Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.08..2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
При участието на
секретаря Цветанка Делова в присъствието на прокурора Станимир Димитров, след
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 2270 по описа за 2020
година, намери за установено следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 04.12.2019
г., постановена по нохд №7133/19г. на СРС, НО, 5-ти състав е признал подсъдимия
Н.Й.П. за виновен в това, че на 25.01.2017 г., около 10:30 часа, в магазин
„МАНИЯ”, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба”, ул. „Илия Бешков” № 12, чрез
извиване на дясна ръка на К.К.С. зад гърба, му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в предна луксация /изкълчване/ на дясна раменна става, като
луксацията на дясната раменна става реализира медико-биологичния признак на
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период повече от
един месец – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. На основание
чл. 54, ал. 1 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две
години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Против присъдата е
постъпила жалба и допълнение към нея от подсъдимия, в която се оспорва
правилността на първоинстанционния съдебен акт. Излагат се съображения за
превратен анализ на събрания по делото доказателствен материал, въз основа на
който съдът е достигнал до грешни фактически и правни изводи. Прави се собствен
разбор на доказателствения материал. Оспорват се приетите от съда отегчаващи
вината обстоятелства, като се претендира, че е налице смекчаващо такова, а
именно чистото съдебно минало на подсъдимия. С тези аргументи се прави искане
за отмяната на атакувания съдебен акт и за постановяване на нова оправдателна
присъда по отношение на подсъдимия.
В открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия , поддържа така
подадената жалба и допълнението към нея. Преповтаря доводите относно липса на
всестранно обсъждане на събрания доказателствен материал, като се акцентира, че
първоинстанционният съд безкритично е приел тройната съдебномедицинска
експертиза, тъй като вещото лице д-р С.в съдебно заседание е заявил, че
механизмът на изкълчване се извършва чрез падане, а не чрез издърпване, което
не кореспондирало на повдигнатото обвинение. Оспорва и деянието да е извършено
умишлено от подсъдимия П..
Пред въззивната инстанция
частният обвинител С. твърди, че свидетелите – служители в магазина, не са били
обективни при депозиране на показанията си. Пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Представителят на
държавното обвинение заявява в открито съдебно заседание, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена. Намира доказателствения
анализ на районния съд за правилен, въз основа на който първата инстанция е
стигнал до правилни прави изводи относно обективната и субективната страна на
деянието, извършено от подсъдимия П.. Излага съображения
относно обосноваността на присъдата, като намира всички обстоятелства, част от
предмета на доказване, за безспорно установени. Предлага присъдата да бъде
потвърдена в цялост.
В правото си на последна
дума подсъдимият П. моли да бъде оправдан или да бъде осъден условно.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата, подадена от подсъдимия и допълнението към нея, както и тези, изложени
в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
Въззивният съд, при
самостоятелния си прочит на данните по делото, намери фактическата обстановка
описана в мотивите на присъдата за правилно установена. В хода на съдебното
следствие са събрани всички възможни и достъпни доказателства и доказателствени
средства, въз основа на които първоинстанционният съд е достигнал до правилно
крайно решение. Макар и в част от доказателствения си анализ районният съд да е
подходил незадълбочено и лаконично, не е накърнено вътрешното му убеждение. За
настоящата инстанция не съществува съмнение въз основна на кои доказателства и
доказателствени средства е изградено същото.
Поради това съдът намира, че въз основа на обективен анализ на събрания
по делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е достигнал до
единствения възможен, логичен и непротиворечив извод относно виновността на
подсъдимия П. в така повдигнатото му обвинение.
След извършен собствен анализ на събраните по
делото доказателства, настоящият съдебен състав установи следната фактическа
обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:
Подсъдимият Н.П. работил
като продавач-консултант в магазин „МАНИЯ“, находящ се на адрес гр. София, ж.к.
Дружба, ул. „Илия Бешков“ № 12, когато бил на работа.
На 25.01.2017 г. в
горепосочения магазин е имало ново зареждане, поради което свидетелите К.К.С. и
М.М.М.отишли рано сутринта пред магазина, изчаквайки неговото отваряне в 09:00
часа. Двамата били първите клиенти, които след като магазинът отворил започнали
да пазаруват. Сред клиентите в магазина същия ден били свидетелите М.Г.А.П., К.У.,
С.Ф., М.М.и Е.В.. Повече от час С. и М.избирали стоки от магазина и след като
приключили с пазаруването се наредили на опашката на касата, за да заплатят
покупките.
Преди това свидетелят С.
решил да рекламира две блузи, закупени предната седмица от същия магазин, които
имали дефект. Той отишъл на касата и показал на касиерката – свидетелката Д.Н.И.двете
блузи и ѝ обяснил, че иска да ги замени. Свидетелката И.го насочила да
разговаря с управителя на магазина – свидетеля С.О.П., който стоял зад щанда с
касите на магазина. Свидетелят С. отишъл при управителя и двамата започнали да
спорят за блузите. Спорът между двамата ескалирал и прераснал във физическа
разправа, като свидетелите С. и П.започнали да се бутат. Последвала и размяна
на удари. Двамата се хванали за дрехите, започнали да се дърпат, загубили
равновесие и паднали на земята, като продължили да се бутат и посягат един на
друг. В този момент се намесили подсъдимият П., който се приближил в гръб към
свидетеля С., хванал го за дясната ръка издърпал я силно назад и я извил зад
гърба му, като продължавал да го дърпа за ръката, след което държейки го, го
изритал. Подсъдимият П. преустановил действията си, тъй като се насъбрали доста
клиенти от магазина. След това свидетелят С. се изправил и заедно със свидетеля
М.се насочили към изхода. Докато се придвижвал към изхода, свидетелят С. се
ударил в метална разделителна врата. След като напуснали магазина, той се
оплакал на свидетеля М., че много го боли дясната ръка и, че тя му е „извадена“,
като го боляла и главата. Свидетелят М.позвънил на тел. 112 и съобщил за инцидента.
На място били изпратени полицейски служители от 08 РУ-СДВР и екип на ЦСМП.
Свидетелят С. бил откаран в УМБАЛ “Света Анна“ за извършване на преглед и
оказване на медицинска помощ.
Видно от заключението на
изготвената по делото СМЕ, свидетелят К.К.С. е получил следните травматични
увреждания: кръвонасядане и оток на челото в ляво; кръвонасядане и оток на
лявата скула, повърхностна охлузна рана и кръвонасядане по гърба на носа,
състояние след травматичен кръвоизлив; кръвонасядане на двете колена; контузия
на дясното рамо и луксация /изкълчване/ на дясната разменна става. Механизмът
на получаване на изкълчването на раменната става е силно дърпане на лакътя и
едновременно с това извиване на същата. Луксацията на дясната раменна става причинява
затруднение в движението на десния горен крайник за период повече от един
месец.
Видно от заключението на
изготвената по делото КСППЕ, състоянието на св. К.К.С. позволява да отговаря на
поставените му въпроси и да участва във всички фази на наказателното
производство.
Пред настоящата съдебна
инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени
средства, поради което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи
изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното
следствие пред първата съдебна инстанция, а именно гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите К.К.С.; М.М.М.; Н.П. А.; Д.Н.И.; С.Х.К.; С.О.П.;
А.С.П.; М.Р.Г.; Г.П.И.; К.И.У.; С.С.Ф.; М.П.М.;
Г.К.П.; М.К.Д., Е.Д.В.; писмени доказателства и доказателствени средства –
протокол за разпознаване, справки за съдимост, медицински документи; както и
изготвените в хода на досъдебното производство експертни заключения на
съдебномедицинска експертиза, допълнителна съдебномедицинска експертиза, трона
съдебномедицинска експертиза, съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и
комплексна и съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на свидетеля С..
Съдът констатира, че
всички гласни доказателствени средства са еднопосочни относно датата и мястото
на инкриминираното деяние, а именно 25.01.2017 г., около 10:30 часа, в магазин
„МАНИЯ”, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба”, ул. „Илия Бешков” № 12. Свидетелите
са категорични, че денят е бил сряда, тъй като в магазина е имало ново
зареждане. По-нататък последователност се наблюдава относно обстоятелството, че
свидетелят С. е искал да рекламира закупени в предходен ден стоки, които имали
дефект, поради което бил препратен да разговаря със свидетеля П.– управител на
магазина към инкриминирания момент. По повод направената рекламация възникнал
спор между двамата, като показанията на свидетелите от този момент нататък се
разминават. В тази връзка обосновано районният съд е констатирал, че са налице
две групи свидетели. В едната група влизат служителите от магазина –
свидетелите Н. А., Д.И., С.К., С.П.и Г.И., а другата група е формирана от
свидетелите клиенти на магазина – К.С., М.М., М.Г.А.П., К.У., С.Ф., М.М.и Е.В..
Съдът се е доверил на втората група свидетели, отчитайки че същите са били
очевидци на инкриминираното деяние и се явяват незаинтересовани от изхода на
делото лица /с изключение на свидетелите С. и М./. Настоящата инстанция макар и
принципно да изразява съгласие с крайния извод на контролирания съд, че с
доверие следва да се кредитират показанията на втората група свидетели, намира
за лаконичен подхода към анализа на първата група. Обстоятелството, че
свидетелите Н. А., Д.И., С.П., Г.И. са колеги на подсъдимия, а С.К. е
собственик на магазина не може еднозначно да обуслови тезата за преднамереност
и тенденциозност на изложеното от тях, а показанията им следва да бъдат
подложени на задълбочен анализ. В този ред на мисли настоящата инстанция
констатира, че свидетелката Иванова, макар и пряко да е възприела нарастващия конфликт
между свидетелите С. и П., които впоследствие започнали да се боричкат,
споделя, че се е стараела да не се намесва, както и че не е видяла кои лица са
разтървали двамата свидетели. Свидетелят П.също не може да посочи кои лица са
помогнали за преустановяване на боричкането между него и свидетеля С.. Свидетелят Г.И. заявява, че е бил с гръб и не е възприел пряко случилото се
между свидетелите П.и С., а единствено е чул „нещо като пъшкане“. Изложеното от
него, че свидетелят С. се е спънал на входната врата и паднал е изолирано
твърдение, поради което съдът не се довери на същото. По-нататък свидетелят Н. А.
потвърждава за възникналия конфликт, като твърди, че с колеги и клиенти
единствено са вдигнали от земята свидетеля С.. Посоченото от него също не
кореспондира с останалия доказателствен материал, като всички останали
свидетели твърдят, че е била необходима активна намеса между С. и П., за да
бъде преустановено сборичкването между двамата. Поради това така посоченото от
свидетеля, че само са помогнали на С. да се изправи не съответства на
обективната действителност. Последният свидетел от тази група – К.не е бил
очевидец на деянието, като е дошъл в един последващ момент. Неговите показания
са източник на производни данни, доколкото той заявява пред съда споделената му
информация от свидетеля П.относно възникналия конфликт. Показателно е, че нито
един от тези свидетели не може да посочи кои точно лица са участвали в
разтърваването на свидетелите П.и С., като част от тях дори не са възприели
пряко случващото се, тъй като са били обърнати с гръб към управителя и частния
обвинител. Така изложеното от свидетелите, макар и присъствали в магазина на
инкриминираната дата, не може да послужи за изясняване на обективната истина
досежно авторството на деянието, доколкото същите твърдят, че не са възприели
кои лица са помогнали за преустановяване на конфликта и физическия сблъсък.
Гореизложеното мотивира съдът да приеме
и че изложеното от свидетелите Н. А., Д.И., С.П.и Г.И. не може да подкрепи
еднозначно защитната теза, че подсъдимият П. не е причинил процесното увреждане
на свидетеля С.. Същевременно всички те потвърждават, че в инкриминирания ден
подсъдимият П. е бил на работа.
На следващо място, съдът
констатира, че единствено свидетелите А., П.и И.посочват, че свидетелят С. пръв
е инициирал физическа саморазправа поради проблем с рекламацията му. За разлика
от тях свидетелите клиенти на магазина – С.Ф., М.М., Е.В., К.У., М.М.сочат, че
свидетелят П.пръв е посегнал на частния обвинител. Въпреки че много от
свидетелите описват частния обвинител като агресивен и груб в отношенията си с
другите хора, то посоченото
обстоятелство не може да подкрепи тезата, че именно той е провокирал П.. В
процесния случай свидетелят С. се е опитвал да упражни правото си на рекламация,
както безспорно се установява по делото. Свидетелката Ф., на чиито показания се
крепи и защитната теза, посочва, че частният обвинител С. по принцип е
агресивен, но и че в процесния случай не той е бил провокаторът. Изложеното от
нея е подкрепено и от другите клиенти на магазина, разпитани по делото. Поради
това съдът не приема за основателно възражението на защитата, че свидетелят С.
с арогантното си поведение е провокирал управителя на магазина на
инкриминираната дата.
В противовес на обсъдените
свидетелски показания от групата на свидетелите служители, показанията на
свидетелите клиенти, разгледани съвкупно разкриват логическо единство относно
обстоятелството кои лица са помогнали за преустановяване на физическата
саморазправа между свидетелите П.и С.. Свидетелите У., Г., Ф., М.и В.са
незаинтересовани от изхода на делото лица, като същите не се намират в
приятелски отношения с частния обвинител С.. Същите са клиенти на магазин
„МАНИЯ“ в ж.к. Дружба, като на инкриминирания ден били в него. Показанията и на
петимата свидетели са вътрешно логични, последователни и обективни, като същите
взаимно се допълват и подкрепят. От изложеното от свидетелите в детайли се
установява причината, поради която е възникнал конфликта, поведението на
управителя на магазина, моментът, в който дошъл подсъдимият П. и повалил
частния обвинител на земята, извивайки дясната му ръка назад зад гърба, както и
последващите удари докато частният обвинител бил на земята и в момента когато
излизал. С изключение на показанията на Г. всички останали са устойчиви във
времето, като въпреки изминалия период от две години свидетелите са съхранили
детайлни спомени относно съществени обстоятелства част от предмета на доказване.
Единствено се наблюдават отклонение в показанията на свидетелката Г., поради
което основателно първоинстанционният съд е приобщил показанията ѝ от
хода на досъдебното производство. Между споделеното от свидетелката М.Г. в
съдебна зала и в досъдебното производство са налице някои противоречия, но като
цяло изложеното от нея в двете фази на процеса се допълва и припокрива. В
разпита си пред съда свидетелката Г. споделя, че свидетелят С. е провокирал
персонала на магазина, а в разпита от досъдебното производство същата
потвърждава за възникналия скандал между свидетелите С. и П.по повод рекламация
на закупена стока от магазина, като заявява, че първоначално не е видяла удари
между С. и П., следователно не е видяла кой пръв е започнал боричкането.
Разпитът пред разследващите органи е проведен във времеви период по-близък до
инкриминираната дата, когато спомените на свидетелката са били най-ясни и
конкретни. От друга страна, изложеното от нея в досъдебното производство намира
подкрепа в показанията на свидетелите Ф., У., В., М., С. и М., поради което
съдът се довери именно на информацията споделена от свидетелката тогава. Пред разследващите органи свидетелката
споделя още, че на пода на магазина е имало няколко капки кръв, което намира
подкрепа в протокола за оглед на местопроизшествието, както и в изготвения
фотоалбум към него, където са закрепени установени червеникави петна с
неправилна форма. Посоченото е пореден аргумент досежно обективността и
достоверността на приобщените по надлежен ред показания.
В същия смисъл са
показанията на свидетелите С. и М.. Съдът разгледа заедно показанията на
двамата свидетели поради наличието на обстоятелства, обуславящи евентуалната
заинтересованост на двамата от изхода на делото. Свидетелят С. е пострадал от
инкриминираното деяние, с оглед на което е конституиран в качеството
си на частен обвинител с цел да защити свои накърнени законни права и интереси.
Свидетелят М.се намира в приятелски отношения с частния обвинител. Въпреки това
същите търпят надлежна проверка при съпоставката им с показанията на
свидетелите клиенти, за които съдът изложи съображения относно тяхната
достоверност. Споделеното от двамата свидетели С. и М.кореспондира изцяло с
показанията на У., Г., Ф., М.и В., като взаимно се допълват и подкрепят.
Показанията на С. и М.се отличават с вътрешна последователност, логичност,
същите са високо информативни относно осъщественото посегателство спрямо С.,
поради което настоящата инстанция намира, че двамата добросъвестно споделят
личните си и непосредствени възприятия досежно инкриминираното деяние. Тук е
мястото съдът да отбележи, че свидетелят М.макар и да не сочи подсъдимия като
извършител, описва в детайли действията
на служител на магазина, в резултат на които е било нанесено травматично
увреждане. Съпоставена информацията споделена от него с останалия
доказателствен материал сочи, че същият описва именно осъщественото от
подсъдимия П. деяние.
С оглед гореизложеното
съдът намира за обосновано решението на контролираната инстанция да постави в
основата на своите фактически и правни изводи показанията на частния обвинител С..
Въпреки процесуалното му качество като
частен обвинител, обусловено от обстоятелството, че същият е пострадал
от деянието, неговите показания са устойчиви във времето и се отличават с
последователност, конкретика и информативност относно извършеното спрямо него
посегателство и авторството на същото. Изложеното от него взаимно се допълва и
подкрепя от показанията на свидетелите М., У., Г., Ф., М.и В., както и от
изготвените по делото медицински експертизи.
На следващо място, така
възприетата фактическа обстановка косвено се потвърждава от показанията на
свидетелите Г.П.и М.Д.– полицейски служители пристигнали първи на
местопроизшествието по подаден сигнал. Липсата на спомени, заявена от
свидетелката П., е житейски правдива и обяснима не само поради изминалия период
от време, но и поради служебните задължения на свидетелката, поради което съдът
се довери изцяло на надлежно приобщените ѝ показания от досъдебното
производство. Показанията и на двамата свидетели кореспондират помежду си, като
посредством тях се изясняват обстоятелства относно състоянието на частния
обвинител непосредствено след инкриминираното деяние. Видно от изложеното от
тях по свидетеля С. е имало следи от побой, като същият е заявил, че го боли
дясната ръка. Така показанията на свидетелите П. и Д.косвено потвърждават
споделеното от свидетелите очевидци, чиито показания настоящата инстанция
кредитира.
Според настоящата
инстанция, контролираният съд лаконично е обсъдил и изготвените по делото
съдебномедицински експертизи. Въпреки това изложените от защитата възражения,
че механизмът на нанасяне на телесното увреждане не е доказан по безспорен
начин не може да бъде споделен. Видно от заключението на тройната съдебно
медицинска експертиза травматичните увреждания са резултат от удари с или върху
твърди тъпи предмети, както и от тангенционалното действие на такива предмети.
Видно от заключението раменната става може да се изкълчи напред, назад, нагоре
и надолу, като най-често срещани са предните луксации. По отношение на предните
луксации е посочено, че обикновено настъпват по индиректен механизъм – падане
върху дланта или лакътя, при отведена настрани мишница, при което травмиращата
сила се разпространява по надлъжната ос на горния крайник, както и при осов
механизъм при усукване на ръката – външна ротация. Вещите лица са заключили, че
в конкретния случай има данни именно за предна луксация на дясната раменна
става, като механизмът на получаване е индиректен /осов механизъм/ и
съответства на свидетелските показания за извиване на ръката зад гърба, при
което са налице условия за предно усукване на горния крайник и увреждане на
раменната става. В открито съдебно заседание трите вещи лица поддържат така
изготвеното от тях заключение. Вещото лице д-р С.твърди, че при издърпване
назад не може да се получи такова увреждане, въз основа на което твърдение
защитата гради възраженията си. Посоченото от вещото лице д-р С.не е в
противоречие с изготвената експертиза, нито разколебава обвинителната теза. В
обвинителния акт е посочено, че подсъдимият П. не само издърпал ръката на
пострадалия, но и я извил зад гърба му. Именно това извиване на ръката на
пострадалия зад гърба му е в причинно-следствена връзка с изкълчването на
раменната става. Първоинстанционният съд е признал подсъдимият за виновен и
като механизъм за причиняване на телесното увреждане е възприел именно
извиването на ръката. Същевременно заключенията на тройната съдебномедицинска
експертиза и на допълнителната съдебномедицинска експертиза по отношение на
механизма на настъпване на увреждането се припокриват, поради което настоящата
инстанция намира за безспорно установено, че подсъдимият П. чрез извиване на
ръката на пострадалия зад гърба е причинил телесното увреждане.
С оглед на всичко
изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени изводи на
проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението на
подсъдимия, а оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани от
информационното съдържание на гласните доказателствени средства и другите
доказателства.
При така установената
фактическа обстановка заключението на районния съд, че с деянието си
подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2 от НК е обосновано и законово издържано.
Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, с
установената фактическа обстановка и със закона.
От обективна страна
безспорно се установява, че подсъдимият П. на 25.01.2017 г., около 10:30 часа,
в магазин „МАНИЯ”, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба”, ул. „Илия Бешков” №
12, чрез извиване на дясна ръка на К.К.С. зад гърба, му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в предна луксация /изкълчване/ на дясна раменна става,
като луксацията на дясната раменна става реализира медико-биологичния признак
на трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период повече от
един месец.
Подсъдимият П. е издърпал силно ръката на
пострадалия назад и е извил същата зад гърба му, в резултат на което е
причинена предна луксация на дясна раменна става. Настъпилият противоправен
резултат стои в пряка причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия. Така
причинената предната луксация на дясна раменна става е довело до
медико-биологичния признак трайно затруднение в движението на десния горен
крайник за период повече от един месец.
Въззивната инстанция се
съгласява с изводите на районния съд, че така вмененото деяние на подсъдимия П.
е осъществено от последния при форма на вината пряк умисъл. Характерно при
умисъла за престъпленията по чл. 128 от НК и следващите е т. нар.
алтернативност на умисъла, т.е. деецът цели последици от даден вид, с
неконкретизирано съдържание. В конкретния случай подсъдимият П. се е намесил
при възникналото спречкване между свидетелите П.и С.. Същият е познавал отпреди
частния обвинител, тъй като той е бил редовен клиент на магазина. От
показанията на свидетелите служители на магазина, както и от тези на
свидетелите Ф. и Г. се установява по безспорен начин, че свидетелят С. е имал
по принцип по-грубо и агресивно поведение. Познавайки характера на свидетеля С.,
подсъдимият П. се е намесил по-интензивно във възникналия скандал – нападайки
го в гръб, като същият е осъзнавал, че издърпвайки му ръката и извивайки я
назад може да доведе до причиняване на телесна повреда, но въпреки това е
желаел настъпването ѝ. Именно тук се проявява алтернативността на умисъла
– подсъдимият П. не е осъзнавал какъв ще бъде интензитетът и тежестта на
причиненото телесно увреждане, но същият е желаел настъпването на
противоправния резултат, което е видно и от последващите му действия – а именно
същия продължил да удря частния обвинител С..
Извършвайки цялостна
служебна проверка на присъдата, въззивната инстнация счете, че наложеното
наказание на подсъдимият е явно справедливо.
Видно от справката за съдимост на подсъдимият П.
,същият е осъден със споразумение, влязло в сила на 22.01.2019 г. за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, извършено на 08.06.2018 г. Следователно
към момента на извършване на процесното деяние/25.01.2017г./ – релевантен при
преценката на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, подсъдимият не е бил
осъждан. Ето защо, същият следва да бъде третиран като лице с чисто съдебно
минало, което да бъде преценено като смекчаващо вината обстоятелство.Неправилно
първостепенния съд е отчел това осъждане,следващо процесното деяние,като отегчаващо
отговорността обстоятелство и пречка за приложението на чл.66 от НК.
Не може да бъде споделен
и аргумента на СРС,че липсата на критичност у подсъдимия,следва да се третира
като отегчаващо отговорността обстоятелство.Липсата на критично отношение към
извършеното деяние и опита да се изгради оневиняваща го версия и да избегне
наказателната отговорност са израз на
правото на защита на подсъдимия и не могат да бъдат третирани в негов ущърб.
Вярно е, че наличието на критично отношение към извършеното деяние, би могло да
се отчете като смекчаващо вината обстоятелство, но обратното е недопустимо.С
оглед гореизложеното,въззивният съд счита ,че определения размер на наложеното
наказание лишаване от свобода следва да бъде намален на една година и шест месеца.
Така индивидуализираното наказание отговаря на обществената опасност както на
дееца, така и на извършеното от него деяние.
Въззивната инстанция не
намери основание за налагането на наказанието при условията на чл.55 от НК,тъй
като изброените смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия не са от
категорията на многобройните ,а липсва и изключително такова,когато и
най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Въззивният съдт прие,че
по отношение на подсъдимия са налице материално -правните предпоставки
на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното наказание
–лишаване от свобода.Степента на обществена опасност на деянието,в съвкупност с
тази на подсъдимия не е висока,,поради което условното осъждане би осъществило
,визираните в чл.36 от НК цели на наказанието.Самият факт на обвинението и
наказателният процес,на осъждането и налагането на определено наказание е от
естеството да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно -поправително въздействие.При това
условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент,че
запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието в случай ,че подсъдимия
в изпитателният срок извърши ново престъпление-обстоятелство,което безспорно
указва върху него положително мотивационно въздействие.
В тази връзка ,съдът
отложи на основание чл.66 от НК ,изпълнението на наложеното наказание-лишаване
от свобода за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.При
определяне на размера на изпитателният срок,съдът изходи от обстоятелството,че
НК изрично подчертава в случая на условното осъждане,преобладаващото значение
на задачата за поправяне на подсъдимия и счете ,че минималния отлагателен срок
ще постигне най-пълно целите на наказанието.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната
присъда следва да бъде изменена в посочения по-горе смисъл,поради което и на
основание чл. 337 ал.1 т.1 и 3 вр. чл. 334 ал.1 , т. 3 от НПК СГС
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 04.12.2019 г., постановена по нохд №7133/19г.
по описа на СРС, НО, 5-ти състав като НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание на подсъдимия Н.Й.П. от две години лишаване от
свобода на една година и шест месеца
лишаване от свобода,изпълнението на което ОТЛАГА на осн.чл.66 ал.1 от НК за срок от три години,считано от
влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.