Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. С. 19.12.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       І-6 състав

в публичното заседание на двадесет и втори ноември

две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря А.С.                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                              гр. дело № 1384 по описа

за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството е образувано по искова молба, подадена от „К.к.Е.” ООД срещу Ц.М.С., с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че между страните има сключен договор за заем с нотариално удостоверяване на подписите № 2010 от 19.02.2013 г. по описа на нотариус М.И., по силата на който ищецът предоставя на ответника паричен заем в размер на 50 000 лв. при лихва 5% на месец и други условия, уговорени в договора, при срокове за плащане посочени в погасителния план, обективиран в договора. Твърди се, че ответникът е следвало да върне главницата по заема не по-късно от 19.05.2013 г. по указаната в договора за заем банкова сметка ***. Твърди се, че заемът е изцяло предоставен по банков път по сметка в „Б.П.Б.“ още в деня на сключване на договора. Поради невръщане в срок от страна на ответника на главницата по заема, ищецът подал заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което и по ч.гр.д. № 29737/2013 г. по описа на СРС, 28 състав, се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Поддържа се, че въз основа на изпълнителния лист образувал изпълнително дело № 780/2013 г. по описа на ЧСИ О.М.. Твърди се, че в срока и след получаване на ПДИ ответникът е подал възражение за недължимост на присъдените суми.

Моли съда да постанови решение, с което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 50 000 лв., неплатена главница дължима въз основа на договор за заем с нотариално удостоверяване на подписите № 2010 от 19.02.2013 г. по описа на нотариус М.И. с рег. № 260 на НК, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2013 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417  ГПК от 18.07.2013 г. по ч.гр.д. № 29737/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Срещу предявения иск ответникът се защитава с възражение за унищожаемост по чл.31 от ЗЗД на договора между страните с твърдението, че е сключен от недееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си. Поддържа се, че от 1997 г. ответникът е с поставена диагноза „биполярно афективно разстройство“. На второ място твърди, че не е получавал сумата от 50 000 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.372 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е оспорил твърденията на ответника в отговора му. Твърди се, че същият е бил адекватен, критичен към постъпките си и ясно е разбирал значението на действията си, както и че е получил процесната сума от 50 000 лв.

В срока по чл.373 от ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа заявените с отговора си възражения, изразява становище по доказателствените искания на ищеца.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът в съдебно заседание оспорва иска чрез процесуалния си представител и по съображения, подробно изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 11.07.2013  г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 29737/13 г. по описа на СРС, 28 състав, срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпило възражение от ответника, че не дължи процесните суми.

                Със съобщение, връчено на ищеца на 03.01.2014 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

         Настоящият иск е предявен на 31.01.2014 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.               

                По същество на предявения иск.

По делото е представен и приет като писмено доказателство договор за заем от 19.02.2012 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата на помощник-нотариус по заместване С.М. на Нотариус М.И. с рег.№ 260 на НК, сключен между ищеца “К.к.Е.“ ООД в качеството на заемодател и ответника Ц.М.С. в качеството му на заемополучател. По силата на договора ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 50 000 лв., при 5% месечна лихва, като ответникът се е задължил да върне получения заем, ведно с уговорената лихва в сроковете, по реда и начина, уговорени *** договора, а именно: не по-късно от 19.05.2013 г., съобразно погасителен план, обективиран в чл.3 от договора. По силата на чл.2 ищецът е предоставил на ответника изцяло заема по банкова сметка в „Б.П.Б.“ АД с титуляр ответника, като договорът служи и за разписка за предоставената сума. Превеждането на сумата се установява както съобразно уговореното в чл.2 от договора, така и от преводно нареждане от 19.02.2013 г.

Във връзка с възражението на ответника, че към датата на сключване на договора не е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си, са изслушани и приети единична и тройна съдебно-психиатрични експертизи. Заключенията и на двете експертизи са, че ответникът Ц.М.С. страда от биполярно афективно разстройство, чести манийни и депресивни епизоди с многогодишна давност, личностова промяна. Вещите лица са единодушни, че към 19.02.2013 г. ответникът е страдал от същото психично разстройство - маниен епизод с остатъчни психотични симптоми , което му е пречело да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица. Същите са изготвени обективно и компетентно, кореспондират с приетата по делото медицинска документация, относно здравословното състояние на ответника.  

Заключенията на вещите лица кореспондират напълно и с показанията на свидетелите С.В.А. и Д.Г.Н., които установяват, че ответникът страда от психическо заболяване, че е настаняван и лекуван в психиатрични заведения. Установяват, че ответникът е бил в неадекватни състояния, трудно се комуникирало.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля-нотариус М.Т.И.-Д., тъй като същите не кореспондират с нито едно събрано по делото доказателство.

 Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от правна страна предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи, че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на претендираното от него право.

От своя страна в тежест на ответника е да докаже всички възражения срещу вземането.

Основанието на предявения иск е неизпълнение на ответника по договор за паричен заем, сключен между страните на 19.02.2013г.

Ответникът доказа главно и пълно своето правоунищожаващо възражение. Безспорно в хода на процеса се установи, че към датата на подписване на договора 19.02.2013 г. ответникът е страдал от психично разстройство, което му е пречело да разбира свойството и значението на извършено и да ръководи постъпките си, с оглед на което и на основание чл.31 от ЗЗД договорът е унищожаем. Налице е опорочено съгласие за сключването на договор, изключващо валидно волеобразуване. Налице е несъзнавано съгласие от страна на ответника, тъй като същият, когато е изразил това съгласие, макар и формално да е бил дееспособен, то той не е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. С унищожаването се заличава юридическият акт, от който са произлезли права за ищеца, респ. задължения за ответника.

Така мотивиран настоящият съдебен състав приема, че искът като неоснователен подлежи на отхвърляне изцяло.

Предвид изхода на делото, заявеното искане и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски, които възлизат на сумата от 2 790 лв., от която 2 6740 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лв.-депозит вещо лице.

По възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2640 лв. с включено ДДС, съобразно договор за правна помощ от 07.04.2014 г. Същото е неоснователно. При материален интерес от 50 000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /(изм. ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г. ) при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв./ е 2030 лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 400 лв. на основание чл.7, ал.6 от Наредбата, съобразно която, при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По делото са проведени общо шест заседания. Или минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2 430 лв., с оглед на което заплатеното в размер на 2 640 лв. не се явява прекомерно.

         Водим от горното, Софийски градски съд, І-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „К.К.Е.“ ООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес:*** против Ц.М.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат М.С.Г. иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК за признаване в отношенията между страните, че Ц.М.С. дължи на „К.К.Е.“ ООД сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./, неплатена главница дължима въз основа на договор за заем с нотариално удостоверяване на подписите № 2010 от 19.02.2013 г. по описа на нотариус М.И. с рег. № 260 на НК, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2013 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417  ГПК от 18.07.2013 г. по ч.гр.д. № 29737/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „К.К.Е.“ ООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес:*** да заплати на Ц.М.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат М.С.Г. сумата от 2 790 лв. /две хиляди седемстотин и деветдесет лв./ разноски направени от ответника пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: