№ 319
гр. Шумен, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.а
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20223600500295 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на Й. И. П., ЕГН **********, чрез
пълномощника й адв. Г. С. от ДАК и на С. Т. М., ЕГН **********, действаща чрез
пълномощника адв. Д. Д. от ШАК, двете срещу решение № 260033/12.05.2022 г. по гр.д. №
180/2021 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателката Й. И. П. обжалва решението в частта, в която е осъдена да
заплати на С. Т. М. сумата от 500.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни психически преживявания, ведно със законната лихва, считано от
деня на увреждането – 17.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата, на основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД, като и разноски в размер на 136.67 лева. Счита решението за
недопустимо, респ. за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в
противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила по съображения, подробно изложени в жалбата й, с оглед на което моли въззивният
съд да го обезсили, евентуално да го отмени и отхвърли предявените искове, като й
присъди и извършените по дело разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата по жалбата С. Т. М., действаща чрез
пълномощника адв. Д. Д. от ШАК е депозирала отговор, в който оспорва същата като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените
по делото разноски.
1
Жалбоподателката С. Т. М. обжалва решението в частта, в която искът й е отхвърлен
за сумата над 500.00 лева до претендирания размер от 3 000.00 лева, ведно със законната
лихва от деня на увреждането – 17.06.2020 г.. Навежда доводи за неправилност на
решението и моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част, като вместо него
постанови друго, с което да осъди Й. И. П. да й заплати сумата от 2 500.00 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от деня на
увреждането 17.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и й присъди извършените
по делото разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата по жалбата Й. И. П., действаща чрез
пълномощника адв. Г. С. от ДАК е депозирала отговор, в който оспорва същата като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените
по делото разноски.
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следното: Гр.д. №
180/2021 г. е образувано по искова молба на С. Т. М. срещу Й. И. П., с искане за осъждане
на ответницата й да заплати сумата от 3 000.00 лева, представляваща причинени на ищцата
на 17.06.2020 г., в гр. Шумен неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на
адаптацията – състояние на субективен стрес и емоционално разстройство обикновено
нарушаващо социалното функциониране, което възниква в период на адаптация към
последиците от стресогенно жизнено събитие, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането – 17.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
В срока за отговор, ответницата е оспорила иска като неоснователен.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.45, ал.1
от ЗЗД, като с решението си е осъдил Й. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Шумен, ул. .... № 4, да заплати на С. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен,
ул. .... № 3, вх.Б, ет.2, ап.3, сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания,
ведно със законната лихва считано от деня на увреждането 17.06.2020 г. до окончателното
плащане на сумата, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, като е отхвърлил иска за разликата до 3
000.00 лева като неоснователен. Със същото решение е осъдил Й. И. П. да заплати на С. Т.
М. и сумата от 136.67 лева – разноски по делото, съобразно уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението се обжалва изцяло и от двете страни, в съответната неблагоприятна за тях
част.
Що се отнася до възражението на жалбоподателката Й. И. П. за недопустимост на
съдебното решение поради произнасяне на съда по непредявен иск, счита, че е изцяло
2
неоснователно, тъй като първоинстанционният съд правилно е приел, че е сезиран и се е
произнесъл във връзка с конкретно посочени от ищцата неимуществени вреди, чието
обобщаване и квалифициране от нейна страна като „ разстройство на адаптацията „ не го
обвързва. В случая, предмет на исковата претенция и на решението са едни и същи, сочени
от ищцата негативни емоционални и психични изживявания, които определят предметния
обхват на материално-правния спор и на исковата защита, а не тяхното медицинско
обозначение, с което нито страните, нито съдът са длъжни да бъдат запознати, поради
липсата на специални знания.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
От показанията на свидетеля Г.П.М., служител на ОД на МВР – Шумен и
приобщеното в първоинстнационното производство доказателство – флашка, съдържаща
видеозаписи от събитието се установява, че на 17.06.2020 г. свидетелят М. заемащ
длъжността младши автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР и ищцата, заемаща
длъжността старши полицай в група „ Охрана на обществения ред „, сектор ОП към РУ –
Шумен, изпълнявали служебните си задължения като смесен екип. Около 12.00 часа били
изпратени от оперативния дежурен на ул. .... № 6, във връзка с неправилно паркиран
автомобил пред вход на междублоково пространство. Двамата отишли на място, установили
въпросния автомобил и водача, на когото обяснили, че ще му бъде съставен акт за
извършеното от него нарушение. Лицето заявило, че няма възражения и свидетелят
започнал да изготвя документите. С ищцата били в управлявания от него служебен
автомобил, като тя седяла на пасажерското място. През това време от съседната къща се
появила ответницата, която се приближила до спрения наблизо полицейски автомобил, от
страната на шофьора, с крясъци и викове, че били престъпници, ако пуснат някой да
премине между нейната къща и входа. Свидетелят помолил ответницата да се успокои и да
обясни какво точно има предвид, но същата продължила да крещи и да обижда него и
ищцата, като се обърнала към нея с думите „ Кучка, курва, няма да запалиш свещи за децата
си в църква. „ Освен това държала телефон и видимо снимала. Тогава свидетелят помолил
ответницата да даде личната си карта, за да установи самоличността й, но тя категорично
отказала и тръгнала да се прибира. Тъй като това било напускане мястото на проверката,
свидетелят слязъл от автомобила и й препречил пътя без да има физически контакт с нея,
като отново я призовал да представи документ за самоличност. Към него се присъединила и
ищцата. Ответницата предоставила личната си карта, при което, посредством намиращия
се в колата таблет , свидетелят установил самоличността й и й върнал документа. След
това ответницата се прибрала в дома си.
От материалите по приложената преписка вх. № 2653/2020 г. по описа на ШРП се
установява, че няколко дни по-късно, ответницата подала жалба до главния прокурор на РБ
по повод описаното по-горе събитие, с искане да се разпореди проверка за евентуално
извършено престъпление по чл.131 от НК от страна на полицейските служители. По повод
жалбата й, била образувана преписка вх. № 2653/2020 г. по описа на ШРП. С постановление
3
на прокурор при ШРП от 17.11.2020 г. по тази преписка е бил постановен отказ да се
образува наказателно производство. Постановлението е било обжалвано от ответницата и
отменено с постановление на зам. окръжен прокурор при ШОП от 25.03.2021 г., като е било
образувано ДП – сл.д. № 6/2021 г., за престъпление чл.131, ал.2 от НК, за което няма данни
да е приключило.
От приложената на л.43 от делото справка се установява, че във връзка с подадената
от ответницата жалба е била извършена проверка и по чл.205, ал.2 от ЗМВР, която е
приключила с предложение да не се налага дисциплинарно наказание на свидетеля Митев и
ищцата, поради недоказаност на сигналите по жалбата.
На л.11 от първоинстанционното дело е приложен амбулаторен лист № 55/06.01.2021
г., видно от който, при преглед от психиатър по повод състоянието й след описаното
събитие, на ищцата е поставена диагноза „ Разстройство на адаптацията „ и предписано
лечение с Ремотив.
По делото е назначена СПЕ, от заключението по която, възприето като обективно и
компетентно дадено, се установява, че ищцата няма фамилна обремененост с психични
разстройства или патология в развитието и интелектуалното съзряване. Не употребява
алкохол и психоактивни вещества. Личностовата й структура се характеризира със следните
особености: екстровертна насоченост, действеност, практичност, устойчивост на стрес,
добър самоконтрол и умение да сдържа емоциите си. В ценностната система доминират
работа, реализация, семейство. Освидетелстваната има добро равнище на изградени
стратегии за решаване на обичайни житейски ситуации, насочени директно към решаване на
проблема. Неочаквано отправените от страна на ответницата на 17.06.2020 г. реплики към
ищцата са предизвикали у нея негативни емоции на унижение, накърнено достойнство и
чест. Последващите 2-3 дни били свързани с преработка на инцидента и персистиране на
преживяванията за несправедливост, незаслужена обида, унижение, нарушено самочувствие.
Съпътстващи са били нарушения на съня, мисловно „ предъвкване „, търсене на обяснения
за случилото се. Негативните емоции / тревожност и напрежение / продължили и били
поддържани при последвалите проверки и разпити, по повод подадената от ответницата
жалба. На 06.01.2021 г., по повод нарушения на съня и мисловна фиксация към станалото,
ищцата провела псхиатрична консултация, като състоянието й е диагностицирано като
разстройство на адаптацията. Според критериите на Международната класификация на
болестите, разстройството на адаптацията е състояние на субективен дистрес и
емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране, което
възниква в периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на
стресогенно жизнено събитие. Индивидуалното предразположение или ранимостта на
личността имат роля като рисков фактор за появата и оформянето симптомите на
разстройство на адаптацията. Заболяването е психично и обикновено настъпва до един
месец след стресогенното събитие или жизнената промяна, като продължителността на
симптомите обикновено не надхвърля шест месеца. Клиничната картина на заболяването
варира и включва депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство за
4
невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за поддържане на
съществуването в настоящата ситуация, нарушение в извършването на рутинните
ежедневни дейности. В конкретната ситуация не са посочени стресогенни фактори с
описаната интензивност, както и симптоми характерни за значима житейска промяна.
Безспорно освидетелстваната е преживяла събитието като негативно афективно наситено, а
водещите емоции са обида, унижение, наранено самочувствие. Преживяванията на
освидетелстваната, субективно оценени като уронващи престижа и достойнството й са
продължили по-дълго от обичайното, но не са нарушили съществено социалното й
функциониране. Тя е продължила да работи и да изпълнява ежедневните си задачи с
характерното за нея усърдие. Основните причини за търсене на психиатрична помощ от
ищцата половин година след инцидента са напрежение, спонтанно връщане в мислите към
инцидента, епизодични нарушения в съня. Предписаната минимална терапия с Ремотив е
била приемана от ищцата за кратко, след което тя не е провеждала други консултации или
някакъв вид лечение, като оплакванията са отзвучали спонтанно. Към момента на
освидетелстването състоянието на ищцата се отличава с известно ситуативно напрежение,
но при много добро сътрудничество. Установява и поддържа вербален контакт, като
предоставя конкретна информация. Емоционално съзвучна. Мисловният процес протича с
леко скъсено реактивно време, обстоятелствен по структура. В съдържанието са водещи
интерпретациите на събитията от 17.06.2020 г., довели до преживявания на недоволство,
засегнато достойнство, обида, унижение, нарушения в съня. Липсват активни
психопатологични феномени. В момента на прегледа споделя тревожност, провокирана от
разговора около случилото се. Социалното функциониране остава адекватно, без
дезадаптивни прояви. Психологичната реакция при освидетелстваната е нормален отговор
на отправените обидни реплики. Преживяванията след случилото се са в рамките на
негативния афективен регистър, свързани са с по-продължителна мисловна фиксация и
преработка, но не са довели до появата на психично разстройство по клиничните критерии
на МКБ 10, или до нарушения в социалното функциониране.
Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна
страна:
Съгласно установения в чл.45 от ЗЗД общ принцип, всеки дължи да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане, предмет на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД е сложен фактически състав, който изисква кумулативно наличие на няколко
юридически факта – деяние / действие или бездействие /, деянието да е противоправно и да е
извършено виновно от дееца, в резултат от деянието да е настъпила конкретна вреда и
между деянието и вредата да е налице причинно следствена връзка. Визираните
предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца по иск за непозволено увреждане при
условията на пълно и главно доказване. До доказване на противното, законът презюмира
единствено вината на дееца. Поведението на дееца се приема за противоправно винаги,
когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила.
В чл.51, ал.2 от ЗЗД е посочено, че обезщетение при непозволено увреждане се
5
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от същото.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като
критерии за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено
увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет на увреждането, възраст на увредения. Като база за определяне паричния
еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на
пострадалия.
В конкретния случай се установи, че, на 17.06.2020 г., при изпълнение на
служебните й задължения на старши полицай в група „ Охрана на обществения ред „,
сектор ОП към РУ – Шумен, в присъствието на неин колега и случайно преминаващи лица и
без да е дала повод за това с поведението си, ищцата е била подложена на вербална агресия
от страна на ответницата, изразяваща се в крясъци и викове и отправяне на обидни думи и
клетви. Няколко дни по-късно, по повод подадена от ответницата жалба, срещу ищцата са
били инициирани наказателно производство и вътрешноведомствена проверка за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.2 от НК.
В резултат от действията на ответницата на 17.06.2020 г., ищцата се почувствала
обидена, унижена, със засегнато достойнство и престиж, като продължила да изпитва
посочените негативни емоции и след събитието, връщайки се постоянно мислено към
случилото се, опитвайки се да намери обяснение. Това предизвикало у нея емоционално и
психично натоварване, което се отразило негативно на съня й и било съпроводено с
постоянно чувство за тревожност и дисбаланс. Преживяванията на ищцата, субективно
оценени като уронващи престижа и достойнството й, са били подсилени и разтеглени във
времево отношение и от факта на образуваните срещу нея във връзка със същия инцидент
проверки за извършено престъпление по служба. Въпреки това, оплакванията й са
отзвучали спонтанно и не са нарушили съществено социалното й функциониране, като тя
продължила да работи и да изпълнява ежедневните си задачи с характерното за нея усърдие.
Според експертното заключение на СПЕ, очертаната психологична реакция при ищцата е
нормален отговор на отправените й обидни реплики, като преживяванията й след случилото
се са в рамките на негативния афективен регистър, свързани са с по-продължителна
мисловна фиксация и преработка, но не са довели до появата на психично разстройство по
клиничните критерии на МКБ 10, или до нарушения в социалното функциониране.
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема за безспорно установено,
че с действията си на 17.06.2020 г. и последващите такива, изразяващи се в подаване на
жалба до Прокуратура на РБ, ответницата е осъществила състава на непозволено увреждане,
6
изразяващо се в умишлено и неправомерно засягане честта, достойнството и доброто име на
ищцата, при и по повод изпълнение на служебните й задължения.
Досежно вината на ответницата за осъщественото непозволено увреждане, следва да
се отбележи, че от доказателствата по настоящото дело се установи, че ответницата е
инициирала срещата си с полицейските служители и е започнала да ги обижда без да е била
провокирана от тяхна страна и без да ги познава, а след това е отказала да се подчини на
указанията им да се легитимира, което налага извод, че агресията й е била целенасочена и
провокативна, без да е била предизвикана от конкретно поведение на потърпевшите, като,
видно от изложеното в жалбата на ответницата, реакцията й е била отговор на
недоволството й от действията на нейни съседи, за които считала, че се ползват с протекции
от служители на МВР. Що се отнася до депозираната от ответницата жалба срещу ищцата,
следва да се отбележи, че конституционното право на всеки гражданин на сигнали и жалби
до компетентните органи е неотменимо, но то винаги следва да бъде упражнявано при
съблюдаване на принципа за добросъвестност и на забраната да се вреди другиму, чрез
необосновано засягане на личните му права и свободи. Ето защо, съществено за
квалифициране деянието на ответницата като виновно е обстоятелството, че, видно от
наличните по делото доказателства, изложените в жалбата й обстоятелства и твърдения са
неверни, доколкото не се потвърждават, а напротив – опровергават се, както от показанията
на разпитания свидетел, така и от представените от ответницата видеозаписи.
На следващо място, съдът приема, че, в резултат от описаните деяния на
ответницата, ищцата е претърпяла, като пряка и непосредствена последица, неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психични преживявания вследствие
упражнената от ответницата вербална агресия, поради това, че се почувствала обидена,
унижена, злепоставена и със засегнати чест и достойнство, което предизвикало у нея стрес,
емоционално и нервно-психично напрежение, както и физически дискомфорт – нарушения в
съня.
Поради горното, намира за доказани основанията за ангажиране имуществената
отговорност на ответницата за репариране на причинените на ищцата вреди по реда на чл.45
от ЗЗД.
Касателно размера на дължимото на ищцата обезщетение, съдът прецени характера
на увреждането, начина на извършването, обстоятелствата, при които е извършено, вида и
интензитета на преживените от ищцата страдания, продължителността на извършените
срещу нея проверки от компетентните държавни органи, длъжностното й качество към
момента на увреждането, както и конкретната икономическата конюнктура. В тази връзка
съобрази факта, че, макар и с по-дълга продължителност от нормалното, негативните
емоции и преживявания на ищцата се характеризират с нормален интензитет за подобни
житейски ситуации, а към момента са отзвучали спонтанно и не са довели до появата на
психично разстройство или до нарушения в личностното й развитие, социалното
функциониране и професионална реализация. На следващо място, взе предвид и факта, че
по делото не се събраха доказателства деянието на ответницата да е повлияло негативно
7
върху отношенията на ищцата с членовете на семейството й или с колегите й или да е
станало причина за злепоставянето й в обществото. Въз основа на изложеното, счита, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се
определи в размер на 500.00 лева, за която сума искът се явява основателен и следва да се
уважи. В останалата част, за разликата до предявения размер от 3 000.00 лева, искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, върху главницата от 500.00 лева се дължи и лихва
за забава, в размер на законната, считано от датата на деликта – 17.06.2020 г. до
окончателното плащане на сумата.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
приема, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди
изцяло.
Съобразно изхода от правния спор, деловодните разноски във въззивното
производство следва да бъдат възложени в тежест на страните така, както са направени от
всяка от тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260033/12.05.2022 г. по гр.д. № 180/2021 г. по
описа на Районен съд – Шумен.
ВЪЗЛАГА деловодните разноски за въззивна инстанция в тежест на страните така,
както са направени от всяка от тях.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8