№ 946
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000502551 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260 264 от 29.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1659/2020 г. от Софийски
градски съд e осъдил ответниците В. Л. П., ЕГН **********; С. П. М., ЕГН ********** и К.
М. Я., ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплатят при
условията на солидарност:
- на М. Д. К., ЕГН **********, сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Д. Д. К., настъпила на ******** г., ведно
със законната лихва, считано от 07.02.2017 г., като е отхвърлил акцесорния иск, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, за
периода от 14.02.2015 г. до 06.02.2017 г.;
- на Д. П. К., ЕГН **********, сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на неговия син Д. Д. К., настъпила на ******** г., ведно
със законната лихва, считано от 07.02.2017 г., като е отхвърлил акцесорния иск, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, за
периода от 14.02.2015 г. до 06.02.2017 г.;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответниците В. Л. П., ЕГН
1
**********; С. П. М., ЕГН ********** и К. М. Я., ЕГН ********** да заплатят направените
деловодни разноски на М. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
размер на сумата от 9 000 лева;
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, в размер на сумата от 8 000 лева.
Първоинстанционният съд с определение № 264 460 от 09.07.2024 г., постановено по
реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 1659/2020 г. е допълнил решение № 260 264 от 29.04.2024 г.,
постановено по същото дело в частта за разноските, като е осъдил ответниците В. Л. П.,
ЕГН **********; С. П. М., ЕГН ********** и К. М. Я., ЕГН ********** да заплатят
адвокатско възнаграждение на адв. Д. Г. Д., като процесуален представител на ищеца Д. П.
К., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 9 000 лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника В. Л.
П., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателят поддържа, че събраните доказателства не обосновават
извод за основателност на предявените искове, поради което моли да се
отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това да се отхвърлят
исковете.
При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи
обезщетения за неимуществени вреди на двамата ответници, което да са
съобразени с критериите на съдебната практика за справедливост и
обстоятелствата по делото, установяващи, че починалият Д. Д. К., като скиор
на писта „Мечи чал“ с поведението си, за което своевременно с отговора на
исковата молба е конкретизирал, пряко и непосредствено е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
Ищците М. Д. К., ЕГН ********** и Д. П. К., ЕГН ********** са подали обща
насрещна жалба, с която искат отмяната на първоинстанционното решение в частта, в която
са отхвърлени акцесорните искове, имащи за предмет осъждането на тримата ответници, при
условията на солидарност, да заплатят законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди, считано от 14.02.2015 г.
Молят да се присъдят направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
2
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по
посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищците - М. Д. К., ЕГН ********** и Д. П. К., ЕГН ********** са предявили против
В. Л. П., ЕГН **********; С. П. М., ЕГН ********** и К. М. Я., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет осъждането им при
условията на солидарност да заплатят на всеки един от тях обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на техния син Д. Д. К., настъпила на ******** г., в размер на сумата от
100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2015 г.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че са родители на Д. Д.
К., който на ******** г., около 15:50 часа, като скиор при спускане по писта „Мечи чал“, на
кръстовището в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4 паднал и се
ударил в необезопасена бетонна шахта, част от незаконно изградено съоръжение за
производство на изкуствен сняг, която стърчала оголена около 25 см над земята.
От удара в шахтата Д. получил тежка шийна травма, в резултат на която починал.
Виновни за настъпването на инцидента са тримата ответници, които по немарливост
не са изпълнили точно регламентираната им дейност – източник на повишена опасност и
има постановена първоинстанционна осъдителна присъда № 10 от 15.10.2029 г. по н.о.х.д. №
53/2017 г. от Окръжен съд Смолян.
Първият ответник, като изпълнителен директор на „Чепеларе спорт“ АД, което било
наемател на пистите „Мечи чал“ – гр. Чепеларе, вторият ответник като прокурист на същото
търговско дружество, а третият, като „оператор на система за технически сняг“ към
седалковата въжена линия за превоз на пътници
Вследствие смъртта на техния син Д. К., с който са имали изключително близки и
топли отношения всеки един от тях е претърпял тежка емоционална и психическа травма.
С предявените искове поискали ответниците, при условията на солидарност да
заплатят на всеки един от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер
на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва от деня на смъртта на техния син –
14.02.2015 г.
Поискали осъждането на ответниците да заплатят направените деловодни разноски.
Ответникът В. Л. П., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба
/л. 295/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да
3
се отхвърлят с доводи, че постановената осъдителна първоинстанционна
присъда от Окръжен съд Смолян не е влязла в сила и отсъстват доказателства,
които да установяват, че той с поведението си като изпълнителен директор на
търговското дружество – наемател на ски пистите с поведението си е
осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност оспорил размерите на претендираните
обезщетения и поскал да се определят обезщетения за неимуществени вреди,
съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и
обстоятелствата по делото, че починалият, като скиор се е спускал със
скорост, несъобразена за неговите спортни възможности и особености на
релефа на пистата, паднал, ските се освободили от краката му и с голяма
кинетична енергия се е ударил в шахтата, с което пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 80 %.
Направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
акцесорния иск, за периода от 14.02.2015 г. до 07.02.2018 г.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът С. П. М., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба
/л. 289/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да
се отхвърлят с доводи, че постановената осъдителна първоинстанционна
присъда от Окръжен съд Смолян не е влязла в сила и отсъстват доказателства,
които да установяват, че той с поведението си като прокурист на търговското
дружество – наемател на ски пистите с поведението си е осъществил
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност оспорил размерите на претендираните
обезщетения и поскал да се определят обезщетения за неимуществени вреди,
съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и
обстоятелствата по делото, че починалият, като скиор се е спускал рисково със
скорост, несъобразена за неговите спортни възможности и особености на
релефа на пистата, паднал, ските се освободили от краката му и с голяма
кинетична енергия се е ударил в шахтата, с което пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 80 %.
Направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
акцесорния иск, за периода от 14.02.2015 г. до 07.02.2018 г.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът К. М. Я., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба
/л. 300/, с който оспорил основателността на предявените главни искове и
поискал да се отхвърлят с доводи, че отсъстват доказателства, които да
установяват, че той с поведението си, като лице с трудов договор, сключен с
търговското дружество наемател на ски пистите с поведението си е
осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност оспорил размерите на претендираните
4
обезщетения и поискал да се определят обезщетения за неимуществени вреди,
съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и
обстоятелствата по делото, че починалият, като скиор се е спускал рисково със
скорост, несъобразена за неговите спортни възможности и особености на
релефа на пистата, паднал и се е ударил в шахтата, с което пряко и
непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в
съотношение на 80 %.
Направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
акцесорния иск, за периода от 14.02.2015 г. до 07.02.2018 г.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че с присъда № 10 от 15.10.2029
г., постановена по н.о.х.д. № 53/2017 г. от Окръжен съд Смолян, влязла в сила на 06.12.2022
г., всеки един от ответниците е бил признат за виновен в това, че първият ответник, като
изпълнителен директор на „Чепеларе спорт“ АД - наемател на ски пистите „Мечи чал“ – гр.
Чепеларе, вторият ответник, като прокурист на същото търговско дружество, а третият
ответник, като „оператор на система за технически сняг“ към седалковата въжена линия за
превоз на пътници, че е проявил немърливост при изпълнение на възложената правно
регламентирана дейност, източник на повишена опасност, вследствие на което синът на
ищците - Д. Д. К. на ******** г., около 15:50 часа, като скиор при спускане по писта „Мечи
чал“, на кръстовището в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4 паднал,
ударил се в бетонна шахта, вследствие на което починал.
От писменото заключение на вещите лица, извършили във въззивното
производство комплексна спортно - техническа и медицинска експертиза се
установява, че починалият е ползвал лична спортна екипировка, която не е
включвала предпазна ски каска за главата.
Причината за смъртта е тежка шийна травма, получена от съприкосновението на
главата на скиора в шахтата.
Направена е аутопсия, при която не е констатирано счупване на
щитовидния хрущял и подезичната кост.
Автоматите на ските не са били сервизно обслужени от експерт, тъй
като двата задни автомата са били настроени на различна степен,
пренебрежително ниско, съобразно теглото на скиора, а също така е имало
5
различни степени на преден заден автомат на всяка една от ските.
Тази настройката на автоматите и спускането на Д. Д. К. със скорост, по
висока от съответстващата на неговите спортни възможности като скиор са
обстоятелствата, способствали той при спускането по червената писта,
характеризираща се с чести преходи от стръмно в равно преди да се включи по
зелената писта, да загуби контрол върху управлението и с невъзможност да
завие остро надясно.
Ски автоматите отключили, вследствие на което синът на ищците
паднал и тялото му продължило да се плъзга по гръб с висока кинетична
енергия до момента на съприкосновението на главата в стената на шахтата.
Покритието на пистата било от технологичен /изкуствен/ сняг, който се
характеризира с висока плътност и фини ледени кристали.
Инцидентът е настъпил около 15:50 часа, т.е. близко до настъпване на
вечерния мрак, а снежното покритие на пистата е било вече повлияно от
спусканията на множество скиори.
Фаталното спускане на Д. Д. К. се предхожда от няколко негови
спускания, които са натрупали и доза умора.
Шахтата не е била обезопасена и е била част от незаконно изградено
съоръжение за производство на изкуствен сняг, която стърчала оголена около
25 см над земята.
Комплексната експертиза, отчитайки всички данни по делото отрича
възможността да има удар в ръб отпред на шията на скиора, тъй като има само
охлузване отпред и продължаващо по страничните части на шията, както и
отсъствие на счупен щитовиден хрущял и здрава подезична кост.
Експертизата е формирала фактически извод, че лошото сервизно
обслужване на ски-автоматите, натрупаната умора от предходни спускания,
снежното покритие на пистите и по-високата скорост на спускане на скиора са
способствали да загуби контрол, да падне на земята с освободени автомати и
тялото да се носи по склона до момента на съприкосновение на главата в
стената на шахтата.
6
Изборът на ски писта с по-тежки характеристики, изискваща повече
умения на скиора; изборът на екипировка и наличието, респективно
отсъствието на сервизното обслужване на ските и автоматите е предоставен на
всеки скиор.
Към дата на инцидента е действала Наредба за категоризиране на ски
пистите, в сила от 15.03.2005 г., която е отменена с § 1, т. 1 от заключителните
разпоредби на Постановление № 13 от 26 януари 2015 г. за приемане на
Наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите
в Република България и за определяне правилата за безопасност върху
територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски
патрулите - ДВ, бр. 9 от 3 февруари 2015 г., в сила от 01.10.2015 г.
Съгласно чл. 11 от действалата към денят на инцидента Наредба, Ски
пистите се категоризират в следните категории:
1. зелена - за начинаещи;
2. синя - лека писта;
3. червена:
а) средна писта;
б) трудна (черна) писта.
В първата инстанция са разпитани двама свидетели, посочени от
ищците, показанията на които установяват близките отношения на последните
с техния син и за претърпените болки и страданията от неговата нелепа и
преждевременна смърт – л. 354 и л. 368. .
В първата инстанция са разпитани двама свидетели, посочени от
ответниците /л. 381 – л. 383/, показанията на които установяват поведението
на починалия скиор на пистата, преценено от съда с оглед голямата
отдалеченост между деня на разпита и деня на инцидента.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от един
от ответниците /необходими другари/ въззивна жалба и подадената от ищците
насрещна жалба, като спорът се концентрира до основателността на исковете,
7
а при основателност до размера на обезщетенията за претърпените от всеки
ищец неимуществени вреди, както и до наличието, респективно отсъствието
на поведение на починалия скиор, с което пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
По главните искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, съгласно
който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като вината се предполага до доказване на противното:
Уважаването на иска предполага установяване на следния фактически
състав:
- противоправно Д.ие – действие и/или бездействие на ответника/-
ответниците;
- вреди - имуществени и/или неимуществени, причинени на пострадалия
(ищеца/ищците);
- вредите да са пряка и непосредствена последица от Д.ието;
- вина, която се предполага до доказване на противното;
В случая има влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за
настоящия съдебен състав и обосновава извод за поведение на тримата
ответници, с което всеки един е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД
и е налице пряка причинно следствена връзка между поведението на тримата
ответници и смъртта на Д. Д. К. – низходящ /син/ на ищците.
Предявените искове са доказани по основание, като размерът на
обезщетението за претърпените от всеки един ищец неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от деликтното поведение на ответника
следва да се определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че пълното обезщетение за претърпените от
всеки един ищец неимуществени вреди, възлиза на сумата от 100 000 /сто
хиляди/ лева, който размер е съобразен с критериите на съдебната практика за
справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума
на ВС и с конкретните данни по делото, относно: възрастта на всеки един от
ищците; тяхното обществено положение; възрастта на техния син към датата
на инцидента; близките отношения, които са имали ищците с техни син;
болките и страданията, които всеки един от ищците е претърпял от нелепата и
преждевременна смърт на техния син; обществено - икономическите условия
към деня на настъпване на деликта – 14.02.2015 г.
8
Основателно е направеното от всеки един от ответниците възражение,
че починалият скиор с поведението си пряко и непосредствено е допринесъл
за настъпване на вредоносния /фаталния/ за него резултат.
Починалият е ползвал ски със ски автомати, като последните не са били
регулирани по начин, който да е съответен за избраната по тежест ски писта за
спускане и с неговото тегло.
Починалият се е спускал по пистата при натрупана умора от предходни
спускания със скорост по - висока от тази, която би му дала възможност да
контролира посоката /траекторията/ на ските и без компенсаторни движения в
конкретния случай да завие скиорско дясно в У – образното кръстовище.
Въззивният състав приема, че починалият скиор с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 20 % и
80 % за ответниците.
Всеки един от предявените главни искове е основателен до размер на
сумата от 80 000 лева и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния
предявен размер от 100 000 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху всяко едно от обезщетенията за
неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането.
Исковата молба е подадена в канцеларията на съда на 07.02.2020 г.
Всеки един от ответниците с отговора на исковата молба е направил
възражение за изтекла давност, поради което законната лихва се дължи,
считано от 07.02.2017 г.
Всеки един от предявените акцесорни искове е неоснователен за периода
9
от 14.02.2015 г. до 07.02.2017 г.
С оглед на изложеното от двете въззивни жалби частично основателна е
само въззивната жалба, подадена от ответника В. Л. П., която има значение и
за неподалите въззивни жалби други двама ответници, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
тримата ответници при условията на солидарност са осъдени да заплатят
поотделно на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на техния син, ведно със законната лихва, считано
07.02.2017 г., за разликата над сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева до
размер на сумата от 100 000 лева и вместо това да се отхвърлят главните
искове в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която тримата ответници при условията на солидарност са осъдени да
заплатят на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 07.02.2017 г., до размер на сумата от
80 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил акцесорните искове, имащи за предмет присъждане на
законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, за периода от
14.02.2015 г.- до 07.02.2017 г.;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е
осъдил ответниците да заплатят държавна такса по сметка на Софийски
градски съд, за разликата над сумата от 6 400 лева до размер на сумата от
8 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е
осъди тримата ответници да заплатят деловодни разноски на М. Д. К., за
10
разликата над сумата 7 050 лева до 9 000 лева;
- да се отмени определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с
което първоинстанционният съд е допълнил своето решението в частта за
разноските, като е осъдил тримата ответници да заплатят деловодни разноски
на Д. П. К., за разликата над сумата от 7 050 лева до размер на сумата от 9 000
лева;
По разноските:
С оглед промененото съотношение на уважена/отхвърлена част на
исковете и на неоснователността на насрещната въззивна жалба, подадена от
ищците следва:
- всеки един от ответниците да заплати деловодни разноски на М. Д. К.,
съобразно представения договор за правна помощ с адв. П. Г. /л. 202 от
въззивното п-во/, в размер на 1 633 лева;
- всеки един от ответниците да заплати адвокатско възнаграждение за
въззивното производство на адв. В. К., като процесуален представител на Д.
П. К., в размер на сумата от 1 633 лева;
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 264 от 29.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1659/2020 г. от
Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил ответниците В. Л. П., ЕГН **********;
С. П. М., ЕГН ********** и К. М. Я., ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД да заплатят поотделно при условията на солидарност на М. Д. К., ЕГН
********** и на Д. П. К., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техния син Д. Д. К., настъпила на ******** г., ведно със законната лихва, считано
от 07.02.2017 г., за разликата над сумата от 80 000 лева до размер на сумата от 100 000 лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. К., ЕГН ********** и от Д. П. К., ЕГН
********** против В. Л. П., ЕГН **********; С. П. М., ЕГН ********** и К. М. Я., ЕГН
**********, главни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, имащи за предмет заплащането
поотделно и при условията на солидарност обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на техния син Д. Д. К., настъпила на ******** г., ведно със законната лихва, считано от
07.02.2017 г., за разликата над сумата от 80 000 лева до пълните предявени размери от
100 000 лева.
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 264 от 29.04.2024 г., постановено по гр.д. №
1659/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил ответниците В. Л. П.,
ЕГН **********; С. П. М., ЕГН ********** и К. М. Я., ЕГН **********, на основание чл.
45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплатят поотделно и при условията на солидарност на М.
Д. К., ЕГН ********** и на Д. П. К., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на техния син Д. Д. К., настъпила на ******** г., ведно със законната лихва,
считано от 07.02.2017 г., до размер на сумата от 80 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 264 от 29.04.2024 г., постановено по гр.д. №
1659/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил всеки един от
предявените акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, за периода от
14.02.2015 г. до 07.02.2017 г.
ОТМЕНЯ решение № 260 264 от 29.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1659/2020 г. от
Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил ответниците В. Л. П., ЕГН **********;
С. П. М., ЕГН ********** и К. М. Я., ЕГН ********** да заплатят:
- деловодни разноски на М. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, за разликата над сумата от 7 050 лева до 9 000 лева;
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, за разликата над сумата от 6 400 лева до размер на сумата от
8 000 лева;
ОТМЕНЯ определение № 264 460 от 09.07.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от
ГПК по гр.д. № 1659/2020 г. от Софийски градски съд, с което е допълнил решение № 260 264
от 29.04.2024 г., постановено по същото дело и осъдил ответниците В. Л. П., ЕГН
**********; С. П. М., ЕГН ********** и К. М. Я., ЕГН ********** да заплатят адвокатско
възнаграждение на адв. Д. Г. Д., като процесуален представител на ищеца Д. П. К., ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, за разликата над сумата от 7 050 лева до
размер на сумата от 9 000 лева.
ОСЪЖДА ответниците В. Л. П., ЕГН **********; С. П. М., ЕГН
********** и К. М. Я., ЕГН ********** поотделно да заплатят:
- направените деловодни разноски във въззивното производство на М. Д.
К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от в
размер на 1 633 лева;
- адвокатско възнаграждение за въззивното производство на адв. В. К.,
като процесуален представител на Д. П. К., в размер на сумата от 1 633 лева;
12
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13