Номер 22401.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601054 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на служебноназначения защитник на осъдения А. Н. С. срещу определение от
8.9.2020 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 10. състав, по н.ч.д. №
3190/20 г. С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен
от изтърпяване на останалата част от наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена по 14.9.2020 г.)
адвокат М. Д. е депозирала частна жалба, с която иска определението да се отмени.
Защитникът акцентира върху данните за престъплението, твърдейки, че осъденият е
санкциониран с наказание лишаване от свобода за срок от шест години и един месец за кражба
на мобилен телефон с калъф, като стойността на предмета на престъплението 227.48 лева.
Отбелязва, че престъплението е било извършено под въздействие на употребения от осъдения
наркотик. Намира, че осъденият се е поправил и доказателствата за това са, че: режимът на
изтърпяване на наказанието е променен от строг на общ; лишеният от свобода е преместен от
затвора в затворническо общежитие; Сингх е работил като гладач за срок от 1 година 1 месец
и 19 дни; средната оценка на риска от рецидив при него възлизала на 50 точки. Като аргумент
в подкрепа на искането за условно предсрочно освобождаване е изтъкнато и здравословното
състояние на осъдения – изкривен гръбначен стълб, болни бъбреци, операция на белите
дробове. Накрая е посочено и това, че становището на администрацията, че осъденият не се е
поправил за срок от 5 години и 4 месеца, но се очаква да се поправи за останалите девет
месеца, не разкрива логика.
Като съобрази жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични в
досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от
затворническата администрация.
1
Въз основа на доказателствата правилно е отчетена релевантната за изясняването на
предмета на делото фактология, а именно:
А. С. изтърпява наказание от 6 години и 1 месец лишаване от свобода, определено като
общо най-тежко наказание по н.ч.д. № 12240/17 г. по описа на СГС измежду наложени с
различни присъди наказания. Това наказание осъденият е започнал да търпи след 10.8.2017 г.,
а дотогава е търпял 11 месеца лишаване от свобода, наложено по н.о.х.д. № 18573/16 г. на СРС
и приведено в изпълнение по реда на чл. 68 НК.
Към момента на разглеждане на искането пред първата инстанция осъденият е
изтърпял фактически 4 години 2 месеца и 1 ден, зачетени от работа – 1 година 1 месец и 19
дни, или общо изтърпяната част от наказанието възлиза в размер на 5 години 3 месеца и 20
дни. За изтърпяване са останали 9 месеца и 10 дни, от които именно осъденият иска да бъде
освободен.
В началото на корекционната работа с осъдения, постъпил в затвора на 30.10.2016 г.,
рискът от рецидив е бил определен на 59 точки. Впоследствие е бил снижен до 46 т., а към
настоящия момент – завишен на 51 точки. Актуални проблемни зони продължават да са:
умения за мислене и злоупотреба с наркотици, дефицитите в които не са преодолени.
Осъденият е бил наказван заради установени наркотични вещества в организма му, а също и
за отклоняване от работното място.
Рискът за вреди за обществото е среден, а този за персонала, за другите лишени от
свобода и за самия осъден – нисък.
Досието на осъдения разкрива, че той е бил и награждаван за периодите на добро
поведение.
Престъплението, за което търпи сегашното наказание е за кражба, извършена в
условията на опасен рецидив. А. С. е осъждан многократно и е изтърпявал и преди наказания
лишаване от свобода.
Все още не е предложено настаняване в затворническо общежитие от открит тип, тъй
като е отчетена колебливост и непоследователност в постигнатите резултати.
От плана за препланиране на присъдата (изготвен през месец февруари 2020 г.) е
видно, че е предвидена корекционна работа в зоните умения за мислене, трудова заетост и
взаимоотношения.
При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че е налице
първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му
наказание, но не е налице втората - доказателства за поправянето му.
Във връзка с наведения от защитника довод за естеството на престъплението и
отмереното наказание, съдът отбелязва, че те поначало не са сред обстоятелствата, подлежащи
на преценка дали да се постанови условно предсрочно освобождаване. Друг е въпросът, че в
разглеждания случай осъденият търпи едно общо най-тежко наказание между наложените с
отделни присъди, а не за кражбата в условията на опасен рецидив (за която е бил
санкциониран с пет години лишаване от свобода).
Софийски градски съд с основание се е фокусирал върху факта, че А. С. не търпи за
първи път наказание лишаване от свобода. В случаи като процесния, за да се приеме, че по-
нататъшният престой на лишения от свобода в затвора е ненужно ограничение, е необходимо
да има висока степен на сигурност, че осъденият не представлява риск за обществото и че
целите на наказанието са изпълнени.
2
Поведението на осъдения не бележи изключителност в насока на поправянето му,
отличаващо се от дължимото спазване на правилата в местата за лишаване от свобода.
Положителна промяна е налице и осъденият е бил надлежно поощряван да я следва, като е
бил награждаван. Проблемът в зоната с наркотичната злоупотреба обаче очевидно не е
преодолян, а той е съществен, защото се явява рисков фактор, предпоставящ бъдещи
криминални прояви. Досегашният превъзпитателен процес все още не е дал основания за
изпълнение на наказанието в условията на лек режим, за да се проследи поведението на
осъдения в по-слабо контролирана среда. Безпокойство създава и обстоятелството, че рискът
от рецидив е завишен след първоначалното му снижаване.
Възможността за условно предсрочно освобождаване не е абсолютна и не се
предоставя само заради изтичането на определен срок. Нужно е осъденият да е дал
доказателства за поправянето си, а в случая не са налице достатъчно такива, доколкото не е
налице устойчива линия на положително поведение.
За да се постигне надеждност в прогнозата за очакваната успешна ресоциализация на
осъдения, усилията за поправянето му следва да продължат. Дали това е постижимо в рамките
на оставащите девет месеца е отделен въпрос, който обаче не може да обуслови позитивен
извод за предсрочно освобождаване.
От съществено значение за поправянето на лишения от свобода е осъзнаването,
осмислянето и формирането на адекватно отношение към деянието, за което е осъден, на
причините, обусловили престъпен начин на живот и на формиране на действително желание
за промяна в поведението, постижима чрез решимост за законосъобразно препитаване и
зачитане на правата на останалите членове на обществото.
Данните за здравословното състояние на осъдения също не са от кръга обстоятелства,
подлежащи на преценка в това производство. Затворническата администрация има
ангажимент при влошаване в здравословното състояние на лишените от свобода да
предприеме нужните мерки за осигуряване на преглед и лечение; тежкото здравословно
състояние може да е основание и за прекъсване на изпълнението на наказанието, но то не
може да се третира като доказателство за поправяне на осъдения. А и в случая няма данни за
влошаване в здравословното състояние на осъдения. Сочените от защитника заболявания са
отбелязани като такива при постъпване на Сингх в затвора, а за сегашното му здравословно
състояние е отбелязано, че е добро.
Мотивиран от изложените съображения, съставът на апелативния съд намери, че
обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на
основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 8.9.2020 г. на Софийски градски съд
(СГС), Наказателно отделение, 10. състав, по н.ч.д. № 3190/20 г., с което е оставена без
уважение молбата на лишения от свобода А. Н. С. за освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4