Р Е Ш Е Н И Е
№ 260128 25.05.2021г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и осми
април две хиляди
двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова - Георгиева
Секретар: Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова -
Георгиева
административно наказателно дело № 150
по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „К.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и
адрес на управление:*** І 27, представлявано от управителя Г.К.К., подадена
чрез адв.Ж.М. ***, със съдебен адрес:***, офис 2 против Наказателно постановление № 530531-F560575
от 20.01.2021г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за
административно нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ /Наредба № Н-18/
във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление, като
незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
административно-производствените правила.
В
съдебно заседание, за дружеството-жалбоподател представител не се явява. Не
сочат нови доказателства.
Процесуалният
представител на ЦУ на НАП в съдебно заседание оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно. Представя
писмени и ангажира гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има
правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе
предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал
и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
При
извършена проверка на 21.07.2020г. в 11.17 часа в търговски обект – тоалетна до
заведение „COOL§HOTT“,
находящ се в гр.Свети ВЛас, нов плаж, стопанисван от „К.“ ЕООД с ЕИК ***инспекторите
по приходите при ЦУ на НАП установили, че при направена контролна покупка на
жетон за тоалетна на цена – един лев, не е бил издаден касов бон от монтираното
на обекта и въведено в експлоатация фискално устройство. Констатираното
нарушение било отразено в ПИП серия АА № 0048563 от 21.07.2020г., въз основа на
който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си същият оспорва извършването на
нарушение – неиздаване на касов бон, тъй като при липса на персонал към момента
на проверката и при невъзможност да бъде установено наличието на предоставена
услуга, съществува обективна пречка за издаването на касов бон.
Съдът в
контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и
служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение
и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:
Законът
изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства,
твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Не се установява наличието на съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност. Описаната в акта
фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства
и не се оспорва от жалбоподателя.
Независимо
от горното, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Съображенията за това са следните:
Видно от показанията на актосъставителя Н., при
извършване на проверка в процесния обект – тоалетна, същият в отсъствието на
служител, закупил /взел/ жетон за един лев, поставил го в монтиран на вратата
на тоалетната монетник, ползвал тоалетната, но никой не дошъл да му издаде
касов бон от въведеното в експлоатация фискално устройство, регистриращо продажбата
на услуга за ползване на процесната тоалетна. След като се легитимирал,
управителят на фирмата, стопанисваща обекта заявил, че майка му е назначена да
работи на тоалетната, но в момента отсъствала. Същата била някъде в ресторанта
и дошла по-късно.
Съдът, като взе предвид незнанието на жалбоподателя за
ползваната от органите по приходите услуга – ползване на тоалетна, счита, че
същият е бил незаконосъобразно санкциониран за неиздаването на касов бон за
тази услуга. Нещо повече от данните по делото се установява, че за процесния
обект – тоалетна е имало въведен в експлоатация касов апарат, както и служител,
които обаче в момента на проверката временно е отсъствал.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В случая остана
недоказано констатираното от контролните органи нарушение да е извършено
виновно, тъй като жалбоподателят дори не е бил наясно за ползваната от
проверяващите услуга – ползване на тоалетна, което е достатъчно основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Независимо от горното, съдът счита, че наложеното по чл.185, ал.1 от ЗДДС
административно наказание очевидно не съответства на тежестта на конкретното
деяние и неговата обществена опасност, поради което не отговаря на целите по
чл.12 от ЗАНН. В тези случаи законодателят е решил в нормата на чл.28 от ЗАНН
маловажните административни нарушения да не се наказват, а нарушителят да се
предупреди писмено или устно, че при следващо нарушение ще бъде подведен под
административнонаказателна отговорност. В случая наложената имуществена санкция
от 1000 /хиляда/ лева на жалбоподателя, се явява несъразмерно тежка и
несправедлива, поради което не би постигнала превантивния ефект на наказанието.
При това положение, съдът счита, че процесното наказателно постановление
следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 530531-F560575
от 20.01.2021г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „К.“
ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление:*** І 27, представлявано от
управителя Г.К.К., със съдебен адрес:***, офис 2 /чрез адв.Ж.М. ***/, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за
административно нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ /Наредба № Н-18/
във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.
Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: