РЕШЕНИЕ
№ 3825
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330119749 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против
И. Д. Й. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е
издадена Заповед № 2969/24.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4891/2021 г. на Районен съд – Пловдив,
IV граждански състав, за сумата от 1 469, 95 лв. – главница, дължима по
договор за потребителски кредит № ***** от 17.07.2015 г., сключен с
„Провидент Файненшъл България“ ООД, и сумата от 316, 41 лв. -
обезщетение за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г., вземанията по който
са прехвърлени Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
28.07.2016 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 18.03.2021 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., с което са му
прехвърлени вземанията на предишния кредитор (цедент) - „Провидент
Файненшъл България“ ООД по сключения между него и И. Д. Й. договор за
потребителски кредит № ***** от 17.07.2015 г. Ищецът бил надлежно
упълномощен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. Поддържа,
че е направен опит за изпращане на уведомление до длъжника на известните
1
му адреси, но пратката се връщала в цялост. По изложените съображения
прилага уведомлението като приложение към исковата молба за връчване на
ответника. Твърди, че силата на сключения договор за потребителски заем в
полза на ответника е предоставена за временно и възмездно ползване сумата
от 1 500 лв. срещу насрещно поетото от последния задължение да върне
предоставения му финансов ресурс на 60 месечни погасителни вноски. Сочи,
че крайният падеж на плащанията е настъпил на 09.09.2016 г. Твърди, че
длъжникът е преустановил плащанията по заема, поради което е изпаднал в
забава. По изложените съображения моли за уважаване на предявените
искове. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото
производство съдебно-деловодни разноски.
Ответникът И. Д. Й. не е депозирал в законоустановения за това срок,
отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът е получил препис от исковата молба на адреса, който е
регистрирал като постоянен и настоящ – ***** установен от съда по справка
в хода на заповедното производство, като в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на
ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от домашните, поело
задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В приложения по
делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е получено от
майката на ответника – М. Й., със задължение за предаване на книжата на
адресата. Със съобщението на ответника е връчен препис от Разпореждане от
16.02.2022 г., с което ответникът е изрично уведомен за задължението си да
уведоми съда, ако е напуснал посочения по делото адрес, или този, на който
веднъж е бил намерен, като му е указано, че ако не стори това – всички
съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на
основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване на разпореждането
ответникът е бил предупреденаи за възможността против него да бъде
постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките,
установени в правната норма на чл. 238 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено
на 08.11.2022 г., тъй като не е открит на адреса, на който е получил препис от
исковата молба и приложенията. По разпореждане на съда адресът е посетен
за период по-дълъг от един месец, като ответната страна не е открита.
В случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и
призовката се счита за редовно връчена. Тази разпоредба следва да намери
приложение и в случаите, в които адресатът на съобщението не е намерен
лично на адреса, а последното е получено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез
2
лице от домашните, приело съобщението и поело задължение за уведомяване
на адресата. Това е така, тъй като книжата са редовно получени от ответната
страна, като последната е била уведомена за задължението й да уведоми съда
при промяна на адреса, на който веднъж е била намерена по делото. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд,
постановена с Решение № 322/26.11.2014 г. по гр.д. № 3566/2014 г., ГК, IV г.о.
Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в
съденото заседание за разглеждане на делото.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата
молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на
което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово
отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства..
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 18585/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 45, 62 лв. за заплатена държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение или сумата от общо 95, 62 лв. В
исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в
размер от 25, 83 лв., която следва да се присъди, както и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът при съобразяване на действителната фактическа
и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
3
ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ определи в
размер от 100 лв. С оглед изложеното в исковото производство се следват
разноски в общ размер от 125, 83 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
по отношение на И. Д. Й., ЕГН **********, с адрес *****, че „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, е носител на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2969/24.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4891/2021 г. на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, за сумата от
1 469, 95 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит №
***** от 17.07.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, и
сумата от 316, 41 лв. - обезщетение за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021
г., вземанията по който са прехвърлени Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 28.07.2016 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2021 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Д. Й., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 95, 62 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4891/2021 г.
на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав и сумата от 125, 83 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 2561/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/___________
4