МОТИВИ:
Производството
е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.
Обвинението е против Я.М.М. за извършено престъпление
по чл. 144 ал.3 от НК за това, че на 06.04.2004 г. в гр. Пазарджик пред бившия "Битов комбинат" се
заканил с убийство на Б.И.Г. с думите: "ще те убия, ще те закопая в полето
и никой няма да може да те намери" и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му. И за това, че на 07.04.2009 г. на ул. "В. *** се заканил с
убийство на Б.И.Г. с думите: "ако гъкнеш, ще те утрепя! Ще те убия! Ще те
заколя!" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
В
съдебно заседание подсъдимият прави искане за разглеждане
на делото по реда на глава 27 от НПК и за провеждане на съкратено съдебно следствие.
Приет
за съвместно разглеждане в наказателният процес бе предявеният от постр. Г.
граждански иск против подс. М. за сумата от 1500лв. представляваща обезщетение
за причинени от деянието извършено на 07.04.2009г. неимуществени вреди в едно
със законната лихва върху същата до окончателното й изплащане.
С
протоколно определение на съда постр. Г. бе конституиран в процеса като частен
обвинител и граждански ищец.
Подс. М.
прави изявление по реда на гл. 27 от НПК, като признава изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът прие
за установени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, които се подкрепят от
направените самопризнания и от събраните по реда и в съответствие с изискванията на НПК доказателства в досъдебното производство, а
именно, че:
Св.В.А. ***.
Къщата била собственост на св.Търпова. При настаняването си в къщата св.Търпова
предоставила част от мебелите, които да ползва и стопанисва св.А..
Пострадалият Б.Г. и подсъдимият Я.М. *** и се познават от много години. През 2006 г. подсъдимия М. е
признат за виновен за това, че по непредпазливост е причинил смъртта на
бащата на пострадалия
Г.. След осъждането на подсъдимия М. за посоченото престъпление пострадалият Г. предявил граждански иск срещу
подсъдимия М., а впоследствие завел
изпълнително дело срещу него. Водените дела
озлобили подсъдимия М..
ПУНКТ І-ВИ:
На 06.04.2004 г. вечерта пострадалият Г. отишъл в
заведение „Амарето” в гр. Пазарджик
заедно със свидетелите Д.Д. и Д.К.. Около 23.00 часа тримата напуснала заведението и се отправили към центъра на града. В района на
бившия „Битов комбинат” тримата срещнали подсъдимия М.. Подсъдимият М. се приближил до пострадалия Г., хванал го за врата и започнал да го
натиска към земята. Първоначално свидетелите Д. и К. помислили, че това е
познат на пострадалия Г. и не
реагирали. Пострадалият Г. отблъснал
подсъдимия М. и се опитал да се отдалечи
от него. Той изглеждал силно уплашен. Тогава
подсъдимия М. се обърнал към пострадалия Г. с думите: „Ще те убия, ще те закопая в
полето и никой няма да може да те
намери!”. Той повторил димите няколко
пъти. Тези думи предизвикали страх у пострадалия Г., тъй като той познавал
характера на подсъдимия М. и решил, че може да осъществи заканата си. Пред бившия „Битов комбинат” дошъл свидетеля В.В.. Той познавал подсъдимия М., тъй
като охранявал негово търговски обект.
Свидетелят В. дръпнал подсъдимия М. настрани и
му казал да не се разправя повече. Свидетелят В. констатирал, че
подсъдимият М. мирише на алкохол.
Пострадалият М. се отдалечил и се
прибрал в дома си.
ПУНКТ ІІ-РИ:
На
07.04.2009 г. пострадалият Г. се прибирал
от пазар заедно със съпругата си, свидетелката М. Г. и седеммесечното им бебе. На ул. „В. ***
пострадалият Г. срещнал подсъдимият
М.. Подсъдимият М. се засилил
напред и ударил пострадалия Г. с главата
си в областта на челото. След
това подсъдимият М. посегнал с дясната си ръка и се опитал да удари
пострадалия М. в лицето, но последният
се предпазил с ръка. При удрянето подсъдимият М. се заканил на пострадалия Г. с думите: „Ако гъкнеш, ще те утрепя! Ще те убия! Ще те заколя!”.
Пострадалият Г. успял да се дръпне настрани и се обадил на спешен телефон 112.
тогава подсъдимият М. си тръгнал от мястото и се прибрал в дома си в близката
жилищна кооперация.
По делото е назначена и изготвена съдебно – психиатрична
експертиза от заключението на която е видно, че в резултат на
изживения хроничен психичен стрес у пострадалия Г. се е разгърнало болестно невротично
състояние, квалифицирано като генерализирана тревожност. Според вещите лица поведението на подсъдимия М. е предизвикало у
пострадалия Г. постоянен страх.
Съдът установи, че не е на лице
допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на разследващия орган.
Спазени са всички законови изисквания при събирането на доказателствата. Не се
установи да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимия или на защитника му.
Видно при тези данни е, че от
обектива и субективна страна подсъдимият М. е осъществил престъпният състав на
чл. 144 ал.3 от НК като на 06.04.2004
г. в гр. Пазарджик пред бившия "Битов комбинат" се заканил с убийство
на Б.И.Г. с думите: "ще те убия, ще те закопая в полето и никой няма да
може да те намери" и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
Осъществил е престъпният състав
на чл. 144 ал.3 от НК като на 07.04.2009 г. на ул. "В. *** се
заканил с убийство на Б.И.Г. с думите: "ако гъкнеш, ще те утрепя! Ще те
убия! Ще те заколя!" и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
От субективна страна деянията са извършени при условията
на пряк умисъл от страна и на подсъдимият, който е съзнавал
обществено опасния им характер. Предвиждал е последиците.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете изразеното съжаление от извършеното, семейното му положение – с
малко дете, както и тежкият социален статус.
Като отегчаващи предходното
настоящето деяние осъждане.
При определяне на наказанието по
отношение на подсъдимия М. съдът съобрази императивното изискване на чл. 373
ал.2 от НПК и определи същото при условията на чл. 55 от НК, като с оглед
правната квалификация и на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б.”б” от НК във вр. с
чл. 42 а от НК го осъди ПРОБАЦИЯ ЗА ДЕЯНИЕТО ИЗВЪРШЕНО НА 06.04.2009Г. като му НАЛОЖИ:
"Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с
ЧЕСТОТА на явяване ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, "Задължителни срещи с пробационен
служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Съдът осъди подс. М. за деянието
извършено на 07.04.2009 г. на
ПРОБАЦИЯ, като му НАЛОЖИ: "Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с ЧЕСТОТА на явяване ДВА
ПЪТИ СЕДМИЧНО, "задължителни срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА, "включване в курсове за професионална квалификация, програми за
обществено въздействие за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, ограничаване в свободното
придвижване - забрана посещение на адреса в гр. Пазарджик, ул. "В.
Левски" № 64, вх."В", за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане
в сила на присъдата.
На основание чл. 23
от НК съдът определи едно общо най- тежко наказание - ПРОБАЦИЯ,
включваща следните пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с ЧЕСТОТА на явяване ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО,
"задължителни срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, "включване
в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие за
срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, ограничаване в свободното придвижване - забрана
посещение на адреса в гр. Пазарджик, ул. "В. Левски" № 64,
вх."В", за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в сила на
присъдата.
Внимателният анализ на критериите за индивидуализация на
наказанието даде основание на съда с оглед критичното отношение на подсъдимият към извършеното да определи наказание в
посочения вид и размер, който се прецени като достатъчен за ефективното
постигане на целите от реализиране на наказателната отговорност по отношение на
подсъдимият.
При този изход на делото и след преценка на
събраните доказателства, съдът намери за
частично основателен предявеният от постр. Г.
против подсъдимия М. граждански иск и осъди последният да
заплати на гражданския ищец сумата в размер на 1100лв лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на
извършеното престъпление неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането, а именно 07.04.2009 год. до окончателното
изплащане на главницата. В останалата част, над размера от 1100 лева до претендирания размер от 1500 лева, гражданският иск, като неоснователен, бе
отхвърлен. В тежест
на подсъдимият се възложиха и сторените от пострадалия разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
Подс. М. беше осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт сумата в размер на 147лв. разноски по делото и ДТ в размер на 50 лв. с
оглед уваженият граждански иск.
Подбудите за извършване на деянието се
коренят в незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: