РЕШЕНИЕ
гр.София, 31.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16739 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.4 пар.3 от ДЕС вр. чл.7 от Конституцията на РБългария и чл.49 от ЗЗД, съединени с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Ц.Б.И.“ ЕООД твърди, че основната му
икономическа дейност е производство на електрическа енергия. За да насърчи
увеличението на дела на ВЕИ при производството на ел.енергия от ВЕИ, ЕС е приел
Директива 2001/77/ЕО на ЕП и на Съвета от 27.09.2001г. , която впоследствие е
заменена от Директива 2009/28/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. за
насърчаване ползването на енергия от възобновяеми източници. В изпълнение на
задължението си да насърчи използването на енергия от ВЕИ България е прилагала
схема за подпомагане по модела задължително изкупуване на преференциални цени,
възприета в ЗВАЕИБ / в сила от 19.06.2007г./ , а в последствие и в ЗЕВИ /от
3.05.2011г./. т.е. осигурява се гарантирано изкупуване на цялото количество
енергия от ВЕИ по фиксирани преференциални цени за целия срок на договора.
Според ЗЕВИ договорите за изкупуване на ел.енергия , произведена от източници
като биогаз се сключват за период от 20 години , като преференциалната цена на ел.енергия
от ВЕИ не се изменя в срока на договора за изкупуване. Съобразявайки правната
рамка ищецът планирал производство на ел.енергия от биомаса /преработка на
оборски тор/. За целта осигурил финансирането на проекта, закупил поземлен имот
в гр.Исперих, получил необходимите разрешения за присъединяване към
електроразпределителната система и за изкупуване на произвежданата
електроенергия от ВЕИ, сключил договор с „В.“ Германия за проектиране,
изработка и доставка на система за производство на електрическа енергия от
биомаса, подготвил договори за изкупуване на необходимите количества оборска
тор и растителни отпадъчни материали, извършил подбор на персонал и го обучил.
По-конкретно, през 2013г. ищецът подал искане за проучване за условията за
присъединяване на обект на производител на електрическа енергия от биомаса до
„Енерго-Про“ мрежи АД и получил положително становище за
присъединяване. На 22.02.2014г. ищецът сключил с „В.“ Германия договор за
проектиране, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на биогазова централа
срещу цена от 1 420 000лв. На 4.07.2014г. ищецът подал до „Енерго-Про
Мрежи“ АД искане за изготвяне на предварителен договор за присъединяване на
електрическа централа към електроразпределителна мрежа. Поради забавяне на това
дружество предварителен договор бил сключен едва на 08.04.2015г., за което
ищецът е заплатил такса от 7 848лв. На 14.07.2015г. ищецът заплатил на „В.“
сумата 142 000 евро, представляваща 10% от стойността на договора. На
30.03.2015г. ищецът сключил със „СИБАНК“ ЕАД договор за банков кредит „малки и
средни предприятия“ и договор за
кредитна линия за 1 040 000 евро по първия договор и 140 000лв.
по втория договор, като за отпускането на кредита ищецът осигурил собствени
средства в размер на 561 411лв.
Ищецът сочи, че на 24.07.2015г. е обнародван ЗИД на
ЗЕ, който в пар.20 от ПЗР приема, че насърченията по чл.18 ал.1 т. 6, 7 и 8 ,
чл.31 и 32 от ЗЕ от възобновяеми източници не се прилагат за енергийните обекти
за производство на ел.енергия от възобновяеми източници по чл.24 т.3 , които са
въведени в експлоатация след 1 .07.2016г. Сочи, че обектът на ищеца попада в
това изключение. Това изменение на закона поставило пред ищеца краен срок за
въвеждане в експлоатация на биогазовата инсталация, за да може да се ползва от
преференциалните условия на ЗЕВИ. Независимо от това ищецът актуализирал
графиците си, за да направи всичко възможно до 30.06.2016г. да построи и въведе
в експлоатация инсталацията, като за това получи разрешения за строителство,
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа. Подал и искане до
„Енерго про Мрежи“ за сключване на окончателен договор за присъединяване на
обекта. Междувременно, на 23.09.2015г. е приет ЗИД на ЗОЗЗ, с който е изменен
пар.20 от ПЗР на ЗЕВИ, като срокът „01.07.2016г.“ се заменя с „01.01.2016г.“
Така срокът за завършване на централата и въвеждането й в експлоатация е
съкратен до оставащите 3 месеца. Ищецът
уведомил „В.“ и поискал прекратяване на договора, но съконтрахентът му настоял
за заплащане на частите, тъй като те вече били изработени. Дължимата сумата за
тях била 1 300 000 евро. Измененията в пар.20 от ПЗР на ЗЕВИ били
приети на второ четене от НС на 2.12.2015г. и обнародвани на 18.12.2015г. Към
този момент ищецът все още не е бил получил договор за присъединяване на
централата и загубил възможността да произвежда енергия на преференциални цени
и ред. Ищецът сочи, че внезапното изключване на ищеца от кръга инвеститори на
зелена енергия, които имат право да се ползват от преференциите по ЗЕВИ е нарушение
на чл.3 пар.1 от Директива 2009/28/ЕО и на основния принцип на правна
сигурност, включващ защита на легитимните очаквания и забраната за ретроактивни
действия. Описаната ситуация е имала за резултат създаването на структурни
пречки за дружеството да влезе на пазара на производство и продажба на
ел.енергия от ВЕИ, което представлява нарушение на правилата на конкуренцията.
Ищецът твърди, че ответникът е нарушил и чл.16 и чл.20 от Хартата на основните
права на ЕС и задължението да транспонира правилно чл.16 т.5 от Директива
2009/28/ЕО. Подкрепя доводите си с редица решения на ЕС по тълкуване на правото
на ЕС. Ищецът сочи, че държавата носи отговорност за вреди, причинени от
нарушение на правото на ЕС. Конкретно ответникът е приел изменение на пар.20 от ПЗР на ЗЕВИ в нарушение на
посочените принципи и норми на правото на ЕС, както и неправилно е транспонирал
чл.16 т.5 от Директива 2009/28/ЕО, с което е причинил на ищеца имуществени и
неимуществени вреди,
Ищецът предявява срещу ответника иск за заплащане на сумата
2 486 280,92лв. имуществени вреди представляващи: 1. суми заплатени
за проектиране, строителни разрешения, за строителен надзор, за консултанти по
европейски програми, за административни разходи по получаване на съгласувателни
становища и разрешителни за осъществяване на проекта в общ размер на
50 474,59лв., 2. заплатен аванс по договора за производството на
централата с В. в размер на 142 000 евро , равняващо се на
277 727,86лв., 3. Пропуснати ползи в размер на 2 158 078,47лв.
начислени за периода 12.2014г. – 12.2024г. , 4. Както и лихва за забава върху
сумите по т.1 и т.2 считано от датата на плащането им до датата на подаване на
исковата молба в размер на 51 886,89лв.
Ищецът предявява иск срещу ответника за заплащане на
неимуществени вреди в размер на 20 000лв. от причиненото дискредитиране на
ищеца пред неговия германски съконтрахент „В.“ и от постоянния стрес, причинен
на управителя на ищеца, от все още съществуващата възможност „В.“ да поиска
заплащането на пълната сума на поръчаните съоръжения или да претендира
неустойки по договора от 20.02.2014г. Претендира се и законната лихва върху
тази сума от момента на нарушението до датата на предявяване на исковата
молба в размер на 3161,88лв.
Ищецът претендира лихвите върху двете главници 2 486 280,
92лв. и 20 000лв. от датата на предявяване на искова молба до
окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото.
Ответникът Н.С.НА Б.оспорва исковете по допустимост,
по основание и по размер. Намира твърденията на ищеца за нарушаване правото на
ЕС за бланкетни. Посочва, че разпоредбата на пар.20 от ПЗР на ЗИДЗЕ защитава
значим обществен интерес - да бъде
разпределена високата финансова тежест, поемана от крайния потребител, заради
поставянето на определена категория производители на енергия от възобновяеми
източници в положение на икономическо предимство пред други производители на
пазара. Насочена е към преодоляване на двойното подпомагане в производството на
енергия от ВИ в случаите, когато производителите на ел.енергия от ВИ са
ползвали финансиране от национална или европейска схема за подпомагане и се
ползват от преференциални цени при изкупуването на енергията. А тези
изразходвани публични средства се възстановяват от крайните потребители - от всички граждани.
Затова целта на промяната на закона е обществено значима, легитимна и
обосноваваща обществения интерес. Европейското право поставя потребителите в
центъра на внимание при постигането на функциониращ електроенергиен пазар и
осигуряването на конкурентноспособна икономика в ЕС. Конкретно по всяко
твърдяно нарушение на принцип и текст ответникът е дал подробни аргументи, вкл.
е посочил решения на Конституционния съд и на СЕС. Ответникът посочва, че дори
и да е налице нарушение, то не е налице същественост на нарушението. Отделно от
това, дори и да се установят вреди , то те не са непосредствена последица от
законодателната дейност на НС, а от забавата при получаване на необходимите
документи от енергийните предприятия и от собственото бездействие на ищеца. По претенцията
за имуществени вреди ответникът конкретно сочи, че за да подлежи на
обезщетяване СЕС изисква вредата да е действителна и сигурна. Претенцията на
ищеца за пропуснати ползи не е такава. Предполагаемите вреди не подлежат на
обезщетяване. Оспорва изцяло претендираните имуществени вреди като недоказани.
Оспорва и неимуществените вреди, като посочва че не е обоснована пряка
причинно-следствена връзка между тези твърдени вреди и действията на НС.
Липсват представени релевантни доказателства, а претендираното обезщетение не е
обосновано по размер. Оспорва претенцията за лихва, подвига и възражение за
изтекла погасителна давност по чл.111 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли исковете и
да му присъди разноските по делото.
Подпомагащата страна Прокуратурата на РБългария моли
съда да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства.
Съдът, за да се произнесе , установи следното от
фактическа страна:
Ищецът е учреден на 27.05.2013г. по решение на Общото
събрание на собственика му ЦСЕ Г.Е. ООД с предмет на дейност преработка на
отпадъчни продукти от животновъдството,
производство на електрическа енергия, биогаз, търговия с електроенергия
и други продукти, получени в резултат на преработката. Дружеството е вписано в ТР.
На 27.09.2013г. ищецът е закупил празен поземлен имот
в гр.Исперих, промишлена зона, с площ от 26 506 кв.м. и на 24.10.2013г. е
поискал изменение на ПУП с цел застрояване – изграждане на инсталация за
производство на биогаз /така обяснителна
записка за изменение на ПУП, л.841, т.ІІІ/. Извършено е геоложко проучване на
терена през м.ноември 2013г. През същия месец е поискано и съгласуване на
изменението на ПУП от Министерството на културата /тъй като имотът граничи с
археологически обекти/. Съгласувателното
становище е изпратено от МК на ищеца на 12.03.2014г. , становището на
МОСВ във връзка с необходимостта от извършването на оценка на въздействието
върху околната среда - на 23.06.2014г. На 21.11.2013г. е издадено разрешение за
строеж на ограда / л.881/.
На 14.12.2013г. ищецът
е подал пред Е.П.-М.АД искане за проучване условията за присъединяване
на електрическа централа към електроразпределителната мрежа. На 10.01.2014г. Е.П.-М.АД
е изпратило на ищеца исканото становище относно условията за присъединяване на
електрическа централа към електроразпределителната мрежа. На 4.07.2014г. ищецът
е подал заявление за сключване на предварителен договор за присъединяване на
електрическа централа към електоразпределителната мрежа. На 28.07.2014г. Е.П.-М.АД
е уведомило ищеца че е подал към „ЕСО“ ЕАД искане за съгласуване на условията
за присъединяване на електрическа централа за производство на електрическа
енергия от биомаса, като след получаване на съгласувателното становище на „ЕСО“
ЕАД, на ищеца ще бъде предоставен предварителен договор, в който ще се укажат
мястото и условията за присъединяване на
обектите към разпределителната система.
На 28.05.2014г. ищецът е сключил предварителен договор
с ВиК ООД Исперих за водоснабдяване на терена. Изработен е технически проект на
биогаз инсталацията.
На 22.07.2014г. ищецът сключил договор за „В.Б.ГмбХ,
Германия доставка на функционираща
биогазова инсталация на стойност 1 420 000 евро. Според предварителната
програма /л. 86/ инсталацията е следвало да се достави, монтира и въведе в
експлоатация, вкл. да се обучи персонала, за срок от 42 седмици.
Поради липсата на отговор във връзка с искането за
сключване на предварителен договор с Е.П.-М.АД за присъединяване на
електрическата централа на ищеца към електоразпределителната мрежа, ищецът е
отправил три жалби до Е.П.-М.АД – на
27.10.2014г., 18.12.2014г., на 15.01.2015г. От отговорите на Е.П.-М.АД става
ясно, че дружеството чака становище от ЕСО ЕАД, с когото следва да подпише
предварителен договор, преди да предложи
предварителен договор на ищеца. Предварителен договор между Е.П.-М.АД и
Електроенергиен системен оператор ЕАД за присъединяване на обект на Енерго-про
към електрическа подстанция 110/20 кV „Исперих“, собственост на ЕСО, е подписан
на 2.04.2015г. С писмо от 17.09.2015г. Е.П.-М.АД уведомява ищеца, че следва да
представи заявление за обстоятелствата
по чл.18 ал.7 от ЗЕВИ с оглед измененията в Закона за енергетиката от
23.07.2015г. С писмо от 19.10.2015г. ищецът
е изразил несъгласие с исканото заявление като е посочил, че все още не може да
подаде заявлението, тъй като съдържанието
му все още не е законодателно уредено - очаква се КЕВР да направи необходимите
промени в Наредбата по чл.116 ал.7 от ЗЕ. С писмо от 20.01.2016г. Е.П.-М.АД е
уведомило ищеца, че ЕСО ЕАД има забележки по проектите му и ги връща за
корекции ведно с писмото на ЕСО ЕАД от 30.11.2015г. На 3.10.2017г. Е.П.-М.АД е
връчило на ищеца договор за присъединяване на обект на независим производител
на ел.енергия по чл.24 т.3 от ЗЕВИ, подписан от представители на дружеството. В
отговор от 6.10. ищецът е посочил, че изпратеният договор съдържа технически
грешки, както и препраща към сключен между Е.П.-М.АД и ЕСО ЕАД договор, който
не е приложен. Направил е искане текста на договора да се окомплектова. На
8.11.2017г. Е.П.-М.АД е уведомило ищеца, че следва да представи ел.проекти за
преоборудване на килията по договор с ЕСО
ЕАД. Друга кореспонденция не е водена между двете дружества. Договор
между тях не е подписан.
На 30.03.2015г. ищецът е сключил два договора за
банков кредит „малки и средни предприятия“ със Сибанк ЕАД. По единия договор е
предоставен банков кредит в размер на 549 314 евро, гарантиран от Националния
гаранционен фонд, а по втория – кредит в размер на 1 040 000 евро,
гарантиран от Европейския гаранционен фонд и двата кредита са финансиране на
инвестиционни разходи за изграждането на централа за производството на
ел.енергия от биомаса с инсталирана мощност 600 кW. На 30.03.2015г.
между банката и ищецът е подписан договор за кредитна линия в размер на
140 000лв. за финансиране на дължим ДДС във връзка с изграждане на
централата-кредитът е отпуснат със срок за погасяване до 20.08.2015г.
На 14.07.2015г. ищецът е заплатил на „В.Б.“ ГмбХ сумата 142 000 евро – авансова сума
представляваща 10% от стойността на договора. Сумата е платена със собствени
средства. По делото е представен писмен договор за заем на парични средства от
7.07.2015г., сключени между ищеца и неговия собственик „ЦСЕ Г.Е.“ ООД , с който „ЦСЕ Г.Е.“ ООД е предоставило
на ищеца паричен заем в размер на 205 000 евро, които да бъдат ползвани за
инвестиции. Представени са и договори между „ЦСЕ Г.Е.“ ООД и различни търговски
дружества за заем на парични средства , сключени в периода м.10.2012г. –
м.09.2014г.
На 24.07.2015г. е обнародван ЗИД на ЗЕ /в сила от
същия ден/, като съгласно пар.20 от ПЗР преференциалните цени не се прилагат за
енергийни обекти, които са въведени в експлоатация след 1.07.2016г.
На 23.09.2015г. на първо четене е приет ЗИД на ЗОЗЗ, с
който се изменя пар.20 от ПЗР на ЗЕВИ, като изразът „юли“ се заменя с „януари“.
Видно от представената стенограма от
заседанието, проведено на 23.09.2015г. дискусии по текста не са правени.
Задълбочени дискусии са правени в Комисията по земеделието и храните, която е
обсъдила текста в заседание на 9.09.2015г. и не е подкрепила текста на
вносителя МС.
На 1.10.2015г. е издадено разрешение за строеж на
биогаз инсталация с 12 подобекта /л.1411, т.V/. Същото влязло в сила на
23.10.2015г.
Видно от представената кореспонденция, на 1.10.2015г. ищецът
е уведомил „В.Б.“ ГмбХ за
законодателните изменения в страната и за трудностите, пред които е изправен
проекта. Германският съконтрахент е отговорил, че е започнал с поръчките на
всички материали, че ще може да започне доставките на материали в началото на
м.ноември, тъй като разрешението за строеж на ищеца не е готово. Посочил е, че
стойността на поръчаните материали е по-висока от получения от ищеца аванс.
На 2.12.2015г. измененията в пар.20 от ПЗР на ЗЕВИ са
приети на второ четене в НС и на 18.12.2015г. са обнародвани в ДВ. От
1.01.2016г. ищецът не може да произвежда енергия от ВЕИ по преференциални цени.
От стенограмата от заседанието на НС става ясно, че България е постигнала
целите на ЕС, като през последните месеци мощностите от произвеждащата се
електроенергия от оборски тор са над два пъти повече, над 60 мегавата. Според народен
представител преференциалните цени за производство на ел.енергия от оборски тор
дават възможност за злоупотреби и за ускорено забогатяване на някои лица.
Според друг народен представител до момента има 21 мегавата инсталирана мощност
и други 64 мегавата, които са на различен етап от подготовка. Ако всички 85
мегавата бъдат инсталирани, това ще доведе до над 200 мил.лв. дефицит и
нарастване цените на ел.енергията за населението.
След тази законодателна промяна ищецът е преустановил
дейността на проекта.
С писмо от 8.11.2018г. „В.Б.“ ГмбХ е уведомило ищеца,
че проектът му в България не е реализиран, но не по вина на „В.“ и че счита
проекта за приключен.
Съгласно заключението по назначената по делото съдебна
икономическа експертиза ищецът е направил разходи по дейности за издаване на
документи, изготвянето на проекти за административна сграда и сграда охрана,
технически проект за изграждане на биогазова инсталация, консултантски услуги,
доставка на оборудване, банкови такси и комисионни, свързани с проекта по
изграждане на биогазова инсталация в гр.Исперих в общ размер на
583 008,50лв.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св.В.П.,
финансов директор на ищеца през периода 2014-2015г., установява, че проекта за
биогазова инсталация е предвиждал производство на зелена енергия чрез оптимизиране
на отпадъци от кравеферми, оборски тор, растителни отпадъци и силажи, вкл.
производство на храна с допълнителната топлинна енергия. Преди да стартират
проекта, със съдружниците на дружеството майка на ищеца „Г.Е.“ правили
проучвания – в Европа било приоритет развитието на зелената енергия, опазването
на водите след приемане на нитратната директива. Смятали, че това ще продължи ,
че ще се стимулира от ЕС в България, в законодателството, и затова се насочили
към този проект с дългосрочна перспектива. Основните суровини за производството
били тор и растителна компонента /силаж, бирена каша и др./ и затова се
насочили в района на Североизточна България, където имало големи кравеферми и
можели да си осигурят тор. Съдружникът В.В.доставял бирена каша на фермери в
района, познавал ги добре. Фермерите имали затруднения с отпадъците и
постигнали споразумение с тях да изкупуват тези отпадъци. Постигнали
споразумение и със собственик на голяма свинеферма в гр.Исперих, който има
екологичен проблем – в града се усещала неприятна миризма. Срещнали се със
зам.- кмета на гр.Исперих, който им показал общински имоти, които могат да
закупят. Те подали инвестиционно предложение, явили се на търг и закупили имот
от 26 дка, по цена определена от общината. Веднага след това наели фирма от
гр.Разград, която да ги снабди с разрешение за строеж и такова получили в края
на 2015г. досежно доставчик на инсталацията, проучвали водещи световни и европейски
производители, тъй като искали да направят централа, която да бъде модел в
страната, а в последствие планирали да изградят и други централи в страната. Съдружниците
били на обучение за биогазови централи в Англия през 2012г., посетили Гърция , Сърбия,
Полша, за да видят на място как функционират централите, да разговарят със собствениците
им. Спрели на за доставчик на оборудването на фирмата В., немска семейна фирма.
През м.февруари 2014г. в България дошъл търговски представител на фирмата,
подписали договор. През м.октомври 2014г. ходили на обучение в Германия,
получили правото да продават техни продукти в България. Започнали да търсят
банково финансиране, но условията на банките били непостижими за тях- 25%
собствено участие и 300% обезпечение в недвижимости. За мащаба на проекта това
било неизпълнимо условие. Единствено „Си банк“ им разрешила кредит – 1 589 000
евро за доставка, оборудване и СМР, както и 149 000лв. краткосрочен
оборотен кредит за разплащане на ДДС. Договорът за кредит бил подписан през
м.март 2015г., а през м.юли бил променен срока за въвеждане в експлоатация на
биогазовите централи с преференциални цени, затова и кредитът не бил усвоен.
Независимо от съкратения срок те имали желание да успеят да изградят
централата, започнали да сгъстяват графиците, да водят преговори с В. за да
реагират по-бързо, а те - с техните доставчици. На 14.07.2015г. платили аванс
на „В.“ в размер на 10% от цената, а на 24.07. ЗЕВИ бил променен, с което
срокът им да въведат инсталацията в експлоатация се ограничил до 30.06.2016г. След
това срокът бил променен на м.декември 2016г. Те уведомили „В.“ , че няма да
могат да изпълнят договора, но фирмата искала пълната цена по договор , защото
били поели ангажименти към техните доставчици. Спорът им продължил до 2018г. ,
когато от „В.“ им написали, че считат отношенията им за приключени, като
платения аванс останал при „В.“. Инвестицията не могла да бъде реализирана.Тази
ситуация се отразила зле на управителите на ищеца, особено на П.Д.и на неговото
самочувствие. Пострадала репутацията им. Свидетелят си спомня, че по друг
проект поискали кредит от 150 000лв. и веднага им поискали обезпечение с
недвижим имот. Платените на „В.“ пари били взети в заем от други фирми. Те и до
момента не са върнати и управителите на ищеца са притеснявали от проблеми със
съдружниците на тези фирми. През това време и „В.“ настоявал за плащане на цялата
сума, тонът в кореспонденцията им станал друг.
Св.М.Г., майка на съдружника на ищеца П.Д.,
установява, че синът й бил студент в Англия, върнал се през 2011г. и тогава
възникнала идеята за биогазови инсталации. Баща му имал бизнес в района на
гр.Исперих, познавал големите фермери и двамата смятали, че ще покрият
изискванията на ЗЕВИ и ще изградят инсталация за преработка на оборски тор от
всички ферми в района на гр.Разград. Вторият съдружник бил К.В.. Свидетелката
консултирала сина си по отношение комуникацията с Министерството на културата,
с „Енерго-про“ , с „ЕСО“ ЕАД. Тя организирала срещи с тези институции, събирала
информация за промените в законодателството, участвала в обществени дискусии ,
дискусии с КЕВР, в НС – Земеделската комисия. Заедно със сина си пътували до
Белгия през 2013г. да видят първата газова инсталация, изградена в Европа.
Дъщерята на В.В.участвала през м.октомври 2015г. в конференция на българо- немската
търговско промишлена палата с участието на български и немски инвеститори,
където в присъствието на министъра на икономиката, представители на „В.“
представили техния проект, и трудностите за инвестиране в България. Целта била
да убедят българските власти за сериозността на инвеститора. Законът бил
изменен, въпреки, че Земеделската комисия на НС не подкрепила това изменение. Германската
фирма не разбирала тази промяна. Искала цялата цена по договора, тъй като
оборудването било поръчано и стояло на склад при тях. До 2018г. съдружниците
водили трудни преговори с „В.“ , като и до края немската дружество не казало,
че няма да предяват претенции за остатъка по договора. Синът й се чудел защо се
е върнал в България. Искал да изгради оранжерии за оползотворяване на топлината
от инсталацията. Приятелите му от чужбина идвали и се интересували от проекта,
а след прекратяването му вече синът й не се чувствал на мястото си. Не разбирал
как може законът да се променя толкова пъти без икономическа обосновка. Вторият
управител Вацов се занимавал да осигури извозването на тор, и фермерите
разчитали на него торовете им да намерят приложение в тази инсталация. След
спирането на проекта, той й споделил, че „олекнал“ пред фермерите, загубил професионалната
си тежест пред тях. С „Енерго-про“ контактували, имали 3 срещи с тях, но нямало
график по закон, който да се спазва за кандидатите за инвестиции, за разлика от
Белгия, например.
От правна страна, съдът намира следното:
Исковете са предявени преди приемането на новия чл.2в
от ЗОДОВ / ДВ, бр. 94 от 2019г. /, поради което правното им основание се намира
в чл.4 пар.3 от Договора за Европейски съюз /ДЕС/ вр. чл.7 от КРБ вр. чл.49 от ЗЗД.
Тъй като ищецът изтъква обстоятелства, според които претендираните за
обезщетяване вреди са причинени от законодателната дейност на НС, надлежен
ответник е НС, а не държавата, в какъвто смисъл е и съдебната практика /така
напр. Определение № 59/30.01.2020г. по ч.гр.д.№ 4135/19г., ВКС, ІІІ г.о./. Възраженията
на ответника, че не е надлежна страна в производството, са неоснователни.
Съгласно чл.4 пар.3 от Договора на ЕС
/ДЕС/ „Държавите членки вземат всички възможни общи или специални мерки,
необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от
Договорите, или от актовете на институциите на Съюза. Държавите членки са
длъжни също така да съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи,
както и да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат
постигането на целите на Съюза“.
Неизпълнението на задълженията на държавите членки по чл.4
пар.3 от ДЕС в резултат на което, за частноправни субекти възникнат вреди, може
да ангажира тяхната отговорност. Този принцип е за първи път установен в
решението на СЕС по делото Francovich и др. от 19.11.1991г.,
съединени дела С-6/90 и С-9/90, т.37. В решението по съединени дела Brasserie
du pecheur и
Factortame, С-46/93 и С-48/93
съдът е приел, че принципа за отговорността на държавата се прилага за всеки
случай, когато държава членка наруши правото на Общността, независимо от това
кой е държавния орган, чието действие или бездействие е в основата на
неизпълнение на задължението /т.32/. В това решение е установено нарушение от
законодателната власт на държава членка.
Условията, които следва да са налице, за
да възникне отговорността на държавата, са развити в практиката на съда / по
делата Francovich, Brasserie
du pecheur
и Factortame,
Kobler, Dillenkofer,
както
и в решението по делото Н.К.срещу
България, С-571/16г./ - предмет на
нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправни
субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува
пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от
частноправните субекти вреда .
Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза
предполага явно и значително неспазване от държавата членка на границите, които
са наложени на нейното право на преценка / делото Н.К.срещу България, т.105/. Не
се изисква неизпълнението на задължение на държавата членка да бъде установено
предварително с решение на Съда / така решение по съединени дела С-46/93 и
С-48/93, т.93/.
Ищецът твърди, че НС е допуснало нарушение на правото
на ЕС в две направления: 1. Нарушение на основния принцип на правна сигурност,
както и на принципите на пропорционалност и на равно третиране, нарушение на
чл.16 и чл.20 от Хартата на основните права на ЕС и 2. Нарушение на
задължението за имплементиране на чл.16 т.5 от Директива 2009/28/ЕО.
Първата група нарушения следва да се преценят с оглед
приложението на Директива 2009/28/ЕО, тъй като изм. на пар.20 от ПЗР на ЗЕ
касае приложението на тази директива. Иначе самото позоваване на общите
принципи на правото на ЕС, сред които са и посочените от ищеца принципи, не
могат да доведат до извод за нарушаване правото на ЕС. Държавите членки трябва
да спазват общите принципи на правото на съюза само когато приемат мерки, чрез
които прилагат правото на съюза /в този см. решение от 11.07.2019г. , Agrenergy и Fusignano
Due, т.28 и
цитираната в него съдебна практика/. Обстоятелствата, които обосновават посочените
от ищеца първа група нарушения, сочат, че държавата чрез законодателната си
власт, е предприела мерки във връзка с Директива 2009/28/ЕО. От това следва ,
че съдът следва да прецени дали тези мерки не противоречат на посочените общи
принципи - на правна сигурност, на пропорционалност и на равно третиране.
Съгласно чл.1 от Директива 2009/28/ЕО тя има за цел да
установи обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници,
като задава задължителни национални цели за общия дял на енергия от
възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия.
В чл.3 е посочено, че държавите членки са задължени да
гарантират, че делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно
потребление на енергия през 2020 г. е най-малко равен на нейната обща
национална цел, определена в част А от
приложение І, която трябва да съответства на цел от най-малко 20-процентен дял
на енергията от възобновяеми източници. В приложението е посочено, че
националната обща цел на България за 2020г. е 16%.
В чл.3 пар.3 е посочено, че за да постигнат тази цел,
държавите-членки може, inter alia, да прилагат схеми за подпомагане. В чл.2
б.“к“ е дадена дефиниция на „схема за подпомагане“ - всеки инструмент, схема
или механизъм, прилагани от държава-членка или група държави-членки, които
насърчават използването на енергия от възобновяеми източници чрез намаляване на
себестойността на тази енергия, увеличаване на цената, на която може да бъде
продадена, или увеличаване, посредством задължение за енергия от възобновяеми
източници или по друг начин, на обема на покупките на такава енергия. Това
включва, но не се ограничава до инвестиционни помощи, данъчни облекчения или
намаления, връщане на платени данъци, схеми за подпомагане на задължението за
използване на възобновяеми източници на енергия, включително тези, при които се
използват зелени сертификати, и схеми за пряко ценово подпомагане, включително
преференциални тарифи и премийни плащания.
В националното законодателство изискванията на
Директива 2009/28/ЕО са въведени с
приемането на Закона за енергията от възобновяеми източници , в сила от
3.05.2011г. /така пар.2 от закона/. Съгласно чл. 18 ал.1 от ЗЕВИ производството
на електрическа енергия от възобновяеми източници се насърчава чрез: т.1- предоставяне
на гарантиран достъп на електрическата енергия, произведена от възобновяеми
източници, до преносната и разпределителните електрически мрежи , т.2 - гарантиране
на преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от
възобновяеми източници, т.3 - осигуряване изграждането на необходимата
инфраструктура и електроенергийни мощности за регулиране на електроенергийната
система, т.4 - предоставяне на приоритет при диспечиране на електрическата
енергия, произведена от възобновяеми източници, т.5 - изкупуване на
електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за определен в
този закон срок, т.6 - определяне на преференциална цена за изкупуване на
електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, включително и електрическата
енергия, произведена от биомаса, чрез технологии за пряко изгаряне, т.7 - определяне
на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
биомаса, в случаите когато се използват технологии за термична газификация. Насърченията
по ал. 1, т. 5, 6 и 7, редът за присъединяване по раздел II, както и чл. 31 и
32 не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия
от възобновяеми източници, които се заявяват за присъединяване след датата на
доклада на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по чл. 13, ал. 1, в
който е отчетено, че общата национална цел по чл. 12, ал. 1 е постигната. Съгласно
чл.31 ал.2 от ЗЕВИ електрическата енергия от възобновяеми източници по ал. 1 се
изкупува въз основа на сключени дългосрочни договори за изкупуване за срок от
двадесет години - за електрическата енергия, произведена от геотермална и
слънчева енергия, както и за електрическата енергия, произведена от биомаса.
Сроковете
текат от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект.
С пар. 20 от ПЗР на ЗЕВИ (Обн. - ДВ, бр. 56 от 24.07.2015
г., в сила от 24.07.2015 г.) е въведено времево ограничение на насърчителните
мерки - насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от Закона
за енергията от възобновяеми източници не се прилагат за енергийните обекти за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 3,
които са въведени в експлоатация след 1 юли 2016 г.
Пар.20 от ПЗР на ЗЕВИ е изменен с ДВ, бр. 100 от 18.12.2015
г. като израза „след 1 юли 2016 г.“ е заменен с „ след 1 януари 2016 г.“.
Не се спори, че обектът на ищеца попада в категорията енергийни
обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с
инсталирана електрическа мощност до 1.5 MW включително, за производство от
биомаса, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии,
селскостопански обекти или производствени зони. Това е редакцията на чл.24 т.3
от ЗЕВИ към момента на стартиране на инвестицията от ищеца, обнародвана в ДВ, бр. 29 от 2012 г., в
сила от 10.04.2012г. С ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г. текстът на
чл.24 т.3 от ЗЕВИ е изменен в следната редакция: енергийни обекти за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с
инсталирана електрическа мощност до 1,5 MW, за производство на енергия с
комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, от чието общо тегло
животинският тор е не по-малко от 50 на сто, и с инсталирана електрическа
мощност до 500 kW за производство на енергия с комбиниран цикъл и индиректно
използване на биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско
производство, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии,
селскостопански обекти или производствени зони.
Обектът на ищеца попада и в тази редакция на чл.24 т.3
от ЗЕВИ. Така срокът за ползване на насърчителните мерки по т.7 на чл.18 ал.1 от
същия закон е променен два пъти, като до 24.07.2015г. не е имало времево
ограничение за ползване на насърчителните мерки, на 24.07.2015 г. е публикувано
и влязло в сила изменение в пар.20, което за първи път предвижда, че енергийни
обекти, които са въведени в експлоатация до 1.07.2016г. ще могат да ползват преференциалните
цени за изкупуване на енергия, произведена от биомаса, след което 5 месеца
по-късно, на 18.12.2015 г. е публикувано следващо изменение на същия параграф,
с което само енергийни обекти , въведени в експлоатация до 1.01.2016г. ще могат
да ползват посочените преференциални цени.
Ищецът твърди, че с изменението на пар.20 от ПЗР на
ЗЕВИ ответникът е нарушил принципите на правна сигурност, на пропорционалност и
на равно третиране по чл.16 и чл.20 от Хартата на основните права на ЕС.
Съгласно чл.16 от Хартата свободата на стопанската
инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства
и практики.
Съгласно чл.20 от Хартата всички хора са равни пред
закона.
Приемането на насърчителни схеми за подпомагане за
постигане на целта по чл.3 пар. 1 и пар.2 от Директивата във връзка с
приложение І към нея не е задължително за държавите членки. Както е посочил СЕС
в определение от 30.04.2020г. по съединени дело С-818/19 и С-878/19 и в цитираната
в него друга практика на СЕС държавите членки разполагат с право на преценка
относно мерките, които считат за подходящи за постигането на задължителните
национални цели по чл.3 пар. 1 и пар.2
от Директивата във връзка с приложение І към нея. Държавите членки разполагат с
право на преценка относно начина на постигане на посочената цел , при условие
че спазват основните свободи, гарантирани в Договора за функциониране на ЕС
/пак там/. България е избрала да насърчава
използването на биомаса за производството на енергия като въведе преференциални
цени на изкупуване на произведената от биомасата енергия и осигурено изкупуване
на тази енергия. С оглед на предоставеното
право на преценка на държавите членки, няма пречка България да реши да спре
тези насърчителни схеми ако целта по чл.3 пар.1 и пар.2 от Директивата е
постигната. И в този смисъл само по себе си решението да се ограничи
производството на ел.енергия от биомаса чрез спиране на гарантираното
изкупуване и преференциалните цени за
нови икономически оператори, прието от НС с изм. на пар.20 от ЗЕВИ не
противоречи на Директивата. Начинът на отпадане на тази насърчителна мярка за
новите икономически оператори обаче не следва да противоречи на основните
свободи, гарантирани в ДФЕС.
Принципът на правна сигурност , следствие на който е
принципът на защита на оправданите правни очаквания, са част от общностния
правов ред. В това отношение те следва да се спазват както от общностните
институции, така и от държавите членки при упражняване на правомощията, които
им предоставят общностните директиви /така Решение от 3.12.1998г. по делото Belgocodex, С-381/97, т.26, Решение от 26.04.2005г. по дело „Goed Wonen“, С-376/02, т.32, Решение от 21.02.2008г. по дело Netto Supermarkt, С-271/06, т.18/. Пак според постоянната съдебна
практика на СЕС принципът на правна сигурност и на защита на оправданите правни
очаквания изисква от една страна правните норми да бъдат ясни и точни, а от
друга страна, прилагането им да е предвидимо за лицата. Това изискване се
налага с особена строгост , когато става въпрос за правна уредба, която може да
включва финансови тежести , за да се осигури възможност на заинтересованите
лица да узнаят с точност обхвата на задълженията , които тя им налага / решение
от 29.04.2004г. по дело Sudholz, С-17/01,
т.34/. Освен това, СЕС е приел, че принципът на правна сигурност изисква не да
липсва законодателна промяна, а по-скоро законодателят да отчита особените
ситуации на икономическите оператори и да предвижда при необходимост адаптиране
към прилагането на новите правни норми /така в Решение от 7.06.2005г. по дело VEMW и др.,
С-17/03, т.81/.
Текстът на пар.20 от ЗЕВИ и в двете редакции в ДВ, бр.
56 от 24.07.2015г. и в ДВ, бр. 100 от 18.12.2015г. е ясен и точен. Преценката
по-скоро следва да се насочи към това дали е бил предвидим.
Към момента , в който на 14.12.2013г. ищецът е подал
искане до „Енерго-про мрежи“ АД за проучване на условията за присъединяване на
обект на производител на електрическа енергия е действала описаната насърчителна
схема по чл.18 ал.1 т.7 от ЗЕВИ, която не е била ограничена със срок. Нито на
ниво ЕС, нито на национално нива са обсъждани идеи да се ограничи
производството на ел.енергия от биомаса – биогаз произведен от животински тор. Напротив,
на ниво ЕС се дискутират ползите от производството на биогаз в една затворена,
контролирана среда като тази на биогазова инсталация, както и последващото
оползотворяване на биогаза като възобновяем източник на
енергия чрез изгаряне, което има много
позитивен ефект за намаляване на парниковите газове. Събирането на биогаз
посредством биогазови инсталации води до намаляване на общите метанови емисии в
земеделието. А енергията от изгарянето на биогаз замества изкопаемите енергийни
източници. В свой доклад от 7.02.2008г. Европейският парламент отчита, че
производството на биогаз от животински тор е доста ниско, че печалбата от
производството на биогаз е негативна и че рентабилността и конкурентно
способността на биогазовата инсталация се определя основно от продажната цена
на електричеството. Затова ЕП посочва, че е необходима значителна подкрепа от
европейски и национални финансови
ресурси, инвестициите трябва да бъдат поощрявани, като ключов фактор е
цената на „зелено електричество“, която да осигури рентабилност и да действа
като истински стимул. ЕП счита, че следва да се създаде специална директива за производството
на биогаз, която да е насочена към производството на земеделски биогаз. В
съображение 14 от Директивата е посочено, че основното предназначение на
задължителните национални цели е да се създаде сигурност за инвеститорите и да
се насърчи трайното развитие на технологиите за производство на енергия от
всички видове възобновяеми източници. Данните от публичния регистър на Агенция
за устойчиво енергийно развитие сочат, че в България съществуват само 6
инсталации в страната , който обработват оборска тор, като в района на
гр.Исперих няма функционираща инсталация. През м.декември 2013г. България
докладва постигане на целта по чл.3 на Директивата. Във Втори национален доклад
за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от
възобновяеми източници, подготвен в изпълнение на чл. 22, ал. 1 от Директива
2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници
министърът на енергетиката е посочил, че „През 2012г.
производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници (ВИ) в
страната значително се увеличи, което доведе до постигане през 2012 г. на
задължителната национална цел от 16 % дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление
на енергия“. С редакцията на пар.20 от
ЗЕВИ - ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г. на икономическите оператори на практика е
предоставен 11 месечен срок за въвеждане в експлоатация на енергийния обект, за
да могат да се ползват от преференциалните цени за изкупуване на ел.енергия от
биогаз. При конкретните условия съдът намира, че това законодателно изменение
отговоря на принципа на предвидимостта. Икономическите оператори нямат
основание да имат оправдани правни очаквания за запазването на едно съществуващо
положение , което да не бъде променяно от националните органи в рамките на
тяхното право на преценка / така и решение от 15.07.2004г. по съединени дела
С-37/02 и С-38/02, т.70 и цитираната съдебна практика/. Предоставеният срок е
достатъчен за всеки икономически оператор да прецени и съобрази инвестициите си
с изменението в закона. Конкретно ищецът би могъл , ако е разполагал с времето
до 1.07.2016г., да въведе обекта с експлоатация и да се възползва от
подпомагащата схема на преференциални изкупни цени. Съобразно подписаният с „В.“
договор и разменената с него кореспонденция, инсталацията е следвало да се
монтира в края на 2015г. Последващото
изменение на пар.20 от ПЗР на ЗЕВИ , ДВ, бр. 100 от 18.12.2015г., не
отговаря на принципа на правна сигурност, тъй като е внезапно и непредвидимо.
Подкрепящата мярка е отменена предсрочно, 6 месеца по-рано. Това изменение е
внезапно и непредвидимо, тъй като само 5 месеца по-рано НС приема пар.20 от ПЗР
на ЗЕВИ с текст „до 1.07.2016г.“, а изм. на пар.20 с текст „ до 1.01.2016г.“ не
е било подкрепено от земеделската комисия на НС и едва в пленарна зала на второ
четене този текст е приет /вж. дискусията в пленарна зала на 4.12.2015г., л.559
и сл. , т.ІІ/. Обсъждането на текста е преминало набързо, с обосновката, че следва да се премахнат последните
преференциални цени по ЗЕВИ - тези за производство на биомаса от оборски тор,
за да се предотврати поскъпването на тока за потребителите, което ще струва 200
милиона лв. От изказването на народния представител М.Д./л.560/ става ясно,
че народните представители са били
наясно, че в процес на инсталация са още мощности, като целта е била тези
мощности да не бъдат допуснати до подкрепящите мерки. Т.е. народните
представители са били наясно, че тези икономически оператори, които в момента
изграждат инсталации и за тази цел са вложили скъпо струващи инвестиции и
разчитат на срока до 1.07.2016г., ще да бъдат значително засегнати от
предсрочното премахване на мярката за преференциални цени за изкупуване на
ел.енергия от биомаса. А без преференциални цени или други схеми за подкрепа,
производството на ел.енергия от биогаз е нерентабилно /така докладът на ЕП от
2008г./, т.е. инвестициите ще бъдат загубени. Дори един предпазлив и
съобразителен икономически оператор не би могъл да предвиди това ретроактивно
законодателно изменение. Установи се , че св.Г.е следяла законодателните
процеси, участвала е в комисиите на НС и е знаела какво предстои /Земеделската
комисия не е подкрепила изм. на пар.20 от 18.12.2015г./. Управителите на ищеца
ведно с немските съконтрахенти от „В.“ са положили усилия да убедят
представителите на изпълнителната власт на България в сериозността на проекта
за изграждане на модерна инсталация за
производството на биогаз в гр.Исперих. Т.е. както изпълнителната власт, която е
внесла чрез МС проект за изм. на ЗЕВИ, така и законодателната власт /видно от
изказването на народния представител М.Д./ са били наясно с вложените по
различни проекти инвестиции, и че законодателните изменения в пар.20 могат да
засегнат сериозно същите без да им предоставят възможност да се адаптират към
новия режим. Законодателното изменение, прието с изм. на пар.20 от РЗП на ЗЕВИ
- ДВ, бр. 100 от 18.12.2015г. противоречи на принципа за правна сигурност. Дали това законодателно изменение е политически
правилно, справедливо или в интерес на гражданите, е въпрос, който съдът не
следва да преценява. Правомощие на съда е да прецени дали държавата е спазила
общите принципи на правото на съюза когато е приемала мерки, чрез които е
приложила правото на съюза.
По твърдяното от ищеца нарушение на ответника правилно
да транспонира разпоредбата на чл.16 от Директива 2009/28/ЕО.
Съгласно чл.16 т.5 от Директивата държавите-членки
изискват от операторите на преносните системи и операторите на
разпределителните системи да предоставят на всеки нов производител на енергия
от възобновяеми източници, който желае да бъде свързан към системата,
изисканата от него изчерпателна и необходима информация, включваща:
а) цялостна и подробна прогноза за разходите, свързани
със свързването;
б) разумен и точен график за приемане и обработка на
искането за свързване към мрежата;
в) разумен индикативен график за всяко предложено
свързване към мрежата.
В съображение 41 от Директивата е посочено: „ Установено
бе, че липсата на прозрачни правила и на съгласуваност между различните
разрешаващи органи препятства разпространението на енергия от възобновяеми източници.
Ето защо националните, регионалните и местните органи следва да отчитат
специфичната структура на сектора на енергия от възобновяеми източници, когато
преразглеждат своите административни процедури за даване на разрешение за
изграждане и експлоатация на централи и свързаните с тях мрежови инфраструктури
за пренос и разпределение на производството на електроенергия, на топлинна
енергия и енергия за охлаждане или на транспортни горива от възобновяеми
източници на енергия. Административните процедури за одобрение на инсталации,
използващи енергия от възобновяеми източници, следва да бъдат рационализирани и
с прозрачни срокове. Правилата и инструкциите за проектиране следва да бъдат
приспособени да отчитат възможностите за прилагане на икономически ефективно и
екологосъобразно използване на енергия от възобновяеми източници за
отоплително, охлаждащо и електроенергийно оборудване“.
Редът за присъединяване на енергийни обекти за производство на
електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана електрическа
мощност до 1.5 MW включително, за производство от биомаса, които се предвижда
да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или
производствени зони, пред съответния оператор на електрическа мрежа е уреден в
чл.26 от ЗЕВИ - искане за проучване на условията и начина на присъединяване се
подава пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда
на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. По този текст са
издадени две наредби, като действалата към момента на подаване на искането за
проучване условията за присъединяване на електрическа централа към
електроразпределителната мрежа /2.01.2014г./ е Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи. От 4.04.2014г. е в сила Наредба
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи. В никоя от двете наредби, както и в ЗЕВИ не се съдържа изискване
разпределителните и преносните дружества да предоставят на икономическия
оператор информацията по чл.16 т.5 от Директивата. След като ищецът е подал
искане за проучване условията за присъединяване на електрическа централа към
електроразпределителната мрежа от 2.01.2014г., Е.П.-М.АД е изготвило становище
изх.№ 10.01.2014г. , в което е посочило какви са изискванията към
присъединявания обект, мястото и начина на присъединяване на електрическата
централа към електроразпределителната мрежа, как ще се измерва електрическата
енергия, изисквания за телемеханика и връзка на централата с Центъра за
управление на мрежата на Е.П.-М.АД, собствеността на съоръженията, кой следва
да изгради съоръженията и да ги заплати и др. технически въпроси. В становището
липсва подробна прогноза за разходите, които ищецът следва да извърши /посочено
е в раздел VІ кои съоръжения следва да се изградят от инвеститора, но колко ще
му струват не е посочено/, липсва график за приемане и обработка на искането за
свързване към мрежата, липсва и индикативен
график за всяко предложено свързване към мрежата. От становището на Е.П.-М.АД
не става ясно кога ищецът би могъл да се свърже ефективно към
електроразпределителната мрежа. На конкретното запитване на ищеца кога ще бъде
сключен предварителен договор Е.П.-М.АД също не дава конкретен отговор, а
обвързва сключването на договора с получаване на положително становище от „ЕСО“
ЕАД, като не определя никакви времеви рамки. Предварителният договор между
ищеца и Е.П.-М.АД е сключен на
8.04.2015г., година след като ищецът е подал искане за сключването на такъв от
4.07.2014г. На 23.10.2015г. ищецът е подал искане за сключване на окончателен
договор. Едва на 3.10.2017г. Е.П.-М.АД изпраща на ищеца проект за договор за
подпис, т.е. 3г. и 9м. след като ищецът е подал искането за проучване условията
за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа
от 2.01.2014г. Предложеното от Е.П.-М.АД свързване към електроразпределителната
мрежа надхвърля изискването за разумен и прозрачен срок в разрез с изискването на съображение 41 от
Директивата. Държавата, чрез своя законодателен орган, не е създала условия за
улеснени административните процедури за
одобрение на инсталации, използващи енергия от възобновяеми източници. Не е
създала национална разпоредба или процедура, с която се имплементира чл.16 т.5
от Директивата. Нито за Е.П.-М.АД, нито за „ЕСО“ ЕАД съществува нормативно
уредено задължение в какъв срок следва да осъществят процеса по присъединяване
на ищеца към електроразпределителната и към електропреносната мрежа.
Възражението на ответника, че ищецът следва да насочи към тези две дружества
претенцията си за вреди, е неоснователно. За тези две дружества не съществува
законодателно уреден срок, в който следва да присъединят ищеца. Съдебната
практика по подобни дела също показва, че подобни претенции за вреди към
електропреносното или електроразпределителното дружества са отхвърлени като неоснователни
/така напр. решение № 151/18.05.21г. по т.д.№ 1534/19г. , ВКС, І т.о./. Отговорността
е на държавата чрез процесуалният й субституент НС, което не е транспонирало
пълно и всеобхватно Директива 2009/28/ЕО. Непълното транспониране на директива представлява
неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от договорите /така и
решение от 15 октомври 2009г. по дело C - 255/08/. Пар.16 от директивата предоставя
на държавата свобода на преценка какви точно мерки ще предприеме, за да осигури
достъп до и експлоатация на мрежите за пренос и разпределение на електроенергия,
но не й предоставя свобода дали да предприеме мерки в тази насока. Като не е
предприела мерки в тази насока, държавата е надхвърлила свободата си на
преценка по чл.16 от Директивата.
Допълнително, липсата на ясни правила и срокове е
довело до неравно третиране на икономическите оператори, като е предоставило на
електропреносното и/или
електроразпределителното дружества възможност за произволна преценка с
кой икономически оператор да сключат договор и с кой да не сключат такъв. Данните
от публичния регистър на Агенция за устойчиво енергийно развитие сочат, че 6
инсталации за производство на биогаз са били свързани към електропреносната и
електроразпределителната мрежа. Не е ясно на какво основание ищецът не е бил
свързан в разумен срок, защо и двата оператора са бездействали в продължителен
период от време, така че в крайна сметка поради изм. на пар.20 от ЗЕВИ с ДВ,
бр. 100 от 18.12.2015г. ищецът да не може да се възползва от подпомагащата
мярка по чл.18 т.7 от ЗЕВИ.
Налице е нарушаване от страна на държавата на задълженията
й произтичащи от Договорите. С изм. на пар.20 от ЗЕВИ с ДВ, бр. 100 от 18.12.2015г.
, ретроактивна разпоредба, НС е нарушило противоправно принципа на правна сигурност
и за защита на оправданите правни очаквания. НС не е въвело във вътрешното
право разпоредбата на чл.16 т.5 от Директива 2009/28/ЕО и с противоправното си
бездействие е довело до непълно транспониране на тази директива.
Тези нарушения са съществени и те са причинили на
ищеца вреди.
Съгласно практиката на СЕС, достатъчно съществено
нарушение на правото на Съюза е такова нарушение, което предполага явно и
значително неспазване от държавата членка на границите, които са наложени на
нейното право на преценка. Факторите, които трябва да се вземат под внимание в
това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената
правна норма, обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма
предоставя на националните органи, извинимият или неизвиним характер на
евентуална грешка при прилагане на правото, умишленият или неумишлен характер
на допуснатото нарушение или причиненото увреждане, или още обстоятелството, че
с поведението си институция на Европейския съюз може да е допринесла за
неприемането, приемането или запазването в разрез с правото на Съюза на
определени национални мерки или практики (вж. в този смисъл решение от 5 март
1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и
C‑48/93, т. 56).
В случая, с приемането на изм. на пра.20 от ЗЕВИ с ДВ,
бр. 100 от 18.12.2015г. депутатите са били наясно с направените от икономически
оператори инвестиции и с намерението им да се ползват от мерките по чл.18 от
ЗЕВИ и именно за да предотвратят ползването на преференциалните цени за
изкупуване на ел.енергия, произведена от биомаса, са приели ретроактивната
норма, като са съкратили непредвидимо за икономическите оператори срока за
въвеждане в експлоатация на електрическите централи от биомаса. Не се касае за
неволна грешка на НС при приемане на този текст. Текстът е бил обсъден
първоначално в земеделската комисия, в която ползите за фермерите, за
повишаване на жизнения стандарт на населението, за околната среда, за ограничаване
на неблагоприятните климатични изменения от преработката на биомаса са били
обсъдени. Такива доводи не са обсъждани в пленарна зала, което сочи, че
решението по пар.20 е било чисто политическо, не се касае за грешка, а ефектът
му е бил умишлено търсен. Нарушението на законодателния орган на принципа на
правна сигурност и за защита на оправданите правни очаквания е достатъчно
съществено. Както вече бе посочено, държавата е разполагала с широка дискреция
да прецени дали ще подкрепя производителите на енергия от възобновяеми
източници или няма да ги подкрепя. След като е взела решение, че ще ги подкрепя
до постигане на целта по чл.3 от Директивата /което не е изначално ясно кога ще
настъпи/, то е следвало след постигане на тази цел да даде разумен срок и
възможност на икономическите оператори да решат дали да направят инвестиции в
ел.централи от възобновяеми източници или да променят инвестиционните си
планове. Всъщност такава възможност и разумен срок е даден с изм. на пар.20 от
ЗЕВИ, ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г. Общественият интерес, сочен от ответника, не
може да се счита за извинителна причина за изм. на пар.20 от ЗЕВИ с ДВ, бр. 100
от 18.12.2015г. Това е общо и абстрактно твърдение без конкретна обосновка.
Дали общественият интерес следва да се свързва с ниска цена на тока, или с
чиста околна среда и намаляване на климатичните изменения, или с икономически растеж,
е дискусионно. Но при всички положения държавата не може да се позовава на
вътрешни фактически положения, за да оправдае нарушаване правото на ЕС. Единствено
наличието на форсмажорни обстоятелства могат да обосноват отпадане
отговорността на държавата. Такива СЕС приема да са извънредни, непредвидими и
външни за позоваващия се на него обстоятелства , чиито последици не са могли да
бъдат избегнати, въпреки положената дължима грижа /така Решение от 4.03.2010г.
по дело С-297/08 Комисия/Италия, т.85/. Обикновено такива обстоятелства се свързват
с атентат или пожар /така решение от 11.07.1985г. по дело 101/84, Комисия/
Италия, т.16/. В случая ретроактивната норма не може да се свърже нито с
обществен интерес, нито с друго непредвидено обстоятелство, което да извини
държавата за това, че е нарушила правото на ЕС. Изчисляването цената на тока ,
отражението на преферециалните цени при изкупуване на ел.енергия от
възобновяеми източници върху цената на тока, е могло да бъде извършено и
планирано много по-рано – още през 2013г., когато министърът на икономиката е
докладвал постигане на целите по чл.3 от Директивата. Няма оправдание две
години по-късно НС да достигне до извънредното решение да съкрати срока по
пар.20 без да даде възможност на икономическите оператори да се адаптират към
това ново положение.
Нарушението на законодателния орган за непълно
транспониране на директивата е достатъчно съществено, тъй като е продължило
значителен период от време и е попречило на ефективното приложение на
директивата в страната.
От установените съществени нарушения на правото на ЕС от
ответника, за ищеца са настъпили вреди. Налице е причинно следствена връзка
между вредите и противоправното действие и бездействие на ответника – ищецът би
могъл до 1.07.2016г. да въведе обекта с експлоатация и да се възползва от
подпомагащата схема на преференциални изкупни цени, както и да планира
инвестицията си, ако бе получил от Е.П.-М.АД и/или от „ЕСО“ ЕАД разумен и
точен график за приемане и обработка на искането за свързване към мрежата и
разумен индикативен график за всяко предложено свързване към мрежата.
Във връзка с обхвата на обезщетението, дължимо от
държавата, СЕС посочва, че същото се определя от вътрешния правен ред на всяка
държава, но то трябва да бъде равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури
ефективна защита на правата на частноправните субекти. В допълнение СЕС
посочва, че за да определи подлежащата на обезщетяване вреда, националният съд
може да провери дали увреденото лице е проявило разумна грижа, за да избегне
вредите или да ограничи техния размер, и по-конкретно дали е използвало
своевременно всички правни средства за защита, с които е разполагало. Т.е.
увреденото лице следва да докаже, че е положило необходимата грижа , за да
ограничи размера на вредите /така решение по съединени дела С-46/93 и С-48/93,
т.82 и сл., решение от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, т. 76 и
цитираната съдебна практика /.
Във вътрешноправния ред, обезщетението за вреди се
урежда от разпоредбата на чл.82 от ЗЗД - обезщетението обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Целта на обезщетението е изправната страна да бъде поставена в положението ,
което би имала, ако изпълнението беше точно.
Ищецът претендира като претърпяна загуба разходите,
които е направил по изграждане на централата -
суми заплатени за проектиране, строителни разрешения, за строителен
надзор, за консултанти по европейски програми, за административни разходи по
получаване на съгласувателни становища и разрешителни за осъществяване на
проекта в общ размер на 50 474,59лв., заплатен аванс по договора за
производството на централата с В. в размер на 142 000 евро , равняващо се на
277 727,86лв. Претендира на основание
чл.86 от ЗЗД лихва за забава върху двете суми считано от датата на плащането им
до датата на подаване на исковата молба в размер на 51 886,89лв.
Ищецът претендира пропуснати ползи в размер на 2 158
078,47лв. начислени за периода 12.2014г. – 12.2024г. , както и неимуществени
вреди в размер на 20 000лв.
Съгласно назначената по делото съдебна икономическа
експертиза ищецът е направил разходи свързани с намерението му да изгради
биогазова инсталация в размер на 583 008,50лв. В тази сума е включен заплатения
аванс по договора за производството на централата с В. в размер на 142 000 евро,
както и цената на закупения в гр.Исперих имот. Ищецът не претендира заплатената
цена за имота. Без цената на този имот и без заплатения на В. аванс, разходите на
ищеца, съобразно експертизата са в размер на 155 814,64лв. С оглед на
диспозитивното начало, на ищеца следва да се присъдят разходите, които е
направил за изграждането на биогазовата инсталация в гр.Исперих в поискания
размер, които представляват преки вреди от нарушаване правото на ЕС от
ответника - 50 474,59лв. , представляващи заплатени от
ищеца суми за проектиране, строителни разрешения, за строителен надзор, за
консултанти по европейски програми, за административни разходи по получаване на
съгласувателни становища и разрешителни за осъществяване на проекта, и 277
727,86лв., заплатен аванс по договора за производството на централата с В.. Или общо 328 202,45лв.
Възражението на ответника за недължимост на сумата
7 871,07лв., заплатена от ищеца по договор за консултантски услуги от
18.11.2014г. с „Ю.Б..С.България“ ЕООД /л.671, т.ІІІ/ е неоснователно. Договорът
е изпълнен, тъй като ищецът е получил банковата гаранция и разрешен кредит от
„Сибанк“. В този случай той е бил задължен да плати и е заплатил на основание
чл.7 от договора уговореното възнаграждение.
При деликтната отговорност обезщетението за закъсняло
плащане се дължи от деня на увреждането /чл.84 ал.3 от ЗЗД/, в случая от
извършване на разходите. Съгласно заключението на вещото лице законната лихва
за забава върху направените от ищеца разходи в общ размер на 583 008,50лв.
е в размер на 240 841,20лв. Ответникът е направил възражение за погасяване
вземането на ищеца за лихва поради изтекла давност на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Възражението е основателно. Лихва за забава се дължи 3 години преди
подаване на исковата молба , или от 13.12.2015г. Или върху размера на търпените
от ищеца преки вреди в размер на 328 202,45лв., ответникът дължи законната
лихва от 13.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Не е необходимо да
се присъжда конкретен размер лихва за забава. Тя ще бъде изчислена към момента
на плащането й от ответника.
По претендираните пропуснати ползи.
Както в правната доктрина, така и в съдебната
практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на
имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза се основава на
предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало,
ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му
към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална,
а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива
на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Съгласно
задължителните постановки на ТР №3/12.12.2012г. по т.д.№ 3/12г., ВКС, ОСГТК, при
предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи,
произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва
да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага.
Съгласно чл.31 от ЗЕВИ, (редакцията на разпоредбата в
сила от 10.04.2012г., ДВ, бр. 29 от 2012 г.,) електрическата енергия от
възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от
крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към
датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на
територията на енергийния обект за производство на електрическа енергия, а за
обектите по чл. 24, т. 1 – към датата на заявлението за извършено монтиране на
инсталация за производство на електрическа енергия, подадено до разпределителното
предприятие по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. Произведената
електрическа енергия от възобновяеми източници се изкупува въз основа на
сключени дългосрочни договори, като за тази , добита от биомаса, договорът за
изкупуване е за срок от 20 години. Срокът
текат от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект. За енергийни
обекти, въведени в експлоатация, и инсталации, монтирани след 31декември 2015
г., сроковете за изкупуване се намаляват със срока от тази дата до датата на
въвеждането в експлоатация, съответно монтирането. Цената на електрическата
енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за
изкупуване, освен с решение на КЕВР, като след изтичане на този срок
преференции за цените не се предоставят.
Т.е. при въведен в експлоатация обект за производство
на ел.енергия от биомаса държавата гарантира сключването на договор за
изкупуване на произведената енергия при преференциални цени за продължителен
срок от време. Това позволява предвидимост и сигурност на реализираната печалба
на икономическия оператор. Пропуснатата полза по см. на чл.82 от ЗЗД е размера
на изкупната цена за периода на произведена ел.енергия и периода на изплащането
й, и равен на обема законодателно определена насърчителна мярка по см. на чл.3
пар.3 б.а от Директива 2009/28/ЕО / в този см. виж и Решение №151/18.05.2021г.
по т.д.№ 1534/19г., ВКС, І т.о./. В случай че ищецът бе въвел в експлоатация
обекта за производство на ел.енергия от биомаса в гр.Исперих, то той щеше да
сключи дългосрочен 20г. договор за изкупуване на произведената от него
ел.енергия на преференциални цени. Нереализираните за него приходи от този
договор са пропуснатите ползи. Същите следва да се възмездят от ответника.
Ищецът претендира пропуснати ползи за срок от 10г. – от декември 2014г. до
декември 2024г. при заложена преференциална цена 434,13лв. и прогнозно
количество средно годишно на произведената ел.енергия - по 4427,15 Мвтч за периода 2016 - 2024г. и
1 517,30Мвтч за 2015г. /при непълна година/. Според вещото лице заложената
прогнозна цена е прецизна. Заложените прогнозни количества на произведена
ел.енергия са съобразени с техническия проект и с капацитета на такъв тип
централа. Прогнозните приходи от продажбата на прогнозните количества ел.енергия
за периода 2015-2024г. /за 10г./ е 17 958 482,06 лв. без ДДС. Ищецът
претендира сумата 2 158 078,47лв., което е равно на разликата между прогнозните
приходите за 10г. и прогнозните разходи за същия период, или печалбата, която
той бил реализирал, ако беше сключил договор по реда на чл.31 от ЗЕВИ. Тази
сума е в по-нисък размер от прогнозните приходи от продажба при условие, че се
прилагат определените от КЕВР цени по Решение № Ц-24/30.06.2015г. / л.253 -
279, т.І/. С оглед на диспозитивното начало се присъжда претендираното, щом то
е в по-нисък размер от действително установеното по делото. Обезщетението се
дължи от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
По претенцията за неимуществени вреди:
Ищецът твърди, че е претърпял репутационни вреди, а
неговите представители -и стрес, притеснения и загуба на перспективи, в
резултат на противоправното поведение на ответника. Настъпилите неимуществени
вреди се установиха от събраните гласни доказателства. Ищецът се свърза в
съзнанието на своите съконтрахенти като некоректен търговец. Управителите на
ищеца П.Д.и В.В.също са претърпели неимуществени вреди – накърнено е името и достойнството
им сред колеги и бизнес партньори, породено е недоверие към тях и към техния потенциал,
изживели са стрес и притеснение за възможните финансови претенции на В.. Държавата дължи обезщетение на граждани и на
юридически лица за вреди от своите незаконосъобразни действия, вкл.и нарушаване правото на ЕС. Обезщетението
следва да покрие както имуществените, така и неимуществените вреди. Няма пречка
неимуществени вреди да се присъдят на юридическо лице, стига да бъдат
установени /така и решение № 16/2.03.2021г. по гр.д.№ 1914/20г. , ВКС, ІV
г.о./. Съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а
винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в
конкретната държава. Съдът следва да съобрази и присъдено обезщетение по
подобен тип дела. Воден от горните критерии, и като съобрази и икономическата
конюнктура в страната към извършване на деликта, съдът определя обезщетение на
ищеца за неимуществени вреди в размер на 10 000лв. Сумата се дължи ведно
със законната лихва от поискването й с подаване на исковата молба в съда на
13.12.2018г. За разликата до претендирания размер от 20 000лв. претенцията
за неимуществени вреди следва да се отхвърли като недоказана. Не се установи
вреди над присъденото обезщетение. Ищецът е бил създаден единствено за
реализирането на проекта за изграждането на централа за производството на
ел.енергия от биогаз и не е поддържал дългогодишни търговски взаимоотношения,
които да са накърнени вследствие нереализираните на проекта. Управителите на
дружеството са имали и други дейности, освен ангажиментите и задълженията си с
управлението на ищеца, а стреса и притесненията от търсене на договорна
отговорност са все пак част от предприемаческата дейност.
Не се налага намаляване размера на присъдените
обезщетения. Установи се, че ищецът е направил необходимото, за да намали размера
на вредите – св.Г.е била ангажирана да се занимава с комуникацията на ищеца с
различните държавни и местни органи, за да може дружеството по-бързо да премине
през задължителните административни процедури, св.Г.е следила законодателните
изменения като е участвала в заседанията на различни комисии в НС,
представители на ищеца ведно с представители на съконтрахента „В.“ са представили
проекта за изграждане на биоцентралата в гр.Исперих пред министъра на икономиката
при негово посещение в Германия, респ. положили са добросъвестно усилия
държавата чрез своите органи да бъде информирана за проекта.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по списък в размер на
49 025лв., от които 25лв. държавна такса, 48 000лв. адвокатско
възнаграждение и 1000лв. депозит за вещо лице.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение.
Оспорва претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение като прекомерно по
размер.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените
от него разноски по делото съобразно с уважената част от исковете. Възражението
на ответника по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на претендирания размер
адвокатски хонорар е неоснователно.
Делото е с фактическа и правна сложност, продължило е 3 години на първа
инстанция и не надхвърля значително минималния размер на адвокатските
възнаграждения по чл.7 ал.2 т.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На ищеца се следват разноски в размер на 48 828,90лв.
Съобразно отхвърлената част на иска за неимуществени
вреди, на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 1,80лв.
/450лв. присъдено юрисконсултско възнаграждение по процента отхвърлен иск/.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.С.НА Б.да
заплати на „Ц.Б.И.“ ЕООД, ЕИК ********следните суми, представляващи обезщетение
за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз: сумата 328 202,45лв., ведно
със законната лихва от 13.12.2015г. до окончателното изплащане , представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата 2 158 078,47лв., ведно със
законната лихва от 13.12.2018г. до окончателното изплащане, представляваща
пропуснати ползи, сумата 10 000лв.
ведно със законната лихва от 13.12.2018г. до окончателното изплащане,
представляваща неимуществени вреди и 48 828,90лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
за разликата до претендирания размер от 20 000лв. като недоказан.
ОСЪЖДА „Ц.Б.И.“
ЕООД, ЕИК ********да заплати на Н.С.НА Б.сумата от 1,80лв. разноски по делото.
Решението е постановено с участието на Прокуратурата
на Р България .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: