд, с адрес: гр. С, бул. "В" № 2, осъдителен иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 5000 лв. (съобразно допуснатото в откритото съдебно
заседание на 13.11.2024 г. увеличение на иска), представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – психични болки и страдания, в резултат на
противоправно действие от страна на ответника, осъществено чрез постановяване на
определение № 19223/13.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 9837/2019 г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав,
с което незаконосъобразно е потвърдено на разпореждане по гр.д.№ 32584/2016 г. по описа
на СРС, 140 състав, с който е върната подадена от О. С. въззивна жалба, ведно със законната
лихва от 13.08.2019 г. до окончателното плащане на претенцията.
ОСЪЖДА О. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „К П“ № ..., да заплати на
Софийски градски съд, с адрес: гр. С, бул. "В" № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3