РЕШЕНИЕ
Година 2020
Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд двадесет и девети състав
На трети
септември
Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Бончева
Секретар : Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 2538 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Б.К.И. против Наказателно
постановление № 442а-202/18.10.2019 г. на
Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на Б.К.И. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1000 /хиляда / лева на основание чл.30, ал.3 от Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за нарушение на чл. 17б, ал.1 от същия закон.
В жалбата се иска отмяната на
НП. Сочи се, че то е незаконосъобразно и
нецелесъобразно. Изразява се становище, че за установяване на твърдяното
нарушение би следвало да бъдат съставени два различни констативни протокола за
установяване на административно нарушение по отношение на различните МПС - та.
В акта за установяване на административно нарушение било посочено, че
актосъставителят е „присъствал при установяване на нарушението", като се
оспорва това да е било така. Твърди се, че на процесното място е нямало поставен
какъвто и да било знак, от който да става ясно, че е забранен престоят и
паркирането. Нямало указателна табела, от която да е видно, че се навлиза в
границите на защитена територия, а именно сиви дюни на морски плаж „Шкорпиловци
- ЮГ". С тези аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован не се явява, като депозира писмено становище по делото.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не изпраща представител, като чрез надлежно
упълномощен процесуален представител – юрисконсулт ангажира писмено становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 01.08.2019 г. въззивникът Б.И. паркирал л. а. "Фолксваген
пасат" с рег. №С3475МР в к.к.“Шкорпиловци“, с.Шкорпиловци, обл. Варна на
морски плаж „Шкорпиловци-Юг“, пред оградата на комплекс „Панорама“. Автомобилът
той паркирал в границата на сивите дюни, върху пясъка на морския плаж.
Около 17.20ч. на същия ден
длъжностни лица от Дирекция „Управление на морските плажове“ към Министерството
на туризма, съвместно със служители на Министерството на вътрешните работи,
извършили проверка на морски плаж
„Шкорпиловци-Юг“. На място служителите на двете министерства установили наличието
на множество паркирани превозни средства и каравани в границите на сивите дюни
на морския плаж, пред оградата на комплекс „Панорама“. Един от паркираните
автомобили на горепосоченото място бил този управляван от въззивника.
На място проверяващите установили
водачите на автомобилите в това число и
въззивника И.. За извършената проверка бил съставен протокол , който бил
подписан от всички участващи в проверката. Впоследствие на 06.08.2019г.
протоколът бил изпратен от МТ в Четвърто РУ-Варна. След запознаване с
изпратения протокол, свид. Цветомир М.-*** установил, че паркирането на
горепосочените автомобили, в това число и този на въззивника било в нарушение на чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК.
Поради това на 05.09.2019г. той съставил акт за установяване на административно
нарушение. В съдържанието на съставения акт били описани установените факти на
01.08.2019г. и била посочена правна квалификация по чл. 17б от ЗУЧК.
АУАН бил предявен и връчен на
въззивника, който го подписал с отбелязване, че има възражения. Такива обаче не
постъпили в срокът по чл.44 от ЗАНН. Вследствие на това и Началник сектор „ОП“
в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна,, на 18.10.2019г. издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка
се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол от извършена проверка на
място на морски плаж „Шкорпиловци-Юг“ и приетите и приложени скици и снимков
материал, които не навеждат на различни правни изводи. Съдът напълно кредитира
и приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на
МВР-Варна, съгласно т.5 от заповед № 565з-3925/08.08.2019г. на Директора на ОД
на МВР-Варна. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски орган,
оправомощен съгласно същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съдът не споделя възражението в
жалбата, че в АУАН било вписано, че издалият го е присъствал при установяване
на нарушението. Напротив там е вписано, че един от свидетелите по акта –е
присъствал при установяване на нарушението. Горното се потвърждава от
приложения по АНП протокол съставен от служителите на МТ, в който е наличен и
подпис на Лефтеров.
Обстоятелството, че проверяващите
органи от МТ са съставили един протокол, в който са описали своите констатации
от деня на проверката на 01.08.2019г. е ирелевантно за АНП, макар в него да са
посочени множество МПС. Всъщност не протоколът от проверката, а съставеният
АУАН поставя началото на АНП. Именно с него е повдигнато административното
обвинение спрямо възз., така че съставеният протокол, в който са описани
множество паркирани МПС, в това число и на възз. не съставлява процесуално нарушение.
При цялостната проверка на
атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Налице е пълно единство между фактическото и
юридическото обвинение в АУАН и НП.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
На
въззивника е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 1000 лв. на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, за нарушение на чл. 17б, ал.1 от
същия закон.
Нормата
на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК (Нов – ДВ, бр. 60 от 2019 г. , в
сила от 30.07.2019 г.) предвижда тотална забрана за
преминаването, паркирането и престоят на превозни средства,
ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж. Точно с
тази забрана не се е съобразил въззивникът, като на 01.08.2019г., един ден след
влизането в сила на закона, е паркирал управляваното от него превозно средство
в границите на морския плаж „Шкорпиловци-Юг“, находящ се в к.к. „Шкорпиловци“,
общ.Долни чифлик, обл.Варна. В тази посока са всички събрани писмени и гласни
доказателства по делото. Видно от приложените скици и снимков материал мястото
където е извършено нарушението попада в границите на „сиви дюни“. Съгласно § 1, т.4 от ЗУЧК "Пясъчни дюни" са
образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на
море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни,
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни. Именно неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ е
имало, на мястото където е бил паркиран автомобила на въззивника. Какъв вид
дюни е имало и дали възз. е съзнавал точния вид на дюната обаче, е ирелевантно
в случая, доколкото безспорно дюните са част от морския плаж, където е
забранено паркирането. От събраните по делото
доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и
косвени доказателства, че жалбоподателят И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК, за което
била ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като именно
той на посочената в НП дата е паркирал автомобила си на територията на морския
плаж „Шкорпиловци –Юг“. Като правоспособен водач на МПС въззивникът е длъжен да
се съобразява с всички закони, действащи в РБългария, касаещи управлението и
паркирането на превозните средства. Обстоятелството, че не се е запознал с тях
и по- конкретно с изискванията на ЗУЧК по никакъв начин не води до отпадане на
отговорността му за извършеното нарушение.
Правилно е
била ангажирана и отговорността му съобразно чл.30, ал.3 от ЗУЧК, който
предвижда санкция глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000
до 5000 лв., за всеки който в нарушение на закона премине или спре превозно
средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или
върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б"
или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона
"А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
Съдът
намери, че при определяне на размера на наказанието правилно са били взети
предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за въззивника това е
първо нарушение, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства – в
материалите по АНП не се съдържат данни за извършени други административни
нарушения от въззивника. Именно поради това АНО е наложил минималното
предвидено в закона наказание за такова нарушение – 1000 /хиляда/ лв. За съда
не съществува възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения
минимум, тъй като така биха се нарушили разпоредбите на чл.27 от ЗАНН.
Съдът
намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
липсата на такава. Конкретното
нарушение, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя касае
запретено от закона поведение, свързано с опазването на едно от природните
богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица,
което е и основа цел на ЗУЧК /чл.2, т.1/. Прилагането на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало у въззивника чувството за
безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от
подобен род, което обезсмисля една от основните функции на
административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция на
нарушенията. Ето защо подобно нарушение не би могло да се толерира, а следва да
се накаже с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на
българското законодателство.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е
с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 442а-202/18.10.2019 г. на Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД
на МВР-Варна, с което на Б.К.И. е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000 /хиляда / лева на основание чл.30, ал.3 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие, за нарушение на чл. 17б, ал.1 от
същия закон.
ОСЪЖДА Б.К.И. да заплати на
ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: