№ 89
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000502804 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 2322 от 21.04.2020г., постановено по гр.дело
№ 5121/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-и състав, е осъдено дружеството
ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Д. А. Б. сумата от 70 000лв. на осн. чл.432
ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 05.07.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2018г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 3 288лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
05.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2018г.
до окончателното изплащане.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която се обжалва
съдебно решение № 2322 от 21.04.2020г., постановено по гр.дело №
5121/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-и състав, в частта, в която е уважен
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП над сумата от 40 000лв. и в частта, в която е уважен
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди, изцяло.
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
1
съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се
незаконосъобразност при прилагането на разп. на чл.52 от ЗЗД при
определяне размера на дължимото обезщетение, което е значително
завишено. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно и
незаконосъобразно, като не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства не е уважил предявеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение № 2322 от 21.04.2020г., постановено по
гр.дело №5121/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-и състав, в обжалваната
част и да отхвърли предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди
над сумата от 40 000лв., а предявения иск за обезщетяване на имуществени
вреди, изцяло. Претендира разноски за двете съдсебни инстанции.
Въззиваемата страна по жалбата, Д. А. Б. не представя писмен отговор
по подадената въззивна жалба. Оспорва жалбата като неоснователна в
съдебно заседание.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1
от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди,
настъпили при ПТП на 05.07.2017г., представляващи болки и страдания,
преживени от ищцата поради получени увреди на здравето, съставляващи :
счупване на дясната раменна кост в горната трета и изкълчване на лявата
тазобедрена става. Ищцата е претърпяла една операция за лечение на
фрактурата на дясната раменна кост – кръвна репозиция и метална
остеосинтеза с дълъг хумерален пирон. .
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а същото
се доказва и от представения по делото КП за ПТП, че на 05.07.2017г. Д.Б.
като пътник в лек автомобил марка „Воксхол Вектра“ с ДК № ********,
управляван от И. Й. Д. е претърпяла ПТП на магистрала „Тракия“ в зоната на
км. 46.
Видно от заключението на САТЕ, прието без оспорване в
първоинстанционното производство процесното ПТП е настъпило поради
създала се ситуация със силно намалена метеорологична видимост, от
порядъка на 30-35 м., довела до настъпване на верижна катастрофа и
управление на автомобила, в който е пътувала ищцата от водача на същия с
2
несъобразена с пътната обстановка скорост.
Видно от заключението на СМЕ, прието без оспорване в
първоинстанционното производство ищцата е получила посочените по-горе
увреди на здравето.
Видно от справка от ИЦ на ГФ, към датата на процесното ПТП
отговорността на водача на лек автомобил „Воксхол Вектра“ с ДК№
******** е била застрахована от ответното дружество, за което
обстоятелство по делото не се спори.
В първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни
доказателства. Съдът кредитира същите.
Въззивната жалба е допустима - подадена са в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗД “БУЛ ИНС“ АД е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По наведените във въззивната жалба оплаквания:
Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага
увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на
прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди
виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
3
обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ за
обезщетяване на неимуществени вреди, срещу застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в
процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически
състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на ищцата пред първоинстанционния съд, е да докаже
изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което, настоящата съдебна инстанция, в случая приема за
сторено. От представения КП за ПТП и заключението на САТЕ, се
установява противоправното поведение и вината на И. Д., водач на лек
автомобил „ Воксхол Вектра" за причиняване на посочените по-горе увреди
на здравето на ищцата.
Видно от справка на ИЦ на ГФ е съществувало надлежно
застрахователно правоотношение, легитимиращо страните по делото.
По оплакванията във въззивната жалба досежно размера на
присъденото застрахователно обезщетение:
С обжалваното решение е приет за справедлив размер на обезщетение
на претърпените от ищцата неимуществени вреди сумата от 70 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира този размер на обезщетение за завишен.
Съдът намира за достатъчна да удовлетвори в пълна степен претърпените от
ищцата болки и страдания сумата в размер на 60 000 лв.
В първоинстанционното производство е допусната и приета СМЕ.
Съдът кредитира заключението на СМЕ. От същото се установяват по
категоричен начин причинените на ищцата травми: счупване на дясната
раменна кост в горната трета и изкълчване на лявата тазобедрена става.
4
Установява се и проведеното лечение: оперативно лечение на фрактурата на
дясната раменна кост – кръвна репозиция и метална остеосинтеза с дълъг
хумерален пирон и консервативно лечение на изкълчената тазобедрена става.
При лечението ищцата е търпяла болки и страдания с по-висок интензитет за
период от около един месец, пълният възстановителен период е бил около
шест месеца.
Ищцата не се е явила за преглед при извършване на СМЕ, поради което
съдът не приема за доказани твърдените от ищцата търпени и понастоящем
болки и страдания и остатъчни болеви синдроми в областта на увредените
крайници или настъпили други твърдени усложнения. Съдът приема,че към
настоящия момент здравето на ищцата е напълно възстановено, без никакви
останали трайни негативни последици.
Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС №
4/1968) решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение,
съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД е в размер общо на 60000 лв.
При определяне на този размер съдът съобразява и обществено-
икономическите условия в страната към датата на ПТП- месец юли 2017г. и
съответните нива ( лимити) на застрахователно покритие към същия период,
доколкото нормативно определените лимити следва да се разглеждат като
отражение на обществено-икономическата конюнктура ( в този см. Р№
83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Р №1/2012г. по т.д.№
299/2011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.)
По наведените от жалбоподателя оплаквания относно възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат: първоинстанционинят съд е
приел, че ищцата с поведението си не е допринесла за настъпване на
процесното ПТП, т.к е пътувала с поставен обезопасителен колан. Този извод
първоинстанционния съд е направил въз основа на заключението на СМЕ.
Настоящата съдебна инстанция намира тези изводи на
първоинстанционния съд за неправилни и незаконосъобразни.
При разглеждане на възражението за съпричиняване следва да се
съобразят както фактите, относими към нарушаване на законови разпоредби
от пострадалото лице , така и обстоятелството, в причинна връзка ли е
поведението на пострадалия с настъване на злополуката, както и да се
съпостави поведението на постралаия с това на делинквента и да се отчете
5
тежестта на допуснатите от вески нарушения. Съпоставянето на поведението
на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, обосновава и конкретната преценка за реалния принос на всеки
за настъпване на процесното ПТП и разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта.
Видно от показанията на свид. Л. И. Д., дъщеря на ищцата и допусната
като свидетел по искане на ищцата, ищцата е пътувала на задна дясна
седалка, непосредствено до свидетелката, и при настъпилия удар на лекия
автомобил е паднала между двете седалки - предна и задна. Ако ищцата беше
пътувала с поставен обезопасителен колан, тялото на същата не би
пропаднало между двете седалки.
Действително, заключението на СМЕ приема, че предвид получените
травми ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан, но това
становище на вещото лице е само предположение, основано единствено на
характера на травмите, и при несъобразяване на безспорни по делото
доказателства – марка и модел на автомобила ( същият не е “Опел Вектра“,
както е прието от СМЕ и е с десен волан), ищцата е пътувала на задна, а не на
предна седалка в автомобила и пр. съдът не кредитира заключението на
СМЕ в тази му част, като некореспондиращо с останалите,събрани по делото
доказателства.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Л. Д., вкл. и в
посочената им част, т.к. те не противоречат на останалите, събрани по делото
писмени и гласни доказателства от една страна, от друга страна, същите
установяват неблагоприятни факти за страната, поискала събирането на тези
доказателства и допускането на свидетеля, който е в най-близка родствена
връзка с ищцата и е пряк очевидец на фактите, за които свидетелства.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че ищцата е
пътувала на задна дясна седалка без поставен обезопасителен колан, с което
е допринесла за настъпване на ПТП. Предвид поведението на ищцата,
следва да се приеме, че същата е допринесла до размера на 1/3 за
настъпване на вредоносния резултат.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира
възражението за съпричиняване на вредоносния резулат от страна на
пострадалата за основателно и доказано до размера на 1/3. Приетият по-
6
горе за справедлив размер на обезщетението от 60 000 лв. следва да бъде
намален с 1/3, т.е. до размера на 40 000 лв.
По предявения иск за обезщетяване на претърпени от ищцата
имуществени вреди: предвид представените доказателства, съдът намира този
иск за основателен и доказан до предявения му пълен размер. Предвид
приетото по-горе съпричиняване на вредоносния резултат сумата от 3 288
лв., следва да бъде намалена с 1/3, т .е. искът следва да бъде уважен до
размера на 2 192 лв.
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявения иск за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди да бъде уважен до
размера на 40 000 лв. ведно със следаващата се законова лихва върху тази
сума от 17.04.2018г. , а в останалата му част до пълния предявен размер от
70 000лв., да бъде отхвърлен, а предявения иск за обезщетяване на
претърпени имуществени вреди да бъде уважен до размера на 2 192 лв. , а в
останалата му част до пълния предявен арзмер от 3 288 лв., да бъде
отхвърлен.
По разноските: Предвид изхода на делото определените разноски в
първата инстанция следва да бъдат изменени, съобразно уважения размер на
предявените искове. Следва да бъде намален размера на държавната такса,
дължима от ответника по сметка на СГС и размера на адв. възнаглаждение
на пълномощника на ищеца, присъден по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция, следва да бъдат
присъдени разноски на жалбоподателя за въззивната инстанция в размер на
сумата от 622 лв. - заплатена държавна такса и сумата от 1 756 лв. -
заплатен адвокатски хонорар за въззивната инстанция с начислен ДДС и
изчислен по реда на Наредба №1/2004г. и предвид направеното възражение
за прекомерност от ответната страна, което съдът намира за основателно.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ съдебно решение № 2322 от 21.04.2020г., постановено по
гр.дело № 5121/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-и състав , в частта, с
която предявения от Д. А. Б. иск с правно осн. 432 ал. 1 КЗ за
обезщетяване на неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата
от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) до сумата от 70 000 лв. ( седемдесет
хиляди лева ) ведно със следващата се законова лихва от 17.04.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както в частта, с която предявения от
Д. А. Б. иск с правно осн. 432 ал. 1 КЗ за обезщетяване на имуществени
вреди е уважен за разликата над сумата от 2 192 лв. (две хиляди сто
деветдесет и два лева) до сумата от 3 288 лв. ( три хиляди двеста осемдесет и
осем лева) ведно със следващата се законова лихва от 17.04.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта му за присъдения на
адвокат Р.К. адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА в размер на 2 728,64
лв. за сумата от 933 лв. (деветстотин тридесет и три лева ) до размера на
сумата от 1 796 лв. ( хиляда седемстотин деветдесет и шест лева), както и в
частта му, с която ЗД “БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати държавна такса в
полза на СГС в размер на 3 495,52 за сумата от 1 808 лв. (хиляда
осемстотин и осем лева ) до размера на сумата от 1 688 лв. ( хиляда
шестстотин осемдесет и осем лева ) и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Б. с ЕГН **********, и с адрес: гр.
***, ул.“***“ №**, ет.*, ап.* иск с правно осн. 432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45
от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“
№ 78, за сумата над 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) ведно със
следващата се законова лихва от 17.04.2018г. до сумата от 70 000 лв.
(седемдесет хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от
17.04.2018г., присъдена с посоченото решение, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Б. с ЕГН **********, и с адрес: гр.
***, ул.“***“ №**, ет.*, ап.* иск с правно осн. 432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45
от ЗЗД за обезщетяване на претърпени имуществени вреди срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“
№ 78, за сумата над 2192 лв. (две хиляди сто деветдесет и два лева) ведно
със следващата се законова лихва от 17.04.2018г. до сумата от 3 288 лв. (три
хиляди двеста осемдесет и осем лева) ведно със следващата се законова лихва
от 17.04.2018г., присъдена с посоченото решение, като неоснователен и
недоказан.
8
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му обжалвана част досежно предявения
иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на
претърпени имуществени вреди съдебно решение № 2322 от 21.04.2020г.,
постановено по гр.дело № 5121/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-и състав.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част досежно предявения иск с
правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди до размера на 40 000 лв. съдебно решение
съдебно решение № 2322 от 21.04.2020г., постановено по гр.дело №
5121/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-и състав е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА Д. А. Б. с ЕГН **********, и с адрес: гр. ***, ул.“***“ №**,
ет.*, ап.* да заплати на ЗД „ БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* и със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“ Джеймс Баучер“ №78 сумата от 2
378 лв. ( две хиляди триста седемдесет и осем лева), разноски за въззивната
инстанция, на осн. чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.81 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280
от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9