№ 7898
гр. София, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110154318 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в патримониума на „****“ ЕАД съществуват вземания от И. Е. С., както
следва: за сумата от 50.00 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
01.05.2019г. до 30.05.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4,
находящ се в гр. София, ул. „***“ № 2, вх. 1, ет. 3, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 16.09.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за сумата от 7.30
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху тази цена за времето от
15.09.2020г. до 29.08.2022г., както и за сумата от 15.02 лева, представляваща законна
мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 29.08.2022г. върху цената на услугата дялово
разпределение, предоставена в периода от м. 08.2019г. до м. 04.2021г., за които парични
притезания по ч. гр. дело № 50660/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. между него и
ответника съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил през посочения период до процесния имот топлинна
енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс в общ размер на 3152.33 лева, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение, дължимостта на която в полза на топлофикационното дружество
била уговорена в чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия на ищеца. Изяснява, че
съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на
1
месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от
изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в
забава. Поради това и съобразявайки частичното оспорване на вземанията по заповедта от
страна на длъжника в заповедното производство, претендира установяване дължимостта на
процесната сума, представляваща цена на топлинна енергия за част от заявения в
заповедното производство период, обезщетение за забава и законна лихва върху нея,
обезщетение за забава върху цената на предоставена услуга дялово разпределение, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че
между него и ищеца не съществува облигационно правоотношение за доставка на топлинна
енергия до процесния имот, като оспорва в тази връзка той или негов праводател да е
собственик или вещен ползвател на цялото или на част от жилището. Като самостоятелно
основание за недължимост на обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия и
на услугата дялово разпределение сочи обстоятелството, че не е надлежно поставен в забава
чрез отправяне на извънсъдебна покана за изпълнение на процесните задължения. В
условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на задълженията по давност.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и
ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до
процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От представения с исковата молба Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот № 140, том IV, рег. № 11079, дело № 680/2007г. се установява, че на 05.06.2007г. ****
И.ов С. е прехвърлил в полза на ответника И. Е. С. правото си на собственост върху
процесния имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 2, вх.
1, ет. 3, като прехвърлителят е „запазил“ в своя полза пожизнено и безвъзмездно вещото
право на ползване върху жилището. Съгласно приобщения по реда на чл. 186 ГПК по искане
на ищеца и неоспорен от името на ответника акт за смърт на **** И.ов С. същият е починал
2
на 27.04.2009г., с което на основание нормата на чл. 59, ал. 1 ЗС е погасено учреденото в
негова полза ограничено вещно право на ползване върху имота. С оглед на това и при
липсата на други данни, а и твърдения следва да се приеме, че през исковия период- от
01.05.2019г. до 30.05.2019г., единствен титуляр на вещно право по отношение на процесното
жилище е бил ответникът като собственик на същото, разполагащ с всички правомощия,
включени в сложното абсолютно вещно право на собственост, и като такъв съобразно
дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е бил потребител на доставяната до имота
топлинна енергия, а с това- и материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената й.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- договор с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която
се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и
списък на етажните собственици към него, че имотът, във връзка с който ищецът претендира
спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия
период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода през процесния период е извършвано от ищеца „****“ ЕАД.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и да извърши надлежно услугата по отчитането
и разпределението й, както стойностите на ресурса и услугата за исковия период не се
оспорват от името на ответника съобразно изричните твърдения, доводи и възражения от
негово име, съдържащи се в отговора на исковата молба а и изложени в хода на заповедното
производство, в което изрично се признава дължимостта на цената на услугата дялово
разпределение за периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г., а и се установяват въз основа на
представените с исковата молба и неоспорени от ответника документи. Така, изрично в
отговора на исковата молба, респ. във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК се сочи, че не се
оспорват фактът на предоставянето на енергията и услугата по отчитането й, както и
стойностите им съобразно счетоводните отразявания на топлофикационното дружество, а се
оспорва единствено правното основание тези суми да се дължат от ответника.
Ето защо и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността
на топлинната енергия, доставена до имота в периода от 01.05.2019г. до 30.05.2019г., следва
да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на
енергията, предоставена в този период, именно в сочения от ищеца размер от 50.00 лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставена топлинна енергия на обсъждане подлежи
своевременно релевираното от името на ответника възражение за погасяване на тези
вземания по давност. Разгледано по същество, същото е неоснователно, доколкото от датата
на настъпване на изискуемостта на процесното месечно задължение- това за м. 05.2019г.,
съобразно приложимите в случая общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, в сила от м. 07.2016г., и при приложение на разпоредбите на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и § 13 от ЗИД на
Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, до датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 16.09.2022г., са
изминали по- малко от три години, каквато е продължителността на приложимия спрямо
процесните вземания давностен срок, доколкото същите са периодични съобразно
3
задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ
следва да бъде изцяло уважен, а като законна последица от това върху сумата следва да бъде
присъдена законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г. и приложими през исковия период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия дължимостта на обезщетението за забава върху цената на потребената топлинна
енергия е обвързано с изтичането на определен срок след приключване на съответния
отчетен период, след който потребителят изпада в забава, поради което ирелевантно за
настъпване на същата е съставянето на месечна, респ. на обща фактура след приключване на
отчетния период, респ. момента на издаването й.
В случая ищецът претендира обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2020г. до 29.08.2022г., чийто начален момент следва във времето
настъпването на забавата на потребителя за заплащане на процесното задължение, за което
съдът прие, че не е било погасено по давност към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Наред с това, към същата дата не
е бил изтекъл и приложимият по отношение на обезщетението за забава за исковия период
кратък давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което възражението на ответника в този
смисъл е неоснователно и в тази му част.
С оглед на това, при съобразяване периода на забавата, както и размера на
установената като дължима от ответника цена на топлинната енергия от 50.00 лева, размерът
на обезщетението за забава върху същата, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза
на сумата от 9.91 лева, с оглед на което и при съобразяване на действащото в българския
граждански процес диспозитивно начало искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащ за
предмет законната мораторна лихва върху цената на топлинната енергия, следва да бъде
изцяло уважен.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това претенцията с предмет законната мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлена в
цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
4
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора, при съобразяване на уважената, респ. отхвърлената част от
исковете, както и на обстоятелството, че предмет на настоящото производство са само част
от вземанията, предмет на издадената по ч. гр. дело № 50660/2022г. по описа на СРС, 54
състав, заповед за изпълнение, разноски се следват и на двете страни, както следва:
В полза на ищеца на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 1.92 лева- част от разноските за заповедното производство, както и сумата от 99.04
лева- част от разноските за исковото производство, включващи заплатени държавни такси,
както и юрисконсултски възнаграждения, определени от съда на основание разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото, които части са съответни на уважената част от претенциите.
На основание нормата на чл. 78, ал.3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. ****
*** *** следва да бъде присъдена сумата от 20.77 лева, а в полза на адв. Н. И. И.- сумата от
83.07 лева, представляващи части от следващите им се адвокатски възнаграждения за
осъществени от тях безплатни адвокатска защита и съдействие на длъжника, респ. ответника
в заповедното, респ. в настоящото производство, чиито общи размери съответно от 100.00
лева и от 400.00 лева бяха определени от съда съобразно критериите за справедливост и
обоснованост по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, при съобразяване липсата на
фактическа и/или правна сложност на производството, материалния интерес по делото,
естеството на осъществяваната в хода на заповедното производство защита, свеждаща се до
подаване на възражение по утвърден образец без необходимост от обосноваване на същото,
както и на задължителните за националните юрисдикции разяснения, съдържащи се в т. 41
(въпрос първи) от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,
които части са съответни на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
правната сфера на „****“ ЕАД, ЕИК ****, съществуват вземания от И. Е. С., ЕГН
**********, както следва: за сумата от 50.00 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 01.05.2019г. до 30.05.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 2, вх. 1, ет. 3, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.09.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
както и за сумата от 7.30 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху тази
цена за времето от 15.09.2020г. до 29.08.2022г., за които парични притезания по ч. гр. дело №
50660/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „****“ ЕАД, ЕИК ****,
съществува вземане от И. Е. С., ЕГН **********, за сумата от 15.02 лева, представляваща
законна мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 29.08.2022г. върху цената на услугата
дялово разпределение, предоставена в периода от м. 08.2019г. до м. 04.2021г.
ОСЪЖДА И. Е. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 1.92 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 99.04 лева, представляваща разноски за исковото
5
производство.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на адв.
**** *** ***, ЕГН **********, сумата от 20.77 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществени от нея безплатна адвокатска защита и съдействие на
длъжника в производството по ч. гр. дело № 50660/2022г. по описа на СРС, 54 състав.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на адв. Н.
И. И., ЕГН **********, сумата от 83.07 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществени от него безплатна адвокатска защита и съдействие на ответника в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6