Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на тринадесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Йордан Димов
при секретаря Деница Кръстева
като разгледа докладваното от съдия Й. Димов
адм. д. №1074 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на „Е.с.-В.“
ЕООД, ЕИК **, гр. **, представлявано от управителя М.Т.Г., със съдебен адрес *** срещу Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. №С210003-022-0012937/23.02.2021 г. по изпълнително дело
№*********/2019 г. на ТД на НАП – Варна.
В жалбата се сочи, че така
постановеното решение е било обжалвано на 21.04.2021 г. пред Директора на ТД на
НАП – Варна, като до настоящият момент не последвало произнасяне и следва да се
приеме, че е налице хипотезата на чл.197, ал.2 от ДОПК. Намира, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че на 29.07.2020 г. станало известно,
че при проверка за възстановяване на ДДС от НАП Добрич от името на дружеството
са били издадени редица неистински фактури, както и че по документи са били
назначавани работници, които не са били необходими. Поради това била подадена
жалба до ОД на МВР – Варна, във връзка с което било образувано ДП №7/2021 г. по
описа на ОСлС Варна. Освен това било депозирано искане от 19.08.2021 г. пред
НАП Варна за извършване на ревизия на дружеството, за да се установят точните
му задължения, като се имат предвид сумите по фиктивните документи. Сочи, че
към настоящият момент поради липсата на подобна ревизия нямала представа за
задълженията на дружеството към хазната. Въпреки искането за ревизия срещу
дружеството били предприети изпълнителни действия по връчване на съобщение за
налагане на обезпечителни мерки, както и налагане на запор върху банкови сметки
на дружеството. Твърди, че постановлението не съдържа мотиви за налагане на
обезпечителната мярка, нито дали същите са целесъобразни предвид положението на
дружеството и дали съществуват предпоставки, за да се направи извод, че
съществува вероятност ревизираното дружество да извърши сделки или действия с
имуществото си, вследствие на което ще бъде невъзможно удовлетворяването на
държавата като взискател или пък ще бъде тя значително затруднена да се
удовлетвори. Моли да бъде отменено атакуваното постяновление.
Органът
– Директорът на ТД на НАП Варна е подал писмено становище, в която оспорва
жалбата. Сочи, че обезпечителната мярка наложена с постановлението е наложена
при наличие на установено, определени по основание и размер със съответния
титул и изискуемо, с настъпил срок на публично задължение, като става въпрос за
задължение по ИД №*********/2019 г. в размер на 80 230.01 лв., в това
число лихва от 8 656.08 лв. и главница от 71 573.93 лв. Сочи, че
дружеството е било канено да извърши доброволно изпълнение на основание чл.221
от ДОПК с писмо връчено на 15.11.2019 г. Освен това са проведени разговори с
представляващ дружеството, отразени в наличен по преписката протокол. Тъй като
въпреки предприетите действия дружеството не е изпълнило своите задължение е
пристъпено към принудително изпълнение с най-надеждния способ, съобразно
размера на задължението. Моли да бъде потвърдено обжалваното Решение
№74/28.04.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна, както и да бъде присъдено в
полза на административния орган и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за жалбоподателят, се явява представител, който моли да бъде
уважена жалбата против обжалваното постановление за налагане на обезпечителни
мерки. Сочи, че дружеството е станало обект на документно престъпление от
страна на счетоводителят, който е издал множество фактури без тяхно знание и по
този начин е задължил дружеството към фиска с несъществуващи данъци и
осигуровки. В тази насока сочи, че е налице досъдебно производство. Намира, че
следва да бъде отменена обжалваната мярка.
Ответната страна, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В
рамките на производството се установява, че по отношение на „Е.с.-В.“ ЕООД, ЕИК
**, гр. Варна е било образувано изпълнително дело в ТД на НАП Варна под
№19077536 от 2019 г. за неплатени публични задължения. Към момента на
образуване на производството са установени задължения в размер на
28 429,72 лв., от които 27 567.41 лв. главници и 862,31 лв. – лихви.
В последствие по изпълнителното дело са били присъединени още задължения, като
сумите по изпълнението са нараснали значително Предвид това по преценка на
старши публичен изпълнител Д.И. е започнало производство по налагане на
обезпечителни мерки. Последната е приела, че ще се затрудни събирането на установено и
изискуемо публично вземане по изпълнително дело №19077536 от 2019 г. в размер на 80 230,01 лв., в това число главница 71573,93 лв. и лихва 8656,08 лв., поради което на 23.02.2021 г. е издал
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С210003-022-002937/23.02.2021 г. С посоченото постановление е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД BIC ***,01 лв.
Постановлението за налагане на обезпечителни
мерки е съобщено на жалбоподателя по електронна поща
на 14.04.2021 г, като последната е
депозирала жалба срещу постановлението на основание чл. 197, ал. 1 от ДОПК до
директора на ТД на НАП Варна, със съдържание, идентично на жалбата до съда.
На 28.04.2021 г. директора на
ТД на НАП Варна е постановил Решение № 74, с което е
потвърдил постановлението, като правилно и законосъобразно.
По горната фактическа обстановка не се спори
между страните.
Въз основа на горната фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес и
в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК. Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна по следните съображения:
Съдът приема, че обжалваният административен
акт е издаден от компетентен орган при стриктно спазване на процедурата по чл.
195 от ДОПК.
Видно от доказателствата по делото с постановление
за налагане на обезпечителни мерки от 23.02.2021 г. са били
наложени запор върху банковата сметка дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД, тъй като задълженията на по изпълнително дело № 19077536/2019 г. не са били
погасени. При това положение, съдът намира, че правилно публичния изпълнител е
приложил разпоредбата на чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК и е наложил обезпечение,
тъй като до момента такова не е било наложено.
Публичните вземания – предмет
на ПНОМ са изискуеми - с настъпил срок на изпълнение, видно от данните по
преписката относими към датата на влизане в сила на изпълнителните основания.
Обезпечителната нужда по смисъла на чл. 195, ал. 2 от ДОПК е налична към датата
на издаване на ПНОМ. От доказателствата се установява, че публичните вземания
не са погасени доброволно, независимо от наличните данни по преписката, че е
осъществен контакт с управителя на дружеството. Публичния изпълнител основателно е приел,
че има затруднения по събирането на посочените задължения. От друга страна, наложените обезпечителни мерки са
до размера на установеното вземане, съответно е спазен принципа на
съразмерност. Процесното обезпечение съответства на вземанията, респ. съразмерни са и не е налице нарушение
на изискването на чл. 195, ал. 7 от ДОПК и на изискването на чл. 198, ал. 2 от ДОПК, когато се налагат няколко вида обезпечения да са до общия размер на
вземането. В този смисъл, както и поради отсъствието на други установени
секвестируеми права на задълженото лице, наложеният два запор е с цел предотвратяване на възможността за
разпореждане с имуществото на дружеството, което разпореждане пък би затруднило или би направило невъзможно
събирането на публичните вземания. Наложените от публичния изпълнител
обезпечителни мерки са такива по чл. 198, ал. 1, т. 2 и 3 вр. с чл. 202, ал. 1
от ДОПК.
Основното
възражение направено от представителя на дружеството-жалбоподател е, че
наложените ОМ са за задължения, които не са били реално поети от дружеството, а
са поради недобросъвестността на лицето назначено като счетоводител на
дружеството, което неправомерно е задължавало дружеството, като е издавало
фактури, които не отразяват действителни стопански операции. В следствие на
тези фиктивни сделки жалбоподателят натрупал множество задължения към фиска –
по ДДС и осигуровки, които не били действителни. Като доказателство в тази
насока е изисканата информация от Районна прокуратура Варна – обективирана в
предоставено по делото писмо с изх. №10709/2021 г., в което е посочено, че има
Постановление за привличане на обвиняем по отношение на лицето А.Н.Р., ЕГН **********
за извършено престъпление по чл.212, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. счл.26, ал.1
от НК за това, че в периода от 30.07.2017 г. до юни 2020 г. в гр. Варна в
условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно
съдържание получил без правно основание чуждо движимо имущество , собственост
на няколко дружества, между които и „Е.с.-В.“ ЕООД в общ размер на 149 800
лв. с намерение да ги присвои.
Това
възражение е неоснователно. На първо място жалбоподателят не установява с годни
доказателства, че посоченото лице е наистина отговорно за действия свързани с
водене на счетоводството на дружеството. Следвало е да се установи, че същият
води счетоводството или като работи на трудов договор към дружеството или по
друг начин му е възложено изпълнение на подобна функция. На второ място макар
да има образувано наказателно производство срещу това лице щом липсва присъда
за извършено деяние не може да се приеме, че лицето има вина за конкретни
неправомерни действия. Освен това следва да бъдат установени и конкретните
сделки, за които лицето е отговорно и дали те касаят посочените суми. Дори
обаче тези обстоятелства да бяха установени с годни доказателствени средства в
крайна сметка ако лицето е имало правомощия да задължава дружеството – т.е. да
го представлява в търговски и граждански правоотношения, то обстоятелствата
дали то е действало правомерно или не са обект на вътрешните взаимоотношения
между дружеството и лицето, а не са противопоставими на добросъвестни трети
лица, каквато в случая е държавата по отношение на задълженията на дружеството
за ДДС и плащания за осигуровки. Това, че евентуално дружеството може да
предяви иск срещу А.Н.Р. за настъпили за дружеството щети от деликт или
специална отчетническа отговорност не е противопоставимо на държавата в
настоящото производство.
От друга страна следва да се
отбележи, че от страна на жалбоподателя в настоящото производство не бяха
доказани и предпоставките по чл. 197, ал. 3 от ДОПК, при които съдът отменя
наложеното обезпечение. В рамките на делото не се представи от страна на жалбоподателя
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, които да обезпечат събирането на публичните задължения. Няма спор
същевременно, че изпълнителното основание съществува, като доказателства за
това са представени по делото.
Предвид изложеното съдът
намира, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
При този изход на спора е основателно искането
на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Производството по
чл. 197, ал. 2 – 4 от ДОПК е особено производство, различно от производството
по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл.
161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3
от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /в т. см.
Решение № 1921/13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13662/2017 г., I о. и
Определение № 3544/20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2018 г., I о. /.
Според последната разпоредба по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лева. С оглед фактическата и правна сложност на
делото съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва
да бъде определено в размер на 100 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е.с.-В.“ ЕООД,
ЕИК **, гр. **, представлявано от управителя М.Т.Г., със съдебен адрес *** срещу Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. №С210003-022-0012937/23.02.2021 г. по изпълнително дело
№*********/2019 г. на ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА „Е.с.-В.“ ЕООД да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: