№ 1543
гр. С., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАР.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110137577
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания по отношение на ответника за сумата 932,95 лв.,
представляваща потребена от длъжника в. за имот в гр. С., ж.к. Б.., клиентски
№ .., за пери. от 27.01.2016 г. до 20.01.2019 г., ведно със законна лихва от
15.10.2020 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 225,42
лв. за пери. от 27.02.2016 г. до 20.01.2019 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 49 838/2020 г. на СРС,
153 състав. Ищецът претендира разноски за заповедното и исковото
производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при Общи
условия, съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Твърди ответникът
да има качеството на потребител на Вик услуги, които са му предоставени за
обект, находящ се в гр.С., ж.к. Б.., клиентски № .., като за пери. от 27.01.2016
г. до 20.01.2019 г. ответникът не заплатил стойността на услугите.
Ответникът, чрез назначеният му особен представител, оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва да е бил потребител на ВиК услуги
през исковия период за процесния имот, както и количеството и размера на
1
претендираната услуга. Евентуално оспорва исковете поради погасяване на
част от вземанията по давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, като
през исковия период ищецът е доставял такива в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност е в размер на претендираните суми.
При установяване на горните предпоставки ответникът носи тежестта
да докаже погасяване на задължението си чрез плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите
ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; или собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Ищецът не ангажира доказателства във връзка със собствеността
и ползването на процесния имот, находящ се в гр.С., ж.к. Б.., от които да се
установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги, респективно между
страните по делото да са били налице договорни отношения по пр.жба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, в съответствие с Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите
условия. Ищецът е представил едно единствено писмено доказателство –
споразумителен протокол от 28.03.2019 г. Този протокол има характер на
частен документ и се цени от исковия съд по вътрешно убеждение с оглед
всички обстоятелства по делото. От една страна протоколът е оспорен от
2
ответника, а от друга – в него не фигурира процесния водоснабден имот.
Следователно, единствено от този протокол не може да се установи при
условията на чл. 154 ГПК, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение.
Неустановяването на тази предпоставка от фактическия състав на предявения
иск, която е в доказателствена тежест на ищеца, е достатъчно основание за
отхвърлянето му.
За пълнота на изложението следва да се посочи още, че съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ доставянето на питейна в. и/или пречистване
и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана в. от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез
монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането
на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК
услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4
ОУ), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ регламентира задължението на
потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните
длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна в.. В случай на неосигуряване на
представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 21, ал. 4,
изр. 2 ОУ). При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на
потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от
потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете
страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от
поне един свидетел (чл. 22, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на
възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява
изразходваното количество питейна в. по реда на чл. 46 ОУ – по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на в.та със
скорост 1м/с.
По делото не се установява спазване на описаната процедура за отчет на
количеството доставени ВиК услуги за заявения период. Не са представени
карнетни листове, от които да е видно, че в процесния имот е извършен
реален отчет на водомерите за исковия период, редовно в присъствието на
3
потребителя, дали тези карнетни листове съдържат подпис на потребителя за
да се приеме, че отразяват реален отчет на водомерите в имота, посочени ли
са в тях констатирани показания и пр., нито са представени протоколи,
подписани от длъжностното лице на оператора и един свидетел – случаите на
отразен отказ от потребителя да се подпише или на неосигурен достъп до
имота не са удостоверени с подпис на инкасатор, както и посочване на три
имена, единен граждански номер и подпис на трето лице (свидетел) съгласно
описаната в чл. 22, ал. 4 от Общите условия процедура. В този смисъл съдът
не кредитира заключението на съдебно – техническата експертиза, която е
изготвена единствено въз основа на документи на ищеца, които не са
представени по делото.
При правилно разпределена доказателствена тежест ищецът не доказа
нито възникнало между страните облигационно правоотношение, нито че е
доставял ВиК услуги през исковия период в претендираните количества в
посочения обект. Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
По делото не се доказа възникването на главен дълг, поради което
акцесорната претенция за лихви също следва да се отхвърли като
неоснователна.
По разноските.
Право на разноски има ответника, който обаче не е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С. в.” АД искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания по отношение на М. Й. ЦВ. за сумата 932,95 лв., представляваща
потребена от длъжника в. за имот в гр. С., ж.к. Б.., клиентски № .., за пери. от
27.01.2016 г. до 20.01.2019 г., ведно със законна лихва от 15.10.2020 г. до
изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 225,42 лв. за пери. от
4
27.02.2016 г. до 20.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 49 838/2020 г. на СРС, 153 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5