Р Е
Ш Е Н
И Е № 251
гр. П., 12.11. 2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на седемнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
при секретаря Гинка Големанска
и в присъствието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от
чл.съдията Нина Кузманова ВНОХД № 1132
по описа за 2019 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда, постановена по НОХД № 5923/2018г., ПРС, 16-ти
н.с., е признал подсъдимия М.П.К. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по
чл.213а, ал.1 от НК, като на основание
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода” за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 700 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда
подсъдимият К. е признат за НЕВИНОВЕН за извършена на 31.03.2015г., както и на
18.04.2015г. принуда, като е ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му в този
смисъл обвинение, а също и за това престъплението да е извършено при условията
на чл.26, ал.1 от НК. На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К. е осъден да заплати направените по делото разноски, като съдът се
е произнесъл и по отношение на приложените по делото веществени доказателства.
Присъдата в осъдителната й част е
обжалвана в законоустановения срок от адв. Й.Д. в качеството му на защитник на
подс.М.П.К. с искане за нейната
отмяна и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му
обвинение. Алтернативно е направено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора, като се
твърди съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила. В жалбата се
твърди още неправилност, необоснованост и
несправедливост на обжалваната присъдата.
Представителят
на ОП-П. намира жалбата за неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимият -адв. Д. поддържа
подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи. В хода на съдебните
прения поддържа основният довод за недоказаност на обвинението и липса на доказателства
за осъществен от обективна страна състав на изнудване. В тази връзка се твърди
неправилен анализ на доказателствата. Моли подс.К. да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа се и алтернативното искане за
отмяна на присъдата и връщане на делото на досъдебното производство за
отстраняване на съществено процесуално нарушение.
Подсъдимият
М.П.К.
моли да бъде оправдан, като заявява, че не се
чувства виновен.
П.ският окръжен съд, след
цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните
и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК,
намира следното:
Първоинстанционният съд въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 07.05.2014г. „**,
представлявано от М.К. назначило на работа като *** на товарен автомобил свид.П.Г.. С допълнително
споразумение от 30.01.2015 година страните се
споразумели за увеличаване на трудовото възнаграждение на 420 лева. Съгласно подписаната от работника Г.
длъжностна характеристика за заеманата длъжност, последният носел имуществена и
материална отговорност за поверената му стока и парични средства от товарите.
На 23.12.2014г. свид.Г.
извършил курс с поверения му товарен автомобил като доставил месо от фирма
„Булкомерс" гр.София на тьрговски обекти в гр.Пазарджик и в гр.П.. При доставката
му били заплатени за стоката парични средства в размер на 9 227.30 лева, които последният поставил
и държал в чантичка в кабината на камиона. Когато завършил курса и дошъл с
камиона до офиса на „**"ЕООД в гр.П., бул."***", за да отчете
така получените парични средства, свид.Г. установил, че чантичката с въпросната
сума липсва. За посоченото обстоятелство свид.Г. уведомил лично управителя на
дружеството М.К.. Последният настоял св.Г. да остане в офиса на дружеството до
късно, до 23 - 23.30 часа, докато последният не
подписал запис на заповед за сумата от 9 227.30 лева. За да поема
това задължение К. бил заплашен със саморазправа от страна на фирмата „Булкомерс",
от която били дадени парите, в точност, че щели да пратят хора и да му изкарат бъбреците. Именно под въздействието
на така отправените му заплахи за физическа
саморазправа бил възбуден у пострадалия страх от осъществяването на заканите.
За това и свид.Г. против волята си подписал като издател въпросния запис на
заповед от 23.12.2014 година, с която безусловно се
задължил да плати на „**"ЕООД гр.П., представлявано от М.П.К., в
качеството на ***запис на заповед сума в размер на 9 227.30 лева на падеж 05.01.2015 година и място на плащане гр.П., ул."***"№**,
както и подписал съдържащата се на същия документ декларация, че на 23.12.2014 година му е била предявена за
плащане визираната по-горе запис на заповед. Подс. К. настоявал още свид.Г. да
продаде личния си автомобил, за да възстанови сумата. Едновременно с това му
казал, че щял да го уреди да изтегли и кредит. В крайна сметка постигнали
договорка свид.Г. да изплаща визираната сума на месечни вноски от по 300 лева, които да му се удържат от трудовото
възнаграждение. Въпреки това, подс.К. продължил да настоява свид.Г. да плати
парите, като непрестанно звънял на мобилния му телефон и настоявал да върне
парите, иначе заплашвал, че щял да му стъжни живота.
На 31.03.2015г. подс.К. ***,
в която живеел свид.Г., заедно със свид. Ж.С. и сина му св.П.С. –тогава на 10 години. При това посещение подсъдимия обсипал
свид.Г. с ругатни, обиди и заплахи. Наричал го ***. Настоявал да му даде
парите. Казвал, че не го интересува какво ще прави, но си иска парите обратно. Заявил
му, че ако не ги върне, ще го качи в колата насила и ще го закара в гр.София
при собствениците на фирма „Булкомерс", чиято собственост била доставената
от пострадалия стока, и тези хора щели да му извадят бъбреците. От тези заканите
свид. Г. се притеснил много силно за здравето и живота си и извикал полиция. Местопроизшествието било посетено
от свид. Т.Д.и свид.В.Б.. Полицейските служители му разяснили, че не трябва да
се саморазправя със служителя си.
Въпреки това подсъдимият
денонощно продължил да звъни по телефона на свид.Г. със същите искания. Понеже
свид.Г. спрял да отговаря на телефонните обаждания, К. търсил връзка с него
чрез съквартиранта му -св.Ж.С.. Притеснявал по телефона и леля му - св.М. Г.а, като дори посетил адреса й в гр.П..
Междувремемно св.Г. започнал работа като
таксиметров шофьор в гр.П.. Около 23.00 часа на 17.04.2015г. , той бил изпратен от диспечер по
заявка на клиент на спирката на стадион „Ботев" в гр.П.. След като отишъл на посочения адрес, свид.Г. установил, че
клиентът бил подс.К.. Същият спрял до него с лек автомобил Сиат, придружаван от
св.Р.Х.. Поискал свид.Г. да го последва. Последният се уплашил и потеглил
бързо, но К. започнал да го преследва с автомобила си, карайки неотлъчно зад
него, като го засичал по пътя. Свидетелят Г. съобщил по радиостанцията на
диспечерката и на другите таксиметрови шофьори, че има проблем и че го
преследват с друг автомобил. До ресторант „Южен полъх" в гр.П., свид.Г.
видял осветено място и таксиметрови коли на фирма „Вайълет такси" и спрял
там с автомобила си. До него спрял К. и започнал да го обижда. Г. заявил на К.,
че не иска да разговаря с него и да го остави на мира. За по-голяма сигурност
държал в ръката си джобно ножче. От своя страна, подс.К. отишъл до колата си,
от където извадил гаечен ключ с думите „Ще ме колиш ли бе, майка ти ***, **, аз
сега ще ти кажа". Приближил се до него и го ритнал с крак в корема.
Свидетелят Г. се присвил, при което подсъдимият го ударил с металния ключ по
главата, вследствие на което му причинил лека телесна повреда - контузия на главата и разкъсно-контузна рана по
окосмената част на главата в дясната теменна облает с дължина 2 см., хирургически обработена с поставено тъканно
лепило, причинила разстройство на здравето, извън случайте на чл.128 и чл.129 от НК. Находящите се в близост хора, повечето таксиметрови шофьори, отдръпнали К.
от пострадалия. Бил подаден и сигнал към тел.112, като на мястото на инцидента пристигнали полицейските
служители при *** при ** -св.Д.И. и св.И.Т..
Същите предупредили с протоколи по реда на чл.65 от ЗМВР Г. и К., като
непосредствено след това пострадалият бил откаран с Бърза помощ в болнично
заведение за оказване на медицинска помощ.
По-късно, около 03.00 часа на 18.04.2015г. подсъдимия
се обадил по телефона на свид.Г., когато последният се прибирал към дома си от
болничното заведение и отново започнал да го обижда и ругае като му казал: „ Аз ли що те нападам, ти не си виждал нападение
мойто момче. Ейса оная твоята приказка ще видиш какво значи да видиш кривотия,
ся ше видиш кво става, том си велик....Братко искаш ли да не можеш да спиш от
страх? Само като си отвориш очите и си ги затвориш и да ти минава мойта визия
през акъла, разбираш ли ме? Ще се насираш и напикаваш само докато спиш или не
спиш. Ще свършиш знаеш ли колко бързо?....Дали ще можеш да си намерит място в
тоя град, дали си мислиш, че ще продължиш да караш такси, а? Нали се сещаш, че
ще те е страх да застъпиш ключа на контакт. Няма да можеш да си подадеш носа,
ще ти стане тесен града, да не кажа и България... .Ма аз мога да ти скъсам гьза без да ти пращам човек
бе, мойто момче. Аз ти казвам, че ще те е страх да се качиш на таксито.
Разбираш ли ме? И да си свалиш чохъла на табелата. Да не говорим да пуснеш
апарата. Ще те е страх, разбираш ли ме? Нямада можеш да изкараш един лев. Освен
да си возиш гьза в тая кола и дори като си возиш гьза мога да те накарам да
страдаш. Щото кой където те види нали знаеш как ще те посрещне и колко много
неща могат да ти намерят....Ми то става и ненаред колата. Нали се сещаш. Върви
доказвай после...Утре отивам при Д. и си свършил, падаш, разбираш ли ме? Нали видя
десет човека как дойдоха и си тръгнаха-половината са ми били работници едно
време. Ясно ли ти е? Три приказки и хората си тръгнаха. Нали видя? Видя ли
какво се случи?...".
Св. Г. записал посочениа
разговор, като впоследствие го предал като ВД по образуванато досъдебно
производство.
Горната
фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото.
Първоинстанционният съд е подложил на анализ достоверността на гласните
доказателства, като е изложил съображения относно това кои доказателства
кредитира и те се споделят от състава на въззивния съд.
Следва да се
отчете, че макар и приобщени по реда на
чл.281 от НПК, показанията на свидетеля Г. са логични и последователни. Този
свидетел описва развоя на събитията от 23.12.2014г. до средата на м.април
2015г., причината и начина на подписване на Запис на заповед, с която е поел
задължение от 9227,30 лева, последващите обаждания и закани и действията, предприети
от подс.К. за събиране на това задължение. Вярно е, че са налице противоречия
между показанията на св.Г. от една страна и тези на св.Х., както и обясненията
на подс.К.-от друга, но правилно районният съд е дал кредит на доверение на
показанията на пострадалия Г. относно причината за поемане на задължението по
Записа на записа и липсата на доброволно съгласие от негова страна. Противно на
твърденията на подсъдимия и св.Х., че Г. сам е предложил да подпише запис на
заповед за посочената сума пари, в показанията си св.Г. категорично заявява, че е бил наясно
какво представлява този документ и не е желаел да подпише такъв, но е бил
заплашен със саморазправа от страна на представители на фирмата от гр.София,
които „щели за му изкарат бъбреците“. Показанията на св.Г. в тази част
кореспондират с показанията на свидетелите Ж.С. и П.С., които са свидетели на един
по-късен конфликт между пострадалия и подсъдимия, станал на 31.03.2015г., при
който подс.К. отново се е заканвал на Г. да му върне въпросните пари, като
възприетите от свидетели закани са отново с думите „ще дойдат от София и ще ти
изкарат бъбреците“. Така, противно на
твърденията на подсъдимия и св.Х., че са търсили контакт с Г. единствено, за да
уредят прекратяването на трудовите отношения с него, са показанията на
свидетелите С., които заявяват, че е имало друга причина за настояването от
страна на К., а именно връщането на въпросната сума пари, поета като задължение
по Записа на заповед. В тази връзка са и показанията на св.Т.Д., дадени в хода
на досъдебното и съдебното производство пред друг състав, които са били
приобщени по делото, от които се установява, че същият като полицейски служител
, посетил произшествието на 31.03.2015г. е разбрал, че става въпрос за изчезнали
пари. В тази насока са и показанията на св.В.Б., който твърди, че от разговор с
подсъдимия е разбрал, че търси работника си, за да подпише документи за
освобождаване от работа, но пък от своя страна пострадалия е заявил, че е бил
заплашван. Така или иначе, полицейските служители са пристигнали по-късно на
произшествието и техните показания не могат да игнорират заявеното от
свидетелите С. за отправени закани и заплахи от страна на подс.К.. В тази
връзка, районният съд е обсъдил и случилото се на 17 срещу 18.04.2019г. в гр.П.
, пред ресторант „Южен полъх“ в близост до Полиграфията, когато отново се е
стигнало до физическа саморазправа между К. и Г., като причина за това според
свидетелските показания отново е дължимата сума пари. Освен показанията на
пострадалия Г. в тази насока са и показанията на св. Г., който се е отзовал на
сигнал по радиостанцията за помощ на негов колега –таксиметров шофьор. На
място, св.Г. е разбрал от подс.К., че П.Г. му дължал пари-10000 лева, за което
е възникнал и конфликта. За възникнал конфликт заради дължими пари съобщават и
разпитаните полицейски служители Т. и И., макар последните да твърдят, че пред
тях подс.К. е заявил, че е желаел да бъде подписана заповед за напускане на
работа от пострадалия. От анализа на
показанията на тези свидетели, става ясно, че причината за последвалите
подписването на Записа на заповед конфликти между подс.К. и св. Г., е търсене
на връщане на сумата по Записа на заповед, което е било придружено със заплахи
и закани, идентични по своето съдържание. Нелогични, с оглед на това, се явяват
обясненията на подс.К., както и показанията на св.Х., в които се заявява, че по
предложение на св.Г. и по негово желание е станало подписването на Записа на
заповед от 23.12.2014г. Нелогично е, след като се твърди, че сам е подписал
записа на заповед, Г. скоро след това да напусне работното си място, а подс. К.,
разполагал с документ, който е могъл да предяви по надлежен ред, да продължава
да го търси за да удовлетвори по друг начин вземането си.
С оглед на
всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението
на защитата, че постановената присъда почива на противоречиви и неубедителни
доказателства. Фактическата обстановка се установява категорично, както от
обсъдените и кредитирани гласни доказателства, така и от събраните писмени
доказателства.
При така
очертаната по-горе фактическа обстановка обоснован е извода на първостепенния
съд за съставомерност на извършеното от подсъдимия М.П.К. по чл.213а, ал.1 от НК, за
това, че на 23.12.2014г. в П., с цел да принуди П.В. Г. да поеме имуществено
задължение в размер на 9227,30 лева чрез подписване на Запис на заповед / без
протест/ го е заплашили, че от гр.София ще пратят хора да му изкарат бъбреците.
От обективна страна е установено, че на инкриминираната дата подсъдимия, чрез
използване на заплахи за упражняване на насилие спрямо пострадалия, е принудил последния
противно на волята си да поеме имуществено задължение за сумата от 9227,30
лева, за която сума, в резултат на отправените заплахи, постр. Г. е подписал
запис на заповед. Към това следва да се прибави и задържането на пострадалия до
късно вечерта в офиса на фирмата, което в този момент е подсилило убеждението
от реализиране на заплахите.
Това деяние е извършено с пряк умисъл, със
съзнавани и целени обществено опасни последици, което личи и от последващите
действия на подсъдимия, с които за да подчертае сериозността на намеренията си
е търсил Г. с намерението да го принуди, отново чрез закани, да му върне сумата
по Записа на заповед, вместо да стори това по
предвидения в ГПК ред.
Въпреки липсата
на надлежно сезиране на въззивнта инстанция, за пълнота следва да се отбележи,
че правилно първостепенния съд е оправдал подс.К. по първоначално повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление в условията на чл.26, ал.1 от НК на
другите две инкриминирани дати -31.03.2015г. и 18.04.2015г. Макар да са налице
доказателства за възникнали конфликти между подсъдимия и пострадалия Г.,
съпроводени със заплахи за живота на последния и настояване за връщане на
поетата като задължение сума, то действията на подс.К. на тези две дати не са
били насочени към принуждаване на Г. да поеме ново имуществено задължение. За
това правилно подсъдимият е бил оправдан затова, на посочените две дати да е
реализирал състав на престъпление по чл.213а, ал.1 във вр. чл.26 от НК.
По отношение
на наложеното наказание:
Обосновано е прието, че наказанието по отношение и
подсъдимия, следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК. Правилно районният съд е отчел наличие
на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства като
чисто съдебно минало и добри характеристични данни, определящи се от трудовата
му ангажираност. Не без значение в случая са и подбудите в поведението на
подсъдимия, който е бил провокиран от нехайното и небрежно отношение на
пострадалия Г. към повереното му имущество, както и изминалия не малък период
от време-повече от четири години. При така отчетените обстоятелства, според
настоящия състав определеното наказание
под предвидения от закона минимум, а именно осем месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 700 лева, се явява законосъобразно и адекватно на целите по
чл.36 от НК. Правилно е прието, че в случая отлагането на изпълнението на наказанието
лишаване от свобода с подходящ изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК, а
именно ТРИ ГОДИНИ, ще изиграе в максимална степен поправителна роля спрямо
подс.М.К.. Факт е, че към момента същият няма други криминални прояви,
продължава да развива търговска дейност, поради което и според въззивният
състав, не е необходимо да изтърпява наказанието „лишаване от свобода”
ефективно.
С присъдата районният съд правилно се е произнесъл и по
въпроса за веществените доказателства и направените по делото разноски, като
последните са били възложени в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от
горното, въззивният съд счита, че атакуваната първоинстанционна присъда като
правилна, обоснована и законосъбразна
следва да се потвърди. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяна на съдебния акт и връщане на делото на
прокурора. Искането в тази връзка от страна на защитата е бланкетно, като не се
сочат конкретни нарушения, а и не се установяват такива, които да са нарушили
правото на защита на подсъдимия. Поради изложеното и
на основание чл.338 от НПК, ПОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 120 от 15.04.2019 год. постановена по НОХД № 5923/2018год.
по описа на П.ски районен съд, 16-ти наказателен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, като
съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :