Решение по дело №3216/2011 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2894

гр.Варна,04.07.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, осемнадесети състав, в публично заседание проведено на двадесет и девети юни през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА

 

при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3216 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на Закона за защита срещу домашното насилие по повод  предявена от Ж.Д.С. ЕГН ********** лично и като майка и законен представител на Ц. И. В. – род. на *** г.  и К.Д.И. ЕГН ********** *** , с която се иска от съда да бъдат постановени мерки за защита срещу И.В.И. ЕГН ********** *** .Ж.  С. излага, че ответника е баща детето Ц., с когото е живяла на съпружески начала от 2004 г., а К.И. е майка на първата молителка. Ответникът, упражнява върху тях физическо и психическо насилие. Те се страхуват от него.

Излагат, че през м. 12.2010 г. първата молителка казала на ответника да напусне е съвместно обитаваното им жилище на адрес гр.**** , собственост на майка й. На   27.02.2011г., под предлог,  че   искал   да   си   вземе   някои   дрехи,   ответника отишъл в жилището   с   братовчед   и   И.   Х.К..   Докато   вземал   дрехите   си, извикал Ж.С. в стаята и започнал  скандал.   К.И. се   опитала   да  я   защити,   при   което   той   я   изблъскал от стаята,   като докато я избутвал я обиждал и заплашвал, като    крещял:   "   дърта    вещице,    ще    те    изхвърля през балкона". Тя много  се уплашила  той да не я удари или да направи нещо на дъщеря й нещо  и  отишла до съседите на същия етаж -М.   и   Т.И.,    и   ги   помолила   да извикат полиция,   тъй като в уплахата си не знаела какво друго да направи. Полицията   дошла    след   около    20   минути, като междувременно в жилището им дошли и съседите, тъй като се   притеснили.  Пред съседите ответника  се държал изключително любезно,   без дори и намек за случилото се.Така се държал и   пред   полицаите,   които   дошли. На 28.02.2011г. сутринта около 8,00 ч., ответника се обадил на молителката Ж.С.  и  й  казал,   че  искал да  заведе  детето  на  детска градина. Та се страхувала   да   пусне   дъщеря   им   сама   с   него   и му отказала. Той я изчакал пред входа и се наложило заедно да отидат до детската  градина, тъй като  се  страхувала да му откаже,  за да не стане агресивен към нея и детето. Излага, че докато пишела  жалбата   до   полицията, ответника отново   отишъл  в   домът им,   при   което   майка и   от   страх  излязла  и  понастоящем  не  смее  да  се  прибере  в  къщи. Молителката С.  излага, че се  страхува за себе си и за детето . Детето   се   травмира   от   скандалите   и   обстановката в домът им, при всеки случай на скандал започва да плаче.  На 01.03.2011г. ответникът , отново отишъл до домът им блъскал по вратата, поради което тя молителката С. не е на работа , а детето не е на детска градина. Трите стоят затворени в къщи и не смеят да излязат С поведението си ответникът ги подлагал на   психически  и физически насилнически действия.

Претендира постановяване на мерки за защита чрез задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и отстраняването му от съвместно обитаваното жилище, както и забрана да приближава жилището, находящо се на адрес гр.****, молителката, майка й и детето, местоработата на молителката, която е магазин за дрехи находящ се на адрес  гр.****, на адрес гр.****, балетна школа „****”, на ул.”****, детската площадка около бл.****”, както и в радиус от 300 м. за максимално определеният от закона срок.

В съдебно заседание по същество, молителката Ж. П.А., лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявената молба и моли същата да бъде уважена. Молителката К.И., лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявената молба и моли същата да бъде уважена. Представят писмени бележки.

В съдебно заседание по същество - ответникът И.И., не се явява, чрез процесуалния си представител, моли да бъде отменена издадената такава предварителна заповед по ЗЗДН и да не бъде издадена нова.Излага , че молбата е недоказана и неоснователна.

В съдебно заседание по същество – контролиращата страна Д”СП” – гр.Варна,моли  съдът при установяване на достатъчно доказателства за извършване на домашно насилие от страна на ответника, да уважи молбата, с цел опазване живота и здравето на детето и с оглед неговото правилно развитие и възпитание.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени удостоверения за раждане, от които е видно,че молителката К.И. е майка на молителката Ж.С., както и че молителката Ж.С. е майка на детето Ц. И. В. , а негов баща е ответникът И.В.И..

Към молбата за защита по реда на ЗЗДН са  приложени декларации, изходящи от молителките, с които  същите  декларират, че са  жертва на домашно насилие, осъществено на 27.02.2011г., 28.01.2011г. и на 01.03.2011г. по отношение на тях изразяващо се в  закани, обиди и заплахи за саморазправа , които застрашават живота им. 

По делото е представена преписка на ВРП № 3308/2011г. за извършена проверка с оглед  жалба на молителките за извършено от ответника по отношение на тях престъпление по чл. 144 от НК.

Видно от писмо рег. № 8609/05.04.2011 г. на Второ РПУ – гр.Варна – л. 54 от дело , служители на управлението са посетели дома на молителките на 10.03.2011 г. по техен сигнал, като на ответника е съставен протокол за полицейско предупреждение по чл. 56 от ЗМВР, копие от който е приложен по делото.

Видно от Удостоверение на Второ РПУ –Варна  – л. 86 от дело , на 27.02.2011г. в полицейското управление е регистриран сигнал от молителката Ж.С. във връзка с възникнал скандал на адрес – гр.****, който е посетен от дежурния екип на РПУ . По случая няма изготвена докладна записка.

Видно от докладна записка – л. 89 от дело изготвена от служител на Второ РПУ –Варна, в полицейското управление има заведена жалба от Ж.С. с/у ответника – вх. № 5226/15.04.2011г. касаеща нарушаване на  издадената в настоящото производство Заповед за закрила , както и подаден сигнал от директора на ОДЗ № ****” с/у ответника – вх. № 6879/30.05.2011 г.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите А.Х.А. и Р.Г.К., показанията на които съда цени като обективни. Съвкупно от показанията им се установява, че те като дежурен екип при Второ РПУ – гр.Варна са посетели сигнал  за възникнал скандал на 27.02.2011 г. на адреса на молителките, като се искали от полицията съдействие ответника да напусне жилището им. Когато са отишли на адреса нямало нищо, мъжът на молителката се обличал и си тръгвал.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 За квалифицирането на даден акт, като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо  насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и  личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В настоящия случай, с оглед наведените твърдения и представените в тази връзка доказателства за наличието брак между молителката Ж.С.  и ответника съдът намира, и родствени връзки на молителката К.И.  и детето Ц. В., че страните по спора се явяват процесуално легитимирани да участват в производството по ЗЗДН като молители, респективно ответник по молбата. Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне на съществото на спора.

Съдът намира, че изложените в молбата твърдения за осъществено спрямо молителките  психическо насилие изразяващо се в отправяне на обидни реплики и заплахи за последващи саморазправни действия попадат в квалификацията на закона за актове на домашно насилие, упражнявано от ответника спрямо майката на детето му и нейната майка.

Анализът на събраните по делото доказателства, в условията на единство и непротиворечивост установяват, че твърдяните в молбата форми на домашно насилие са се проявили в действителност по отношение на молителките, като са приели формата на словесно посегателство. Това следва не само от писмено декларираните от молителката обстоятелства, но и от събраните в хода на делото други доказателства /удостоверение, преписка на ВРП /. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно подаден от молителките сигнал за възникнал скандал в домът им на 27.02.2011г. Ответната страна не е ангажирала гласни доказателства. Предвид характера на посегателството над молителките, пряк очевидец на същото няма. Вследствие на така описания психически тормоз спрямо молителките,  те са преживели притеснения, безпокойство и страхове, както лични така и на техни близки. Ето защо съдът намира, че с поведението си ответникът е застрашил и застрашава нормалното психическо състояние и социален живот на молителките. Всичко това налага извода от необходимостта за предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на осъществяваното от него противоправно поведение.

Съдът намира, че предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 ,т.2 и т.3 от ЗЗДН мерки се явяват адекватна защита по отношение на молителките в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършваното спрямо тях от ответника домашно насилие. Съдът намира за целесъобразно, ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и отстраняването му от съвместно обитаваното жилище, както и забрана да приближава жилището, находящо се на адрес гр.****, молителката, майка й и детето, местоработата на молителката, която е магазин за дрехи находящ се на адрес  гр.****”, на адрес гр.****, балетна школа „****”, на ул.”****, детската площадка около бл.****”в радиус от 200 м. за срок от девет  месеца .

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба към минималния размер – 200 лв.

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25,00 лева.

Направеното по делото искане от  молителите да заплащане на сторените по делото разноски, следва да бъде уважено и ответника за бъде осъден да заплати на молителката Ж.С. сумата от 360.00 лв./ 350.00 лв. възнаграждение за един адвокат и 10 .00 лв. заплатени такси/ и на молителката К.И. сумата от 350.00 лв. представляваща възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ЗАДЪЛЖАВА И.В.И. ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителките Ж.Д.С. ЕГН **********, детето Ц. И. В. – род. на *** г.  и К.Д.И. ЕГН ********** ***, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН.

 

ОТСТРАНЯВА И.В.И. ЕГН ********** *** от  съвместно обитаваното  с молителките Ж.Д.С. ЕГН **********, детето Ц. И. В. – род. на *** г.  и К.Д.И. ЕГН ********** ***, за срок от девет  месеца,на основание чл.5 ал.1 т.2  от ЗЗДН.

 

ЗАБРАНЯВА на И.В.И. ЕГН ********** *** да приближава на по-малко от двеста метра Ж.Д.С. ЕГН **********, детето Ц. И. В. – род. на *** г.  и К.Д.И. ЕГН ********** ***, местоработата на молителката, която е магазин за дрехи находящ се на адрес  гр.****”, на адрес гр.****, балетна школа „****”, на ул.”****, детската площадка около бл.****”в радиус от 200 м. за срок от девет  месеца на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА И.В.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС глоба в размер на 200 /двеста/ лв., на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА И.В.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВСС, държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА И.В.И. ЕГН ********** *** да заплати К.Д.И. ЕГН ********** направените  по делото разноски в размер на 350.00 лв., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА И.В.И. ЕГН ********** *** да заплати на Ж.Д.С. ЕГН **********  направените  по делото разноски в размер на 360.00 лв., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита.

 

ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на  съответното РПУ –ОД- МВР ,съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в 1 седмичен срок,   от получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

                                                              

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

З А П О В Е Д

№ 50

                                    гр. Варна, 04.07.2011г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, осемнадесети състав на основание чл. 15, ал.2 от ЗЗДН, като констатира, че решение от 04.07.2011г. по гр.д. 3216/2011г. на ВРС подлежи на изпълнение, разпореди да се издаде следната

ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА по ЗЗДН

 

 

ЗАДЪЛЖАВА И.В.И. ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителките Ж.Д.С. ЕГН **********, детето Ц. И. В. – род. на *** г.  и К.Д.И. ЕГН ********** ***, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН.

 

ОТСТРАНЯВА И.В.И. ЕГН ********** *** от  съвместно обитаваното  с молителките Ж.Д.С. ЕГН **********, детето Ц. И. В. – род. на *** г.  и К.Д.И. ЕГН ********** ***, за срок от девет  месеца,на основание чл.5 ал.1 т.2  от ЗЗДН.

 

ЗАБРАНЯВА на И.В.И. ЕГН ********** *** да приближава на по-малко от двеста метра Ж.Д.С. ЕГН **********, детето Ц. И. В. – род. на *** г.  и К.Д.И. ЕГН ********** ***, местоработата на молителката, която е магазин за дрехи находящ се на адрес  гр.****”, на адрес гр.****, балетна школа „****”, на ул.”****, детската площадка около бл.****”в радиус от 200 м. за срок от девет  месеца на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА И.В.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС глоба в размер на 200 /двеста/ лв., на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА И.В.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВСС, държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА И.В.И. ЕГН ********** *** да заплати К.Д.И. ЕГН ********** направените  по делото разноски в размер на 350.00 лв., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА И.В.И. ЕГН ********** *** да заплати на Ж.Д.С. ЕГН **********  направените  по делото разноски в размер на 360.00 лв., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

 

ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ при ОД -МВР  съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА И.В.И. ЕГН ********** ***  , че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН.

 

ЗАПОВЕДТА за защита подлежи на незабавно изпълнение.

                   

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: