О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260049
Гр.
Пловдив 14.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в закрито
съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
СИЛВИЯ
АЛЕКСОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Силвия Алексова въззивно частно наказателно дело № 2537
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 7 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба с вх.
№ 273180/21.10.2020 г. от адв. Е. К., защитник на обвиняемия П.С.М., с ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, против Определение № 260290/19.10.2020 г. на Районен съд
– гр. Пловдив, XVI-ти
н.с., постановено по ч.н.д. № 6387/2020 г., с което е отменено Постановление на
Районна прокуратура – гр. Пловдив от 11.09.2020 г., с което е прекратено и
спряно ДП № 299/2020 г. по описа на 03 РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив, водено
за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и е върнато делото на
Районна прокуратура – гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че атакуваното
Определение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че частната жалба, въз основа на която е
образувано производството пред районния съд, не е била връчена на обвиняемия
нито на защитника му – адв. К., с което действие съдът е нарушил правото на
защита на М.. Твърди се, че жалбата, депозирана срещу Постановлението на Районна
прокуратура, е следвало да бъде разгледана по реда на чл. 244, ал. 1, т. 5 от НПК. Въвежда се възражение и относно това, че при престъпленията по чл. 325,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК липсва фигурата „пострадал“, поради което
първоинстанционният съд е следвало да остави частната жалба против
Постановлението без разглеждане. Сочи се още, че първоинстанционният съд е
превишил правомощията си, като е дал указания на прокуратурата за какво
престъпление да бъде привлечен в качеството му на обвиняем М.. На последно
място, се твърди, че не е осъществен съставът на престъплението по чл. 325, ал.
2 от НК, тъй като в случая е налице „личен мотив“, както и че липсва умисъл за
извършената от М. деятелност. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и
постановяване на определение, с което да се прекрати съдебното производство
поради недопустимост на частната жалба на пострадалия.
Постъпило е възражение с вх. №
276413/02.11.2020 г., депозирано от адв. Б. – повереник на пострадалия Х. М.,
срещу депозираната от адв. К. въззивна частна жалба. Във възражението се
излагат съображения за правилност, законосъобразност и мотивираност на
атакуваното Определение. Твърди се, че въведените във въззивната жалба
възражения, са неоснователни.
Постъпила е и въззивна частна жалба с
вх. № 282813/26.11.2020 г., депозирана от обв. П.М., против Определение №
260290/19.10.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, XVI-ти н. с., постановено по ч.н.д. №
6387/2020 г. В жалбата се твърди, че е нарушен редът за обжалване на
прокурорското Постановление. Отново се сочи, че първостепенният съд е превишил
правомощията си, като е дал указания на прокуратурата за какво престъпление да
бъде привлечен като обвиняем М.. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на Определение, с което постановлението на Районна прокуратура –
гр. Пловдив да бъде потвърдено.
Пловдивският
окръжен съд, като обсъди материалите по делото и доводите в жалбите и извърши
проверка за законосъобразност и обоснованост на атакуваното определение, намира
за установено следното:
Жалбите са подадени в законоустановения
7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, от процесуално легитимирани страни и
срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са
неоснователни поради следните съображения.
От данните по делото се установява, че
досъдебно производство № 299/2020 г. по описа на 03 РУ на МВР – гр. Пловдив, е
образувано като бързо производство по реда на чл. 356, ал. 2 от НПК на
27.05.2020 г. за престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, за това дали на
27.05.2020 г. в гр. П. – П.С.М. е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
Представителят на държавното обвинение е
приел за установено, че на 27.05.2020 г. обвиняемият М. се движел с л.а. марка
„Форд“, модел „Мондео“, с рег. № **** по
ул. „П.“ в гр. П., към кръстовището с ул. „О.“. Заедно с него, в автомобила бил
и малолетният му син – С. М., който се возел на задната седалка и бил в детско
столче. Обвиняемият спрял на светофара на кръстовището, тъй като сигналът бил
червен и докато чакал подаването на зелен разрешителен сигнал, в задната част
на автомобила му се ударил друг автомобил, управляван от пострадалия М.. М., от
своя страна, приближавайки се към кръстовището, видял спрелия автомобил на
обвиняемия, но не могъл да задейства спирачната система на управляваното от
него МПС. Ударът настъпил между предната част на управлявания от М. автомобил и
задната част на автомобила на обвиняемия. След сблъсъка, М. слязъл от
автомобила и се приближил до автомобила на М., като последният отворил вратата
на автомобила си и попитал М. дали е добре. В отговор, обвиняемият започнал да
вика и да удря М.. След като му нанесъл няколко удара, М. затворил вратата на
автомобила и започнал да я рита, като през това време М.се опитвал да излезе от
автомобила, но не могъл, тъй като М. продължавал да блъска по вратата.
Намиращият се в близост свидетел – Я., който възприел възникналия инцидент,
започнал да снима с телефона си случващото се. Действията на М. били възприети
и от свидетелите Я., И.и П., също намиращи се в близост до местопроизшествието,
както и от други свидетели – преминаващи граждани, с неустановена самоличност в
хода на производството. Вследствие на видяното, свидетелката И. подала сигнал
на телефон 112 и на място пристигнали полицейски служители – свидетелите Д., М.
и Т., които провели беседа с лицата. Пристигнал и екип на ЦСМП, като
медицинските лица отвели обвиняемия М. и сина му в болнично заведение за
преглед. След извършения преглед, обвиняемият бил задържан със Заповед за
задържане на лице от 27.05.2020 г. за срок от 24 часа.
С Постановление от 11.09.2020 г.
прокурор при Районна прокуратура – гр. Пловдив, е прекратил наказателното
производство за престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК и е спрял досъдебното
производство за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. За да прекрати
наказателното производство, представителят на държавното обвинение е приел, че в
конкретния случай, от събраните и проверени по делото доказателства, не се
обосновава тезата, че е реализиран съставът на престъпление по чл. 325, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК. За да стигне до посочения извод, прокурорът е посочил, че
действията на М. не са били насочени към засягане на обществения ред, а са
изразявали търсене на обяснение за извършеното от М.. Прокурорът е посочил, че
по делото са налице достатъчно данни за извършване на престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, но доколкото същото е такова от частен характер и се преследва по
тъжба на пострадалия, е спрял производството за това престъпление.
Срещу прокурорското постановление е
постъпила частна жалба от адв. Д. Б.– повереник на пострадалия Х. М., с която е
инициирано първоинстанционното производство.
Първостепенният съд правилно е възприел констатираната
от прокурора фактическа обстановка, която поначало не се и оспорва от страните,
както и законосъобразно се е солидаризирал с извода му, че липсват елементите
на изключителна дързост и цинизъм и не е налице съставът на чл. 325, ал. 2 от НК. Законосъобразна се явява и констатацията му, че в случая не е бил налице
единствено личен мотив за извършване на деянието, както и че наличието на такъв
не изключва хулиганските мотиви. Същият е изложил и съображения, че от данните
по делото може да се направи извод за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12 от НК.
Напълно правилна е констатацията на
първостепенния съд, че в хода на производството са събрани всички относими, допустими
и необходими доказателствени източници, но не е извършен пълен и задълбочен
анализ на същите от страна на прокуратурата. Следва да се извърши нов и детайлен
такъв на цялата доказателствена съвкупност с оглед законосъобразна и обоснована
преценка реализирано ли е престъпно посегателство, което да се преследва по
общия ред. Поради това, въззивният съд намира, че прокурорското постановление е
необосновано, а първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен.
Съвсем точно е прието както от
първостепенния съд, така и от прокуратурата, че не са налице елементите на
изключителна дързост и цинизъм и следователно не е осъществен съставът на
престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК. Съгласно Постановление № 2 от
29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., на Пленума на ВС, деянието се характеризира с
изключителен цинизъм, когато хулиганските действия са особено нагли и
безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите.
Изключителна дързост пък е налице, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват
пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или
лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или
тежко оскърбление. За да е налице съставът по чл. 325, ал. 2 от НК, необходимо
е деянието в много груба форма да засегне интересите на обществото и личността,
а хулиганските действия упорито да не се прекратяват и да изразяват
пренебрежително отношение към създадения и съществуващ обществен ред. В случая,
деянието на обвиняемия засяга както обществения ред, така и интересите на
личността, но не в такава груба форма, че да е осъществен съставът на чл. 325,
ал. 2 от НК.
Коректно е приел районният съд, че
наличието на личен мотив не изключва хулиганството. Още с цитираното по-горе
Постановление, Върховният съд е разяснил, че макар престъплението по чл. 325 от НК поначало да се осъществява при пряк умисъл, то може да бъде извършено и при
евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна
повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив, тези
действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако
са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение
към обществото / в този смисъл е и Решение № 33 от 9.05.2016 г. на ВКС по н. д.
№ 18/2016 г., I н. о., НК/.
Необходимо е да се отбележи, че дори и
основната цел на М. да не е била непременно да демонстрира пренебрежително
отношение към обществения ред, а да е имал и намерение да защити себе си и сина
си, вследствие на възникналото ПТП, то това той е сторил по описания
противоправен и твърде укорим
начин. В случая, обвиняемият е съзнавал, че се намира на публично,
оживено място, в светлата част на денонощието и че действията му стават
достояние на намиращите се в близост и преминаващи граждани.
Претенцията на адв. К., че частната
жалба, въз основа на която е образувано производството пред районния съд, не е
била връчена нито на обвиняемия, нито на защитника му – адв. К.и с това съдът е
нарушил правото на защита на М., е неоснователна. За разлика от разпоредбата на
чл. 342, ал. 2 от НПК, тази на чл. 243 от НПК, не предвижда размяна на книжа и
първата цитирана разпоредба не е приложима по аналогия спрямо института на
прекратяване на наказателното производство и по-точно, спрямо неговото
обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4
от НПК, препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство
се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на
ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния
първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. В жалбата,
депозирана от адв. Б. пред Районен съд – гр. Пловдив, изрично е посочено, че се
атакува именно прекратяването на наказателното производство по пр.пр. № 4654/20
г. на Районна прокуратура – гр. Пловдив, а не спирането му за престъплението по
чл. 130, ал. 1 от НК. Следователно, правилно първостепенният съд е приел, че производството
следва да се развие именно по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, поради което и
възражението за неспазване процедурата по обжалване на прокурорското
постановление е неоснователно.
Съгласно чл. 74, ал. 1 от НПК, пострадал
е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
престъплението. Вярно е, че с престъплението по чл. 325 от НК се засягат
обществените отношения, свързани с реда в страната и общественото спокойствие,
като същото е формално и в състава му не е предвидено настъпването на
общественоопасен резултат. След като обаче, действията, с които се извършва
хулиганството, пряко засягат и увреждат личността на М. /видно от изготвената
по отношение на него съдебно-медицинска експертиза/, то не съществува пречка
същият да бъде конституиран като пострадал в производството, както и евентуално
да предяви граждански иск за претърпените от него вреди. Предмет на разглеждане
биха били вредите, пряко причинени от действията на М., с които едновременно се
засягат както обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, така и
тези, които са свързани с живота и здравето на гражданите /в този смисъл Решение
№173/16.10.2017 г. по дело №628/2017г. на ВКС, НК, I н.о./. Според
въззивния съд, няма съмнение, че М. е пострадало лице по смисъла на НПК,
доколкото и уврежданията му, според експертизата, е възможно да са получени
именно така, както е отразено в представените по досъдебното производство
материали. Ето защо, възражението
касателно фигурата „пострадал“ при престъпленията по чл. 325, ал. 1 и ал. 2 от НК, се явява несъстоятелно.
Досежно възражението за превишаване
правата на първоинстанционния съд и даване указания на прокуратурата за какво
престъпление да бъде привлечен като обвиняем М., въззивният съд намира за
необходимо да посочи, че действително според чл. 127, т. 3 от Конституцията на
Република България, единственият орган, разполагащ със законова възможност да
привлича дадено лице към наказателна отговорност, е прокуратурата. В този
смисъл, правилно е твърдението в жалбата на адв. К., че не е в правомощията на
съда да дава указания на прокуратурата за какво престъпление да бъде привлечено
като обвиняем определено лице. Указанията на съда обаче, могат да третират
неправилното приложение на материалния закон, когато незаконосъобразно е
прието, че липсва осъществен състав на престъпление от общ характер. Ако от
събраните по делото доказателства се установява, че е извършено престъпление от
общ характер, не съществува пречка за съда да изложи мотиви защо според него е
осъществен съставът на това престъпление, както и да анализира всички събрани
доказателства, въз основа на които обосновава правния си извод. Въззивният съд
намира, че това действие на първоинстанционния съд не представлява нарушение на
процесуалните правила, даващо основание за отмяната на атакувания съдебен акт.
Изложените
съображения обосновават и несъмнения извод, че вярна се явява констатацията на
първоинстанционния съд за необоснованост на прекратителното постановление,
поради което и неоснователни са оплакванията за незаконосъобразност на
атакуваното определение, което налага и потвърждаване на същото.
Мотивиран от горното Пловдивският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
260290/19.10.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, XVI-ти н.с., постановено по ч.н.д. №
6387/2020 г. по описа на същия съд.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: