Р Е Ш
Е Н И Е
№ 443/17.09.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
при
секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 359 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на
касационното административно – наказателно производство е Решение от 11.06.2018
г. по АНД № 99 по описа за 2018г. на Районен съд – Берковица в частта с която е
отменено наказателно постановление № 17-0243-001387
от 28.12.2017год. на Началник РУ
Берковица при ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-952/20.07.2017год.
на Министъра на вътрешните работи, за виновно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател Началника на РУ Берковица при ОД МВР гр.Монтана, редовно призован,
не се явява и не се представлява. В
жалбата, моли да бъде отменено частично въззивното решение и потвърдено в
частта за виновно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, издаденото наказателното
постановление. В жалбата навежда доводи за допуснато нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответника по
касационната жалба М.Д.К. редовно призован не се явява, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна,
като извършеното нарушение е доказано по категоричен начин от събраните
доказателства, поради което следва да се потвърди в обжалваната част издаденото
НП, а атакуваното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното
производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което
същата е допустима.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр.
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
След
обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие
следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата
инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За
да постанови обжалваното решение, с което е отменил наказателното постановление
в частта за виновно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, съставът на Районен съд Берковица
е приел от фактическа страна, че на 08.12.2017г. около 14.30ч. в гр.Берковица, на ул.”К*** и М*** ”, до градския стадион
административно наказаното лице - К. като водач на лек автомобил марка „М*** ”,
модел 929 с peг. № М*** с посока на движение от ул.”Б*** река” към кв.”Б*** ” управлявал
със скорост, несъобразена със състоянието на пътната настилка /частично
заледена/ губи контрол над управляваното МПС, излиза вдясно от пътя и се блъска
в бетонен стълб като реализира ПТП с материални щети по автомобила и бетонния
стълб. Мястото на ПТП-то било посетено от служители на РУ Берковица, които
съставили АУАН №427702, които е подписан от К. без възражения. На място е
съставен протокол за ПТП №1508828 връчен на К. и план – схема. Прието е, че
административно наказващия орган неправилно е приложил материалния закон, тъй
като извършеното нарушение касаещо несъобразената скорост на движение на
управлявания от К. лек автомобил, не е доказана, тъй като не е установена действителната
скорост.
Настоящият състав счита решението за
неправилно.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП
предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. АНО е приел, че К. е допуснал
самостоятелно ПТП в следствие на движение
със скорост несъобразена с атмосферните условия /частично заледяване/ на пътя.
Факта с каква скорост се е движил
ответника - К. според настоящия касационен състав е без значение, тъй като от
значение в случая е единствено дали водачът е съобразил скоростта на движение
на МПС-то с пътната обстановка, така че при необходимост да съумее да
предотврати евентуалното ПТП.
Видно от словесното описание на
извършеното нарушение, водача на МПС – М.К., не се е съобразил със състоянието на пътната настилка
/частично заледена/, поради което е загубил контрол над управляваното МПС,
излиза вдясно от пътя и се блъска в бетонен стълб.
Санкционираното лице е имало
задължението да се съобрази с атмосферните условия и пътната обстановка, като е
следвало да предвиди, че би било възможно възникване на опасност при движение и
да съобрази скоростта на движение.
След като е допуснал причиняване на самостоятелно ПТП, К. се е движил с несъобразена
скорост. Той не е успял да спре, при възникналата на пътя опасност
/заледяване/, решил
е да я заобиколи и от това е настъпил удара в
бетонен стълб. Всяка
скорост, която не позволява на водача да намали и да спре МПС
- то е станал причина за осъществяване
на пътнотранспортно произшествие с несъобразена скорост. ПТП по
смисъла на § 6, т.30 от ДР на
ЗДвП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Съдебната практика приема, че при
възникнала на пътя опасност за движението, водачът на МПС има единствено
задължение да избира правилно скоростта си, за да може при възникване на
опасността да намали скоростта или да спре. Той няма задължение да завива
наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация. Изменение посоката
на движение в определи случай е допустимо при т.нар. „спасителна маневра“. Тя
не е правно регламентирана и поначало е неправомерна, защото всяко внезапно
отклонение на автомобила от праволинейното му движение може да създаде рискова,
конфликтна ситуация, застрашаваща останалите участници в движението. Водачът на
МПС може да извърши спасителна маневра само ако се е намирал в състояние на
крайна необходимост по чл. 13, ал.1 от НК, т.е възникналата опасност да не може
да се предотврати по начините, предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП и не е допуснал
причиняване смърт или увреждане на хора /ТР № 106/ 31.10.1983 г. ОСНК/. Законът
обаче, не го задължава да направи това, защото изрично е регламентирал в чл.20
ал.2 от ЗДвП дължимото поведение при възникване на опасност - да намали
скоростта или да спре. По делото не се установи водача да е действал в
условията на крайна необходимост по чл.13, ал.1 от НК, независимо, че
заобикаляйки намиращата се на пътя неравност, както твърди в жалбата си е
причинил само материални щети. Не се доказа и възникналата на пътя опасност да
е била в т.нар. „опасна зона“ за спиране на МПС, т.е да не могъл да спре или най-малкото
да намали скоростта. Предвид това, не може да се приеме, че в конкретния случай
е била налице „спасителна маневра“, която на основание чл.8 от ЗАНН да не
представлява административно нарушение.
Настоящият касационен състав не
споделя изводите на възивния съд за недоказаност на извършеното нарушение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното, а нито в жалбата, нито в хода на съдебното производство К. е
оборил доказателствената сила на констатираното в АУАН, а напротив съгласил се
е с констатираното, предвид липсата на каквито и да са възражения както по
АУАН, по констативния протокол, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение на Районен съд Берковица е частично неправилно и като такова следва да
бъде отменено в частта, с която е отменена т.2 от НП № 17-0243-001387
от 28.12.2017год. на Началник
РУ Берковица при ОД МВР гр.Монтана, за виновно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
По
изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение от 11.06.2018 г. по АНД № 99 по
описа за 2018г. на Районен съд – Берковица в частта с която е отменено
наказателно постановление № 17-0243-001387
от 28.12.2017год. на Началник
РУ Берковица при ОД МВР гр.Монтана, за виновно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. /двеста/
и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №17-0243-001387 от 28.12.2017год. на Началник РУ Берковица при ОД МВР гр.Монтана в частта,
с която на М.Д.К. ***, за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв.
/двеста/.
В останалата
част Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: