МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД № 542/2018г. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Районна
прокуратура-Русе обвинила Г.М.К.,***, ЕГН ********** в това, че
На 06.10.2017 г. в с.
Николово, обл. Русе при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„ВАЗ 2106" с рег. № Р 45 50 РС, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.20, ал. 2 от ЗДвП
- „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението", като не изпълнил задължението си да
намали и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението
- намиращ се на пътното платно пешеходец и
- чл.116 от ЗДвП - „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към престарелите хора", като не изпълнил задължението си като водач
на пътно-превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и особено
към престарелите хора, в резултат на което по непредпазливост причинил на Н.К.Л.ЕГН
- ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в бималеоларно счупване
с изкълчване на костите на дясна подбедрица, наложило метална остеосинтеза, довели
до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник – престъпление по чл. 343, ал.1, б."б",
пр.2, вр. 342, ал.1, пр.3 от НК.
Делото е внесено в
РРС с постановление на Районна прокуратура гр.Русе, с което се предлага
освобождаване от наказателна отговорност на Г.К. и налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК за това престъпление.
Обвиняемият Г.К.
редовно призован не се явява. Вместо него се явява защитник, който пледира
обвиняемият да бъде признат за виновен по предявеното обвинение, като моли
наказанието да бъде определено в границите около минимума на предвиденото в
закона за това престъпление.
Прокурорът поддържа
обвинението и моли съда да признае К. за виновен, да го освободи от наказателна
отговорност и му наложи предвидените административни наказания.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Обв. Г.М.К. е роден на *** ***, български гражданин, със
основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН:**********.
Обв. Г.К. бил
правоспособен водач на МПС от 1966г., с категории „А“ и “В”. Води се на отчет в
Сектор ПП КАТ гр.Русе. Като водач, бил наказван един пъти по административен
ред, за нарушение на правилата за движение по пътищата.
На 06.10.2017г.
около 10.00ч. обв. Г.К. управлявал лек автомобил "ВАЗ 2106" с рег. №
Р 45 50 РС по ул."Васил Левски" в с.Николово, обл. Русе, в посока към
центъра на селото. Платното било сухо, с две ленти за движение – двупосочно, а
времето било ясно и слънчево, с отлична видимост. Автомобилът на обвиняемия се движил
се със скорост от около 20 км/ч., като в този пътен участък, като път, попадащ
в рамките на населено място, разрешената скорост на движение била 50км/ч.
По същото време, по
същата лента, но в посока срещуположна на движението на автомобила на
обвиняемия, пеш се движела свид. Невена Лазарова, на 75 години. Тя се
придвижвала във външният край на пътната лента, тъй като в посоката й на
движение и от двете страни на платното липсвали тротоари, а имало градинки.
В участъка пред дом
№9 на ул.“Васил Левски“ обв. К. приближил свид. Н.Л.и въпреки, че имал отлична
видимост към пешеходката от разстояние повече от 30м., не съобразил близостта й
до автомобила, не намалил скоростта на управляваният от него автомобил и не преустановил
движението си, за да осигури безпрепятствено преминаване на пострадалата покрай
автомобила. Поради това последвал сблъсък между предната дясна част на
автомобила /калник и странично огледало/ и дясната част на тялото на свид. Н.Л..
В резултат от удара Н.Л.паднала на земята. Обвиняемия спрял веднага автомобила.
Спрял и движещ се в насрещната лента товарен автомобил, управляван от свид. С.Г..
Последният слязъл и отишъл веднага до пострадалата. Н.Л.била адекватна и се
оплакала от болки в крака. Георгиев незабавно се обадил на спешен номер 112 и
уведомил за инцидента. На място пристигнал полицейски патрулен автомобил и
автомобил на „Спешна помощ“, който откарал свид. Н.Л.в УМБАЛ-Русе.
На мястото на
инцидента и на лекият автомобил "ВАЗ 2106" с рег. № Р 45 50 РС бил
извършен оглед, за което бил съставен протокол и били изготвени фотоснимки.
В хода на
досъдебното производство била назначена СМЕ с обект на изследване телесните
увреждания на Н.Л.. От заключението на същата се установява, че в резултат от
пътнотранспортното произшествие тя получила бималеоларно счупване с изкълчване на
костите на дясна подбедрица, наложило метална остеосинтеза и довело до трайно
затрудняване движението на крайника за срок повече от тридесет дни - средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
На досъдебното
производство била назначена и автотехническа експертиза, от заключението на
която се установява, че скоростта на движение на автомобила управляван от обв. К.
преди произшествието била около 20 км/ч. Вещото лице, дава заключение, че
обвиняемият е имал обективна възможност да възприеме и наблюдава пострадалата
от разстояние повече от 30 м., като при установената скорост на движение на
автомобила опасната му зона за спиране била 12 м. При това положение, обв.К. имал
техническа възможност да започне спиране при конкретната пътна ситуация и да
предотврати произшествието. Установява се, че пешеходката Н.Л.се движели
законосъобразно, плътно до бордюра, тъй като липсвал тротоар. При тези данни,
експертизата констатирала, че основната техническа причина за произшествието е
отклоняване вниманието на водача К. и късното възприемане на пешеходката Л.,
като участник в движението, при което не я е предпазил и допуснал нараняването
й.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.Л., А.Н.и С.Г.,
дадени в хода на досъдебното производство, както и от събраните и проверени по
делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбума към него, протокол за доброволно
предаване, карта за проверка на спирачна уредба, справка от Сектор ПП-Русе за
нарушител от региона, заключенията на съдебно-медицинската и автотехническата
експертизи, справка от Районен център 112-Русе, справка за съдимост,
декларация, автобиография.
Така, с оглед
събраните доказателства и въз основа на установената и неоспорена фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Обв. Г.М.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, във вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на 06.10.2017г. в с. Николово, обл. Русе при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил „ВАЗ 2106" с рег. № Р 45 50 РС,
нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.20, ал. 2 от ЗДвП
- „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението", като не изпълнил задължението си да
намали и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението
- намиращ се на пътното платно пешеходец и
- чл.116 от ЗДвП - „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към престарелите хора", като не изпълнил задължението си като водач
на пътно-превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и особено
към престарелите хора, в резултат на което по непредпазливост причинил на Н.К.Л.
ЕГН - ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в бималеоларно счупване
с изкълчване на костите на дясна подбедрица, наложило метална остеосинтеза, довели
до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник.
От обективна страна:
Самоличността на
извършителя, като управляващ процесния автомобил, била безспорно установена от
свид.А.Н.- полицейски служител от Сектор ПП-Русе, посетил инцидента и
потвърдена от пострадалата и свид.Г. – очевидец на инцидента.
Безспорно, задължение
на всеки водач е по време на движение да възприема всяка пътна ситуация и нейното
логическо развитие, като взема и съответните мерки за безопасност. Водачите по принцип
са длъжни да оценяват наличността на пешеходец върху платното за движение като възникнала
опасност, защото той не се намира на такова място, което правилата за движение му
определят - а именно тротоара или банкета на пътя. Опасността за движението за водача
възниква от момента на възприемане на пешеходеца на платното за движение и тя нараства
до опасна ситуация с приближаването на превозното средство до него.
Съгласно експертното
заключение, при избраната от обвиняемия К. скорост – около 20 км/ч., същият е могъл
да възприеме движещата се правомерно по пътното платно пешеходка от разстояние не
по-малко от 30м., което е по-голямо от опасната зона за спиране /12м./ и да предотврати
настъпването на удара. В конкретният случай обв.К. въобще не задействал спирачната
уредба, с което е нарушил правилото на чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП, което задължава
водачите на МПС при възникване на опасност да намалят скоростта и при необходимост
да спрат. Налице е причинна връзка между допуснатото нарушение на правилата за движение
и вредоносния резултат – причинените телесни увреждания по свид. Л., тъй като
преминавайки в движение покрай пострадалата, предната дясна част на автомобила,
управляван от обв.К. – калник и странично огледало, ударили тялото й. В резултат
от това тя паднала на земята, което от своя страна довело и до настъпване на
установените телесни увреждания по пострадалата.
Процесният транспортен
инцидент се дължи, освен на нарушението на чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП, така и на
нарушение на чл.116 от ЗДвП от страна на обвиняемия. Несъмнено, възрастните хора
са особено уязвима група с оглед по-бавните им реакции, занижения физически тонус,
отслабените сетивни възприятия, затруднената преценка на транспортните ситуации
и т.н. Изброените фактори обуславят засилената защита на тази категория участници
в движението от разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, което правило изисква от водачите
да проявяват към тях особено внимание, толерантност и грижи за безопасността им.
Несъмнено, от разстоянието
от повече от 30 м., от което обв. К. е имал обективна възможност да възприеме
пострадалата и той е могъл да забележи, че тя е пешеходец и стар човек. Дистанцията
не е била значителна, а произшествието е настъпило в светлата част на деня - около
10.00 ч., при сухо и ясно време, при добра видимост, поради което обективно са били
налице всички условия за възприемане на външно изявените признаци на напредналата
възраст на пострадалата Л. Независимо от това обстоятелство, обвиняемият
пренебрегнал задължението да насочи вниманието си към пешеходката и нейното
поведение, включително да си осигури и да не губи видимост към нея, като вместо
това, непосредствено преди разминаването с нея, обв.К. отклонил вниманието си
към приближаващият, насрещно движещ се товарен автомобил, което го лишило от
възможност да реагира адекватно при преминаването покрай свид. Н.Л..
Изложеното дотук
налага извода, че нарушението на правилото за движение по пътищата, въведено с
разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП също се намира в причинно-следствена връзка с
произшествието.
От субективна страна:
От субективна страна
престъпното деяние било извършено по непредпазливост. Обвиняемият К. не
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но бил длъжен и могъл
да ги предвиди. Този извод се налага поради безспорните факти, че обвиняемият
имал обективна възможност да види и наблюдава пострадалата от значително
разстояние, както и, че преминаване покрай пешеходец, намиращ се на пътното
платно, безусловно съдържа индиции за предвидима опасност и налага движение с
особена предпазливост.
Поради изложеното
дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната
страна на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.”б”, пр.2, във вр. с чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, поради което обвиняемия Г.М.К. следва да бъде признат за
виновен в извършването на това престъпление.
Налице са
предпоставките на чл. 78а от НК по отношение на обвиняемия Г.К.. За деянието се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация, като същото
е непредпазливо. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност по Раздел 4 от Глава 8 на НК.
Причинени имуществени вреди от престъплението няма. Поради това, и на основание чл. 378, ал.4,
т.1 от НПК обвиняемия следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му се наложи административно наказание.
При индивидуализацията
на наказанието на обвиняемия К., Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства липсата на предходни осъждания, признанието на вината, ниските му
доходи като пенсионер, както и наличието само на едно наказване по административен
ред, за нарушаване правилата за движение по пътищата, независимо от повече от
50-годишният му стаж като водач на МПС. Отегчаващи отговорността обстоятелства
Съдът не отчита. Поради изложеното, на обвиняемия следва да се наложи наказание
при наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на
минимума на предвиденото в нормата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно “Глоба” в
размер на 1000.00 лв.
Съдът намира, че с
оглед липсата на адекватни и незабавни действия за оказване помощ на пострадалата,
макар да нямало обективни пречки за това, на обвиняемия следва да бъде наложено
и наказанието “Лишаване от право да управлява МПС.”, като същото следва да бъде
ориентирано към минимума, а именно за срок от 3 месеца.
На обвиняемия Г.К.
следва да се възложат и разноските направени в хода на досъдебното производство
по делото, в размер на 393.76 лв., който да бъдат заплатени в полза на ОД на
МВР-Русе.
Мотивиран така
Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: