Решение по дело №2114/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 172
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20221510102114
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Дупница, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Райна Г. Б.
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510102114 по описа за 2022 година

Й. Б. Н., ЕГН ********** адрес: гр. ***, е предявила срещу община ***, представлявана от
кмета - Е.В., адрес: гр. ***, ул. „27 октомври“ № 2, обективно съединени искове при условията на
кумулативност с правно основание чл.49 ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата: сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди -
болки и страдания в резултат на ухапване от бездомно куче на 09.06.2022 г. в гр. *** пред блок 94;
сумата 50 лв., представляваща внесена такса за медицински преглед. Претендира и деловодните
разноски.
Ищцата твърди, че на 09.06.2022 г. около 16.00 часа отишла пред блок 94, намиращ се на
***, където била нападната от внезапно появило се бездомно куче. То я захапало за левия крак в
областта на глезена. Усетила силна болка, обърнала се и се опитала да го отблъсне, но кучето
отново я нападнало и ухапало. Под паркирана наблизо черна кола лежало друго куче, черно на
цвят, което се присъединило към кучето, което я ухапало и двете започнали силно да лаят срещу
ищцата. Започнала да вика за помощ и да пищи, при което нейният съгражданин К.Г. се притекъл
на помощ и успял да изгони кучетата.
Левият крак на ищцата бил целият в кръв от глезена надолу и се наложило да потърси
медицинска помощ заради причинените й пет наранявания. Лечението при домашни условия
продължило повече от месец, през който изпитвала болки. След зарастването се получили
удебелени ръбове и уплътнения дълбоко в ръбовете, от които страда и досега. При ходене усеща
болка и опъване. Движенията на глезена са ограничени и в момента, белезите от раните са видими
и ясно изразени и ще останат за цял живот. Това изключително смущава ищцата, защото винаги
ходела с пола, рокля, панталони до коленете и със сандали през лятото. Това лято обаче ходела с
дълъг панталон, защото се срамувала от белезите.
Първоначално ищцата трудно заспивала от стреса, който преживяла, като това състояние
леко отзвучало в рамките на 3-4 месеца. За известно време дори се страхувала да излиза от вкъщи.
Самочувствието й е изключително сринато. Когато излиза, се оглежда непрекъснато, защото има
чувството, че зад нея диша куче, постоянно се оглежда и разчита на кучегон и на бастун, който
постоянно носи със себе си, за защита от евентуално нападение.
1
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва иска като
неоснователен. Сочи, че общината изпълнява задълженията си по Закона за защита на животните и
Закона за ветеринарно-медицинската дейност като залавя, обезпаразитява, кастрира, ваксинира
срещу бяс и настанява бездомните кучета в приют, находящ се в ОП “Чистота, озеленяване и
благоустройство“ в гр. ***. Няма нито вина, нито причинна връзка между настъпилите вреди за
ищцата и поведението на общинските служители, на които е възложено изпълнението на
задълженията по посочените нормативни актове.
Оспорва обстоятелството, че увреждането е станало от бездомно куче, тъй като в близост
до блок 94 на ул. „Сан Стефано“ има колиби с отглеждани от стопани кучета и е възможно някое
такова куче да е ухапало ищцата. При евентуалност се оспорва иска за неимуществени вреди по
размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата е представила медицинско свидетелство от 15.06.2022 г. с констатирана разкъсно-
контузна рана в областта на левия глезен – наличие на пет прободни рани от ухапване от куче в
областта на левия глезен, с ограничена подвижност на ставата и палпаторна болезненост в същата
област; стокова разписка и фискален бон за заплатена на 15.07.2022 г. медицинска услуга на
стойност 50 лв. с доставчик МЦ „Св. Иван Рилски 2003“ ЕООД – Дупница.
С отговора ответникът е представил удостоверение за регистрация на приют за
безстопанствени кучета, собственост на община ***.
От показанията на свидетеля К.Г. – очевидец, притекъл се на помощ на ищцата при
описания в исковата молба инцидент, се установява външния вид на кучето, ухапало ищцата и
обстоятелството, че то няма стопанин, обичайно се намира в този район и е агресивно. Последното
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелката М.Г., която на 07.06.2022 г. била
ухапана от същото куче; тя стопанисва градина в близост и е възприела обстоятелството, че това
куче е женско, няма ушна марка, постоянно ражда кученца и в тези периоди е най-агресивно.
От показанията на свидетелката М.М. – съседка и приятелка на ищцата, се установява, че
непосредствено след инцидента ищцата изпитвала силна болка и плачела; около три седмици не
излизала и се налагало свидетелката да й купува храна и лекарства; понастоящем излиза с бастун и
кучегон, тъй като продължава да се страхува от нападение от куче; носи дълги панталони и през
топлите месеци, тъй като се срамува от белезите по глезена си.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и в тежест на ищцата е да установи, че е
ухапана от безстопанствено куче - обстоятелство, обуславящо приложение на чл.49 ЗЗД при
установяване наличието на съответните предпоставки: механизма на причиняване на вредите, вида
и размера на вредите, тези вреди да са причинени вследствие противоправно деяние на лице при
или по повод на възложената му от отговорния по чл.49 от ЗЗД работа, причинна връзка между
вредите и противоправното поведение на причинителя; причинителят да е действал виновно, като
вината му се предполага до доказване на противното.
Ответникът следва да установи фактите, на които основава направените възражения във
връзка с твърдението, че вредите са причинени от питомно животно, респ. – че липсва
противоправно бездействие, тъй като са осъществени предписаните от закона действия за
овладяване на популацията на безстопанствени кучета с дължимата грижа - изпълнените мерки за
овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на
финансовите, организационните и други възможности на общината.
В подкрепа на твърденията си ответникът не е ангажирал доказателства извън
обстоятелството, че общината е регистрирала приют за безстопанствени кучета. От това
обстоятелство не следва, че е положена дължимата грижа - извършването на гореописаните
действия, които подлежат на установяване.
От събраните по инициатива на ищцата гласни доказателства се установи както
2
обстоятелството, че ухапалото я куче е безстопанствено, така и липсата на положени грижи от
ответната община по отношение на това куче, което не е регистрирано и кастрирано. Вследствие на
ухапване от това куче ищцата е получила разкъсно-контузна рана в областта на левия глезен, за
лечението на която е заплатила ползвани медицински услуги.
Общините съгласно Глава пета от Закона за защита на животните организират
изпълнението на програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета, както и
вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствените кучета към хора
или животни. Обстоятелството, че общинските служители не са положили дължимата грижа, респ.
– тяхното противоправно бездействие, обуславя и обективната (безвиновна) отговорност на
възложителя – община ***. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или
го предприеме, без да положи дължимата грижа, и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение -
Решение № 149 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 736/2020 г., IV г. о., ГК.
Следователно са налице всички предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД
/противоправно деяние на ответната община – бездействие при изпълнение на вменените със закон
задължения, настъпило увреждане, претърпени имуществени и неимуществени вреди и причинна
връзка между деянието и вредите/. Поради това ответникът следва да възмезди ищцата за
понесените имуществени вреди и за претърпените от нея болки и страдания, предвид получените
увреждания, които се намират в причинна връзка със злополуката.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по аргумент
от чл.52 ЗЗД, при отчитане на конкретните обстоятелства по делото, имащи отношение към
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Съдът взе предвид характера на травмата, получена
при злополуката /разкъсно-контузна рана в областта на левия глезен/, довела до болки и
дискомфорт при придвижване за около месец, интензивността на неблагоприятните усещания –
изживеният стрес, довел до нежелание ищцата да излиза от дома си за около три седмици, а
впоследствие да взема предпазни мерки при излизане, както и изпитваното от нея неудобство от
белезите по крака й.
Преценката на посочените обстоятелства дава основание на съда да определи обезщетение
съгласно чл.52 ЗЗД за претърпените от ищцата болки и страдания в размер на 2 000 лв. Искът за
разликата над уважения размер от 2 000 лв. до претендирания от 4 000 лв. следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Претендираните като имуществени вреди разходи за проведеното лечение имат характер на
претърпяна загуба - намаляване на имуществото, което не би настъпило, ако не бе получена
описаната разкъсно-контузна рана и не се бе наложило предприетото лечение. Тези разходи са в
пряка причинна връзка с инцидента, като размерът им - 50 лв., е безспорно установен с
представените по делото стокова разписка и фискален бон. Ответникът дължи възстановяването на
тези разходи и искът следва да бъде уважен в претендирания размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски по делото - за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, на стойност 362 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски по делото за
адвокатско възнаграждение /неоснователно е възражението за прекомерност предвид разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията от ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./, съразмерно с отхвърлената част от
исковете на стойност 343 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:

ОСЪЖДА община ***, представлявана от кмета - Е.В., адрес: гр. ***, ул. „27 октомври“ №
3
2, да заплати на Й. Б. Н., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
понесени болки и страдания в резултат на ухапване от бездомно куче на 09.06.2022 г. в гр. ***
пред блок 94 в размер на 2 000 лв., както и сумата 50 лева - обезщетение за претърпени
имуществени вреди от увреждането, съставляващи разходи за проведеното лечение, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2
000 лв. до предявения от 4 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА община *** да заплати на Й. Б. Н., ЕГН **********, направените разноски по
делото съразмерно с уважената част от исковете на стойност 362 лв.
ОСЪЖДА Й. Б. Н., ЕГН **********, да заплати на община *** направените разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от исковете на стойност 343 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4