№ 4016
гр. С, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110130864 по описа за 2022 година
Ищецът „Т“ АД с ЕИК *********, с адрес: гр. Р, ул. ,,Т.И.“ е предявил
срещу П. А. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. Р.Р. № ... искове за
признаване за установено, че ответникът Г. дължи на ищеца вземания за
топлоснабден имот, представляващ жилище, намиращо се в гр. Р, на ул. Д №
..., на което е даден абонатен № ..., а именно: сума в общ размер на 740, 29 лв.
– главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
27.07.2019г. до 22.11.2021г. по 40 бр. фактури, ведно със законната лихва
върху главницата от 26.01.2022г. до изплащането й; сума в размер на 84, 40
лв. – законна лихва върху главницата, начислена за периода от 15.10.2019г. до
26.01.2022г. /съгласно уточнителна молба от 05.09.2023г. – л. 50 от делото/, за
които суми е издадена заповед № 6793 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 09.03.2022г. по ч.гр.д. № 9490/2022г. по описа на СРС.
Претендират се сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното
производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава исковете си на обстоятелството, че ответникът владее
имота от 23.03.2001г., който факт е бил признат от него в съдебно заседание
по гр.д. № 223/2001г. по описа на РС Р, както и при воденето на гр.дело №
19/2013г. по описа на РС Р. В молбата си от 03.10.2023г., депозирана по
настоящото дело излага становище, че П. Г. е придобил правото на
собственост върху процесния имот като негов добросъвестен владелец.
1
Позовава се и на нотариален акт № ..., том ..., с който ответникът се е
легитимирал като собственик на процесния имот по гр.д. № 4570/2008г. по
описа на РС Р. Счита, че облигационното отношение относно продажбата на
топлинна енергия е възникнало между страните на осн. чл. 153 от ЗЕ след
присъединяване на имотите в сградата към топлопреносната мрежа на ищеца.
На осн. чл. 153, ал.6 от ЗЕ като дължима претендира и цената на топлинната
енергия отдадена от сградната инсталация, както и топлинната енергия за
отопление, определени по правилата за дялово разпределение. Сочи, че
срокът за плащане на задълженията за топлинна енергия е определен в чл. 47,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди и
след като ответникът не е платил цената й е изпаднал в забава, и дължи
обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът П. Г. счита предявените искове за недопустими, алтернативно
за неоснователни, тъй като твърди, че той не е нито собственик, нито лице, на
което е учредено вещно право на ползване по отношение на процесния имот.
В подкрепа на твърденията си представя копия на нотариални актове и на
съдебни решения и счита, че неотносимо към правния спор е обстоятелството
кое лица ползва имота.
Исковете са предявени по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415,
ал.1, т.1 от ГПК и са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153,
ал.1 от ЗЕ.
От събраните по делото писмени доказателства съдът установи следното
във фактическо и правно отношение:
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 94, том 6, дело №
1737/1995г. на нотариус при РС Р, П. А. Г. и М П Г.а като съсобственици с
равни права са продали на „Б“ ЕООД – гр. Р, чрез управителят му С Б
незастроено дворно място в гр. Р, представляващо УПИ .... с площ от 756,50
кв.м. за построяване в него на жилищна сграда, а след завършването й
купувачът е поел задължение да обезщети продавачите с прехвърляне право
на собственост върху посочени в този нотариален акт обекти,
представляващи: кафе-бар в сутерена с отделен вход; магазин за хранителни
стоки на партера на сградата, магазин за промишлени стоки находящ се на
партера; кафе-бар на партера, офис на партера на сградата; гараж № 1 и
апартамент № 9. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ...
2
на нотариус Ц М за собственик на посочените по-горе имоти е признат не П.
Г., а „Б“ ЕООД, чрез С Г Б. С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ... на нотариус П, С Б е продал част от тези имоти, вкл.
апартамент № 9 на И.С.Ж.. Представените съдебни решения не съдържат
титули за собственост. Без значение за изхода на делото са представените от
ищеца копия на фактури за топлинна енергия, издадени за абонатен № ... за
процесния период от време, в които като потребител е вписан П. Г., за имот,
намиращ се на посочения по делото адрес, тъй като по делото не бе
представено доказателство от което да се установи, че за този имот и адрес
партида е открита по искане на ответника Г., за да се удостовери
облигационно отношение при което да е поето задължение за плащане на
цена на доставена топлинна енергия. Затова ответникът не е клиент на
топлинна енергия съгласно тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК
на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 2/2017г., съгласно което: освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти – собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, и
трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, са
носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за
битови нужди към топлопреносното предприятие, но само когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Фактурите не удостоверяват и
обстоятелството кой е собственика на имота, за който е даден съответния
абонатен номер. С нотариален акт за собственост на недвижим имот № ... П.
Г. е признат са собственик на имоти, но намиращи се не на адреса на
процесния имот, а на адрес: гр. Р, ул. Д № .... Не се представиха доказателства
за идентичност на двата адреса.
Видно от изложеното от фактическа страна, по делото остана недоказано, че
ответникът П. Г. е клиент на „Т“ АД за битови нужди за процесния имот-
топлоснабден имот, намиращ се в гр. Р, на ул. Д № ..., на който е даден
абонатен № ..., по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която разпоредба,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
3
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, разноските, сторени от ищеца в заповедното и исковото
производство следва да останат за него сметка, а на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК
на ответника да се присъдят разноски в общ размер на 900 лв., от които: 600
лв. адвокатско възнаграждение по настоящото дело и 300 лв. адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „Т“ АД с ЕИК
*********, с адрес: гр. Р, ул. ,,Т.И.“ срещу П. А. Г., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ул. Р.Р. № ... по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415,
ал.1, т.1 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал.1
от ЗЕ, за признаване за установено, че П. А. Г. дължи на „Т“ АД вземания за
топлоснабден имот, намиращ се в гр. Р, на ул. Д № ..., на който е даден
абонатен № ..., а именно: сума в общ размер на 740, 29 лв. – главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 27.07.2019г. до
22.11.2021г. по 40 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата
от 26.01.2022г. до изплащането й; сума в размер на 84, 40 лв. – законна лихва
върху главницата, начислена за периода от 15.10.2019г. до 26.01.2022г., за
които суми е издадена заповед № 6793 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 09.03.2022г. по ч.гр.д. № 9490/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т“ АД с ЕИК ********* - гр. Р да плати на П. А. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. Р.Р. № ... сторени по делото разноски в общ
размер на 900 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4