ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
гр. В., 03.12.2020 г.
Окръжен съд В.
гражданско отделение, в закрито заседание на
трети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: В.
В.
Членове:
1. А. П.
2. В. М.
с участието на секретаря
...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В.
М. въззивно частно гражданско дело № 513 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.274 от ГПК.
С.Т.В. ***
обжалва Разпореждане №308/24.09.2020г. по гр.д.№335/2020г. по описа на Районен
съд Б., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на
предявения иск.
Поддържа в жалбата, че определението е
неправилно и не е съобразено с интереса на детето, като цитираното от БРС не
кореспондира с граматическото тълкуване на чл.131, ал.1 от СК.
Посочва, че
цитираната разпоредба не съдържа ограничения на лицата, активно легитимирани да
предявят иска, тъй като философията на закона е защита интересите на детето.
Посочва, че същата е баба на малолетната Л. която от раждането си до настоящия
момент е отглеждана от нея. Детето е било настанено при нея с влязло в сила
съдебно решение, в което е съобразен интереса на детето и че същото следва да
бъде оставено при неговата баба.
Детето е изключително привързано към
нея, като интереса на детето я легитимира да брани бъдещето му. Посочва, че
дванадесет години след раждане на детето майката на същото не е полагала
никакви грижи за него, няма информация какво работи майката и с какво се
занимава в Германия, като искането за упражняване на родителските права от нея –
биологичната майка, най-вероятно са продиктувани от материален интерес от
получаване на детски надбавки в Германия или да научи детето да проси или
проституира.
Моли съда да
отмени определението на Белоградчишкия районен съд и да администрира делото.
Видинският
окръжен съд като взе предвид постъпилата частна жалба, изложените мотиви в
същата, предявената искова молба, обстоятелствената част на исковата молба и
петитумът й намира постановеното разпореждане на БРС, с което е прекратено
производството по делото за правилно.
Отношенията между дядо, баба и внуци са
най-близки до отношенията между родители и деца. Това са отношения на тясна
родствена близост ,следваща тази с родителите. Тази близост е скрепена от
законите с многобройни правни последици, сходни на съществуващите между
родители и деца. Известно е, че връзките между дядо, баба и внуци се проявяват
сред нашия народ с особена емоционална и нравствена интензивност.
Съобразно разпоредбата на чл.131 от СК ,обаче искът за ограничаване на родителски права
спрямо детето Л. В. може да бъде поискано от другия родител, от прокурора или
Дирекция „С.“.
Разпоредбата на
чл.133, ал.1 от СК изрично упоменава активно легитимираните лица да предявят
иска за ограничаване или лишаване от родителски права.
Макар между ищцата и детето да са създадени
връзки на близост и бабата да е полагала за продължителен период от време грижи
за отглеждането и възпитанието на детето, същата не разполага с възможността по
чл.131 от СК да поиска ограничаване на родителските права на майката Д.Л.Д..
Регламентирана е законовата възможност, която дава правото на
съда да приложи мерките по ограничаване и лишаване от родителски права, които
представляват намеса на държавата в конституционно защитени права и задължения
на родителите (чл. 47, ал. 1 от КРБ). Условията и редът за тази намеса се
определя от Семейния кодекс (чл. 131 – 135 във връзка с чл. 14 и чл. 47, ал. 5
от КРБ). Семейният кодекс регламентира основанията за ограничаване на
родителските права: виновното поведение на родител (чл. 131, ал. 1), или –
безвиновната обективна невъзможност на родителя да упражнява родителските си
права (чл. 131, ал. 2).
Посочени са и
основанията за лишаване от родителски права. Това са особено тежките случаи на
виновно опасно засягане на основните интереси на детето или на безвиновна
обективна невъзможност за упражняване на родителските права (чл. 132, ал. 1, т.
1 СК), а от друга – трайно неполагане на грижи за детето и недаване на издръжка
без основателни причини (чл. 132, ал. 1, т. 2 СК).
Основанието за
лишаване от родителски права по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК е основание и за
осиновяване на детето без съгласието на родителя (чл. 93, ал. 1 СК).
Легитимирани да предявят иска за ограничаване или за
лишаване от родителски права са: родител, прокурор или дирекция „С. п.” (чл.
133, ал. 1 СК във връзка с чл. 21, т. 14 ЗЗакрД).
Компетентен е
районният съд по настоящия адрес на детето.
В този смисъл
разпореждането на БРС е правилно и обосновано.
За частната жалбоподателка съществуват
други правни способи за реализиране на правата й като близък роднина, при
когото е настанено детето по силата на съдебно решение, но не и с иск по чл.131 от СК по отношение на който
за същата липсва активна процесуална легитимация, като предпоставка за надлежно
упражняване на иска.
Водим от
горното, ВОС :
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №308/24.09.2020г. по гр.д.№335/2020г. по описа на Районен съд Б. с
което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения
иск.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до
страната пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.