№ 110
гр. гр.Несебър, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20232150200109 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е след изпращане по подсъдност с разпореждане от 06.02.2023 г. по
НАХД № 989/2023 г. по описа на СРС и по жалба вх. № 7769/11.01.2023 г. по описа на
СРС от „С.Т.“ ООД, ЕИК 2********, чрез адв. А. И. от САК, с адрес за призоваване:
гр. С., Ц., ул. Д.И. №*, ет.*, офис*, срещу наказателно постановление № 22-
2200481/30.12.2022 г. на директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. София, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса
на труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Твърди се материална незаконосъобразност
на акта, като се заявява, че в хода на производството бил представен граждански
договор между жалбоподателя и А.К., касаещ датата на проверката, който не бил взет
предвид и обуславял наличието на облигационни, а не трудови отношения между
страните по него. Сочат се съществени процесуални нарушения, а именно: за
положилото подпис за свидетел на установяване или извършване на нарушението лице
отсъствали доказателства да е присъствало при проверка от 08.08.2022 г.; АУАН бил
връчен на лице, което не е законен представител на жалбоподателя, без посочване на
особено качество или представяне на доказателства за представителство; декларацията,
предоставена на лицето А.К. за попълване в хода на проверката на НАП, съставлявала
бланка, която не предоставяла възможност за заявяване на алтернативно основание за
опериране в обекта, извън трудов договор. Прави се оплакване за липса на мотиви
относно размера на наложената с НП имуществена санкция, съответно –
необоснованост на постановлението в тази му част, като се моли, съдът, след
осъществяване на служебна цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания
акт да го отмени изцяло. Претендират се съдебни разноски.
1
Административнонаказващият орган не взима писмено становище по
постъпилата жалба. Представя в цялост преписката по издаване на обжалваното
наказателно постановление.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не изпраща
представител. Представя писмени молби, с които поддържа депозираната жалба и
ангажира доказателства за направените разноски по делото, които претендира по
представен списък.
Насрещната страна по жалба – директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
София, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата
си, а именно за доказаност на нарушението по безспорен начин и обоснованост на
обжалвания акт. Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния
съдебен акт като законосъобразно, правилно и мотивирано. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, моли за присъждане в
полза на наказващия орган на юрисконсултско възнаграждение, не ангажира нови
доказателства.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /л. 38 от делото по описа на СРС/, от легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 08.08.2022 г., за времето от 02,10 ч. до 05,20 ч., от служители на НАП, ГД
„Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, сред които и свидетеля Г.
П., била извършена проверка в сезонен обект - питейно заведение „С.“, находящо се в
гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, стопанисван от „С.Т.“ ООД, ЕИК 2********.
Проверката се извършвала от два екипа на органите по приходите, единият от които
осъществил скрито наблюдение в заведението за времето от 00,00 часа до 02,10 часа на
08.08.2022 г. и включвал свидетеля П.. След легитимация на проверяващите, на
констатираните полагащи труд в обекта лица били предоставени декларации за
попълване, като самоличността им била удостоверена от проверяващи от изискани
документи за самоличност. Сред констираните полагащи труд лица била А.П.К., която
в собственоръчно попълнена декларация от 08.08.2022 г. заявила, че работи в обект
„С.“, к.к. Слънчев бряг, за дружеството-жалбоподател, считано от 24.07.2022 г., на
длъжност „Сервитьор“, с работно време от 22,00 часа до 06,00 часа, срещу трудово
възнаграждение от 800 лева, последно получено на 31.07.2022 г. След извършена от
органите по приходите справка за актуалното състояние на трудовите договори на
лицето А.К. не се установил вписан трудов договор с жалбоподателя към 08.08.2022 г.,
предвид което данните от проверката били предоставени по компетентност на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София с писмо изх. № 32-00-25/25.08.2022 г. на ЦУ
НАП, началник отдел ОД Бургас.
В периода от 11.09.2022 г. до 04.10.2022 г., в бар-клуб „И.”, находящ се в гр.
София, ул. „А.М.“ № 3, стопанисван от жалбоподателя, била извършена проверка за
спазване на трудовото законодателство от служители на ДИТ - гр. София, сред които и
свидетелката В. – главен инспектор. В хода на проверката и по повод предоставената
от НАП информация за нарушение на трудовото законодателство от 08.08.2022 г.
жалбоподателят ангажирал граждански договор № 00000002/04.08.2022 г., сключен с
А.К., но не представил трудов договор с лицето към релевантната дата. Въз основа на
извършените констатации, свидетелката В. съставила АУАН № 22-2200481/04.10.2022
2
г. за допуснато нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, с участието на
представител на жалбоподателя – пълномощника Р.Г., без вписани възражения. Въз
основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство, връчено на жалбоподателя на 03.01.2023 г.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива /АУАН № 22-
2200481/04.10.2022 г.; работен график за м. август 2022 г. за обект „С.“ – к.к. Сл.бряг;
граждански договор № 00000002/04.08.2022 г.; заповед № З-0693/15.08.2022 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; длъжностна характеристика за длъжност
„Директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ – София; заповед № ЧР-407/14.05.2015
г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; длъжностна характеристика за длъжност
„Главен инспектор“ в отдел „Условия на труд“, Дирекция „Инспекция по труда“ –
София; протокол от извършена проверка № ПР2229872 от 04.10.2022 г.; пълномощно,
дадено от „С.Т.“ ООД в полза на Р.Г.-Карапеева; писмо изх. № 32-00-25/25.08.2022 г.
на началник отдел ОД Бургас, ЦУ НАП; декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение на А.К. от 08.08.2022 г.; Справка актуално
състояние на всички трудови договори за А.К. от 12.08.2022 г.; призовка по чл. 45, ал.
1 от АПК до жалбоподателя за явяване в ДИТ – София на 15.09.2022 г.; призовка по чл.
45, ал. 1 от АПК до жалбоподателя за явяване в ДИТ – София на 27.09.2022 г.; обратна
разписка на БулПост за връчване на НП № 22-2200482/30.12.2022 г.; писмо вх. №
3634/12.04.2023 г. на началник отдел ОД Бургас, ЦУ НАП и приложените към него
ПИП № 0128451/08.08.2022 г., декларация Кд 125, версия Д и справка актуално
състояние на трудови договори. Фактическата обстановка се потвърждава и от
свидетелските показания на разпитаните свидетели - В. и П..
От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе
фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира
изцяло. Впрочем и самият жалбоподател не оспорва от фактическа страна, че А.К. е
осъществявала трудова дейност на 08.08.2022 г. в стопанисвания от дружеството обект
в к.к. Слънчев бряг, но се позовава на облигационни отношения по представен
граждански договор, проверка на познанията и възможностите на К. с оглед бъдещо
заемане на длъжност и подвеждане на декларатора с образеца за попълване. От друга
страна именно представения от жалбоподателя граждански договор удостоверява, че
същият няма отношение към декларирания от К. период, доколкото е сключен на
04.08.2022 г., а К. е декларирала, че полага труд в обекта, считано от 24.07.2022 г.; не
регламентира работно време; включва цена, значително по-ниска от декларирания от
К. доход от осъществяваните в обекта функции; уговаря изработка, като дори не
конкретизира мястото на престиране на резултат.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен
да издава НП със заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ”, заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ и
длъжностна характеристика, съобразно чл. 416, ал. 5 вр. чл. 399, ал. 1 от КТ/ и в срока
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Отделно от това, от доказателствата по делото се установи
надлежното оправомощаване на служители от ДИТ – гр. София да съставят актове на
територията на ДИТ – гр. София /по реда на чл. 37, ал. 1, б. „б” ЗАНН и въз основа на
3
заповед № ЧР-407/14.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ и
длъжностна характеристика към нея/.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват
допуснати съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното
производство, които да влекат отмяна на постановлението. Не могат да се споделят
оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира за несъстоятелен доводът, че при проверка на НАП от 08.08.2022
г. деклараторът А.К. е бил въведен в заблуждение от представената за попълване
декларация по образец. Видно от наименованието на документа, същият касае
информация за „трудово/гражданско правоотношение“. Още повече, деклараторът
изрично е посочил трудовата си функция, която не съответства на предмета на
представен в хода на производството граждански договор, предвид което съдът
намира, че не може да се говори за процесуално нарушение в случая, още по-малко за
съществено такова.
Досежно оплакванията за допуснати процесуални нарушения при съставяне на
АУАН, съдът намира, че същите не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Действително, от писмените доказателства не се установява свидетелят
по АУАН Г. С. да е присъствала на проверката на НАП от 08.08.2022 г., но подобно
изискване не се въвежда със закона. С. е разписала АУАН като свидетел на
установяване или извършване на нарушението, както и като свидетел на съставянето на
акта. Безспорно установяването на нарушението е моментът на съставяне на АУАН
/видно и от името на акта/, още повече С. е била част от екипа, осъществил проверка на
ДИТ – София от 11.09-04.10.2022 г., когато процесното нарушение е констатирано от
длъжностни лица при инспекция по труда. В този смисъл, съдът намира, че свидетелят
отговаря на евентуално посочените в АУАН качества, в които е положил подпис. Що
се касае до положилото подпис за жалбоподателя в АУАН лице – Р.Г., то в
административнонаказателната преписка се съдържа надлежно пълномощно за същото.
Не може да се приеме за съществено нарушение обстоятелството, че в АУАН не е
изрично посочено, че се съставя с участие на пълномощник, а не законен представител
на дружеството. Видно от приложени по преписката призовки, жалбоподателят е
редовно уведомяван в хода на производството по съставяне на АУАН, чрез свои
служители и пълномощници, като в негова лична преценка е, съгласно указанията в
призовките, дали да се представлява от законен представител или пълномощник.
Доколкото качеството на Гургутова спрямо жалбоподателя е надлежно удостоверено
по преписката, не може да се приеме наличие на твърдяното процесуално нарушение.
Не се констатират и нарушения на материалния закон, които да водят до извод за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. В процесния случай се касае до
извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно които разпоредби
трудовият договор се сключва в писмена форма и урежда отношенията по
предоставяне на работна сила. В наказателното постановление и АУАН изрично е
записано, че санкционираното дружество, в качеството си на работодател, не е
сключило писмен трудов договор с А.К., като не е уредил отношенията по
предоставянето на работна сила от нея, с функции на сервитьор, като трудово
правоотношение. Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на
деянието по чл. 414, ал. 3, предл. второ, вр. с чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. По
делото безспорно се установи, че на 08.08.2022 г., в обект на контрол на НАП –
питейно заведение „С.“, находящо се в к.к. Слънчев бряг, гр. Несебър, стопанисвано от
жалбоподателя, К. е установена да полага труд, изпълнявайки трудовите функции на
4
сервитьор. В рамките на производството по издаване на НП не се е установил сключен
трудов договор между работодателя и служителя и такъв не е представен от
санкционираното дружество. Както бе посочено по-горе, представеният от
санкционираното дружество граждански договор не отразява действителното
правоотношение, което е съществувало между него и А.К. на релевантната дата на
проверката – 08.08.2022 г. Този извод на съда се подкрепя и при съвкупната преценка
на останалите доказателства. Правната уредба на договора за изработка не изисква
сключването му в писмена форма за действителност, т.е. писмената форма е само за
доказване на правоотношението. Дори да се приеме, че правоотношението е
възникнало още преди писменото му оформяне в представения гражданския договор,
тъй като страните са постигнали съгласие, относно неговите съществени елементи, а
такива доказателства не са ангажирани пред административнонаказващия орган и съда,
то към момента на проверката, евентуално възникналото гражданско правоотношение
е следвало да бъде съобщено на контролните органи. Последното не е направено нито
от работника К., нито от представител на жалбоподателя. Обратно, в попълнената от К.
декларация, тя не само, че не е посочила съществуване на облигационно
правоотношение, но е вписала, че е обвързана с работно време, има договорено
месечно възнаграждение - 800 лева, което е различно от това по гражданския договор и
полага труд като сервитьор от 24.07.2022 г., противно на съдържанието на
облигационния договор, сключен на 04.08.2022 г. с предмет – промотиране и
украсяване на събития в дискотеката /без конкретизиране на местоизпълнението/. Тези
данни водят до извод, че лицето не е било самостоятелно при извършване на своята
дейност и в задълженията му не е влизало изработването на някакъв краен резултат, а
единствено полагане на работна сила с трудови функции на сервитьор. Това доказва
наличието на характеристиките на трудовото правоотношение, а именно - престиране
на работна сила през определено работно време, на конкретно работно място и срещу
определено възнаграждение. Не е бил налице сключен трудов договор между
жалбоподателя и С., поради което правилно е посочена нарушената разпоредба – чл.
62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и ангажирана отговорността на работодателя на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
За извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ законодателят, с разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1500
лева до 15 000 лева. В случая, наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция
в размер на 3000 лева, при формирани мотиви, противно на оплакванията на
жалбоподателя. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на
дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в
санкционната норма - 1500 лева, тъй като при липсата на отегчаващи вината
обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява
необосновано и несправедливо. С така наложеното наказание в размер на 1500 лева ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и
превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото. Така определеният от законодателя минимален размер е достатъчно висок
и при липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на
жалбоподателя-работодател, ще отговори на целите на административното наказание.
Не могат да се споделят изложените от наказващия орган мотиви за определяне на
санкция в двоен на предвидения минимум размер. Действително, съгласно чл. 415в, ал.
2 от КТ, законодателят е изключил приложението на маловажния случай спрямо
нарушения от вида на процесното, но това не може да бъде единствен мотив за
определяне на санкция над минимума. Следва да са налице данни, открояващи случая,
като по-тежък в сравнение с общия или данни за допуснати от нарушителя други
5
сходни или идентични нарушения на трудовото законодателство. При липса на
доказателства и мотиви в посочения смисъл, съдът намира за основателно оплакването
за необоснованост на постановлението в тази му част.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се
измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”,
като размерът се намали от 3000 лева на 1500 лева.
При този изход на спора и с оглед изричните искания на всяка от страните, в
тяхна полза следва да се присъдят разноски, съразмерно с отменената, респ.
потвърдената част от наказателното постановление.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се
има предвид, че разноските се определят по реда на АПК /чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН/. По
смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал
повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В същия смисъл са и
разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, съгласно които в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал.
1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези
рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че
за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лв. Като се
вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 3000 лева
на 1500 лева, съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на
наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
75 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи директора на дирекция „Инспекция на
труда“ – гр. София.
От жалбоподателя е доказано извършването на разноски в размер на 1500 лева -
платено възнаграждение за един адвокат. По своевременно заявеното от наказващия
орган възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, съдът, като съобрази разпоредбите на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, намира, че същото не съответства на установения минимум – 800 лева
и се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Предвид
изложеното съдът, възражението за прекомерност се явява основателно, като
разноските на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъдат
намалени до размер от 800 лева. С оглед изхода на спора на жалбоподателя се следва
сумата от 400 лева - съразмерно на отменената част от НП.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2200481/30.12.2022 г. на директора
на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. София, с което на „С.Т.“ ООД, ЕИК
2********, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/,
за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 3000 /три хиляди/ лева на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „С.Т.“ ООД, ЕИК 2********, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от
ЗАНН да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, сумата от 75
/седемдесет и пет/ лева, представляваща направени по делото разноски -
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на потвърдената част от НП.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, да заплати „С.Т.“ ООД, ЕИК 2********, сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени по делото разноски – полагаемо
платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отменената част от НП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7