Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1419
30.11.2022 година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на трети ноември,
две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА
АТАНАСОВА
2. ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря Илияна Г., в присъствието на прокурора Соня Петрова, като
разгледа докладваното от съдията Икономов касационно административно
наказателно дело № 1571 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на А.Г.Т., ЕГН **********, подадена чрез процесуален
представител срещу решение №
723/06.07.2022 г.,
постановено по АНД № 1035/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление № 22-0769-000134 от 09.02.2022 г. на
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор "Пътна полиция". С
наказателното постановление на касатора за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1 400 лв. и е лишен от право да управлява МПС за 3 месеца.
Касаторът
твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото
на спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание касаторът, не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касация, редовно призован, не се представлява.
Представителят
на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима
за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
А.Г.Т.
е наказана за това, че на 04.12.2021 г. в 14:27 часа в гр. Бургас по ПП І-9,
км. 249+100 в посока от ПВ Юг към квартал Крайморие, управлявала лек автомобил
марка "А.", модел "**" с рег. № А **** ММ, със скорост
102 км/ч при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено
място до 50 км/ч. Посочено е, че нарушението е установено и заснето със СПУКС ARH
CAM S1
с № 11743D1,
снимка № 0223261, с отчетен толеранс на измерената скорост от -3
процента. Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е извършено
в условията на повторност, доколкото с електронен фиш серия К №
4499630/17.02.2021 г. издаден от сектор "ПП" при ОД на МВР – Бургас,
влязъл в сила на 12.04.2021 г. Т. е била наказана за същото по вид нарушение.
Снимковия
материал е показан на водача. Попълнена е декларация по чл. 188 от ЗДвП от 22.12.2021
г.
Според
посочената като нарушена норма на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. А според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство категория
"B" в населено място е забранено да превишава следните 50 км/ч.
Съгласно
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Съгласно
чл. 182, ал. 4
от ЗДвП
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца.
За да
потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е преценил, че в
производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон е приложен правилно.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Настоящият
състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по
прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, пр.
последно от АПК
препраща към тях.
Неоснователно
е възражението според което при издаване на наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неправилно описание на
нарушението, довело до объркване у наказаното лице, а оттам до нарушаване на
правото на защита. Твърди се, че в наказателното постановление е изписано
превишаване на скорост в населено място и едновременно с това превишаване на
скорост, ограничена с пътен знак В26 до 50 км/ч, а това са две различни
нарушения – първото е на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а второто е
на чл. 21, ал. 2 от същия
закон.
В тази връзка касатора, счита, че така установеното нарушение е извършено извън
населено място и същото не може да бъде квалифицирано като повторно.
Действително
в наказателното постановление при описание на нарушението се съдържа следният
текст: "При максимално допустима скорост в населено място въведена с пътен
знак В26 до 50 км/ч. " Същевременно както в АУАН, така и в наказателното
постановление като нарушена норма е посочен чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която
регламентира ограничения извън посочените в ал. 1, а приложената с
наказателното постановление санкционна норма на чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗДвП урежда санкции
по отношение на водачи, които са превишили разрешената максимална скорост в
населено място.
Настоящият
съдебен състав счита, че не е допуснато процесуално нарушение при издаване на оспореното
НП. Действително според регламента на чл. 21 от ЗДвП в неговата ал.
1 изрично са регламентирани пределните скорости в населено място за различните
категории ППС, а в ал. 2 законодателят е уредил хипотезата, при която
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1 и е сигнализирана със съответния пътен знак. В процесния
случай обаче има както пътен знак, ограничаващ скоростта до 50 км/ч, така и
пътният участък се намира в очертанията на населено място. По тази причина
едновременното посочване на знак В26, ограничаващ скоростта до 50 км/ч, както и
изричното изписване на словосъчетанието "населено място", където
ограниченията на скоростта за ППС от категорията на описаното в наказателното
постановление също е 50 км/ч, няма как да доведе до каквото и да е объркване и
неразбиране, което да наруши правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, тъй като пределно допустимата
скорост, която е била нарушена, е 50 км/ч, независимо от това на кое
обстоятелство ще се позове органът – на знак В26 или на "населено
място". Друго би било положението ако пътният знак допускаше по-висока
скорост от тази, която се допуска за населено място.
Не могат да бъдат споделени и доводите на
касатора, че тъй като в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.
2 от ЗДвП, пътният участък се намира извън населеното място, поради което
извършеното нарушение не се явява повторно. Видно от приложения снимков
материал, в който ясно са посочени GPS
координати, и изготвения протокол за използване на АТСС, безспорно се
установява, че нарушението е извършено в населено място – гр. Бургас. При това
положение, същото правилно е квалифицирано като повторно, предвид приложения
към преписката ЕФ сер. К № 4499630/16.02.2021 г., влязъл в сила на 12.04.2021
г., с който жалбоподателката е санкционирана за извършено нарушение по чл. 21
от ЗДвП, а именно – превишаване на максимално допустимата скорост в населено
място.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
На
основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63а от ЗАНН,
Административен съд Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 723 от 06.07.2022
г.
постановено по АНД № 1035/2022 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.