Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр. Велико Търново, 16.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.А.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АН дело № 10 113/2023г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 535/ 22.12.2022г., постановено по АНД № 1161/2022г., с което състав на
Районен съд Велико Търново е отменил Наказателно постановление №
005749/24.08.2022г., издадено от директора на „Национално ТОЛ управление“ към
АПИ, с което на И.С.И. с ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.139, ал.7 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00лв.
Така постановеното Решение е обжалвано от
директора на Национално ТОЛ управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“, действащ чрез упълномощения юрисконсулт. В касационната
жалба се твърди, че решението на РС е неправилно поради нарушение на материалния
закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита
безспорно доказано по делото, че в конкретния случай не е закупена маршрутна
карта, нито е подадена тол-декларация. Поради това не са изпълнени задълженията
за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса. Били събрани доказателства, че бордовото
устройство е изключено и само водачът е можел да види светлинния сигнал. Поради
това правилно била ангажирана неговата отговорност. По тези съображения ПП моли
касационната инстанция за отмяна на решението на РС и постановяване на такова
по същество, с което да потвърди НП. Претендира се и присъждане на разноски, а при
условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по касация – И.С.И., действащ
чрез упълномощения адвокат, представя писмен отговор по КЖ. Намира същата за
неоснователна. Настоява, че по делото е доказано наличието на технически
проблем с бордовото устройство, поради което от обективна страна не е налице
нарушение. АНО е следвало да даде възможност на превозвача да предекларира
данните. Липсва от субективна страна основание за ангажиране на отговорността
на водача. Не са локализирани мястото и датата на нарушението. В о.с.з. ПП
настоява, че е налице изменение на закона в чл.10б ЗП/ЗИД ЗП ДВ бр.14 от 10.02.2023г./ и в
ЗДвП в чл.179, ал.3д, което се явява по-благоприятен закон. Тъй като е
предвидена възможност да се заплатят таксите
и да не се образува АНП. Прилага писмени доказателства, че подходът на
органите на АПИ при старата уредба е бил непредвидим, т.к. не е ясно кога
издават НП и кога резолюция за прекратяване на АНП, при едни и същи
обстоятелства. По тези съображения ПП на
ответника моли АСВТ да потвърди решението на РС като правилно. Не претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че оспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и
правилно приложение на материалния закон. Предлага решението на РС да бъде оставено
в сила.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за нарушение на закона – касационно основание по чл.348,ал.1, т. 1 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 от НПК.
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения по фактите и правото:
Въззивният съд е установил от фактическа страна, че НП
е издадено срещу водача на товарно ППС с обща допустима максимална техническа
маса над 12 тона за това, че на 10.02.2022г. е
засечено движението на същото МПС по път от републиканската пътна мрежа,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата
тол-такса за изминато разстояние, т.к. не е закупена маршрутна карта, нито са
предавани данни от бордовото устройство на ППС. АНО е приел квалификация на
нарушението по чл.139, ал.7 от ЗДвП и е наложил санкцията, предвидена в чл.179,
ал.3а от ЗДвП – глоба от 1 800,00лв.
След анализ на доказателствената съвкупност, включваща
необходимите и допустими писмени, веществени и гласни доказателствени средства,
РС е изложил мотиви, че оспореното НП е формално законосъобразно като издадено
от компетентен АНО, в предвидените срокове и съдържа необходимите реквизити.
Извода си за материална незаконосъобразност на НП РС е изградил на две групи
съображения. От една страна въззивният съд е приел, че АУАН и НП не
разграничават ясно коя от двете хипотези на деянието се има предвид в
конкретния случай. От друга при повдигнато възражение за техническа не
изправност на бордовото устройство, с което е бил снабден автомобила, не са
изследвани обстоятелствата дали има умишлена намеса или е налице предпоставка
за освобождаване от отговорност в хипотезата на чл.179, ал.3г от ЗДвП. РС
приема, че тези обстоятелства водят до недоказаност на нарушението от обективна страна.
От субективна страна е приел, че на конкретния водач в деня на проверката на
01.03.2022г., не може да се вмени вина, нито под форма на умисъл, нито като
непредпазливост, т.к. незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението изключват вината/чл.14 от 2 НК/. С тези мотиви ВТРС отменил НП.
Настоящият касационен състав на АСВТ
намира обжалваното Решение за валидно, допустимо и правилно постановено.
Касационната инстанция извършва проверка
на оспореното решение относно приложението на закона въз основа на фактическите
констатации, приети от РС. В случая не е налице оплакване, че са нарушени правилата за събиране, проверка и оценка на
доказателствата, а за съществените процесуални нарушения съдът не следи служебно, съгласно чл.218 от АПК. Предвид вярно
установената фактическа обстановка и като споделя правните изводи на РС,
касационната инстанция препраща към мотивите на първата инстанция,
на основание чл.221, ал.2, изреч.2-ро от АПК.
Касационната жалба съдържа оплаквания,
вече изложени пред въззивния съд. Последният ги е обсъдил обстойно и на всички
тях е дал законосъобразен и обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение.
Има категорично доказателство по делото, че наличното в ППС бордово устройство
е било в неизправност и се е наложила подмяната му. Органите на АПИ не са
установили да е повредено умишлено/или изключено умишлено, като при това не са
дали възможност на собственика на фирмата да заплати след като подаде нова
декларация за данните за придвижването на ППС. От друга страна не е доказано по
делото, че именно водачът, срещу който е издадено НП е същият този, който е
управлявал ППС на посочената дата 10.02.2022г. При това не може да му бъде
вменено във вина придвижването по платената пътна мрежа без заплатена
тол-такса. Липсата на доказателства както за обективната, така и за субективната
страна на повдигнатото обвинение прави НП незаконосъобразно. Като е постановил
решение в този смисъл, РС е приложил правилно закона.
Заявеният правен довод за наличието на
по-благоприятен закон АСВТ намери за несъстоятелен, поради следното:
Нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН предвижда,
че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. В случая за дата на извършване на нарушението се сочи 10.02.2022г. НП
е издадено на 24.08.2022г. на основание СПН на чл.179, ал.3а от ЗДвП, като правилото за поведение се намира в
чл.139, ал.7 от ЗДвП. Действително със ЗИД на Закона за пътищата /обн. ДВ бр.14
от 10.02.2023г., в сила от същата дата/ са направени промени в чл.179 от ЗДвП.
Създава се ново изречение 4-то в ал.3д и нова ал.4 на с.р./вж. § 5 от ЗР на
посочения ЗИД ЗП/. И двете посочени изменения
са неотнсими към случая, т.к. касаят винетни такси. Освен това, съгласно
§6 от ЗР не са влезли в сила и понастоящем. Предвид изложеното не са налице
основания за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
В заключение не се установиха посочените в
КЖ основания за отмяна на съдебния акт. Поради това Решението на РС следва да остане
в сила.
Разноски от ответника по касация в
настоящото производство не се претендират, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2,
предложение първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът в посочения
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 535/ 22.12.2022г., постановено по АНД № 1161/2022г. по описа на
РС – Велико Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: