М
О Т И В И
към Решение № 58 от 05.06.2018
година, постановено по АНД № 204 по описа за 2018 година на Окръжен съд-Хасково
Съдебното
производство е образувано по внесено от прокурор от ОП-Хасково постановление, с
което се предлага обв. Ц.Т.П. да бъде освободен от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК за извършено от него престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, затова, че на 08.06.2015 год. в гр.Димитровград чрез Общинска служба „Земеделие“ - гр.Димитровград
е представил неверни сведения пред Държавен фонд „Земеделие“, Областна дирекция-гр.Хасково,
посочени в Заявление за подпомагане 2015
год. от 08.06.2015 год. с УИН **** по отношение на БЗС с
№39863-10-23, БЗС с № 39863-32-12, БЗС с № 39863-136-8, БЗС с № 39863-611-11,
БЗС с № 39863-623-13, БЗС с № 39863-714-8 и БЗС с № 39863-815-6, всички в
землището на с.К.П., за да получи средства от Европейския фонд за гарантиране
на земеделието“ /ЕФГЗ/ и Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони /ЕЗФРСР/, принадлежащи на Европейския съюз и предоставени от ЕС на
българската държава.
В съдебно заседание
представителят на ОП-Хасково поддържа обвинението, като намира същото за
доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага обвиняемият да бъде признат
за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, като му се наложи административно наказание „глоба” в размер над средния
предвиден от законодателя.
Обвиняемият Ц.Т.П., редовно
призован, не се явява в съдебно заседание.
Защитникът на обвиняемия п.
– адв. С. намира предложението на ОП-Хасково за освобождаване от наказателна отговорност
на подзащитния й за основателно. Пледира за налагане на наказание „глоба” в
минималния предвиден от закона размер, а именно 1 000 лева. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се сочат чистото съдебно минало на обв. П.
и ниската степен на обществена опасност на дееца, липса на имуществени вреди и
сравнително малки по площ ниви в сравнение с останалите заявени.
Въз основа на събраните по ДП производство
доказателства, приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 вр. чл. 283 от НПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Ц.Т.П. е на *** години и живеел със семейството си в гр. Х.. На 28.02.2007 год. се регистрирал като земеделски производител, като
последно подновяване на регистрацията е било извършено на 04.03.2015 год. Като
земеделски производител /ФЛ/ е бил регистриран и в Интегрираната система за
административен контрол /ИСАК/ с УРН: ***.
През 2008 година обвиняемият П. ***, срещнал се с
местните жители и заявил намерение да обработва земите им, като им обещал
по-висока рента - над 40 кг.
пшеница за по-хубавите ниви и около 25 кг. за по-посредствените. Голяма част от собствениците изразили желание да сключат договори
с П., поради което същият отишъл в селото с нотариус Х. К., където на
място били сключени договорите за наем на земеделска земя.
Свидетелят Д. К. В. сключил с обвиняемия договор за наем на земеделска
земя от 26.09.2008 год. с рег.№ 10018 /л. 71, том 2/, по силата на който му
предоставил за срок от десет стопански години за временно и възмездно ползване
общо 30.854 декара земеделска земя, сред
която и следните имоти - нива от 8.300 дка, представляваща имот № 044031; нива
от 5.997 дка, представляваща имот № 068005; нива от 1.801 дка, представляваща
имот № 071005; нива от 6.601 дка, представляваща имот №077005 и нива от 5.536 дка, представляваща имот №
145023.
През първата стопанска година обвиняемият спазил
договорните условия. От следващата обаче почти спрял да дава рента.
През 2011 година Д. В. срещнал
случайно обвиняемия и го попитал защо не дава рента, в отговор на което обв. П.
му отвърнал, че след като земите са „негови“, той ще преценя кога и по колко
рента да дава. Св. В. взел решение да сключи договор за наем на земеделските
земи с Кооперация за производство, търговия и услуги /КПТУ/ „К.П.”, с която сключил договор за внасяне на земя с
№ 214 от 01.10.2011 год. /л.65 том 1/. От същата година - 2011 година, КПТУ „К.П.” реално започнала да обработва земите на св. В.. Последният изпратил нееднократно нотариални покани
до обв. П. за среща в кантората на нотариус К. Г. за
прекратяване на договора по взаимно съгласие, но поради неявяване на обвиняемия
са били съставяни констативни протоколи. По повод последната нотариална покана
е съставен констативен протокол на 26.10.2012 година от нотариус К. Г. по повод невъзможността да бъде връчена поредната
нотариална покана на обв. П. /л. 126, том 2/. Договорът между св. В. и обвиняемия бил прекратен на 23.07.2013 год.
Свидетелят А. П. наследил земеделска земя в с. К.П. от покойната си
баба Т. Г. през 2011
година. Тогава разбрал, че тя е сключила договор с обв. П. от 26.09.2008 год. с
рег.№ 10021 за срок от шест стопански години. С него били предоставени общо
30.990 дка земеделска земя, в която бил включен и имот с № 004 023 с площ
от 2.299 дка /л.62 том 4/. Макар че не получавал рента, П. решил да изчака изтичането на шестте години, но да
преустанови предвиденото в договора автоматично удължаване. Била изпратена до
обв.П. нотариална покана, а на 29.09.2014 год. договорът за наем бил заличен в
Службата по вписванията към РС-Хасково. На 01.10.2014 год. /л.54 том 1/ св.П. сключил нов договор с КПТУ „К.П.” за обработване на
собствените му земеделски земи, които започнали да се обработват от
Кооперацията.
През 2008 година св. В. М. също сключил договор за
наем с обвиняемия /л.46 том 1/ като за срок от 10 стопански години предоставил
за временно и възмездно ползване три ниви с обща площ от 18.105 дка. Едната от
тях била с площ от 7.019 дка с № 77004. До 2012 година свидетелят получавал
редовно уговорената рента. С нотариален акт за дарение от 17.09.2012 год. /л.49
том 1/ М. дарил посочените ниви на дъщеря си - св. А. М., която на 01.10.2012
година сключила договор за внасяне на земя за съвместно обработване с КПТУ „К.П.”
за две от нивите – 8,086 дка в местността „Крайречки лозя” и нива от 3 дка в
местността „Чести чуки”, а трета нива от
7,019 дка в местността „Горна кюприя” същата била продала на трето лице. Кооперацията
обработвала земите до 2015 година включително, след което свидетелката М. ги
продала на трето лице.
Св. Л. С. и съпругът й - св. М. С. се занимавали със
земеделие. Обработвали своя собствена и под аренда земя в землището на с. К.П.
чрез дружеството, което създали съвместно „Е. Б.“ООД. На 25.02.2014 год.
дружеството закупило от П. П. нива с площ от 27.780 дка, представляваща имот №
036001 /л.90 том 1/. Същият представлявал стари запуснати лозя, необработвани
от никого преди това. След закупуването съпругът й извадил коловете, за да
подготви земята за отглеждане на пшеница. През 2015 година изчертали имота и
подали заявление пред ДФЗ, но независимо че притежавали нотариален акт
служителите не им го признали, заради
наличието на сключен договор за наем на земеделска земя между П. Й. П. и Ц.Т.П.
от 2008 год.
След присъединяването на Република България към
Европейския съюз Държавата ни възприела и прякото действие на Регламент на Съвета (ЕС) № 1782/2003 от
29.09.2003 г., Регламент на Комисията (ЕС) № 796/2004 от 21.04.2004 г.,
Регламент на Комисията (ЕС) № 1973/2004 от 29.10.2004 г. и Решение на Съвета 2004/281/ЕС от 22.03.2004
г., където е уредена същността на
директните плащания за подпомагане на земеделските производители, съответно и
схемата за единно плащане на площ /СЕПП/. В националното ни законодателство
тази и други схеми са регламентирани в
чл. 38а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и
допълнително в Наредба № 5 от 27.02.2009
г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания и др. Преобладаващата част от тях ангажирали пряко европейските
фондове, но предпоставките за отпускането им били преценявани от Държавен
фонд „Земеделие“. За някои от мерките се
предвиждали и национални доплащания, което зависело от възможностите на
българската държава за съответната стопанска година.
Финансовото подпомагане на земеделските стопани в Р. България
се осъществявало чрез Разплащателната агенция /РА/ към ДФ
"Земеделие". Създадените местни дирекции на ДФ “Земеделие“ са
структурирани в Областните центрове, а в общините били формирани служби, които
да приемат заявленията, да очертават имотите и да подават информацията към
областните дирекции, където същата се обобщавала и изпращала на централно
ниво.Общинските служби приемали и обработвали заявленията на всички кандидати
на територията на областта, независимо към землището на коя община попадали
земите.
За улеснение на техните функции била създадена
Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която да обхване
кандидатите за подпомагане, съответните парцели / и/или животни/, очертавани в
съответните БЗС в една обща база данни. Всяко физическо или юридическо лице,
регистрирано като земеделски производител, подало заявление за регистрация,
получавало универсален регистрационен номер
/УНР/, който впоследствие ползвал неизменно при всички заявления за
подпомагане през различните селскостопански години. За всяка отделна
селскостопанска година кандидатът подавал отделно заявление за подпомагане,
което получавало своя уникален идентификационен номер /УИН/
Обв.Ц.П. бил регистриран като частен земеделски
производител в ИСАК с УНР № ****.
На 27.05.2015 год. той посетил Общинска служба „Земеделие“
гр.Димитровград, където попълнил заявление за подпомагане. След въвеждането му
в ИСАК от общинския служител З. С.
получил УИН ***.
Заявлението представлявало бланка, изготвена съобразно
изискванията на чл.32 от ЗПЗС, която се попълвала от кандидата и се обработвала
от служител на Общинската служба. То включвало данни за кандидата, данни за
заявените от него схеми и мерки за подпомагане, общи декларации, декларации, свързани
с отделните схеми и мерки, декларация за запознаване с определенията за
нередност, декларация за ползване на лични данни. Неизменна част от него били и
таблици на използваните парцели, таблица на заявените площи по схеми и
мерки, три таблици за деклариране на екологично насочени площи /ЕНП/. Въпреки че изисквало редица подписи
под отделните декларации и таблици, заявлението било единен документ, ведно с
резултатите от генерираните автоматични проверки, които също изисквали
собственоръчен подпис на кандидата.
Обвиняемият отразил имоти в землището на с. Е. и с. К.П.,
като системата генерирала предупреждение, че не е декларирал всички площи, за
които има правно основание. В тази връзка обв. П. подал ново заявление на 05.06.2015
год., като решил да редактира данните и допълнил претендираните от него имоти.
Окончателното заявление за подпомагане 2015 год. форма
за физически лица с УРН № *** и УИН ***, съдържащо всички парцели, подал на 08.06.2015
год. отново пред Общинска служба „Земеделие” гр.Димитровград./том 4 л.16/
В него обв. П. заявил следните схеми и мерки за
подпомагане - Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за
преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания
/ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури /СПК/, Схема за
преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/ и Компенсаторни
плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения
/Подмярка 13.2/НР2/.
СЕПП
представлява схема за получаване на директни плащания от Европейския фонд за
гарантиране в земеделието за земеделски площи /ЕФГЗ/, които земеделските
стопани ползват на територията на Република България. Тя е основната схема,
уредена в националното и европейско законодателства, като за всички останали,
заявителите можели да кандидатстват само ако бъдат одобрени по СЕПП.
СПП е въведена и уредена с Наредба № 2 от 21.02.2011
год. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания
и за специфично подпомагане, макар че в РБ се прилага от 2014 год. Нейната цел
е подпомагане на по-уязвимите икономически малки и средни стопанства, за да се
постигне по-равномерно разпределение на директните плащания между отделните
групи бенефициенти.
ЗДП и СПК са
въведени през 2015 год. в държавата ни и уредени с Наредба № 3/17.02.2015 год. Право
на зелено директно плащане имат земеделски стопани, които имат право по СЕПП и
които спазват селскостопански практики, благоприятни за климата. Схемата за
протеинови култури предвижда допълнителни плащания за тези, които ги отглеждат.
СПП, ЗДП и СПК също ангажират изцяло финансови
средства от ЕФГЗ.
Схемата за
преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/ освен от ЕФГЗ, включвала и доплащане от българската държава, но такова
за селскостопанската 2015 година не било отпуснато.
Плащанията на
земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските (НР2), имат за цел подпомагане на
земеделските стопани в тези райони и предотвратяват изоставянето на тези земи.
Финансовата субсидия за схемата НР2 се
изплащала на 100% от Европейски
земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/.
Обвиняемият се подписал собственоръчно под всички
декларации, като заявил, че ползва на правно основание посочените от него земеделски земи като
активен земеделски стопанин и че извършва земеделска дейност върху
декларираните площи. В приложените таблици отразил и съответните площи за
обработване.
В ИСАК площите се очертавали и идентифицирали като
блокове на земеделското стопанство /БЗС/ като получавали композитни номера. Първите
пет цифри обозначавали номера на съответното землище /ЕКАТТЕ/, като този на с.К.П.,
обл.Хасково бил 39863. Следващите цифри обозначавали номера на съответния блок,
заявен за обработване. Блокът включвал един или повече парцели с различни
кадастрални номера. Последните цифри съответствали на поредността на подадената
заявка за съответното БЗС.
Нивите на св. Д.
В., описани с номера и площ по-горе, били включени от обвиняемия в обхвата на следните БЗС :
Земеделска земя с кадастрален № 044 031 в БСЗ
№ 136-8;
Земеделска земя с кадастрален № 068 005 в БЗС
№ 32-12;
Земеделска земя с кадастрален № 071 005 в
БЗС № 714-8;
Земеделска земя с № 077 005 в БЗС № 623-13;
Земеделска земя с № 145 023 в БЗС № 10-23.
Същите земеделски земи били заявени за обработване
пред ДФЗ и от КПТУ „К. п.” - с.К.П..
Нивата на св.А. П. с кад. № 004 023 била включена
от обвиняемия в БЗС № 611-11 , която също била заявена и от КПТУ „К.П.” – с. К.П..
Земеделската земя, която В. М. дарил на дъщеря си
Ангелина, посочена в нотариалния акт с № 77 004 се водела в ЕКАТТЕ с №
077-004. Макар същите да били отчуждени от св. М. била описана от Ц.П. в заявлението и очертана в БЗС № 623-13. Този
имот също бил заявен и от КПТУ „К.П.” – с. К.П..
Двойно заявена площ между Ц.П. *** ООД имало по
отношение на имот с кадастрален № 036 001, който обвиняемият включил в БЗС
№ 815-6 /том 2 л.59/.
Общата площ на земеделската земя, която обвиняемият
заявил че обработва на правно основание, без това да отговаря на истината,
възлиза на 6.01 хектара.
При установяване на двойното застъпване на площите
обвиняемият П., КПТУ „К.П.” - с.К.П. и
„Е. Б.“ ООД подали нови декларации за изясняване на принадлежността на имотите,
като приложили и писмените документи, удостоверяващи правното основание за
получаване на финансови средства. Такава декларация, ведно с приложени договори
от 2008 година обв. П. подал на
16.10.2015 год. пред свидетелката Д. А., която работела като ****“ към ДФЗ
/л.69 том 2/.
От извършена справка до ДФ „Земеделие"
/л.23 том 1/ е установено, че по подаденото от Ц.Т.П. заявление за кампания 2015 г., не са извършвани
плащания.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав намира, че по несъмнен начин е доказано
извършеното от обв. П. престъпление – както от обективна, така и от субективна
страна, поради което го призна за виновен по предявеното му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 248, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – за това, че на 08.06.2015 год. в гр.Димитровград чрез Общинска
служба „Земеделие“ - гр.Димитровград е представил неверни сведения пред
Държавен фонд „Земеделие“, Областна дирекция-гр.Хасково, посочени в Заявление
за подпомагане 2015 год. от 08.06.2015
год. с УИН **** по отношение на БЗС с №39863-10-23, БЗС с № 39863-32-12, БЗС с №
39863-136-8, БЗС с № 39863-611-11, БЗС с № 39863-623-13, БЗС с № 39863-714-8 и
БЗС с № 39863-815-6, всички в землището на с.К.П., за да получи средства от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието“ /ЕФГЗ/ и Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, принадлежащи на Европейския съюз
и предоставени от ЕС на българската държава.
Следва да се
отбележи, че настоящия състав споделя възприетото и от представителя на
ОП-Хасково, че деянието е извършено на 08.06.2015 година, независимо, че в
постановлението за привличане в качеството на обвиняем е посочено, че същото е
извършено на 05.06. и 08.06.2015 година, тъй като в срока за първоначално
подаване на заявления за подпомагане същият е подал три заявления – на
30.05.2015 година, на 05.06.2015 година и на 08.06.2015 година, като с
последното е обобщил данните за имотите и именно с него е потвърдил неистина
относно обстоятелствата, че обработва посочените земеделски имоти, предмет на
обвинението, с което е представил и неверни сведения пред ДФ „Земеделие”. Доколкото
за извършване на директни плащания от Разплащателната агенция по подадените
заявление е необходимо да са налице две кумулативно налични предпоставки – кандидатът
да ползва заявените земеделски площи и площите да се поддържат в добро земеделско
и екологично състояние, то безспорно е установено, че първото от тях не е
налице – обв. П. не е ползвал заявените от него земеделски земи, предмет на
обвинението, а е декларирал че ги ползва и обработва.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк умисъл- обвиняемият е съзнавал, че представя неверни сведения, като в подадените
документи е посочил земи за подпомагане, за част от които няма правно основание
за ползване и които реално не ползва, за да получи субсидии.
Заявлението е
подадено от обвиняемия лично и е подписано от него.
Деянието е
извършено със специална цел от обв. П. - за да получи финансово подпомагане от
средства от европейските фондове.
Съдът установи, че
са налице условията и предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
същата разпоредба, а именно:
За извършено
престъпление по 248а, ал. 2 вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание
"лишаване от свобода" за срок до три години и "глоба" в
размер от хиляда до пет хиляди лева. Обвиняемият не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност. От
престъплението не са причинени имуществени вреди - помощта не е била изплатена.
Ето защо предложението
на Окръжна прокуратура Хасково се явява основателно и обвиняемият, след като
беше признат за виновен, бе освободен от наказателна отговорност за
извършеното, с налагане административно наказание, което в този случай е "глоба" от 1 000 до 5000 лева.
При
определяне размера на наказанието, съдът е длъжен да вземе предвид степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, както и на подбудите за
извършването му и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При преценката
им отчете следното:
Особени отегчаващи
отговорността обстоятелства не са били установени в хода на разследването. Степента на обществената опасност на дееца е ниска и обвиняемият
е с добри характеристични данни.
Степента
на обществена опасност на деянието е сравнително висока, тъй като става въпрос
за злоупотреба с европейски фондове, което с годините зачестява и води до
недоверие у европейските партньори на Р България. Заявените за подпомагане, но
неползвани земеделски имоти не са с малка площ – 16 хка и не е само един, а
собственост на различни лица. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчете и факта, че този акт не е еднократен. Както от показанията на
свидетелите – собственици на земеделските имоти, така от разпита на председателя
на КПТУ „К.П.” – с. К.П. се установява, че и предходни стопански години обв. П.
е заявявал неползвани от него земеделски земи, които реално са били обработвани
от Кооперацията и за които е получавал финансиране, който факт не се отрича и
от самия обвиняем в разпита му по ДП, което от своя стана говори за неговата
упоритост при извършването му
В тази
връзка съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство наведеното
от неговия защитник, че стореното е до голяма степен резултат на липса на опит
в сферата на земеделието, довели до необмислено заявяване. Напротив. Обв. П. е
регистриран като частен земеделски производител още през 2007 година и
предходни стопански години също е кандидатствал за финансиране по европейските
фондове, като изцяло е бил запознат с процедурата и изискванията за
кандидатстване, като е бил с ясното съзнание, че заявява имоти, които не ползва
изцяло с корисни подбуди като проявява и дръзко пренебрежително отношение към
установения правов ред. Не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство и липсата на имуществени вреди от деянието, тъй като в случай, че
биха били налице такива правната квалификация на деянието въобще не би била по
ал. 2 вр. ал. 1 на чл. 248а от НК, а по чл. 248а ал. 5 от НК, за който текст не
би било допустимо производство по реда на глава 28 от НПК.
Въпреки
гореизложеното съдът прецени, че с оглед и имущественото състояние на обвиняемия
и семейното му положение, че наказанието „Глоба” следва да се индивидуализира под
средния предвиден от закона размер, поради което след като го освободи от
наказателна отговорност му определи наказание „глоба” в размер на 2 500
лева.
Така мотивиран съдът произнесе решението
си.