Р Е Ш
Е Н И Е
№………./……….12.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 1970 по описа за 2018 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба вх.№ 37372/ 19.12.2018г. на М.В.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв. Ю.Г. ***,
с която срещу ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул. „Черни връх“ № 51Д, в условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за присъждане
на сумата
от 100 000лв., представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 30.08.2015г. по ул. „Царевец“, в гр.Варна на пътното
платно в участъка до кръстовището с бул. „Васил Левски“, по вина на водача на
лек автомобил марка „***“, с peг. № ***, *** с ЕГН **********, обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 22114002768349,
издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените
травматични увреждания, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от
случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2015г.
до окончателното й плащане, както и
на сумата от 6932.19лв. и сумата от 609.96 евро, представляващи
обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди, представляващи
заплатени разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на
лечението на получените от произшествието травматични увреждания, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на извършване на всеки разход, подробно описани в исковата
молба, до датата на предявяването й – 19.12.2018 г., изчислена в общ размер на 1781.37лв. - за сумата в лева, респ. 96.86
евро – за сумата в евро, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр.
чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86, вр. чл.84, ал.3
ЗЗД.
В исковата
молба страната излага, че на 30.08.2015г. ищцата се е движила по левия тротоар на
ул. „Царевец“ в гр. Варна, с намерение да пресече улицата на „У“-образното
кръстовище между ул. „Царевец“ и бул. „Васил Левски“. Преди да започне да
пресича М. Д. застанала на бордюра и се огледала за движещите се коли по бул.
„Левски“. Сочи, че видяла автомобил, който бил далеч и се намирал в лентата,
предназначена за движение направо по булеварда. След като се убедила, че
пътната лента, предназначена за завой надясно, респ. продължаване движението по
ул. „Царевец“ е свободна и няма МПС, започнала да пресича улицата с нормален
ход. По същото време, от лявата страна за движение на бул. „Левски“ в посока
сградата на РЗИ към базар „Левски“, Ж.С.Ж. ЕГН ********** управлявал л.а. „***“ с рег.№ ***, за който е
дейставала застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „ЛЕВ ИНС“, сключена със
застрахователна полица № 22119002768349, валидна до 27.11.2015г. След като
ищцата преминала значителна част от пътното платно неочаквано била блъсната в
дясната странична част на тялото и отхвърлена от предната част на автомобила.
Пояснява, че вследствие на удара е ударила главата си в предното стъкло и
тялото й е паднало на пътното платно на ул. „Царевец“. След инцидента била
откарана по спешност в МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, а на местопроизшествието пристигнал
екип на пътна полиция и съставил констативен протокол за ПТП. По случая било
образувано досъдебно производство и внесен обвинителен акт срещу водача Ж.Ж.. С
решение № 146/01.02.2017г. по НАХД №6652/2016г. по описа на ВРС, 44-ти с-в,
същият е признат за виновен в това, че на 30.08.2015г. в гр. Варна, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „***" с peг. № ***,
е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: и по
непредпазливост причинил на М.В.Д. средни телесни повреди, подробно изложени в
решението, поради което за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б" от НК и
на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. с чл. 78А, ал. 1 от НК съдът го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
„глоба" в размер на 1000лв., както и
наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от един
месец.
Ищецът сочи, че видно от приложените към исковата молба медицински
документи и проведената СМЕ по образуваното досъдебно производство, вследствие
на удара е получила множество травматични увреждания : контузия на главата съчетана с контузия на
мозъка, която е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота,
счупване на челна кост, счупване на носни кости с разместване на костни
фрагменти, счупване на напречните израстъци на 5-ти поясен прешлен, счупване на
тазовия пръстен - счупване на кръстна кост с разместване в дясно, счупване на
дясна хълбочна кост, счупване на лява и дясна седалищни кости, счупване на лява
и дясна срамни кости, счупване на десен олекранон (бодилестия израстък на десен
лакът), изкълчване и разтягане на вътрешната колатерална връзка на дясното
коляно, разкъсно - контузии рани на десния лакът, лявото бедро и в областта на
долната челюст.
През периода 2015г. – 2018г. ищцата претърпяла множество операции и
процедури в България и Германия. На 04.09.2015г. била проведена операция за
възстановяване на колатералните лигаменти, а на 07.09.2015г. било извършено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, като на шест места на таза
и пубисните кости били имплантирани пирони и лечението в болнична обстановка
продължило до 27.10.2015г. След тази дата и преодоляване на стафилококово
усложнение лечението продължило в домашна среда, но без подобрение и при
продължаващи силни болки в травмираните области на тялото. На 10.11.2015г. била
извършена операция за отстраняване на имплантирани уреди. На 26.11.2015г. в
дома си ищцата била прегледана от д-р Новко Н., който поставил диагноза
„Невропатия на долните крайници“. Допълнително била установена и полиневропатия
на крайниците. В средата на декември 2015г. последвало ново кратковременно
хоспитализиране за отсраняване на имплантиран материал и обработка на
декубитална рана. За 2015г. били извършени общо шест операции. Освен посещение
при ортопед и невролог се наложило и лечение при психиатър, което обаче не
продължило дълго предвид липсата на достатъчно финансови средства на ищцата.
През 2016г. лечението продължило с провеждане на ЯМР, терапия с
медикаменти, барокамерно лечение /ХБО/, синовектомия в края на годината. Ищцата
описва също болките и страданията си вследствие всички описани оперативни
интервенции, както и влошеното си психическо състояние. Поради последвалото
обездвижване, придвижването й ставало с болнична, впоследствие инвалидна
количка. Основните грижи се полагали от съпруга й, който практически останал
без работа за периода на възстановяването й.
През 2017г. било проведено лечение в
Германия, съпроводено с три операции на дясно коляно, продължило до
06.02.2018г. Средствата за извършване на операциите били осигурени от здравната
каса в Германия, защото ищцата била здравно осигурена, като заплащала само
консумативи и лекарства, прегледи, физиотерапия и доплащане на престоя в
болнични заведения. Ищцата излага, че след м. март 2018г. започнала да се движи
без патерици, но продължавала да е с шина на крака.
В периода април 2018г. до предявяване на
иска лечението продължило в България при съответна медикаментозна програма,
периодични прегледи и физиотерапевтични процедури.
Във връзка с претърпените увреждания и наложилото се продължително
лечение, са описани извършените от ищцата разходи, удостоверени чрез следните
приложени към исковата молба документи:
1. два бр. талони за медицинско изделие и
фискален бон от 07.09.2015г. за 1350.00 лв /Заключваща права плака/ и за
1800.00 лв./Фиксатор-таз/;
2. фактура и касов бон от 15.09.2015 г. за
72.00 лв./Гутур за обездвижване на колело BRK1045/ и от 19.10.2015г. за 22.29
лв./Лекарства/;
3. фактура и касов бон от: 28.10.2015г. за
50.73 лв./Лекарства/ и 01.09.2015г. за 5.80 лв./Потребителска такса/;
4. фактура от 22.10.2015г.за
10.70лв./Лекарства/ и касов бон за 2.70лв./Консумативи/;
5. талон за медицинско изделие с касов бон от
01.09.2015г. за 336.00 лв./Полипропиленово вертикално легло 15/15/;
6. фактура
и касов бон
от 06.10.2015г. за
39.60 лв./Тендърует 24 Aktive 4см/7см/;
7. фактура и касов бон от 05.10. и
07.10.2015г. за 5.70 лв./Консумативи/;
8. 2 бр.фактури и касов бон от 09.10.2015г. за
14.00 лв./Ургодерм/ и за 10.85 лв./Атрауман/;
9. фактура и касов бон от 11.10.2015г. за 6.00
лв.1/Чаршаф за под болен/;
10.фактура и касов бон от 12.10.2015г. за 11.37
лв./Атрауман/;
11. 2 бр.фактури и касов бон от 16.10.2015г. за
14.67лв. /Клиндамицин и мокри кърпи/ и за 2.53 лв./Кърпи влажни/;
12. 5 бр.фактури и касови бонове от 22.10.2015г.
за: 17.60 лв./Тендърует плюс 7/,за 6.72.лв./Компрес стерилен/,за
18.28лв./Тендърует 24 Aktiv/, за 4.04 лв./Arnika Montana 30 и за 11.37
лв./Атрауман Аg/;
13. фактура и касов бон от 27.10.2015г.за 52.00
лв./Такса в болничен престой/ и копия от 11 бр. касов бон: от 15.09.15г. за
21.40лв./Грануфлекс превръзка 15 см./ от 23.09.15г. за 23.01 лв./Чаршаф
еденократен и Цикатридина спрей/, от 30.09.15г. за 21.28лв. /Милгама/, от
29.10.15г. за 6.50. лв./Мед. инструменти/, от 16.09.15г. за 16.00 лв./Санитарни
изделия/, от 25.10.15г. за 12.27.лв. /Нимезил, Мидокалм/, от 28.09.15г. за
16.40.лв./Кърпи влажни и Ургодерм/, от 02.10.2015г. за 34.55 лв. /Екочаршаф и
Perfex салфетки/ ,от 20.09.15г. за 14.60 лв./Памаперси/,от 02.11.15г. за 8.00
лв./Компреси/ и от 25.09.15г.за 10.93лв. /Компреси и влажни кърпи/;
14. 4 бр. фактури с касов бон: от 29.10.2015г.
за 17.89 лв./Мокри кърпи, памперси,спирт,чаршафи/, от 08.11.2015г. за 14.65лв.
/Памперси, спирт, чаршафи/, от 17.11.15г. за 9.64лв. /Ацефеин и памперси/ и от
31.10.15г. за 11.95лв./Био сок Нони 330 мл./;
15. касов бон от 03.11.15г. за 23.90лв./Био сок
Нони/ и от 12.11.15г. за 6.24лв./Омнификс лепенка/;
16. фактура и касов бон от 27.11.15г. за 91.00
лв/Лекарства/; 17.касов бон от 28.12.15г. за 15.30 лв./Интра сайт гел и суха
незалепваща пр./
18. 2 бр. касови бонове от 19.12.15г. за
9.19лв./Компреси и Хексалгин/и от 16.12.15г. за 50.00 лв. /такса за болничен
престой/;
19. 9 бр. касови бонове: от 26.09.15г. за 0.15
лв./Консумативи/,от 20.09.15г. за 10.80лв./Консумативи/, от 17.09.15г. за
10.80лв./Консумативи/, от 16.09.15г. за 22.29.лв./Лекарства/, от 16.09.15г. за
0.30лв./Консумативи/,от 28.09.15г. за 1.60лв./Консумативи/, от 26.09.15г. за
7.50лв./Консумативи/, от 19.09.15г. за 21.18лв./Лекарства/ и от 28.09.15г. за
16.40лв.;
20. касов бон от 04.01.16г. за 16.47
лв./Клотримазол, компреси, Милгама, риванол/;
21. касов бон от 15.01.16г. за
19.90.лв./Милгама/ и от 15.01.16г. за 2.80лв. /суха превръзка/;
22. касов бон от 14.03.16г. за 20.94лв., от
28.02.16г. за 11.95 лв.;
23. 9 бр. касови
бонове: от 10.07.16г. за 11.23 лв./Капсамол долор-крем/, от 14.07.16г. за 2.90
лв./потребителска такса д-р Владимиров/, от 28.07.16г. за 10.28.лв./Магнефорс
Магнезий/, от 20.07.16г. за 101.06 лв./Бриека и Нивалин/, от 21.07.16г. за 8.52
лв./лекарства/, от 20.07.16г. за 21.40 лв./Лекарства/, от 03.08.16г. за 17.70
лв./Лаборатоорни изследвания/, от 04.08.16г за 5.18лв. /Ампули,игла и спринцовка/,
от 10.08.16г за 8.00 лв.;
24. 8 бр. касови бонове: от 17.08.16г. за
120.37 лв. /Валдоксан/, от 17.08.16г. за 1.82лв./Валидол/, от 06.10.16г. за
33.13 лв., от 18.10.16г. за 10.12лв. /Валериан, глог и мента, Дипрелийф/, от
18.10.16г. за 7.33 лв., /Бриека/от 21.10.16г. за 20.00 лв./Рентген/;
25. фактура и касов бон от 15.11.16г. за 150.00
лв./Избор на лекарски екип/;
26. касов бон от 12.12.16г. за 17.40 лв.
/Потребителска такса /от 23.11.16г. за 20.00 лв./Лекарства/, фактура и касов
бон от 02.12.16г. за 205.00лв./Ортопедичен сет за операция/, както и по касов
бон от 08.12.16г.към приходен касов ордер №011720 за 50.00 лв. /Такса в
„Еврохоспитал" и касов бон за 37.15 лв./Аритави, Валидол.Тритико и по
касови бонове от 04.01.16г. за 16.47лв. /лекарства и компреси/ и по касов бон
от 05.01.16г. за 19.90 лв./лекарства/, от 15.01.16г. за 2.80лв./суха
превръзка/; касов бон от 04.01.2017г. за преглед в гр.Плевен за 110лв.:
28. касов бон от 03.04.2018г. за 2.90.лв.-
потребителска такса и касов бон за 40.00лв. - електромиограми,
29. касов бон от 09.02.18г. за
14.55лв./Ердодем/, от 06.02.18г. за
11.60лв. и за 11.45лв. - за закупени лекарства;
30. касов бон от 08.02.18г. за 8.29лв., от
09.02.18г. за 5.49лв., от 18.02.18г. за 13.38лв., от 08.03.18г. за 3.00лв. за
заплатени лекарства и от 26.03.18г. за 60.00лв. - за рехабилитация;
31. касов бон от 08.03.18г. за 16.72лв., от
16.03.18г. за 8.02лв., от 12.03.18г. за 19.78лв.- за лекарства, от 21.03.18г.
за 30.00лв., от 22.03.18г. за 90.00лв. и от 23.03.18г. за 30.00лв.- за
рехабилитация,
32. касов бон от 27.03.18г. за 1.50лв. - за
лекарства, от 29.03.18г. за 60.00 лв., от 26.03.18г. за 120.00 лв., от
27.03.18г. за 10.00 лв., от 28.03.18г. за 60.00лв., от 28.03.18г. за 30.00лв.,
от 29.03.18г. за 60.00лв., от 30.03.18г. за 3.36лв. и от 30.03.18г. за
30.00лв.- за рехабилитация;
33. фактура и касов бон от 30.03.18г. за 300.00
лв.- за лечебни процедури и рехабилитация;
34. касов бон от 22.04.18г. за 17.57лв. за лекарства;
35. касов бон от 03.04.18г. за 2.50лв. - потребителска
такса, от 14.04.18г. за 1.88лв., от 10.04.18г. за 15.07лв.- за лекарства, от
03.04.18г. за 40.00лв. - електромиограми и от 13.04.18г. за 2.90лв. -
потребителска такса;
36. фактура и касов бон от 13.05.18г. за
19.68лв. - за лекарства и касов бон от 10.05.18г. за 30.00лв.- за преглед чрез
доплер.;
37. фактура от 01.10.2018г. за 309.00
лв.-комплексни медицински услуги;
38.
фактура от 02.10.2018г. за
18.00 лв.- кална апл. на тяло;
39. касов бон от 08.06.17г. за 10.90 евро
40. касов бон от 19.07.17г. за 16.26 евро
41. касов бон от 13.07.17г. за 11.15 евро
42. касов бон от 26.07.17г. за 10.90 евро
43. фактура от 09.10.17г. за 28.00 евро
44. касов бон от 01.02.17г. за 49.99 евро
45. касов бон от 02.02.17г. за 5.00 евро
46. касов бон от 10.02.17г. за 15.00 евро
47. касов бон от 13.02.17г. за 6.50 евро
48. касов бон от 03.03.17г. за 46.95 евро
49. касов бон от 27.03.17г. за 39.98 евро
50. касов бон от 10.05.17г. за 8.90 евро
51. фактура от20.12.17г. за 28.00 евро
52. касов бон 20.01.17г. за 50.00 евро
53. квитанция № 58664/19.04.2017г. за 27.94
евро
54. квитанция № 59125/10.05.2017г. за 27.94
евро 78 квитанция от 19.06.2017г. за 40.64 евро
55. квитанция от 26.07.2017г. за 20.00 евро
56. квитанция от 14.08.2017г. за 27.95 евро
57. квитанция от 08.06.2017г. за 19.96 евро
58. квитанция от 03.08.2017г. за сумата от
90.00 евро за операция на 31.05.2017г.
59. квитанция от 05.10.2017г. за 28.00 евро.
В резултат на получените увреждания ищцата
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства,
които са наложили употребата на болкоуспокояващи медикаменти, неподвижност и
придвижване с инвалидна количка в периода до февруари 2016г., впоследствие
придвижване с патерици до март 2018г., невъзможност за самостоятелно извършване
на елементарни дейности, трайно намалена работоспособност, ограничени движения
с непрекъснати, макар и по-слаби болки, но причиняващи дискомфорт и
невъзможност за връщане към нормален начин на живот и работа, посттравматичен
стрес, продължаващи и към момента на исковата молба.
Сочи се в исковата молба, че за претърпените
имуществени и неимуществени вреди ищецът не бил обезщетен, а към момента на
произшествието за МПС, с което същите са били причинени, е имало действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица
№ 22119002768349, издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, валидна до
27.11.2015г.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В
законоустановения срок ответникът ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********
е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.
Твърди се,
че ищцата няма правен интерес от водене на исково производство, доколкото
същата е можела да отправи извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, което не е сторено. Не е налице отказ от страна на
застрахователното дружество за изплащане на обезщетение.
Оспорват се
изложените в исковата молба твърдения относно механизма на настъпване на
процесното ПТП, като се твърди основен принос на пострадалата, алтернативно се
прави възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата, която е предприела внезапно пресичане на пътното
платно на необозначено за целта място, като при така създалата се ситуация
ударът за водача е бил непредотвратим. Нарушавайки правилата на чл.113, ал.1 и
следв. ЗДвП, пострадалата е попаднала в опасната зона на автомобила. Ответникът
сочи, че не е налице виновно поведение от страна на застрахования водач, а
случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, което не е основание за ангажиране на
деликтната му отговорност.
На следващо
място, оспорва твърденията за претърпените от ищцата травматични увреждания,
продължителност и интензитет на преживяни болки и страдания. Излага се
становище за завишен размер на претендираното обезщетение, несъответен на
константната съдебна практика по сходни казуси за процесния период – 2015г.,
което обосновава с представената по делото епикриза, съгласно която ищцата е
изписана от медицинското учреждение с подобрение. Оспорва необходимостта от извършеното
последващо лечение след 2016г. вкл. и в Германия, което да е в причинна връзка
с процесното ПТП. Твърди, че не са представени доказателства в тази насока,
както и такива, от които да се установи провеждане на психиатрично лечение,
наличие на усложнения и необичаен ход на оздравителния процес. Намира
претенцията за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. за завишена с
оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП. Излага, че следва да бъде отчетен и като обективен факт за
настъпване на вредоносния резултат възрастта на пострадалата. Оспорва и
причинната връзка между претендираните имуществени вреди и процесното ПТП, в
частност по повод представени фискални бонове без идентификация и за сторени
разходи за допълнително лечение извън страната.
Намира за
неоснователна акцесорната претенция за лихви, с оглед неоснователността на
главните искове. На следващо място, прави възражение за погасяването й по
давност, за периода от 30.08.2015г. до 30.08.2018г.
Не се оспорва, че към датата на ПТП 30.08.2015г. дружеството е застраховало гражданската отговорност на водача на МПС марка „***“ peг. № ***.
Настоява се за отхвърляне на заявените искови претенции и присъждане на разноските, сторени в съдебното производство.
В срока по чл. 372 ГПК, с допълнителната
искова молба ищцата възразява срещу изложените в отговора на исковата молба
твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата молба досежно
основателността на предявената искова претенция. Счита, че фактическият състав
за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен, поради което претендираното
застрахователно обезщетение се явява дължимо. Оспорва твърденията за
съпричиняване и нарушаване на правилата за движение по пътищата от нейна страна
и за липса на вина у водача.
В срока по чл.373 ГПК, с
допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа всички наведени с отговора
възражения и доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД съдът намира за допустими, доколкото легитимацията на страните съответства на твърденията за настъпило увреждане на пострадалия и предявената от него претенция спрямо застрахователя на деликвента за обезщетение на настъпилите имуществени и неимуществени вреди в резултат на противоправни действия на застрахования по сключената застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид влизането в сила от 01.01.2016г. на новия Кодекс на застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г./, който отмени Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г.), съдът съобразява, че в § 22 от ПЗР на КЗ /2016г./ е уреден въпроса относно заварените към датата на влизане на новия кодекс застрахователните договори като е прието, че ако са сключени преди тази дата, се прилагат разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс. От приложените към исковата молба, отговора и допълнителните такива документи не се установява такава уговорка между застрахователя и деликвента. Съдът приема, че след като процесният застрахователен договор и настъпилото при действието му ПТП от 30.08.2015 г., предхождат влизането в сила на новия КЗ, то приложение ще намерят правилата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, уреждащ прекият иск на пострадалия срещу застрахователя.
В тежест на ищцата е да установи виновно противоправно действие, извършено от ***, настъпили за ищеца вреди –телесни увреждания и психически страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и деликвента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.
Ответникът следва да установи изпълнението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ и/или наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, както и останалите релевирани възражения, включително за погасяване на част от исковете по давност.
В съответствие с
приетата постановка на т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС
по тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК, решението по чл.78а от НК, с което наказателният
съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно
изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е задължителна
за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само
относно това : дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен.
Не се спори и
видно от приложена на л.79 от ДП № 480/2015г. по описа на с-р ПП ОД МВР Варна,
се установява, че към момента на извършване на деянието МПС с ДК номер ***, има
активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, обективирана в
застрахователна полица № 22114002768349 със срок на валидност от 28.11.2014 г.
до 27.11.2015г.
От приложеното по
делото нахд № 1410/2016г. по описа на ВРС се установява наличието на настъпило
застрахователно събитие, причинено от Ж.С.Ж. с ЕГН ********** от гр.Варна,
застрахован при ответното ЗД „Лев Инс“ АД ЕИК *********, по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
С влязло в сила
решение № 146/01.02.2017г., постановено по анхд № 665282016г. по описа на
Районен съд Варна, Ж.С.Ж. с ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 30.08.2015г. в гр. Варна, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „***" с peг. № ***, е нарушил правилата
за движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: и по непредпазливост причинил
на М.В.Д. средни телесни повреди, поради което за престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „Б" от НК и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. с чл. 78А,
ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба" в размер на 1000лв., както и наказание „лишаване от право да управлява
МПС" за срок от един месец.
С оглед
установяване вида, характера и продължителността на настъпилите за ищеца
травматични увреждания, по искане на ищцата е назначена и изслушана СМЕ, чието
заключение като обосновано и мотивирано и неоспорено от страните, съдът
кредитира. От представените
по делото медицински документи – епикризи от Клиника по ортопедия и
травмотология към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД гр.Варна ИЗ №14734/2015г. и ИЗ
№19100/2015г.; епикризи от Отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ
„Еврохоспитал“ ООД ИЗ 4190/2015г. и ИЗ №
3749/2016г.; епикриза от Отделение по неврология към ВМА МБАЛ –Варна ИЗ
5580:2016г.; епикризи от медицински
център по проблеми на гръбнака Мюнхен/Тауфкирхен от 15.02.2017г. и от
24.10.2017г.; епикриза от отделение по Спешна хирургия към К.Л., и заключението
на вещото лице по приетата СМЕ се установява, че при ПТП на 30.08.2015г. на
ищцата са причинени следните увреждания :
Счупване на двете пубисни,
лонни кости и сакрума /кръстеца/-счупване тип Малген с нарушаване целостта на
тазовия пръстен, обусловили трайно затруднения на движенията на снагата за
повече от 6 месеца; Скъсване на
коленни връзки обусловили трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за повече от 2 месеца; Счупване
на страничните израстъци на пети
лумбален прешлен и приплъзване на прешлена напред, обусловило трайно
затруднение на движенията на снагата за повече от 2 месец; Счупване на носни
кости обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота; Контузия на главата с контузия на мозъка
обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Вещото лице
обобщава представената медицинска документация, удостоверяваща извършени
хирургически интервенции, като счита, че всички операции и проведеното
медикаментозно лечение са свързани с последиците от получените телесни
увреждания от процесното ПТП. Докладва, че след приемането й по спешност в МБАЛ
„Света Анна"Варна на ищцата са
направени - на 04.09.15г.
операция за възстановяване на връзките на дясно коляно; на
07.09.15г. операция на счупения
кръстец /сакрум/ с поставяне на
метал и винтове, в същото оперативно време е поставен външен фиксатор на таза;
на
15.10.15г. операция за
отстраняване на метала от
кръстеца/сакрума/; на 16.12.15г.
отстраняване на метала от дясната лакетна кост и хирургическа обработка на
декубитална рана в областта на седалището. На
14.11.16г. е постъпила във Военна
болница за консервативно лечение поради оплаквания от болки в кръста и
изтръпване и парестезии по долните крайници. Съответно на 09.12.16г. е оперирана в болница „Еврохоспитал“ и премахнати фиброзни сраствания на дясно
коляно. На 06.02.17г. е оперирана в Германия, където е направена
стабилизация на спондилолистезата между 4 и 5 лумбални прешлени, а на
31.05.17г. е опeрирано
дясно коляно поради
колянна нестабилност. На
06.07.17г. поради инфекция на оперативната рана на коляното е направена oпepация за отстраняване на инплант. На
19.10.17г. е направена
операция за стабилизиране на сакроилиячната става.
Към момента на изготвяне на експертизата вещото
лице е извършило преглед на ищцата, при който установява оперативни белези в
областта на кръста на ниво на последните поясни прешлени от двете страни с
дължина около 3-4 см. на нивото на кожата и с цвета на кожата, звездовиден
белег в областта на опашната кост на площ с диаметър около 3 см. Отпред в
областта на крилата на хълбочните кости малки звездовидни белези. По вътрешната
страна на дясна колянна става груб ясно видим на места с ливиден цвят белег под
нивото на кожата надлъжно разположен с дължина около 10 см. Движенията в
колянната става са пълно разгъване, свиване до 100 градуса при норма 140 градуса.
Стабилен връзков апарат. Болезнено ограничени движения в поясния отдел на гръбначния
стълб. Десен лакет - оперативен белег по задната страна с дължина около 4 см. с
цвета на кожата. Движенията в лакетната става са в пълен обем. Белезите от оперативните интервенции описани
в медицинския преглед водят до загрозяване.
В съдебно заседание експертът
докладва, че цялостната травма би могла да доведе до развитието на травматичен
шок и да бъде опасност за живота, при неоказване на навременна медицинска
помощ. Сочи се, че обездвижването на 4 и 5 л.пр. е завинаги, т.к. се използва
техника, която стабилизира гръбнака и прави невъзможни движенията между 4 и 5
лумбални прешлени, при което се променя походката с оглед промяната в
натоварването на гръбначния стълб.
Вещото лице изнася, че според
медицинската документация периода на възстановяване е повече от две години,
като към днешна дата лечебния процес е приключил.
Представено по делото е Експертно решение № 1105 от 17.04.2018г. на ТЕЛК „Общи
заболявания“ към МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД гр.Варна със заключение – 56 %
намалена работоспособност за срок от 3 години с водеща диагноза Мононевропатии
на долен крайник и общо заболяване посттравматична лезия на десен седалищен
нерв, счупване на таза и др.
Според вещото
лице представените по делото доказателства за закупени лекарства и консумативи
с изключение на стр.98 за консумативи и лекарства и на стр.101, 102, са
необходими за проведеното лечение.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ, и като се изключат
разходо-оправдателните документи – фискални бонове от л.98, л.101, л.102, л.103
и л.107, които са издадени с основание консумативи, лекарства, други и такива,
чието основание не се чете, доколкото не може да се направи извод за
относимостта им към лечебния и оздравителния процес, се установява, че общия
размер на разходите възлиза на 6687.23 лева, съответно лихвата за забава от
датата на извършването им до 18.12.2018г. е в размер на 1717.68 лева. Съгласно
представените разходни документи на немски език и в превод на български език
ищцата е сторила разходи, свързани с лечение в Германия в размер на 609.96
евро, като лихвата за забава от датата на извършването им до 18.12.2018г. възлиза
на 96.86 евро.
Освен болките в
резултат на телесните увреждания, ищцата получава и психическа травма. Съгласно заключението на вещото лице по проведената и приета
съдебно-психиатрична експертиза преди
преживения инцидент на 30.08.2015 година ищцата не е страдала от психични
разстройства, което се потвърждава от отсъствието на съответната медицинска
документация. Преди ПТП М. В.Д. е здрава, хармонична личност с отлична социална
адаптация и постъпателно развитие, съответно на възрастовите периоди, през
които е преминала, реализирана и удовлетворена от постигнатото, способна да се
радва на живота, на семейството и професионалните успехи, на света като цяло. В
резултат на преживяното събитие при нея се е отключило психично разстройство с
код F33.1 Рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод умерено тежък, който е бил
медикаментозно копиран. Към момента на
изготвяне на експертизата данните от анамнезата, експертното интервю, психичния
статус доказат категорично наличието на Посттравматично стресово разстройство
по Международната класификация на болестите - 10 ревизия. Ходът на
Посттравматично стресово разстройство е флуктуиращ, колебаещ се. Лечението е
симптоматично. Може да завърши с оздравяване, но може и да приеме хроничен ход
с продължителност много години и да премине в трайна промяна на личността. За
лечението на Рецидивиращо депресивно разстройство е бил изписан Валдоксан табл.
25 мг. вечер, като изписаната доза е препоръчаната за лечение на депресия.
Въпреки това след втория консулт поради персистирането /продължаването дълго
време/ на депресивни симптоми към антидепресанта с добавен Хедонин 25 мг. х 1
т. вечер. Видно от рецептите и касовите бонове през последвалите години са били
изписвани следните медикаменти: неуролакс, Бриека, Лирика, Тритико, Атаракс,
Неолексан и Деанксит. Вещото лице преценява, че по отношение на ищцата е желателно
лечение и наблюдение от психиатър и психотерапевтични сесии, провеждани от
клиничен психолог.
С оглед
въведеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на настъпилите
вреди от страна на пострадалата по делото е проведена и приета като неоспорена
САТЕ. Вещото лице като черпи данни от събраните по делото писмени доказателства
докладва основните факти на настъпилото ПТП, а именно : че нa 30.08.2015г., около
14.25 часа, в град Варна, на бул.„Васил Левски", при отбивната за улица
„Царевец" в посока ул.„Мир", срещу блок №11, вх.А, е настъпило ПТП
между автомобил и пешеходец. В конкретната пътна обстановка л.а.„***" с
рег.№В3234РХ, управляван от Ж.С.Ж. ЕГН ********** със скорост от около 67 км/ч,
при максимално позволена за района на ПТП от 50 км/ч, предприема навлизане в
дясно в отбивка, от праволинейно движение по булеварда, при което допуска
сблъсък с пешеходната М.В.Д., ЕГН**********, пресичаща отбивката при булеварда,
от ляво на дясно спрямо движението на автомобила, на несигнализираио за целта
място. Ударът е настъпил на около 2.7
метра от началото на предприетото пресичане, при ширина на платното обект на
ПТП 6.9 метра и ширина на процесния автомобил от 1.74 метра, и на около 7 метра
след в началото на отбивката при добра видимост от булеварда.
В резултат
на настъпилото ПТП, Д. е блъсната с предна дясна част на автомобила, качена на
предния капак, като главата й достигнала предно панорамно стъкло, след което
изпаднала на асфалтовото покритие.
Скоростта
на движение на автомобила преди настъпване на ситуацията довела до ПТП е била
около 67 км/ч, а към момента на ПТП около 60 км/ч. Видимостта от и към
автомобила е била категорична, тъй като пешеходната е пресичала от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила, при което паркираните на
пътното платно в дясно автомобили не са препречвали видимостта към нея.
Опасната
зона при избраната скорост на движение е била 51.9 метра, а при позволената /50
км/ч/ - 34.5 метра. Отстоянието на видимост и начало на пресичане на
пешеходната относно позицията на автомобила е било не по-малко от 31-38 метра,
като автомобила го е изминал за около 1.8-2.2 секунди, в зависимост от хода на
пострадалата.
Според
експерта технически при движение с 50 км/ч на автомобила, пешеходецът е имал
време в конкретния случай да излезе извън ширината на автомобила и да не
настъпи ПТП.
Вещото лице е категорично, че пешеходката е
пресичала пътното платно на необозначено за целта място. Видимостта от и към
автомобила е била категорична над 100 метра, като пешеходката е била видима и
преди предприемане на стъпване на пътното платно.
При реакция
за спиране на движението си или връщане обратно, ПТП-то е било непредотвратимо
от пешеходната. От своя страна водачът на автомобила е имал възможност да
избегне удара при движение с 50 км/ч, изпълнено аварийно спиране, съпроводено с
аварийна маневра за прибиране на автомобила към левия бордюр.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите на ищцовата страна
- Ж.И.И., съсед на ищцата, А.В.И., бивш
работодател ищцата и С.И.Д., съпруг.
Св.Ж.И. познава
ищцата повече от 30 години; съседи на един етаж. Преди ПТП ищцата била жизнен,
дееспособен, деен човек; ходила непрекъснато на аеробика, зумба; с добре
сложена фигура. След ПТП-то
животът й се обърнал на 180 градуса. В деня на катастрофата свидетелката и съпругът
й първи отишли в болницата, където думите на лекаря били, че се борят за живота
й, т.к. цялата било потрошена. Лечението й продължило месеци наред. Свидетелката
била неотлъчно до нея всеки ден, поради близостта им. Болките бяха неописуеми поради
засегнатия седалищен нерв. Появили се рани от залежаването. Гърбът й бил „издълбан,
може би сантиметри навътре“. Тръпнели й краката, казвала, че не ги чувства, усещала
мравучкане и изгаряне от топлина. Ищцата се била сринала, и психически и
физически, искала да се самоубива; трудно седяла от болка. Ползвала инвалидна
количка и санитарен стол за тоалетни нужди, както и патерици дълго време след
излизането от болницата. Свидетелката и съпругът й помагали в хигиената. Ищцата
получила голям стрес и отказвала да се качва в автомобил. По време на разходка
изпитвала страх от пресичане на улицата, като „цялата се сковава“. Ищцата
посещавала психолог, но се наложило да ходи и на психиатър. Продължила
лечението на физическите травми и в Германия, при български професор от Плевен,
който работи в Германия. Пътуването до гр.Плевен изкарала много тежко, легнала
на задната седалка. Няколко пъти ходила за рехабилитация в Павел баня и в
Бургаски минерални бани. Непрекъснато правила нещо, за да се възстанови.
Св. Александър И.
се познава с ищцата от 20 години и е бил нейн работодател в заведение за бързо
хранене на ул.Дубровник 23, където тя работила като главен готвач. Ищцата била изключително
работоспособен човек, но катастрофата я променила. Заедно с колегите й, я
посещавали, като тя била доста уплашена и стресирана; плачела постоянно. „Едни железа стърчаха от нея.“ Не спирала да
ходи по болници, клиники, санаториуми. Лично свидетелят я карал в Плевен, тъй
като имала записан час при лекар. Спирали постоянно по пътя, т.к. ищцата не
можела да седи. След възстановяването си ищцата започнала отново работа, но тъй
като работата била тежка, а тя не можела да носи тежко, постоянно трябвало да й
се помага. Това наложило да напусне и да се премести на друга по-лека работа.
Съпругът на
ищцата, св. Стефчо Д. потвърждава, че Д. била много жизнен човек, играела зумба. Предстояло
пътуване до Германия за рожден ден на внучката им. Свидетелят отишъл по-рано, а
ищцата трябвало да пристигне след него. След като разбрал за ПТП веднага заедно
с малкия им син пристигнали в България. Ищцата била с опасност за живота. На
лечение в Германия я изпраща д-р Р., който я приема в гр.Плевен и оперира в
Германия. Според свидетеля проф. Р. направил чудеса в Германия. Коляното й било
оперирано няколко пъти, т.к. операциите в България се оказали несполучливи. Към
настоящия момент ищцата изпитва болки при студено време, а също я боли и
декубиталната рана, която трудно била излекувана, като на мястото сега имало само
една кожа, нямало месо. Свидетелят споделя, че понастоящем ищцата работи дневно
около 5-6 часа на по-лека работа в сравнение с предишната.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от
еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, се
налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.) във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
Предвид т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №
6/2012г., ОСГТК, решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по н.а.х.д.№ 6652/2016г.
по описа на РС Варна съдебен акт се установява несъмнено извършването на
твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и вината на водача
на МПС. С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за него
болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ (отм). Доказва се наличието
на валиден договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП между
собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател
по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в чл. 267 от КЗ (отм.), застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.257, ал.2 от КЗ
(отм.) застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата
постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно
оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото по чл.52 ЗЗД
обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на
дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП
травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
В конкретния случай ищцата е човек на средна
възраст; работоспособна; към момента на осъществяване на ПТП и настъпване на
вредите – здрава. По делото липсват данни М.Д. да е страдала от хронични или
тежки заболявания преди инцидента; полагала е труд на постоянен договор;
посещавала е спортни занимания. Претърпяното ПТП внася в живота й рязка и
неочаквана промяна, както на физическо, така и на психическо ниво – налага се
да прекрати работа по време на лечението си, а впоследствие е ограничена да
върши трудоемка и по-продължителна физическа работа. През целия период на
лечение и възстановяване ищцата е била обезсърчена и на психическо ниво се
чувствала безполезна и безперспективна. На следващо място хроничните болки;
рецидивиращите и след извършените първоначални медицински интервенции;
наличието на качествено нарушение на сетивността /парестезии/, обременяват
ежедневието на ищцата и й внушават чувството за непълноценност. Вида и
характера на телесните увреждания са наложили извършването на 10 хирургични
интервенции. Според вещото лице към настоящия момент, когато вече е приключил
оздравителния процес, е налице трайно обездвижване на 4 и 5 лумбални прешлени,
което е предпоставка за ранно развитие на артрозни промени. Уврежданията на
колянната става не позволяват пълноценно натоварване и също са предпоставка за
ранно развитие на гонартроза. Към настоящия момент ищцата е с трайно намалено
намалена трудоспособност 56 %.
Доказа се наличието на травми на психиката, които пречат на ищцата да
участва по нормален и адекватен начин в живота на семейството си и да
организира личното си пространство, тъй като се страхува да пътува в кола, а участието
в трафика често връща спомена за случилото се ПТП. Чувството за безпомощност и
безперспективност са довели до суицидна нагласа. Следва да се отчетат
обстоятелствата, че са налице безспорни данни оздравителния процес да е
продължил по-дълго от обичайното, както и че настъпили усложнения по отношение
на увредените органи, а също и факта, че при и полагане на необходимите усилия
от страна на пострадалия с помощта на медикаментозно лечение и психологическа
помощ психотравмата не е излекувана напълно.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват тежка
по степен и продължителност, понесена от ищеца травма, като свързаните с нея
болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 100 000 лева.
Застрахователят релевира възражение за
съпричиняване, обосновано с твърдения за нарушаване на императивните правила за
пресичане на пешеходци, установени в чл.113, ал.1 и в чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Настоява се, че за настъпване на ПТП основна причина, евентуално е
допринесла в голяма степен самата ищца, която внезапно е изскочила на пътното
платно, предприемайки пресичане на необозначено място, като при така създалата
се ситуация ударът е бил непредотвратим по отношение на водача.
Съгласно т.7 от Постановление №
17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД,
регламентиращ възможност за намаляване на обезщетението за вреди при деликт,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е необходимо и
достатъчно да се установи причинната връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване по смисъла на посочената правна
норма е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно
е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера
на вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в
частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата, и виновно.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо
само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите
не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по
време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките
за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена
причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос.
Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП
отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване
безопасност на движението е завишена, спрямо тази на пешеходците, вкл. чрез
вмененото им от законодателя задължение за избиране на подходяща скорост на
движение на управляваното моторно- превозно средство, т.е., която би им
позволила безпроблемно спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли
и са били длъжни да предвидят.
Безспорно е, че ищцата е
извършила пресичане на пътното платно на необозначено за това място.
Обстоятелството, че пътеката за пресичане била обичайна за живущите в квартала,
не променя императивното изискване на закона. Същевременно при кредитиране
заключението на вещото лице по САТЕ следва да се приеме, че видимостта от и към
автомобила е била категорична над 100 метра, като пешеходката е била видима и
преди да стъпи на пътното платно. Освен
това след извършените изчисления вещото лице установява, че при движение с 50
км/ч, ПТП-то е било предотвратимо посредством аварийно спиране и маневра в
лява, при които действия ищцата би имала възможност да излезе извън обсега на
автомобила. Следователно предприетото от Д. пресичане няма внезапен характер,
като същевременно е налице и неизпълнение на императивно вменените от
законодателя с чл.20, ал.2 и чл.5, ал.2 ЗДвП задължения от водача на увреждащия
лек автомобил.
С оглед установеното поведение
на всеки един от участниците в процесния пътен инцидент и степента, в която е
допринесло за настъпването му, настоящият съдебен състав, при съобразяване на
последователната практика на ВКС, че с разпоредбата на чл.20 ЗДвП законодателят
е възложил по-голямата отговорност за безопасността на движение на водачите на
съответните моторни превозни средства, намира, че приносът на ищцата следва да
бъде определен на 1/3.
При приетото съотношение на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и определеното обезщетение за
обезвреда от 100 000 лв., съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,
на последната се следва обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 66
666.67 лв. и имуществени вреди – 4458.15 лева и 406.64 евро, до който размер
исковете следва да бъдат уважени, а съответно за разликата над присъдената сума
до първоначално претендирания размер – отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Поради
уважаване на иска за неимуществени вреди в общ размер от 66 666.67 лева съдът намира за основателна и акцесорната претенция
за мораторните лихви, считано от датата на деликта – 22.02.2015г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ. Отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от
непозволено увреждане, но доколкото отговорността му е функционално обусловена
от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва
да бъде начислена от датата на увреждането.
Доколкото ответникът е въвел възражение за
погасяване по давност на лихвите върху размера на присъденото обезщетение, на
осн.чл.111 б.в от ЗЗД, то погасени са всички лихви преди 19.12.2015г., като
дължими са лихви за три години, считано от датата на подаване на исковата
молба. Следователно лихви за периода от 30.08.2015г. до 19.12.2015г. не се
дължат. Законната лихва за забава върху главницата по иска за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена, считано от 19.12.2015г., като за периода от
30.08.2015г. до 18.12.2015г. – отхвърлено. Исковете за присъждане на законната
лихва за забава върху обезщетението за причинени имуществени вреди следва да
бъдат уважени, както следва : за сумата от 1610.38 лева върху главницата от
4458.15 лева, начислена за периода от 19.12.2015г. до датата на завеждане на
исковата молба, като за разликата над 1610.38 лева до първоначално предявения
размер от 1781.37 лева, бъде отхвърлен, съответно за сумата от 72.24 евро върху
главницата от 406.64 евро, начислена, считано от датата на всеки разход до
датата на подаване на исковата молба, като за разликата над 72.24 евро до
първоначално предявения размер от 96.86 евро – бъде отхвърлен.
По отношение на
разноските:
На осн.чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР 6/2012г. по т.д.№2/2012г. на ОСГТК на ВКС ищицът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода
на иска и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на съда авансираните от бюджета на съдебната власт суми в размер на 2946.87
лева – държавна такса и 739.42 лева общо – за СМЕ, СПЕ и ССчЕ.
С оглед изхода на
спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца сторените
от него разноски. По делото са представени доказателства за договорено и реално заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 4670 лева. Ответникът
е направил възражение за прекомерност на същото. Съдът не приема възражението
за основателно, тъй като договореният и платен от страната хонорар е адекватен
на положения труд с оглед степента на сложност на казуса и извършените
процесуални действия, поради което и не са налице основания за неговото
намаляване до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г. минимум. Съразмерно с уважената част от иска
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 3124.97 лева, адвокатско
възнаграждение.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената
част от иска ищецът следва да заплати на ответното дружество сторените разноски
за възнаграждение на вещото лице по САТЕ в размер на 99.25 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„Черни връх ” №51, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Д. с ЕГН ********** с адрес *** :
1. сумата от 66 666.67 лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 30.08.2015г. по ул. „Царевец“, в гр.Варна на пътното
платно в участъка до кръстовището с бул. „Васил Левски“, по вина на водача на
лек автомобил марка „***“, с peг. № ***, *** с ЕГН **********, обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 22114002768349,
издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат
от нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни изживявания,
преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.08.2015г. до окончателното й плащане, на осн. чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 66 666.67 лева до първоначално претендирания размер
от 100 000 лева;
2.
сумата от 4458.15
лева и сумата от 406.64 евро, представляващи
обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди, представляващи
заплатени разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на
лечението на получените от произшествието травматични увреждания, ведно със
законната лихва върху главницата от 4458.15 лева, считано от 19.12.2015г. до
датата на завеждане на исковата молба, в общ размер на 1610.38 лева, както и ведно със законната лихва върху
главницата от 406.64 евро, считано от датата на всеки разход до датата на
подаване на исковата молба в общ размер от 72.24
евро, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата над 4458.15 лева до първоначално претендирания размер от 6932.19
лева., за разликата
над 406.64 евро до първоначално претендирания размер от 609.96 евро, за
разликата от 1610.38 лева до първоначално претендирания размер от 1781.37 лева
и за периода 30.08.2015г.
до 19.12.2015г. и разликата от 72.24 евро до първоначално
претендирания размер от 96.86 евро.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„Черни връх ” №51, да заплати на М.В.Д. с ЕГН ********** с адрес *** сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3124.97
лева.
ОСЪЖДА М.В.Д. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.„Черни връх ” №51, сторените
разноски за възнаграждение на вещото лице по САТЕ в размер на 99.25 лева.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“
АД ЕИК ********* със седалище гр. София,
бул.„Черни връх ” №51, да заплати по сметка на Окръжен съд Варна в полза
на бюджета на съдебната власт държавна такса и разноски в размер на 2946.87 лева.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: