О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 459 10.04. 2019 година Град Бургас
Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение
На десети април Година две хиляди деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Дарина Костова
Като разгледа докладваното от съдията търговско
дело №546 по описа
за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба, подадена от Е.Д.Ч., ЕГН **********, чрез
адв. П.В.- БАК, със съдебен адрес:г***, офис 6, против ,,ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София 1463,район Триадица, бул.,,Витоша“№895, с която се иска да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 70000лв./седемдесет
хиляди лева/- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, претърпени вследствие причинени на
ищцата телесни увреждания
при ПТП, както и присъждане на
лихва, считано от момента на извършване на деянието да окончателното изплащане
на задължението. Претендират се направените по делото разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност.
Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните,
съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти
или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода,
че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални
предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и
допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към
насрочване на делото в открито съдебно
заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си
за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на
доказателствата, заявени от ищеца и ответника.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че при
пътно- транспортно произшествие, причинено виновно от застрахован при ответника
водач, на ищцата били причинени телесни увреждания, вследствие на които
последната търпяла имуществени и неимуществени вреди.
Посочва се, че произшествието
възникнало на 30.04.2018г., при пътуване
с л.а. ,,Пежо 405“, рег.№А48-86 АМ(в който ищцата пътувала на предната
седалка), на изхода от гр.Айтос в посока Бургас. Водачът на посоченото МПС
извършил маневра(ляв завой), като не пропуснал движещия се в насрещната лента
автомобил с рег.№А8109КР. В резултат на настъпилото произшествие, ищцата
получила множество травми и изпаднала в
безсъзнание, поради което била транспортирана в отделение по неврохирургия при
УМБАЛ- Бургас, а водачът на лекия автомобил загинал. По случая бил съставен
констативен протокол(КП№237 р-3334/30.04.2018г. на РУ-Айтос при ОД на МВР
–Бургас) и образувано досъдебно производство.
Излага се становище, че ПТП
настъпило по вина на водача Стойко Златев Стойков, който нарушил правилата за
движение по пътищата и с поведението си създал опастност за живота и здравето
на хората.
Ищцата твърди наличие на причинно-
следствена връзка между деянието и вредоносния резултат. Навежда доводи в тази
насока.
Посочва диагноза, отразена в Епикриза по
ИЗ№10808/30.04.2018г.: фрактура на лицеви кости; фрактура на дясна зигоматична
кост; газови колекции меките тъкани вдясно; пристенни кръвни колекции вдясно
темпорапариетално с начален плащовиден субдурален хематом; в съседство малка
акутно сах. Интрацеребрално хеморагично огнище вдясно темпорално. Ангажиран
десен максиларен синус.
След обсъждане клиничното състояние на пострадалата, се наложило
извършване на хирургична
интервенция(оперативен протокол№104/04.05.2018г.).
Лечението продължило в домашни условия, където пострадалата спазвала
строг постелен режим и разчитала изцяло на близките си(бременната си дъщеря и
съпруга й). Описва нестабилното си здравословното си състояние и симптоми. Поради
оплакванията от травмите, впоследствие Ч. постъпила за лечение в Болница
Токуда- гр.София. Подробно описва причините за хоспитализация.
Ищцата твърди, че в продължение на над шест месеца, била
неработоспособна и финансово изцяло разчитала на децата си. Към настоящия
момент последната не била в състояние да извършва елементарни социални и битови
дейности. Продължавали внезапните припадъци. Твърди, че освен физическите
травми и неудобства, преживяла отрицателни емоции и силен стрес, прераснал в
чувство за самоизолация, отчаяние и безсилие. Последната страдала от безсъние,
страхувала се от автомобили, затворила се в себе си.
Предвид изложеното, ищцата
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Прилага доказателства. Претендира
разноски.
Правно основание на иска: Предявени са
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
- чл.
432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен отговор, ответникът изразява становище по предявените в
исковата молба доводи. Твърди, че за ангажиране отговорността на
застрахователя по застраховка ,,Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, следвало да бъде представена влязла в сила
присъда, ведно с мотивите към нея, доказващи по чия вина настъпило ПТП, налице ли
е съпричиняване и вредоносния резултат. Към заявлението на Е.Ч. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея на 30.04.2018г. при ПТП,
била образувана преписка№43072951800128.
Подчертава, че към заявлението до ,,ДЗИ- ОБЩО ЗАСДТРАХОВАНЕ“ЕАД липсвали
данни за банковата сметка на ищцата. Горното не представлявало редовна
застрахователна претенция, тъй като ищцата не изпълнила задълженията си по
чл.498, ал.1 и ал.2 от КЗ вр.чл.380, ал.1 ,изр.2 от КЗ. В тази връзка,
застрахователят изпратил писма с искане за представяне на допълнителен набор от
документи(писмо от 18.06.2018г., изх.№ОЗ-92-7773/18.06.2018г.; писмо от
07.09.2018г., изх.№ОЗ-92-12250/2018г.).
Навежда твърдения за преждевременно
предявяване на иска.
Посочва, че отговорността на застрахователното дружество била функционална
и обусловена от основанията за отговорност на самия застраховател. Намира за
преюдициални въпросите за това кой е
причинил вредите и по какъв начин, както и противоправността на деянието. В
тази връзка, ответникът е направил искане с правно основание чл.229,ал.4 и ал.5
от ГПК, за спиране на производството по делото до приключване на досъдебното
производство.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.
Възразява срещу изложеното от ищцата, че вина за произшествието имал Стойко
Стойков. Следвало да бъде доказана причинно- следствената връзка между
непозволеното увреждане, твърдените вреди и вината на горепосоченото лице.
Излага съображения за неснователност на предявените претенции. Счита, че
искът бил прекомерно завишен по размер, с оглед обществените критерии за
справедливост. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като пострадалата пътувала без предпазен колан.
Развива подробни съображения във връзка с претенцията за лихви, заявявайки, че застрахователното дружество не
дължало такива.
Представя доказателства. Претендира разноски.
С депозираната допълнителна искова молба, ищецът
поддържа изложеното в първоначалната искова молба и излага становище във връзка
с наведените от ответната страна доводи. Намира направените възражения за недопустимост
за неоснователни.
Посочва, че съгласно чл.380,ал.3 от КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по
ал.1 имало последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължал лихва по
чл.409 от КЗ. Непредставянето на банкова сметка ***тенция.
Навежда доводи, че в конкретния случай, ищцата представила всички
необходими книжа по чл.106, ал.3 вр.с чл.496,ал.36 от КЗ, но застрахователят не
се произнесъл(при липса на законови пречки).
Оспорва изложеното от ответника
становище за необходимост от представяне на влязла в сила присъда. Заявява, че
съгласно чл.496,ал.3 от КЗ, при наличие констативен протокол, застрахователят
следвало да се произнесе по претенцията на пострадалото лице. Липсвало законово
основание за заплащане застрахователно обезщетение едва след влизане в сила на
решение по наказателно дело(още повече, с писмо до пострадалата,
застрахователят поискал прилагане на редица други документи).
Подчертава разликата между плащане на обезщетение и произнасяне по
същество на претенцията (определяне размера на обезщетението по реда на чл.499
от КЗ).
Взема отношение по направените от ответната страна възражения,
включително и относно заплащане на
лихви.
Счита, че не било налице основание за спиране на производството по
делото.
С подадения в законовия срок допълнителен
писмен отговор, ответникът поддържа изложеното в първоначалния отговор,
като преповтаря наведените доводи.
Прави
възражение за съпричиняване и на друго основание, като посочва, че Стойко
Златев Стойков управлявал л.а.,,Пежо“, рег.№А4886 АМ под въздействие на
алкохол, наркотици или други упойващи вещества по време на ПТП. Пострадалата
била длъжна да знае горните обстоятелства, като по този начин сама се поставила
в условията да бъде увредена.
Навежда доводи, че съгласно чл.497,ал.1, застрахователят дължал законна
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил или изплатил в следните случаи:
изтичане на срока от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл.106,ал.3; изтичане на срока по чл.496,ал.1от КЗ, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106,ал.3 от КЗ.
Твърди, че след като ищцата не посочила банкова сметка ***еля и не
представила изисканите документи, ответното дружество не дължало лихви.
Относно направеното от ответната страна искане за спиране на
производството по делото, съдът намира следното:
Константна е практиката на ВКС,
че фактът на образувано досъдебно производство не е основание да се постанови
спиране по реда на чл.229, ал.1,т.4 ГПК (напр.Р.№ 116/15.05.2013 г. по гр.д.№
745/2012 г., Опр. № 566/19.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 5301/2013 г.). В решението по
гр.д.№ 745/2012 г., на ІV г.о. ВКС приема, че когато фактическият състав,
обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на
престъпление, установено по надлежния ред, искането за спиране на гражданското
дело до установяване на престъплението е основателно, тъй като изходът на
гражданското дело е в зависимост от изхода на наказателното дело.
Производството по делото обаче не се спира при наличие на данни за
висящо досъдебно производство, както е в настоящия случай, тъй като няма
образувано наказателно дело по смисъла на закона.
Предвид изложеното, направеното искане с правно основание чл.229,ал.4 и
ал.5 от ГПК е неоснователно.
По
доказателсвената тежест: По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и
чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва
да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна
е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът следва да докаже наличието на следните
предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил твърдените имуществени и неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника –
застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна
претенция от увредения, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за
банковата сметка на увреденото лице, по която да се извършат плащанията от
страна на застрахователя 4) застрахователят да не е платил в срока по чл. 496,
отказал е да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение /арг. от чл. 496 КЗ във вр. с чл.
496, ал. 1 КЗ/.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже
възраженията си.
По доказателствата:
Съдът намира направените от ищеца и ответника доказателствени искания – за
приемане на представените при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се
заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти.
Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното ще следва
да се приемат всички представени от страните писмени доказателства.
С исковата молба, ищцата е направила
доказателствено искане за допускане на съдебномедицинска експертиза и автотехническа такава, като са посочени
задачите, на които ще следва да отговори вещото лице по всяка от експертизите.
Съдът намира поставените въпроси за относими към предмета на делото, поради
което искането за извършване на посочените експертизи следва да бъде допуснато.
Ищцата е направила доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели в режим на довеждане, като са
посочени фактите и обстоятелствата,
които ще се доказват посредством разпит, поради което съдът намира, че горното
искане следва да бъде допуснато.
Направено е доказателствено искане за допускане до разпит в режим на
призоваване, водачът на МПС, рег.№А8109КР Зиа Сейдахмед Мурад, с адрес :с.Люляково, ул.,,Кавана“№5, като са посочени фактите и обстоятелствата, които ще
се доказват посредством разпит. Съдът намира горното искане за относимо към
предмета на делото, поради което следва да бъде допуснато.
С исковата молба, ищцата е
поискала от съда, служебно да бъдат
изискани от РУ-Айтос- ДП№115/2018, преписка №1908/2018г. - от Окръжна
прокуратура – Бургас- протокол за оглед на местопроизшествие, скица от
местопроизшествие, фотоалбум; от УМБАЛ- Бургас-ИЗ№10808/2018г.; от Болница
Токуда- ИЗ№23437/2018г.
С отговора на исковата молба,
ответникът е направил доказателствено
искане за допускане на автотехническа
експертиза, както и съдебномедицинска
такава, като са посочени задачите, на които ще следва да отговори вещото
лице по всяка от експертизите. Съдът намира поставените въпроси за относими към
предмета на делото, поради което искането за извършване на посочените
експертизи следва да бъде допуснато.
Ответникът
е поискал да се изиска и приложи ДП№115/18г. по описа на РУ-Айтос, което е
основателно.
По изложените съображения, на основание
чл.140, ал. 1 във вр. с чл. 146 от ГПК и
по доказателствата съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание за
20.05.2019 год. от 13,30 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.
УКАЗВА тежестта на доказване
според мотивната част на определението.
ПРИЕМА всички представени от страните
при предварителната размяна на книжа, писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит един свидетел в режим на довеждане на
страната на ищеца.
ДОПУСКА до разпит един свидетел в режим на
призоваване на страната на ищеца- Зиа
Сейдахмед Мурад, с адрес: с.Люляково, ул.,,Кавана“№5.
ДОПУСКА извършването на съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на поставените
от ищеца и ответника въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Гяуров.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150лв., вносим от ищеца и в
размер на 200лв., вносим от
ответника, в седмичен срок от
съобщението.
ДОПУСКА извършването на съдебномедицинска експертиза, която да отговори на поставените
от ищеца и ответника въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Парасков.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150лв., вносим от ищеца и в
размер на 200лв., вносим от
ответника, в седмичен срок от
съобщението.
Да се изискат и приложат ДП№115/18г. по описа на РУ-Айтос и преписка №1908/2018г. - от
Окръжна прокуратура – Бургас.
УКАЗВА на страните, че по
останалите доказателствени искания, съдът ще се произнесе в насроченото открито
съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Съдия: