Р Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 13.11.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Валентина Колева, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 1818 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
чл.422, във
вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №
4 чрез пълномощник старши юрисконсулт Б.Н.Р. срещу З.Р.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като длъжник в размер на 2174.32 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за стоков кредит № 239172/03.01.2017 г.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 08.09.2017 г. било подписано Допълнително
споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.04.2017 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК
********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, по силата
на което вземането на „Банка ДСК” ЕАД от Р.М., произтичащо от Договор за стоков кредит № 239172/03.01.2017
г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството-кредитор.
Сочи,
че подписаният договор съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от
страна на „Банка ДСК” ЕАД с Уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне.
Разяснява,
че Приемо-предавателният протокол от 08.09.2017 г. към Допълнителното
споразумение от 08.09.2017 г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017 г. било представено
само с данните на длъжницата, тъй като данните на останалите длъжници били
защитени, съгласно Закона за защита на личните данни.
Посочва,
че в изпълнение на изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда
на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК”
ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/239172 от 14.09.2017 г., посредством „Български пощи”
ЕАД с известие за доставяне, което писмо се върнало в цялост. Изпратено му е
било и второ уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД с
Изх. № УПЦ-С-ДСК/239172 от 01.11.2019 г., което писмо също се върнало в цялост.
Сочи се също, че съгласно чл.6.5 от Рамковия договор за цесия „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер се задължила от името на
цедента, за което имала изрично пълномощно от „Банка ДСК” ЕАД.
Представяйки
заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Банка ДСК”
ЕАД с Изх. № УПЦ-С-ДСК/239172 от 01.11.2019 г., моли съдът да го връчи на
ответника, ведно съсъ исковата молба и приложенията към нея. Сочи, че предвид
постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т.д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/09 год. на II т.о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, било приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането
пораждало действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото
следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Посочва
се, че процесното вземане произтича от сключен на 03.01.2017 г. между „Банка ДСК”
ЕАД /Кредитодател/ и З.Р.М. /Кредитополучател/
по Договор за стоков кредит № 239172, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, като с подписването на Договора кредитополучателят
заявил, че му била предоставена своевременно преддоговорна информация по
смисъла на чл.5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение
за сключване на договора за кредит.
Сочи
също, че кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в
размер на 1625.65 лв. за закупуването на стоки, описани в договора, които се
продавали от съответния Търговец.
Подписвайки Договора, кредитополучателят се бил съгласил,
предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде
усвоена еднократно безкасово, чрез превод на сумата по банковата сметка на
Търговеца, като извършването на
плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на Кредитора
да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора.
Ищецът
твърди, че погасителните вноски, които кредитополучателят се задължил да
изплаща на кредитора, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
годишен процент на разходите, който изразявал общите разходи като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Годишния процент на разходите
бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и
включвал лихви и такси, които Кредитополучателят дължи на Кредитора. Страните
били постигнали съгласие за срока на Договора, кредитът да се олихвява с фиксиран
лихвен процент, посочен в него, като лихвата се начислява върху усвоената и
непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Така, общият размер на
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 339.99 лв.,
а общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1965.64
лв.
Твърди
се също, че кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
03.04.2018 г. на 15 броя месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план – неразделна част от Договора за
кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите
14 броя вноски били в размер на 132.76 лв. всяка, а последната погасителна
вноска била в размер на 107.00 лв. Посочва се, че срокът на договора бил
изтекъл на 03.04.2018 г. с
последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят се бил съгласил да
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
„БАНКА ДСК” ЕАД прилагала по извършвани услуги на клиенти физически лица, като
едновременно с това декларирал, че е запознат с действащата към датата на
сключване на договора Тарифа.
Посочва
се, че съгласно Общите условия към Договора, при забава в плащането на месечна
погасителна вноска, от деня следващ падежната ѝ дата, частта от вноската представляваща главница, се
олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта, на което основание на кредитополучателя била начислена
лихва за забава в размер на 349.72 лв., дължима за периода от 20.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда.
Ищецът
твърди, че длъжникът не бил заплатил изцяло дължимите суми по процесния
Договор, а сумата, която е погасена, била в размер на 141.02 лв., като с нея
били погасени договорна лихва - 32.68 лв. и главница – 108.34 лв.
Предвид
изложеното за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правен
интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на
чл.410 от ГПК срещу З.Р.М. в деловодството на Районен съд - гр. Нова Загора, и по образуваното
ч.гр.д. № 1123/2019 г. била издадена исканата заповед, съгласно която длъжника следвало
да заплати на ищцовото дружество, в качеството му на кредитодател по Договор за
стоков кредит № 239172 от 03.01.2017 г.,
следните суми: 1517.31 лв.
- главница
по 14 броя погасителни вноски за периода от 20.02.2017 г. до 03.04.2018 г., 307.31
лв., представляващи договорна лихва: за периода от 20.02.2017 г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до
03.04.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 349.72лв., представляващи
обезщетение за забава, считано от 20.02.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга.
Моли
съда, да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че З.Р.М., дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД горепосочените суми, присъдени в заповедното
производство.
Моли
и за присъждане на разноските в заповедното и исковото производства.
Ищецът
е посочил и банкова сметка ***мите суми по следната банкова сметка *** „Агенция за събиране
на вземания ЕАД”: IBAN: ***: UBBSBGSF Обединена Българска Банка АД.
Ищеца
е претендирал и съдебно деловодните разноските, сторени в настоящото и
заповедното производство.
Моли
в случай, че представител на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не се яви на
първото по делото заседание, съдът да го разгледа в негово отсъствие.
Отправя
следните доказателствени искания :
Моли съда, ако ответника не признае
иска, да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на въпроси, подробно посочени в исковата молба.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил писмени доказателства и моли
съдът да ги приеме.
Тъй като ответницата
не била намерена на посочения в исковата молба адрес за призоваване е било
извършено връчване по реда на чл.47 от ГПК и с оглед защита на процесуалните
ѝ права ѝ е назначен особен представител.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по
предявения срещу нея иск, чрез назначения ѝ особен представител адв. М.А.А.
***. Посочва, че е запозната с исковата молба и намира предявения от ищеца иск
за допустим, но счита, че не била налице
необходимата му активна процесуална легитимация да предяви иск от името и за
сметка на кредитора по договора за стоков кредит. Счита иска за
неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл.3 от посочения Рамков договор продавача /Банка
ДСК/ продавала на купувача /АСВ/ вземанията, посочени в Приемо-предавателния
протокол, който бил неразделна част от договора.
По делото не бил представен Приемо-Предавателния протокол,
от който да е видно че вземането на Банка ДСК по стоков кредит на З.Р.М. е
прехвърлено на ищцовото дружество.
Ищцовото дружество представило Договор за стоков кредит №
239172 от 03.01.2017 г., сключен между Банка ДСК и З.Р.М., видно от който тя
била платила първата дължима месечна вноска в размер на 132.76 лв., като
сумата, която била погасена общо в размер на 141.02 лв.
Поради гореизложеното ответницата не попадала в посоченото
в Рамковия договор за покупко-продажба на вземания измеримо портфолио,
формирано от вземания на Банка ДСК от стокови кредити на физически лица със
забава между 180 и 210 дни.
Към датата на сключване на Рамковия Договор за прехвърляне
на вземанията между цедента Банка ДСК и цесионера Агенция за събиране на
вземанията 20.04.2017 г. З.Р.М.
не била в просрочие на дължимите вноски
по стоковия си кредит със 180 или 210 дни.
В случай, че съда
приемел иска за допустим, счита същия за неоснователен
и недоказан,
по следните съображения:
Към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед, Банката не е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Счита, че не било налице уведомление до
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
В настоящия случай исковата молба не била връчена лично на
ответницата, а на нея в качеството ѝ на особен представител на
ответницата. И с оглед на изложената по-горе аргументация не можела да
получавам материално-правни изявления на трети лица до представляваната от нея
ответница.
В хода на съдебното дирене ищцовото дружество, чрез юрк. Цветанка Петкова
поддържа искова молба по съображенията в нея и оспорва възраженията на особения
представител в писмения му отговор, като е изложил подробно доводите си за това
в депозираната на 19.10.2020 г. в Районен съд – Нова Загора молба с вх. № 260513.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил като писмени доказателства:
Заверено копие
от Договор за стоков кредит № 239172 от 03.01.2017 г., ведно с Погасителен план
и Общи условия към него, Стандартен европейски формуляр и Искане за стоков
кредит; Декларация по чл.8, ал.2 от ЗПК; Заверено
копие от Уведомително писмо от „Банка ДСК” ЕАД до Технополис България ЕАД; Заверено копие от Фактура с №
********** с дата 03.01.2017 г. от Технополис България ЕАД; Заверено копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 20.04.2017 г.; Заверено копие от Допълнително споразумение от 08.09.2017 г. за цедиране на
вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017
г. и Потвърждение за извършена цесия; Заверено копие от Извлечение от Приемо-предавателния протокол от 08.09.2017
г., от което се удостоверява, че вземането на „Банка ДСК” ЕАД, спрямо ответника е предмет на цесия; Заверено копие от Пълномощно от „Банка ДСК” ЕАД за
уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД; Заверено копие от Уведомително писмо за извършена цесия, ведно с известие за
доставяне: с Изх. № УПЦ-П-ДСК/239172 от 14.09.2017 г. и УПЦ-С-ДСК/239172 от
01.11.2019 г; Юрисконсултски пълномощни.
Видно от приетите доказателства по делото, между „Банка ДСК” ЕАД /кредитор/ и З.Р.М. /кредитополучател/ на 03.01.2017 г.
е сключен Договор за стоков кредит № 239172, с който банката е отпуснала на ответницата сума в размер на 1625.65
лв. за закупуването от „Технополис България” ЕАД /Търговец/ на мобилен апарат APPLE IPHONE 7 32GB в размер на 1499.00 лв., както и за
сключване на застраховка „Стандарт +” за лица от 18 до
В
т.6 от договора страните са приели, че кредита се олихвява за срока на Договора
с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 31,81 %, като лихвата се
начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно.
Така, общият размер на договорната лихва по кредита уговорена от страните е в
размер на 339.99 лв., а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 1965.64 лв.
Съгласно
погасителния план, кредитополучателят се задължил да върне сумата по процесния
кредит в срок от 15 месеца или до 03.04.2018 г.
на 14 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 132.76 лв., без
последната изравнителна вноска в размер на 107.00 лв.
Видно от приложения рамков договор за покупко-продажба и прехвърляне
на вземания(цесия) на 20.04.2017 г., сключен между
„Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
*********, по силата на които вземането на „Банка ДСК” ЕАД от З.Р.М.,
произтичащо от Договор за стоков кредит № 239172 от 03.01.2017 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството-кредитор, което вземане е индивидуализирано в
Приемо-предавателен протокол от 08.09.2017 г. към Допълнително споразумение от същата
дата за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/.
От
представеното и прието като доказателство, заверено копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/239172 от
14.09.2017 г. и УПЦ-С-ДСК/239172 от 01.11.2019 г. е видно, че в изпълнение на
поетите договорни задължения и на изискванията на закона, цесионера е изпратил
на ответника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, уведомление за извършената цесия от
страна на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/279076 от 14.09.2017 г.,
посредством „Български пощи” ЕАД с известие за доставяне, което писмо се е
върнало в цялост. Изпратено му е и второ уведомление за извършената цесия от
страна на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-С-ДСК/279076 от 01.11.2019 г.,
посредством куриерска фирма с известие за доставяне, което също се е върнало в
цялост.
На основание чл.410 от ГПК, неудовлетвореният кредитор сезирал
Районен съд – Нова Загора, като видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 1123/2019
г. по описа на Районен съд – Нова
Загора, ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 31.07.2019 г. против З.Р.М. за дължимите суми, предмет и на настоящото дело, а
именно: 1517.31 лв.
- главница
по 14 броя погасителни вноски за периода от 20.02.2017 г. до 03.04.2018 г., 307.31
лв. договорна лихва за периода от 20.02.2017 г. /падеж на
първата неплатена погасителна вноска/ до 03.04.2018 г. /падеж на последна
погасителна вноска/; 349.72лв., обезщетение за забава, считано от 20.02.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист до окончателно изплащане на
задължението.
Заповедният съд уважил така депозираното заявление, като издал
Заповед № 771 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.08.2019
г., с която разпореди З.Р.М. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
горепосочените суми.
Съдът
връчил същата на длъжника, при условията на чл.47, ал.5
от ГПК и указал на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което е предявена
настоящата искова молба срещу ответницата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявения
иск е с правно основание чл.422
във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във вр.с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на
ищеца, досежно стойността на неизплатени суми по Договор за стоков кредит между
„Банка
ДСК” ЕАД,
вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД и включват главница, договорна лихва,
неустойка, такса разходи и лихва за забава.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По
същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в това
число за размера на дължимите от ответницата суми и за уведомяването ѝ, както
и че има смяна на кредитора.
В
тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично за посочения период, както и твърденията си
посочени в отговора.
С оглед
така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „Банка ДСК” ЕАД и
ответницата са били обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което
дружество ѝ предоставило кредит в размер на 1625.65 лв., а тя се задължила да
го върне, ведно с дължимите лихви,
такси и разходи на 15 месечни вноски.
Ищецът се позовава и на това, че е придобил процесното
вземане по силата на цесия. С оглед на това и защото условие за уважаване на
установителния иск в случая, е установяването на предпоставките за
основателност, с оглед заявените оспорвания, вкл. наличието на цесия и
редовното ѝ съобщаване, съдът констатира, че са събрани писмени
доказателства, от които е видно, че между „Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД е бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.04.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД, както и Допълнително
споразумение към същия от 08.09.2017 г. Със сключването на този договор правата
по цесията преминават върху цесионера, а прехвърлянето на вземането има
действия спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор.
По наведените в отговора на исковата молба твърдения съдът
намира следното:
В процесния случай Приложение
№ 1 индивидуализира
всички прехвърлени задължения с горепосочения договор за цесия на л.54 до л.56
по делото, в който е видна поредността на задължението предмет на договора за цесия;
номер на кредит; ЕГН на заемателя; трите му имена; дата на договора за кредит;
отпуснатата главница; остатък дължима сума към датата на продажбата; лихва за
забава към датата на продажбата; Приложената страница под № 3 съдържа данни за
процесното задължение с пореден номер 5223, което е индивидуализирано изцяло по
размер, като са посочени всички индивидуализиращи задължението реквизити, като
тази страница е последната страница от Приложение №1 и удостоверява
достоверността на същото с положени подписи от страните по сделката.
По отношение
възражението на ответната страна, относно уведомлението за цесията, ответника е
уведомен по реда на чл.99 ЗЗД, тъй като към исковата молба е приложено
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ДСК/ 239172 от
01.11.2019 г. на адреса, деклариран от ответницата и не е заявен друг такъв. Разглеждайки института
на особения представител в съдебната практика е прието и установено, че той е
процесуален представител на ответника и редовно може да получи копие от
исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в това число и да получи всякакви уведомления, а
и поради това на
основание чл.47, ал.6 от ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47 ГПК,
ал.1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици.
Относно наведеното обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съдът намира че в
исковата молба не се претендира такова. Видно от приложения по делото
погасителен план последната погасителна вноса е с падеж 03.04.2018 г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в депозирано в съда на 31.07.2019
г.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за
изправната страна по договора.
С
процесния договор ответницата е поела задължението да заплаща и договорна
/възнаградителна/ лихва върху чистата сума на заема за целия период, като тя е
включена в месечните погасителни вноски.
Предвид
горепосоченото съдът счита, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
Относно разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 743.49 лв. общо, от които 43.49 лв. държавна такса, 350.00 лв.
възнаграждение за особен представител и 350.00 лв. юрисконсулстско
възнаграждение.
Съгласно
съдебната практика, съдът разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и сторените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1123/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора,
разноски в размер на 193.49 лв. общо, от които 43.49 лв. държавна такса и 150.00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, ПО ОТНОШЕНИЕ НА З.Р.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството ѝ на кредитополучател по Договор за
стоков кредит № 239172 от 03.01.2017 г.,
сключен с кредитора „Банка ДСК” ЕАД, ЧЕ ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с
ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, В КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР, СУМА
в общ размер на 2174.34 лв. /две
хиляди сто седемдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/, от които:
главница - 1517.31 лв. /хиляда петстотин и
седемнадесет лева и тридесет и една стотинки/, договорна лихва - 307.31 лв. /триста и седем лева и тридесет
и една стотинки/ за периода от
20.02.2017 г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 03.04.2018 г.
/падеж на последна погасителна вноска/, лихва за забава - 349.72
лв. /триста
четиридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ за периода от 20.02.2017
г. до 31.07.2019 г. - датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, З.Р.М., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, направените по делото разноски в размер на 743.49 лв.
/седемстотин четиридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, З.Р.М., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, направените разноски по ч.гр.д. № 577/2019 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора, в размер на 193.49 лв. /сто деветдесет
и три лева и четиридесет и
девет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: