Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №
2676
гр. Пловдив, 07.02.2020г.
Николай Голчев – районен съдия при Районен съд- Пловдив, ІV- ти н.с., в качеството си на съдия – докладчик по АНД № 830/ 2020г., по описа на съда, след като се запознах с материалите по делото и упражнявайки преценката си във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗАНН, считам следното:
С Определение от 28.01.2020г., съдията- докладчик при СРС, Н.О., 99- ти с-в, е прекратил съдебното производство по НАХД № 20046/ 2019г., по описа на съда и е изпратил делото по подсъдност на РС- Пловдив. За да приеме, че процесният казус не е подсъден на СРС, съдията- докладчик е посочил, че процесното нарушение е довършено не с изпращането на електронното съобщение от телекомуникационния оператор, а с получаването му от потребителя, чийто адрес съобразно приложените към делото писмени доказателства е в гр. Пловдив.
Този извод считам за неправилен, тъй като за местната подсъдност се съди по изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление / по арг. от чл. 42, ал. 1 от НПК /. В настоящия случай, на нито една позиция в обстоятелствената част на наказателното постановление, не е отразено, че нарушението е реализирано на територията на гр. Пловдив ( всъщност, гр. Пловдив въобще не се упоменава в атакуваното наказателно постановление). Същевременно, в правораздавателния акт на Комисията за регулиране на съобщенията няколкократно е посочено, че седалището и адресът на управление на „БТК“ АД е в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115и. Тоест, от прочита на атакуваното наказателното постановление се налага разбирането, че административният орган счита нарушението за довършено в гр. София, където е седалището и адреса на управление на оператора, с факта на изпращане на електронното съобщение. Съдията- докладчик по настоящото дело счита, че тази информация е напълно достатъчна, за да обоснове разглеждането на делото от СРС. В тази връзка, следва да се посочи, че председателят на СРС, 99- ти н. с-в, е извел своя извод за мястото, на което е довършено нарушението при прочит и обсъждане на доказателствените материали по делото ( по- конкретно договорът за предоставяне на телекомуникационна услуга, сключен между М. Т. Б. и „БТК“ АД). Считам, че този подход е неприложим при определяне на местната подсъдност, доколкото той касае анализ на доказателствен материал и самото нарушение по същество.
Предвид гореизложеното, то налице е спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – Пловдив относно това кой е компетентният съд да разгледа делото в настоящия случай и следва да бъде повдигнат спор за подсъдност пред Върховен касационен съд на Република България. Съобразно това, съдебното производство по АНД № 830/20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти н.с., следва да бъде прекратено на основание чл. 247а, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, а делото на основание чл. 44, ал. 1 НПК, да бъде изпратено на ВКС.
Така мотивиран,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по АНД № 830/20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти н. с-в.
ПОВДИГАМ СПОР за подсъдност по настоящото дело пред Върховен касационен съд на Република България.
Да се изпрати делото на ВКС, а
копие от разпореждането да се изпрати на страните за сведение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и
не подлежи на инстанционен контрол.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.
Т.К.