ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. София, 05.01.2021 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, в закрито съдебно заседание на
пети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА И.А
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия И.а
внчд № 623 по описа на АСНС за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 2
НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. И.В., като
защитник на подс. В.П.П., срещу
протоколно определение от 17.12.2020 г. по нохд № 2885/2020 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на защитата
за изменение на изпълняваната по отношение на подс. П. мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в друга, по-лека такава. Изразява несъгласие с изводите на СНС, че
не е налице новонастъпило обстоятелство, каквото според защитата представлява
изминалият период от повече от една година от определяне на първоначалната
мярка за неотклонение. Намира за неправилни изводите за ненамалял интензитет на
опасностите подсъдимият да извърши престъпление, позовавайки се единствено и
само на тежестта на обвинението, като СНС не е отчел чистото му съдебно минало
и липсата на висящи наказателни производства. Излага съображения за липса на
доказателства подс. П. да е участвал в престъпно сдружение, като се позовава,
че деянието по чл. 354а, ал. 2 НК представлява маловажен случай по чл. 9, ал. 2 НК.
Моли за отмяна на определението и постановяване на ново, с което мярката на
подсъдимия П. бъде изменена в по-лека такава.
В срока
по чл. 342, ал. 2 НПК възражение срещу частната жалба не е депозирано от СП.
АСНС,
като се запозна с наведените доводи, обсъди доказателствата по делото и провери
служебно и изцяло правилността на атакуваното определение, намира частната
жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Съображенията за това са следните:
Настоящият съдебен състав преценява, както
правилно е заключила и предходната съдебна инстанция, че не е налице промяна
в съществуващите обстоятелства,
която да обуславя изменяване, съобразно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 НПК, на
изпълняваната по отношение на подс. В.П.П. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в друга, по-лека такава.
От доказателствата по делото е видно, че
подсъдимият В.П.П. е предаден на
съд, заедно с още 9 лица, с обвинения за претендирани за извършени умишлени
престъпления от общ характер, наказуеми с лишаване от свобода, които
удовлетворяват и законовия критерий за тежки такива, а именно – по чл. 321, ал.
3, т. 2, вр. ал. 2 НК, както и по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК,
представляващо реализирана последваща престъпна деятелност от вида, цел на
престъпното образувание.
Въззивният
съд намира, че от събраните на досъдебната фаза доказателства, предмет на
проверка в условията на непосредственост, състезателност и равенство на
средствата за защита в предстоящото съдебно следствие, може да се формира
обосновано предположение относно авторството на подсъдимия-жалбоподател в
твърдяната за осъществена престъпна дейност, за която е ангажирана
наказателната му отговорност.
Правилно първостепенната съдебна инстанция е
съблюдавала стриктно презумпцията за невиновност и не се е ангажирала с
оценката на кръга обстоятелства, очертани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК /в
това число и дали деянието по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК е престъпно,
с оглед приложението на чл. 9, ал. 2 НК, в каквато насока е претенцията на
защитата/, произнасяне досежно които дължи в последващ процесуален стадий - при
решаване на делото по съществото. Следва да се изложат и съображения, че
съдебната фаза на процеса е в начален стадий, проведени са, поради промяна на
член на съдебния състав, две разпоредителни заседания, като следващото съдебно
заседание е насрочено на 08.01.2021 г. с призоваване за разпит на 10 свидетели.
Ето
защо, защитният довод, че „към настоящия момент не са налице доказателства,
подкрепящи тезата на обвинението“, като неоснователен, АСНС отхвърли.
На следващо място, при преценка
наличието на обстоятелства за продължаване действието на мярка, ограничаваща
свободата на придвижване, АСНС намира, както правилно е заключил и СНС, за
наличен риска от извършване на престъпление.
Тази
релевантна опасност, независимо от чистото съдебно минало на подсъдимия П. и неналичие на висящи наказателни производства, е изводима не от
тежестта на повдигнатите обвинения, в каквато насока е неоснователният защитен
довод, а от спецификите на претендираната за осъществена конкретна усложнена
престъпна деятелност – престъпни деяния, твърдяни за реализирани при условията
на реална съвкупност, последващо престъпно посегателство от вида, цел на ОПГ, продължителен
период на действие на предполагаемата престъпна структура, значителен брой, от
10 лица, участници в престъпното образувание, наличието на два квалифициращи
признака по ал. 3, чл. 321 НК, особеностите на длъжностното качество на подс. В.и
подс. И. – служители от системата на МВР, сектор „Охранителна полиция“, със
задължения по служба, непосредствено насочени към опазване на обществения ред.
Защитният упрек, че в настоящия казус
единствено тежестта на повдигнатите обвинения обосновава
продължаване на най-тежката мярка за неотклонение спрямо подс. П., като лишен
от основание, въззивният съд остави без уважение.
При преценка законосъобразността на
изпълняваната мярка за неотклонение АСНС констатира, че подсъдимият П. търпи ограниченията
на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с протоколно
определение от 01.12.2019 г., нчд 4479/19 г. СНС. Към датата на постановяване
на настоящото определение от първоначалното задържане е изтекъл срок от 13
месеца и 5 дни, през който период е приключила цялата досъдебна фаза на процеса
и на 27.07.2020 г. производството е преминало в съдебната си фаза. В
разпоредително заседание на 17.09.2020 г. съдебното производство било
прекратено и делото върнато /разпореждане на съдията-докладчик от 05.10.2020
г./ на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Новоизготвеният
обвинителен акт бил входиран в СНС /вх. № 261139/ на 07.10.2020 г., проведено е
разпоредително заседание на 20.102020 г. и 13.11.202 г. и са определени, със
съгласието на страните, дата за съдебно заседание и резервни дати.
Следва да се изложат и съображения, че
независимо от редуцирането на опасността от извършване на престъпление от
подсъдимия-жалбоподател предвид изтеклия срок на действие на процесуалната
принуда, в каквато насока е и основателният довод на защитата, както и
приключването на подготвителната досъдебна фаза на наказателния процес и
преминаването на същия в централната съдебна фаза, целите на мерките за
неотклонение не биха могли да бъдат обезпечени с друга, претендирана от
защитата, по-лека по вид, мярка за неотклонение. Това е така, тъй като продължава да е налична
регламентираната в закона реална опасност от реализиране на дейност в
отклонение на закона от подс. П..
Защитният довод, че срокът на задържане
е неразумен и търпяната процесуална принуда е непропорционална на преследваните
от закона цели, тъй като така оспореното ограничение надхвърля необходимото за
осъществяване на правосъдието, като неоснователен, не се споделя.
Предвид всичко изложено до тук и като
постанови извод за законосъобразност на проверяваното определение, обусловила
неоснователност на частната жалба, на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 270,
ал. 4 НПК, Апелативният специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 17.12.2020 г., по нохд № 2885/2020 г. по описа на
Специализирания наказателен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: