Присъда по дело №533/2010 на Окръжен съд - Плевен

                   Срещу подсъдимата М. ***, родена на *** година, българка, българска гражданка, средно образование,  омъжена, не работи, не осъждана, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че

         На 19.05.2009 година в гр. ***, държала неистински парични знаци – банкноти с номинал от 100 лева както следва : 14 броя банкноти серия АВ № 9139108, 15 броя банкноти серия АА № 2540227, 15 броя банкноти серия АБ № 4330377, 15 броя банкноти серия АБ № 4016406, 57 броя банкноти серия АА № 2633164, като знае, че са такива и същите са в големи количества – престъпление по чл. 244 ал.ІІ във връзка с ал.І от НК.

         През периода от 27.02.2008 година – 25.05.2009 година в гр. ***, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – „ главен касиер” на „ ***” АД – търговски център „ ***” гр. *** присвоила чужди пари 33 968.60 лева собственост на „ ***” АД връчени в това й качество да ги пази, като за улесняването на присвояването извършила и други престъпления :

         1. Преправила съдържанието на официални документи – касови бележки на „ ***” ТЦ *** както следва : № 090526/ 27.02.2008 г., № 090622/ 08.05.2008 г., № 090628 / 13.05.2008, № 09710 / 24.06.2008, № 091094 / 15.07.2008г, № 097225/ 30.11.2008, № 096824/ 20.03.2009 г, № 096868/ 13.04.2009 г., № 096888 / 25.04.2009 година с цел да бъдат използвани – престъпление по чл. 308 ал.І от НК.

         2. По същото време и място в кръга на службата си – главен касиер съставила официални документи – касови бележки както следва : № 090534/03.03.2008 г., №090558 / 17.03.2008, № 090563/ 20.03.2008 г., № 090565/ 20.03.2008 година, № 090574/ 28.02.2008 г., № 090590 / 09.04.2008 г., № 091086/ 09.07.2008 г., № 090966/ 20.10.2008 г., № 097216/ 27.11.2008 г., № 097218/ 28.11.2008 г., в които удостоверила неверни обстоятелства – сторниране на сумите посочени в тях с цел да бъдат използвани тези касови бележки като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311 ал.І от НК, като присвоената сума е в големи размери – престъпление по чл. 202 ал.ІІ т.1 във връзка с чл. 202 ал.І т.1 във връзка с чл. 201 ал.І във връзка с чл. 308 ал.І и чл. 311 ал.І във връзка с чл.26 ал.І от НК.

         В хода на съдебното производство процесуалният представител на Окръжна прокуратура *** поддържа така повдигнатите обвинения, като ангажира становище, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява авторството и съставомерността на деянието по чл.244 от НК, тъй като се изключвала възможността това да бъде сторено от друго лице. Ангажира становище, че безспорно се установява начина на присвояване на паричните суми от подсъдимата, посредством физическото отнемане на сумата от касата на магазина и посредством съставянето на инкриминираните документи.

         С нарочно определение на съда от 25.06.2010 година, преди откриване на съдебното следствие пред първата инстанция, е приет за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД предявен от „ ***” АД срещу подсъдимата М.П.Т. и цена от 33 968.60 лева – сума представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди в следствие на деянието по чл.202 от НК ведно със законната лихва считано от 25.04.2009 година и до окончателното й изплащане.

         Подсъдимата М.Т. не се признава за виновна и по двете обвинения. Ангажира становище, че не е поставяла в плик неистински банкноти, както и че не е вземала парични суми от касата. По отношение на обвинението за документните престъпления твърди, че е подправила и съставила документите по нареждане на преките си ръководители, като е целта е била документално заличаване на липсите на стоки в магазина

         Защитата – адв. И. моли съда да признае подзащитната й за невиновна поповдигнатите й обвинения. По отношение на обвинението за престъпление по чл. 244 от НК ангажира становище, че последното е несъставомерно. По отношение на обвинението за длъжностно престъпление сочи, че подсъдимата не е имала качество на „ длъжностно лице”, поради което не може да бъде извършител на такова по вид престъпление, както и че липсите констатирани при ревизията са били следствие на занижен контрол от страна на собственика. Алтернативно моли съда за по-ниско наказание, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

         Гр. Ищец – „ ***” АД, представлявано от адв. В. Т. *** ангажира становище, че от доказателствата по делото се установява основателността и размера на предявения граждански иск, поради което моли съда да уважи същия, като осъди подсъдимата да заплати на Дружеството сумата от 33 968.60 лева, представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди – размера на присвоената сума, ведно със законната лихва считано от 25.05.2009 година и до окончателното й изплащане.

         Съдът, като прецени събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

         Подсъдимата Т. от 2004 година започнала работа по трудов договор към „ ***”АД, ТЦ- Варна. С анекс № 312 от 27.02.2007 година към трудов договор № 688  сключен между подсъдимата и представителя на „ ***” АД, в качеството му на работодател страните постигнали съгласие служителят да изпълнява длъжността „ главен касиер” в търговски център разположен в гр. ***.  Анекса влязъл в сила от 09.03.2007 година, като трудовият договор бил трансформиран като безсрочен. По повод сключеният трудов договор подсъдимата била запозната с длъжностната характеристика за позицията на „ главен касиер” на 09.03.2007 година в гр. ***. В кръга от задължения на Т. влизало оформянето  на парите по копюри и пачки, освобождаване на паричните суми във вид на инкасо, ревизия на касовата наличност, приключване на касите и отчитане на дневният оборот на касиер-рецепционистите, проверка на касовата наличност, съхранение на паричните суми до предаването им и работа пряко по извършване на продажби на каса в търговския обект. В изпълнение на така възложените й задължения, на Т. ежедневно се отчитали касиер-рецепционистите, които след приключване на ежедневната си работа, й предавали съответните парични суми, съпроводени с опис по копюрите, ежедневен отчет от ЕКФП-то, на което е работила съответната касиерка и бон за всяко индивидуално заплащане с банкова карта. В съответствие с вмененото задължение по т. 2, т.5, т.10 и т.13 от длъжностната характеристика, Т. отчитала дневния оборот, отразявала го в книгите, оформяла парите за инкасо и подавала информацията към счетоводството в изготвения общ дневен отчет. В периода от 09.03.2007 година до 18.05.2009 година били извършени две инвентаризации от служители на Дружеството по заповед на изпълнителният директор. В инвентаризационен опис от 31.12.2007 и от 31.12.2008 година не било констатирано различие в наличните парични средства. От началото на 2009 година функциите изпълнявани от подсъдимата частично били изпълнявани от св. В. Н.. Подсъдимата и свидетелката Н. редували извършването на дейността по отчитане на касиерките, подаване на дневните отчети и броене на паричната наличност в зависимост от това, коя от тях била втора смяна на работа, като изготвяли ежедневни справки относно оборотите от касите и размера на касовата наличност, както и относно осъществените инкасо операции, която обобщена информация посредством оперативна програма подавали към счетоводството. До датата на ревизията 19.05.2009 година не е имало оплаквания както от подсъдимата, така и от св. Н. или касиер рецепционистите относно липси на парични средства в главната каса.  На 18.05.2009 година св. В., в качеството си на ръководител на търговският център в гр. *** уведомил устно подсъдимата и св. Х. / главен счетоводител/ , че на следващият ден ще бъде направена пълна инвентаризация на касовата наличност в трезора на търговския обект и по счетоводни данни. Трезора представлявал помещение, до което достъп имали подсъдимата и касиерките. Подсъдимата заявила на св. В., че сутринта й е невъзможно да се яви на работа, поради това, че следва да посети лекар. Сутринта на 19.05.2009 година подсъдимата се явила в магазина, като на излизане била срещната от св. Н., която подсъдимата помолила да я замества първа смяна на работа, поради необходимостта й да извърши медицински преглед. Т. пристигнала в търговския обект в ранния след обяд на 19.05.2009 година.  Непосредствено преди започването на ревизията подсъдимата взела от касите на две от касиер-рецепционистите сума в размер на  10 520 лева, която прибавила към общата каса, без да отрази тези действия по съответният предвиден вътрешен ред. Инвентаризацията на касата започнала в присъствието на подсъдимата, управителя св. В. и св. Х..Към момента на започване на ревизията върху бюрото на подсъдимата се намирал специален плик за инкасо операции, запечатан и подготвен за изпращане от нея. Върху плика бил поставен документ изписан от подсъдимата, в който била посочена сума от 23 700 лева. Т. предложила на проверяващите тя да преброи паричната сума в плика за инкасо, след което го отворила, обърнала се с гръб към св. В. и св. Х. и започнала броенето. Непосредствено след това заявила на другите лица, че сумата е точна и възлиза на отразеното върху разписка положена върху самия плик и изписана лично от подсъдимата. Св. В. обаче заявил, че желае лично да преброи сумата и взел вещите от Т.. Веднага му направило впечатление, че хартията на по-голяма част от банкнотите е необичайна за парични знаци. От общата сума находяща се в плика били отделени 14 броя банкноти серия АВ № 9139108, 15 броя банкноти серия АА № 2540227, 15 броя банкноти серия АБ № 4330377, 15 броя банкноти серия АБ № 4016406, 57 броя банкноти серия АА № 2633164 с номинал 100 лева, които представлявали цветно ксерокопие. Първоначално подсъдимата изразила учудване относно това, че банкнотите са неистински, след което дала обяснение, че в предходен ден копюрите й били предадени от клиент в магазина, като тя ги взела, за да окрупни дребни банкноти от 20 лева.При извършената проверка от служителите определени със заповед на св. В., било констатирано, че наличността в касата / по счетоводни данни/  е в размер на 44 055.55 лева, счетоводно било отразено внесеното инкасо с РКО № 136/ 19.05.2009 година 19 470.00 лева, наличност по счетоводни данни в размер на 24 585.55 лева, наличност в брой 12 036.00 лева и липса в размер на 12 349.55 лева. По отношение на сумата от 749.55 лева не били открити или представени разходооправдателни документи към датата на ревизията. Св. В. незабавно уведомил полицейските органи, в следствие на което на 19.05.2009 година бил извършен оглед на место от дознател, за което бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие, с който били иззети 116 броя банкноти с липса на данни за действителност. При извършената на 20.05.2009 година последваща инвентаризация на главната каса, след предаване на оборотите от касиерите за предходният ден се установила и липсата на 10 761.05 лева, представляваща размера на взетите от подсъдимата на 19.05.2009 година средства от каса № 2 и каса № 4 парични средства, които преди осчетоводяването им били поставени в главната каса .

 При извършената последваща проверка на счетоводните записвания осъществявани от подсъдимата се установило, че през инкриминирания период били съставяни документи, които в последствие били преправяни, както и съставяни такива от подсъдимата, в който последната отразила обстоятелства относно реално неосъществени счетоводни операции. В едната им част, последните съставлявали счетоводни документи / касови бележки/ за извършени сторно операции, при които Дружеството връщало вече получени и отразени в касовите апарати парични суми. Така в касова бележка № 090526/ 27.02.2008 година, с която е сторнирана сума по фискален бон от фискално устройство с памет 44092954 издаден от касиер В.Н. за сумата от 69.99 лева, допълнително в графата „ стойност” е дописана цифрата 4 и в графата „ словом” е изписан текста „ четиристотин шейсет и девет лв. и 99 ст.” В касова бележка № 090622/ 08.05.2008 г. в графите „ наименование” и „ количество” с химикална паста е преповторен първоначално изписаният текст, а в графите „ ед.цена”, „ стойност” и „ общо” първоначално изписаната цифра 350 е преправена на 500 лева, като същата корекция по същият начин е направена и в словесно изписаната сума. В касова бележка  № 090628 / 13.05.2008 в графите „ наименование” и „ количество” с химикална паста е преповторен първоначално изписаният текст, а в графата „ стойност”, където първоначалното вписване било 1560, цифрата 5 е преправена на 9. В същото време в графа „ общо” първоначално изписаната цифра  е преправена на 3112 . В касова бележка за сторно операция № 09710 / 24.06.2008 в графите „ ед.цена” , „ стойност” и „общо” първоначално вписаната сума от 110 лева е коригирана с химикална паста на 810 лева. В касова бележка за сторно операция № 091094 / 15.07.2008г в графа „общо” над първоначално изписаната сума от 18.95 лева е дописана цифрата 6 и словом текста „ шестотин” .  В касова бележка за сторно операция  № 097225/ 30.11.2008 в графа „ общо” първоначално изписаната цифром сума от 5.75 е корегирана с химикална паста на 155.75, като словом върху първоначално изписаният текст е изписана сумата от 155.75 лева. В касова бележка  № 096824/ 20.03.2009 г за сторно операция е дописан теста „ капаро”, като цифрово изписаната сума от 309 лева е коригирана на 479 лева, а върху словесното изписване на сумата с молив е изписана словом също сумата от 479 лева. В касов бон за сторно опереция  № 096868/ 13.04.2009 г. първоначално изписаните словом и цифром суми от 27.15 лева са корегирани на 202.15 лева. В касов бон за сторно операция  № 096888 / 25.04.2009 първоначално изписаните словом и цифром суми от 100 лева са коригирани на 350  лева. В счетоводните записвания при Дружеството се установило и наличието на касови бележки № 090534/03.03.2008 г., №090558 / 17.03.2008, № 090563/ 20.03.2008 г., № 090565/ 20.03.2008 година, № 090574/ 28.02.2008 г., № 090590 / 09.04.2008 г., № 091086/ 09.07.2008 г., № 090966/ 20.10.2008 г., № 097216/ 27.11.2008 г., № 097218/ 28.11.2008 г. съставени от подсъдимата в качеството й на главен касиер. В касова бележка за сторно операция № 090534/03.03.2008 г. Т. отразила обстоятелството, че е върната сума от 650 лева, поради вписването на грешна цена. Т. съставила касова бележка за сторно операция  №090558 / 17.03.2008, в  която отразила, че на датата на съставяне на документа е върната постъпилата в касата сума от 629 лева. В касова бележка  № 090563/ 20.03.2008 г., съставена от подсъдимата, последната вписала, че на 20.03.2008 година е върнато капаро в размер на 599 лева по касов бон № 10766.  Инкриминираната касова бележка за сторно операция била отразена и в отчета за сторно операции за 20.03.2008 година. Към касовата бележка бил приложен касов бон № 10766, в който е отразено като основание за получаване на сумата „ капаро” . В съставената от подсъдимата касова бележка  № 090565/ 20.03.2008 година било отразено връщане на сумата от 199 лева по касов бон № 10949, като било посочено, че последният е на обща стойност от 599.00 лева. Счетоводната операция била отразена и в отчета за сторно операциите за съответният ден. Подсъдимата Т. съставила касова бележка  № 090574/ 28.02.2008 г., в която отразила, че се връща сумата от 399 лева по касов бон № 8379 от 28.02.2008 година. Към касовата бележка е приложена фактура издадена към касовия бон датирана от 28.02.2008 година. Подсъдимата съставила касова бележка  № 090590 / 09.04.2008 г., в която отразила връщане на сумата от 550 лева представляваща капаро . Така съставената касова бележка била отразена в дневният отчет за сторно операциите.В съставената от подсъдимата касова бележка  № 091086/ 09.07.2008 г., последната отразила връщане на капаро в размер на 3 650 лева въз основа на касов бон № 4692  от същата дата. В същото време в касовия бон отразената сума като капаро възлиза на 3 450 лева. В съставената от Т. касова бележка  № 090966/ 20.10.2008 г. последната отразила връщане на капаро в размер на 300 лева, без да се посочи номера на касовият бон, както и без последният да бъде приложен. В касова бележка  № 097216/ 27.11.2008 г. подсъдимата отразила обстоятелството, че е върнала капаро в размер на 600 лева без да сочи номер на касовия бон, дата и час. В касова бележка  № 097218/ 28.11.2008 г.  Т. отразила, че е върнала капаро по касов бон № 3348 от 21.11.2008 година. Към касовата бележка е приложен касов бон със същият номер и от същата дата, в който е отразено получаването на каса с касиер подсъдимата на капаро в размер на 100 лева.

         Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, които в своята съвкупност са непротиворечиви. Така от представеният трудов договор е видно, че подсъдимата Т. е назначена на длъжност „ касиер” при „ *** „ АД гр. София в търговски център гр. Варна. С анекс № 312 от 27.02.2007 година към трудов договор № 688 / л.32 от дос.пр./ сключен между подсъдимата и представителя на „ ***” АД, в качеството му на работодател, страните постигнали съгласие служителят да изпълнява длъжността „ главен касиер” в търговски център разположен в гр. ***.  Анекса влязъл в сила от 09.03.2007 година, като трудовият договор бил трансформиран като безсрочен, което обстоятелство е удостоверено с подписа на подсъдимата . От приобщената по делото длъжностната характеристика за позицията на „ главен касиер” / л. 83 от дос. Пр./ се установява, че  на 09.03.2007 година в гр. ***, Т. е била запозната със задълженията, които имала по силата на сключеният трудов договор. От същото писмено доказателство се установява по безспорен начин, че на подсъдимата било възложено оформянето  на парите по копюри и пачки, освобождаване на паричните суми във вид на инкасо, ревизия на касовата наличност, приключване на касите и отчитане на дневният оборот, проверка на касовата наличност и съхранение на паричните средства до предаването им. От показанията на св. П., К.Т., Н. и св. Х. се установява по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимата от момента на преместването й на работа в търговският център на „ ***” АД в гр. *** реално и постоянно е изпълнявала функциите на „ главен касиер”, включващи като обем съдържанието отразено в длъжностната характеристика. От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че Т. е приемала отчетите от ЕКФП-тата разположени в търговският обект, придружени с опис на копюрите, боновете за извършени плащания по безкасов път. Касиер-рецепционистите, разпитани в качеството им на свидетели сочат обаче, че след началото на 2009 година тези функции са изпълнявани и от св. Н., както и, че понякога касиерките сами са се отчитали, като са оставяли в трезора чекмеджетата с паричните суми и дневния отчет от касовите апарати. Всички тези свидетели обаче заявяват, че не са възниквали проблеми и установявани липси на парични средства, както при отчетените от касиерките, така и по отношение на наличността в главната каса. Подсъдимата е била и лицето, което ежедневно е отчитала главната каса въз основа на представените й дневни отчети, като е съставяла  обобщен отчет, който по електронен път предавала в счетоводството на Дружеството, след като е била длъжна да извърши проверка за съответствие на сумите предадени от касиерите и общата касова наличност. След началото на 2009 година тези действия са изпълнявани и от св. Н., за което последната сочи в показанията си. От разпита на тази свидетелка, както и от обясненията на подсъдимата дадени в открито съдебно заседание на 14.09.2010 година, се установява, че в търговския център са използвани две компютърни програми свързани с отчитането на продадените стоки и паричните постъпления. В тази насока са и показанията на св. Е.Г., който към онзи момент е изпълнявал длъжност във връзка с поддръжката на системите за отчитане при търговския център. В показанията си св. Г. / л. 173/ сочи, че от всички работни места в магазина има достъп до системата „ Сигма”, в която са отчитани всички продажби отразени в касовите апарати и по този начин е променяна стоковата наличност. В система „ Сигма” са намирали отражение и всички сторно операции свързани с платени от клиентите суми за „ капаро”, както и извършените продажби, при които е издаван „служебен бон”. Св. Г. заявява, че подсъдимата е имала собствен акаунт за работа с програмата, като за тази цел е използвала парола. От друга страна св. Н. заявява при разпита си на 14.09.2010 година, че подсъдимата й е предоставила паролите си за достъп до двете оперативни програми. Посредством втората оперативна програма „ Ел трейд”, до която достъп с парола е имала само главната касиерка, но не и касиер рецепционистите, са съставяни обобщените дневни отчети за постъпленията в главната каса, в които отчети са вписвани и данните за сторно операции. Съдът не намира причина да не кредитира с доверие показанията на св. Г., тъй като те са последователни и логични и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Относно начина на организация на работата във връзка с отчитането на  стоковата наличност в търговския обект данни се черпят и от показанията на св. Н., който е работил в качеството си на заместник мениджър сектор, и по повод на това е осъществявал контрол върху стоковата наличността в обекта. От показанията на този свидетел се установява, че при извършване на сторно операции от страна на касиер рецепционистите това обстоятелство е отразявано в система „ Сигма”, както и че при продажба на стоки на промоционални цени е издаван фискален бон, в който не е отразяван конкретния вид на стоката, а такъв с код „ служебен бон”. Касиер рецепционистите от своя страна вписвали в „ служебния бон” наименованието на стоката и го предавали, за да се отрази каква именно стока като вид и модел е продадена. Така неяснота относно стоката, която е продаван с бон с код „ служебен”  е отстранявана посредством отбелязване върху касовата бележка от страна на касиер-рецепциониската на действително продадения артикул. Св. Н. сочи, че по отношение на стоковата наличност са извършвани постоянни междинни инвентаризации през около два месеца. По отношение на съставяните дневни отчети за оборотите на касите и състоянието на главната каса, подсъдимата в обясненията си дадени в последното съдебно заседание – 03.11.2010 година заявява, че тя лично е изготвила отчетите за период от 4-5 дни до датата на ревизията и е подала тези отчети към счетоводството, като в последните е вписана касова наличност.

 Съдът не намира причини да не кредитира с доверие показанията на св. В., Х., К., П., Г. и К.Т.. Последните са логични, напълно си кореспондират, както с гласните, така и с писмените доказателства относно начина на оформяне на търговските операции, и не на последно място изхождат от лица, за които няма данни да са заинтересовани под каквато и да било форма от изхода на производството. От напълно непротиворечивите показания на тези свидетели се установява, че при даване на капаро от страна на клиент на последния на каса е издаван фискален бон, в който се отразявала стойността на дадената сума и последния бил с код „ капаро”. При физическото вземане на стоката от страна на такъв клиент, който е заплатил предварително капаро, се съставяла сторно касова бележка за сумата на капарото, след което се издавал фискален бон, в който се отразял вида на стоката и цялата й стойност. В тази насока са и констатациите по съдебно счетоводните експертизи, при които е извършена проверка на начина на работа в търговския обект.

         От показанията на св. В. се установява, че на 18.05.2009 година, към края на работният ден, последният в качеството си на управляващ търговският център уведомил подсъдимата, че на 19.05.2009 година ще й бъде направена ревизия. Такава ревизия на каса обикновено се правела само в края на отчетната година. От показанията на този свидетел и на св.Д.Х. се събират годни доказателства относно поведението на подсъдимата по време на извършване на ревизията, демонстрираното и осъществено от нея желание тя да извърши проверката на сумата в плика за инкасо, както и последващото вземане на вещите от св. В.. Съдът приема, че показанията на тези свидетели напълно си кореспондират, поради което следва да се кредитират с доверие. Последните са в пълен синхрон и с първоначалната съдебно икономическа експертиза изготвена в хода на досъдебното производство относно счетоводно отразените наличности към датата на ревизията и реалната парична сума находяща се в трезора на магазина. В обясненията си подсъдимата сочи на тенденциозност в поведението на управителя В. спрямо нея и изострени отношения. От показанията на свидетелите по делото обаче такова обстоятелство не се установява. Св. Х. сочи, че през цялото време при извършената ревизия на 19.05.2009 година подсъдимата е била в помещението-трезор, като последното не е напускано и от другото лице – счетоводителката. Св. Х. и св. В. излагат абсолютно кореспондиращи си показания относно това, каква парична сума е намерена и описана при физическото броене на парите в трезора.

         От назначената в хода на досъдебното производство съдебно графична експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема от съда като обективна и компетентна се установява, че в съдържанието на касови бележки № 090622/ 08.05.2008 г., № 091094 / 15.07.2008г, № 096824/ 20.03.2009 г, № 096868/ 13.04.2009 г., № 096888 / 25.04.2009,№ 090534/03.03.2008 г., № 090558 / 17.03.2008, № 090574/ 28.02.2008 г., № 090590 / 09.04.2008 г., № 091086/ 09.07.2008 г., № 090966/ 20.10.2008 г., № 097216/ 27.11.2008 г., № 097218/ 28.11.2008 г, както първоначалният, така и допълнително изписаният текст е положен от подсъдимата Т.. От друга страна от същото заключение се установява, че допълнително изписаният текст в касови бележки  № 090526/ 27.02.2008 г., № 090628 / 13.05.2008, № 09710 / 24.06.2008, № 097225/ 30.11.2008г.година са изписани от Т.. От назначената в хода на съдебното производство допълнителна съдебно графологична експертиза, чийто обект на изследване е  касова бележка № 090563 / 20.03.2008 година, се установява, че в последната няма извършени поправки и добавки, като текста е изписан изцяло от подсъдимата Т..

         В частта относно намерените 116 бр. банкноти с номинал от 100 лева, в подготвеният плик за инкасо операция, то от показанията на св. В. се установява, че на подсъдимата е било възложено осъществяването на инкасо операциите, за която дейност се използвали номерирани от банковата институция пликове, чието отваряне води до нарушаване на целостта, така че да не може последната да бъде възстановена. Към датата на ревизията плика бил запечатан и подготвен за предаване в банковата институция. Относно факта, че именно подсъдимата е подготвила плика за инкасо се черпят данни и от нейните обяснения дадени в хода на съдебното следствие, като Т. не отрича, че тя е съставила разписката положена върху плика с изписаната сума. Относно това задължение на подсъдимата, показанията на свидетелят си кореспондират и с приобщената длъжностна характеристика за длъжността „ главен касиер”. Св. Х. в показанията си също сочи, че плика за инкасо е бил подготвен и запечатан и в това състояние поставен върху  бюрото на подсъдимата. От назначената в хода на досъдебното производство съдебно техническа експертиза, изготвена от инж. К.К. се установява, че представените за изследване 116 броя банкноти / иззети с протокол за оглед на местопроизшествие по досъдебното производство на л. 10 от дос. Пр. /  са неистински. Съдът напълно кредитира с доверие, като обективна и компетентна, така представената и прочетена експертиза. В тази насока следва да се отбележи, че представените за изследване вещи напълно съответстват по описание на тези сочени от двамата свидетели. Веществените доказателства за иззети по надлежният ред, като съдът не констатира при съставянето на протокола за оглед и изземване / л. 10 от д.пр. /  да са допуснати нарушения на установените процесуални правила, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 131 от НПК последните следва да се възприемат като годни доказателствени средства относно обстоятелствата отразени в него и събраните доказателства.

         По отношение на съдебно счетоводните експертизи / две от досъдебното производство и две допълнителни назначени в хода на съдебното следствие /, съдът следва да отбележи, че възприема последните като обективни и компетентни, поради което напълно ги възприема. Практически всяка следваща допълнителна експертиза, при която е разширяван обема на проверяваната счетоводна документация при търговския център, в заключителната си част сочи на идентични изводи като предходната. Съдът констатира обаче разлика между заключението по първоначалната експертиза от досъдебното производство / л. 58-59 от д.п. / и заключението по първата допълнителна експертиза от съдебната фаза / л. 147 от делото/. Разликата се свежда до размера на сумата, която посредством използваните от подсъдимата инкриминирани документи, е създаден изкуствен излишък в главната каса по счетоводни данни. Така в първоначалното заключение вещото лице сочи сума от 10 858.00 лева / както се твърди и в обвинителната теза/, а в допълнителното заключение последната е изчислена в размер на 8 260 лева. Видно от заключителната част на първата експертиза / л.63 от д.п./ сумата от 10 858.00 лева е формирана като суми по инкриминираните документи и несъответствия между първичните документи и въведената информация в използваната оперативна програма. От таблицата на л.58-59 от д.п. е видно, че част от инкриминираните документи са намирали по няколко пъти отражение в обобщените дневни отчети. От друга страна в заключението по първата допълнителна експертиза от съдебното производство / л. 147 / е видно, че при формирането на разликата са взети предвид само данните относно съдържанието на инкриминираните документи, като не е извършван анализ на начина им на осчетоводяване в аспекта за многократно отнасяне на едни и същи документи в обобщените отчети. Поради тази причина, съдът приема, че не е налице противоречие между двете заключения, тъй като първоначалното е имало значително по-широк обем от задачи, на които е следвало и е отговорено посредством експертното заключение. По отношение на експертните заключения, в частта относно сторно касови бележки № 0905638/20.03.2008 година и № 090565/20.03.2008 година, то съдът възприема като установяващи факти от значение за наказателното производство заключенията назначени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Причината за това е, че последните две заключения са изготвени, след като е била извършена пълна и всеобхватна проверка в счетоводството на Дружеството, като е проследена цялата хронология на възникналите търговски отношения по повод на които са съставени сторно бележките и при проверка на съпровождащата ги документация.        

         При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата Т. е осъществила престъпленията, за които са й повдигнати обвинения с обвинителен акт.

По обвинението за престъпление по чл. 244 ал.ІІ във връзка с ал.І от НК.

От обективна страна престъпният състав на чл.244 ал.ІІ във връзка с ал.І от НК / в редакцията от ДВ бр.27/2009 година / инкриминира държането на парични знаци отговарящи на критериите на чл.243 от НК в големи количества. Изпълнителното деяние се изразява във физическото или фактическо държане на знаците. Както бе посочено по-горе от доказателствата по делото се установява по един безспорен и категоричен начин, че при извършената ревизия на 19.05.2009 година в плик подготвен за инкасо са съхранявани 116 броя цветни ксерокопия на банкноти с номинал 100 лева. От показанията на свидетелите В. и Х., както и от длъжностната характеристика на подсъдимата, се налага единственият възможен извод, че Т., в периода на осъществяване на трудовите си задължения, е оформяла инкасо операциите, което от своя страна включва както документалното оформяна на операцията, така и физическата подготовка на паричните суми, включая  поставянето им в специален номериран плик предоставен от банковата институция. В този смисъл от показанията на свидетелите е видно, че към датата на ревизията подсъдимата е била подготвила плика, в който в последствие е установено наличието на 116 броя неистински банкноти. Тук данни се черпят и от показанията на св.Н., която на  19.05.2009 година преди отваряне на търговския обект, е видяла подсъдимата да го напуска, като Т. я е уведомила,че е подготвила инкасото /л.106/. Не може да има съмнение, че плика за инкасо е подготвен от св. Н., тъй като върху плика е била положена разписка по копюри изписана от подсъдимата, факт които самата тя признава. В обясненията си дадени на 03.11.2010 година подсъдимата сочи, че плика не е бил за инкасо, а за замяна на едри копюри за монети. По своята същност това обстоятелство не е от значение за деянието. Въпреки това, съдът следва да отбележи, че твърденията на подсъдимата са лишени от житейска логика. Видно от представеното копие от дневника за инкасо / л.206 / на 19.05.2009 година сутринта в 08.20 часа е предадено инкасо в размер на 19 470 лева. При предявяване на писменото доказателство подсъдимата признава, че подписа срещу това изписване е неин. Това обстоятелство от своя страна означава, че на 19.05.2009 година сутринта подсъдимата е проникнала в трезора на търговския обект, имала е достъп до паричните средства, оформила е инкасо операцията и е предала сумата на съответното лице от банковата администрация. Св. Н. сочи, че инкасо е извършвано един път дневно. От друга страна напълно нелогично е да се твърди, че търговския обект е имал нужда от монети на стойност от 23 хиляди лева,  които дори и физически трудно биха се поместили в помещението трезор. Тук следва да се отбележи, че косвено доказателство относно знанието на Т. за съдържимото в плика за инкасо, са данните за нейното поведение при извършване на ревизията. Така последната не само, че е настояла тя да преброи парите в плика, но и първоначално е настоявала пред св. В., че намерените в него банкноти са истински. Безспорно като лице, което ежедневно по занаят борави с парични средства, още при подготвяне на сумата би следвало да й направи впечатление вида и хартията на паричните знаци. От показанията на разпитаните свидетели – касиер рецепционисти се установява, че при приемане на паричните суми на касите в търговският център последните са подлагани на ултравиолетова проверка, чрез поставяне на УВ-лампа, което от своя страна на практика изключва възможността цветните ксерокопия да са били приети на някоя от касите и подсъдимата да не е забелязала характера и вида на банкнотите, след приемане на дневният отчет. Неоснователно се оспорва от защитата авторството на деянието с довод, че предмета на престъплението е придобит без Т. да съзнава, че това са неистински парични значи. Противозаконното държане на неистинските парични знаци е довършено само с факта на доказване на упражняваната от дееца на всякаква фактическа власт върху процесните неистински парични знаци, което обстоятелство се установява по един безспорен и категоричен начин в рамките на настоящето съдебно производство макар и посредством косвени доказателства. Тъй като обаче всички събрани доказателства сочат и водят до единствен възможният извод, че единствено подсъдимата е имало достъп до процесния плик за инкасо, приемала е паричните суми от касиерките в деня предхождащ ревизията, то съдът приема, че именно тя е лицето поставило неистинските 116 броя банкноти в плика. Тук следва да се отбележи, че подсъдимата е описала банкнотите на лист прикрепен към плика за инкасо, което води до извода, че преди поставянето им в плика за инкасо е придобила пряко впечатление относно вида им. Държането на подправени или неистински парични знаци е наказуемо при кумулативното наличие на още две предпоставки : знанието на лицето, че държи такива вещи и количеството на последните. Както бе посочено по-горе от данните по делото може да се направи безспорният извод относно знанието у Т. за вида и характера на банкнотите. Следва да се отчетат и обясненията на подсъдимата от 03.11.2010 година, където последната заявява, че преди ревизията видяла че банкнотите са неистински, но не съобщила тъй като нямало да й повярват. Тук следва да се атцентира и върху изложението на в.л. К. в съдебно заседание, където последния заявява, че представените предмети за изследване представляват най-ниско качество фалшификат, от където се налага извода, че са лесно разпознаваеми особено за лица, които ежедневно боравят с банкноти. От друга страна съдът приема, че процесните 116 броя неистински копюри, изпълват съдържанието на елемента от състава на чл. 244 ал.ІІ от НК – „ големи количества”. Въпреки липсата на легална дефиниция относно съдържанието на това понятие, то изхождайки от константната практика на съдилищата,  количеството от 116 броя безспорно сочи на наличието на този елемент от престъпният състав, по който е повдигнато обвинението. Законодателят е дал приоритет на количествения критерий, поради факта, че неистинските или подправени банкноти нямат номинална стойност и поради естеството си не биха могли да имат такава. Това обаче съвсем не означава, че при формиране на окончателната преценка относно елемента „ големи количества” не следва да се вземе предвид и отразената в банкнотите стойност, а именно 100 лева.

Съдът приема, че от данните по делото се установява, че Т. при извършване на престъплението по чл. 244 ал.ІІ във връзка с ал.І от НК е действала при форма на вината „ пряк умисъл”. Подсъдимата е съзнавала както обществено опасния характер на действията си, така и последиците от това свое поведение. Мотива й за държането на неистинските парични знаци е бил формиран от стремежа й, посредством последните да прикрие част от липсите в главната каса поради предстоящата ревизия, за която била уведомена предния ден и в този смисъл проверката е била изненадваща за нея.

По обвинението за престъпление по чл. 202 ал.ІІ т.1 във връзка с чл. 202 ал.І т.1 във връзка с чл.201 ал.І във връзка с чл.26 ал.І от НК.

Длъжностното присвояване по чл. 202 ал.І т.1 от НК, включва две прояви, всяка от които осъществява сама по себе си състав на престъпление, но които дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена опасност и се явяват едно сложно престъпление. Тук на първо място, следва да се отбележи, че предвид данните за заеманата от Т. длъжност – „ главен касиер” в „ ***” АД, то последната може да е субект на престъпление по смисъла на чл. 201 от НК. В тази насока от доказателствената маса по делото се налага безспорният извод, че именно в това й качество, на последната не само е било възложено, но и същата е съхранявала, пазела и отчитала паричните постъпления в главната каса на търговският център в гр. ***. В тази насока в подписаната от подсъдимата длъжностна характеристика / л.36 от д. пр. /  в т. 5 е посочено, че служителят съхранява постъпилите парични средства до предаването им. Предвид на това, съдът приема, че в конкретният случай е покрит критерия на чл. 93 т.1 „б” от НК, като на Т. е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа свързана с пазене на чуждо имущество – парични суми на юридическо лице - „ ***” АД постъпващи в търговски център „ ***” гр. ***. Възраженията на защитата, че подсъдимата не е имала такова качество, поради факта, че не е изпълнявала длъжността в държавно учреждение или търговско предприятия с държавно участие е лишено от правна логика и има отношение към друг вид престъпления, които обаче съвсем не са предмет на настоящето производство.

 По отношение на елементите от обективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение на Т., то съдът на първо място, следва да посочи, че на Т. е повдигнато обвинение за продължавано престъпление извършено в периода от 27.02.2008 година – 25.05.2009 година в гр. ***, като присвоила чужди пари 33 968.60 лева собственост на „ ***” АД връчени в това й качество да ги пази, като за улесняването на присвояването извършила и други престъпления по чл.308 и чл.311 от НК. По същество с обвинителния акт са повдигнати обвинения за две присвоителни престъпления – първото изразяващо се в присвояването на сумата от 23 110.60 лева и осъществяващо състава по чл. 202 ал.ІІ т.1 във връзка с чл.201 ал.І от НК и второто за присвояването на сума от 10 858 лева, при което за улесняването му са извършени документни престъпления по чл.308 и чл.311 от НК / по чл.202 ал.І т.1 във връзка с чл.308 и чл.311 от НК/ . В обстоятелствената част на обвинителния акт детайлно са предявени фактите очертаващи и попълващи със съдържание елементите от обективната страна на двете присвоителни деяния, включени в едно продължавано престъпление, като в заключителната такава са дадени в обобщен вид фактическите обективни и субективни признаци, макар и да не е проведен конкретен разграничителен критерии относно двете суми, за които се приема, че са присвоени от подсъдимата Т. посредством извършването на две отделни, довършени деяния. Това обстоятелство обаче не  влияе както определяне на предмета на доказване, така и досежно правата на подсъдимата да знае конкретно в какво е обвинение. В тази насока е и константната съдебна практика / Решение № 911/2006 по н.д.314/2005, Ін.о. ВКС /.

Прокурора правилно е квалифицирал продължаваното престъпление по по-тежкия състав, а именно този по чл.202 ал.ІІ т.1 от НК. От данните по обвинителния акт е видно, че деянието по чл. 202 ал.ІІ т.1 от НК за сумата от 23 110.60 дори самостоятелно покрива квалифициращия елемент „ големи размери”.

Доколкото подсъдимата Т. е предадена на съд за продължавано престъпление, то съдът при обсъждане на въпроса относно вината й, следва да подложи на обсъждане поотделно съставомерността и авторството на всяко едно от деянията, включени в това престъпление.

В хода на производството категорично се установява обстоятелството, че подсъдимата ежедневно е приемала паричните суми, предавани й от касиерките в края на работният ден. Тук следва да се отбележи, че в кръга на задълженията й е влизало и изготвянето на ежедневни обобщени отчети, в които се съдържала информация относно размера на получените суми от касиерките и тяхното съотношение към реално установените от главната касиерка. Макар в известен период от време тази дейност да е извършвана и от свидетелката Н., то това обстоятелство не е променило обема от задължения на подсъдимата. Престъпното деяние е извършено в един относително дълъг период от време, през който не се събират данни Т. да е констатирала различия между предадените й суми и отчетените по счетоводни данни. С оглед на това обстоятелството, че в някои моменти Т. не е присъствала на фактическото предаване на сумите, ведно с описа на копюрите и отчета от касовите устройства предавани от касиерките, не може да се възприеме от съда като достатъчно, за да не може да се направи категоричният извод, че именно подсъдимата е получила паричните суми в размера на 22 860.60 лева и в последствие неправомерно се е разпоредила с тях. Сумата от 22 860.60 лева се формира като разлика от счетоводните данни за наличните парични средства в главната каса и реално установените липси съответно на 19.05.2009 година в размер на 12 349.55 лева и на 20.05.2009 година в размер на 10 761.05 лева, като се приспадне сумата от 250 лева от касиерското чекмедже, за която съдът ще развие съображения по-долу в мотивите си. Няма данни подсъдимата да е уведомявала по-висше стоящите в йерархията на управленските органи в дружеството за установени от нея нарушения,несъответствия или липси, няма данни въобще да е споделяла с някое лице такива констатации. Напротив, подсъдимата ежедневно, когато е била на работа втора смяна,  е изготвяла обобщен отчет, предавала го е в счетоводството на Дружеството и в последните лично е посочвала данни за пълно съответствие между предадените й суми и касовата наличност в главната каса. В обясненията си дадени на 03.11.2010 година пред съдебния състав, последната дори заявява, че на 19.05.2009 година – датата на ревизията лично е изготвила и изпратила към счетоводството обобщения дневен отчет от предходната дата, в който е и посочила касовата наличност, за която в последствие е установена липса. В тази насока от показанията на св. Н. се установява, че последната от около два пъти седмично е оформяла обобщения отчет за състоянието на главната каса и не е констатирала липси, като това е видно и от приложените извлечения от оперативно счетоводната програма „ Ел трейд” ползвана от Т. и Н.. Предвид горното, съдът приема за установено наличието и на втория елемент от престъпния състав, а именно, че Т. през периода на осъществяване на инкриминираната дейност е упражнявала фактическа власт върху паричните средства, като съвкупност от парични знаци. Тук следва да се акцентира върху установения факт, че сумата констатирана като липса при ревизията, е отразявана от подсъдимата именно като касова наличност / пари находящи се на съхранение в трезора на магазина/.  Съдът приема, че от доказателствата по делото се установява по един безспорен и категоричен начин, че към 19.05.2009 година – датата на извършване на ревизията общата сума, чиято липса е била установена е в размер на 12 349.55 лева. В тази насока са както показанията на св. В. и св. Х., като лица непосредствено извършили проверката на паричните знаци, така и заключенията по двете  съдебно счетоводните експертизи от досъдебното производство, от които се установява размера на липсите между предадените на подсъдимата парични знаци и реално намерените в главната каса. Паради неустановяването на други причини, които могат да имат като следствие несъответствие между счетоводните записвания и находящите се в касата парични знаци, то съдът приема, че подсъдимата е извършила действия по фактическо разпореждане с вещите, които въпреки вмененото й задължение да ги пази и предаде, последната ги е изнесла извън специализираното и приспособено за съхранение помещение – трезора. Това фактическо разпореждане е довело до явна невъзможност на собственика – „ ***” АД да се разпорежда с вещите по свое усмотрение. По отношение на установеното обстоятелство, че практически до трезора са имали достъп повече лица, освен Т. и св. Н., то съдът приема, че това обстоятелство не може да повлия върху крайния извод, че именно подсъдимата фактически се е разпоредила с липсващата парична сума. От разпита на всички свидетели по делото се установява по един категоричен начин, че от момента на откриването на обекта не са констатирани никакви липси в паричната наличност. В края на 2008 година е извършена инвентаризация, при която е установено пълно съответствие между наличните суми и счетоводните записвания. Не се събират доказателства и подсъдимата да е уведомявала някой, че е констатирала такава липса и какъв съответно е бил нейния размер. Ежедневно както Т., така и св. Н. посредством оперативна програма „ Ел трейд”, до която са имали достъп само те двете, са отразявали и то по копюри постъпленията от касите, цялата наличност в трезора и размера на инкасовите пратки. В показанията си св. Н. сочи, че от началото на 2009 година поне два пъти седмично тя е изготвяла справките, като е извършвала реално броене на паричните суми и не е установявала липси. В деня предхождащ ревизията такъв отчет е съставен от подсъдимата и там също не са отразени данни за липси, т.е. посредством отчета, подсъдимата е подала информация към счетоводството, която по своето съдържание не съдържа данни за липса на парични средства от главната каса. В обясненията си  подсъдимата първоначално твърди, че липсващата сума е съхранявана в плик, находящ се в отключена каса под други документи и едва на 19.05.2009 година тя е установила липсата му. Доказателства в тази насока обаче не се събират, поради което съдът приема твърдяното от подсъдимата като форма на защита срещу обвинението. 

Относно размера на присвоените парични средства, то съдът на първо място, приема за безспорно установено, че към датата на ревизията 19.05.2009 година е констатирана липсата на 11 600 лева. При фактическото броене на паричните знаци и счетоводните записвания е установена разлика от горната сума, като липсващи парични средства. Липсата на тази парична сума подсъдимата се е опитала да прикрие посредством поставянето в плика за инкасо на 116 броя неистински банкноти. При извършената инвентаризация на 19.05.2009 година е констатирана и липсата на сума от 749.55 лева, т.е. общата липса установена на горната дата възлиза на 12 349.55 лева. Това се установява както от съставените инвентаризационни описи, така и от заключението на в.л. В. по първоначалната експертиза в досъдебното производство / л. 56 т.І от д.п. / След края на работният ден и при предаване на отчетите на касиер рецепционистите, на 20.05.2009 година / денят следващ ревизията / е установена и липсата на още 10 761.05 лева. От данните по делото се установява, че преди ревизията Т. е взела събраният оборот от каси №2 и № 4, като ги е прибавила към общата парична сума в главната каса без да осчетоводи преминаването им от касите на ЕКФП-тата към трезора на магазина, като по този начин се е опитала да прикрие липса на пари в главната каса, тъй като вече е била предизвестена за ревизията. В сумата от 10 761.05 лева обаче е отнесена и сума от 250 лева, за която съдът приема, че няма данни да е присвоена от подсъдимата Т.. Тази сума представлява получената от подсъдимата първоначална сума от 250 лева, от така нареченото касиерско чекмедже, с която последната е започвала работа на каса като касиер рецепционист. С оглед на това, съдът приема за установено, че на 20.05.2009 година е установена липса на сумата от 10 511.05 лева. Именно поради така предприетите действия от страна на подсъдимата да вземе пари от касите, без да отрази това обстоятелство във водената от нея документация относно движението на паричните потоци, към първоначалният момент на инвентаризацията тази липса е останала неустановена от св. В. и св. Х..

От друга страна, след извършена последваща ревизия, е установена и липсата на сума от 6 373 лева / по обвинителен акт 10 858 лева/ . Във връзка с липсата на тази сума на Т. е повдигнато обвинение за това, че за извършване на присвояването е осъществила състава на други две документни престъпления – съответно по чл. 308 ал.І и чл. 311 от НК. По отношение на това обвинение, първоначално следва да се посочи, че в обвинителния акт прокурора сочи, че посредством документните престъпления е улеснено присвояването на сума в размер на 10 858 лева. Съдът констатира, че сума в такъв размер е намерила отражение единствено в експертизата от досъдебното производство / л. 58-59 от д.п./. При формирането й обаче, вещото лице е подложило на експертна оценка освен инкриминираните документи и други счетоводни операции основно по отразяването на сторно бележките в оперативната система на Дружеството, което е включвало и приповтаряне на осчетоводяването на сторно бележки / например по позиция 5, 8,15/. Доколкото на подсъдимата не е повдигнато обвинение за това, че част от инкриминираните документи са отразявани по няколко пъти в обобщените отчети съставяни от главния касиер, то съдът не следва да взема отношение при формиране на вътрешното си убеждение относно това обстоятелство, в прякото му отношение към установяване на авторството, деянието и правната квалификация на престъплението, за което е повдигнато обвинение.

 В тази насока относно обвинението по чл.308 ал.І от НК, то съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин, както авторството, така и съставомерността на деянието. На първо място, съдът приема, че инкриминираните касови бележки за извършени сторно операции по това обвинение, а именно № 090526/ 27.02.2008 г., № 090622/ 08.05.2008 г., № 090628 / 13.05.2008, № 09710 / 24.06.2008, № 091094 / 15.07.2008г, № 097225/ 30.11.2008, № 096824/ 20.03.2009 г, № 096868/ 13.04.2009 г., № 096888 / 25.04.2009 година съставляват официални документи по смисъла на чл. 93 т.5 от НК. Безспорно е, че последните са съставени от лица, на които е било възложено както работа с ЕКФП-тата в търговският обект, но и извършването на последващи действия по повод на тази работа и съставяне на сторно бележките . От съдебно графичната експертиза се установява, че част от касовите бележки изцяло са изписани от подсъдимата, включая и престъпното преправяне. В друга част / № 090628, № 09710, № 097225 / първоначалният текст е изписан от друго лице. Критерият за определяне на един документ като официален е освен качеството на лицето, което го съставя и реда и формата, които следва да съответстват на вменените на длъжностното лице права и задължения. В този смисъл Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, урежда реда за издаване на касови бележки / чл. 31 ал.І /, като в чл.26 от същият подзаконов нормативен акт се сочат задължителните реквизити. От доказателствата по делото се установява, че инкриминираните документи са били част от прономерован и прошнурован кочан, заверен в съответната данъчна служба и използван от лицата пряко осъществяващи и извършващи търговски продажби в обекта, като всяка касова бележка се съставя в три екземпляра / през химизирана хартия/ . От съдебно графичната експертиза се установява по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимата е въздействала върху вече оформения счетоводен документ / касовата бележка/, като е променяла посредством дописване съществени елементи относно паричната сума, която е връщана на клиентите при осъществяване на сторнирането. Тук следва да се отбележи, че създадения алгоритъм за работа в търговския обект при даване на капаро от клиенти се е свеждал до първоначално издаване на фискален бон от касово устройство с код „ капаро” и посочен размер на паричната сума предадена от клиента и постъпила в касите на търговския обект. При закупуване от страна на същия клиент на стоката, фискалния бон с код „ капаро” е сторниран посредством издаването на сторно касова бележка от кочан в три екземпляра / един за клиента, един за главната каса и един оставащ в кочана/ и е издаван редовен фискален касов бон, в който е посочвана окончателната цена на продукта и неговия код. В този смисъл до реално връщане на парични суми на клиенти, при този вид операции, не се е достигало. По отношение на втората група сторно касови бележки, то последните касаят преимуществено такива, при които за продажбите на стоки са издавани касови бонове с код „ служебен”.  От доказателствата по делото се установява, че последния е ползван при невъзможност да бъде отразен кода и действителната цена на продукта, което се е случвало при продажба на стоки на промоция, където първоначално въведената в системата цена е променяна. Така съставяните фискални бонове с код „ служебен” в последствие са сторнирани при стоковите инвентаризации. С цел установяване на действителната стокова наличност върху фискалните бонове касиер рецепционистите допълнително изписвали вида на стоката и при инвентаризациите продажбата на конкретните стоки по тези бонове били правилно отнасяни към наличността.

Така във втория екземпляр на сторно касова бележка № 090526/ 27.02.2008 година, с която е сторнирана сума по фискален бон от фискално устройство с памет 44092954 издаден от касиер В.Н. за сумата от 69.99 лева, допълнително в графата „ стойност” е дописана цифрата 4 и в графата „ словом” е изписан текста „ четиристотин шейсет и девет лв. и 99 ст.” От допълнителната съдебно-икономическа експертиза / л. 136/ се установява, че сторно касова бележка № 090526 / 27.02.2008 година е издадена въз основа на фискален касов бон № 8313/27.02.2008 година с основание „ капаро” за сумата от 69.99 лева, както и че в системата „ Сигма” по същия фискален бон и сторно бележка е отразено връщане на сума от 469.99 лева. Същевременно в третия екземпляр на сторно касовата бележка прикрепен към кочана е отразена сума от 69.99 лева. В този смисъл съдът приема, че преправянето на документа не е било във връзка с първоначално неправилно попълнени данни, тъй като допълнителното изписване е увеличило размера на реално отчетената като върната сума с 400 лева, чието основание е бил фискалния бон за даденото капаро.

 В касова бележка № 090622/ 08.05.2008 г. е преправена първоначално изписаната цифра 350  на 500 лева, като същата корекция по същият начин е направена и в словесно изписаната сума. От заключението по графичната експертиза / д.п./ се установява, че текста и корекциите са изписани от подсъдимата.  От допълнителното заключение на в.л. В. / л. 139/ се установява, че сторно бележката за върнато капаро има разлика във втория и третия екземпляр. Така във втория екземпляр като върната сума е посочена такава от 500 лева, като тази сума е отразена и в операционната система „ Сигма”. В третия екземпляр, който се съхранява в кочан е посочена сумата от 350 лева. По този начин е създаден изкуствен излишък при главната каса от 150 лева, който излишък при ревизията не е установен.

 В касова бележка  № 090628 / 13.05.2008 е преправен  първоначално изписаният текст за сумата  2 712.50  лева на 3 112.50 лева. Графичната експертиза дава отговор на въпроса, че допълнителните изписвания са извършени от подсъдимата. В заключението на в.л. В. се сочи, че в третия екземпляр от сторно касовата бележки е посочена сума от 2 712.50 лева, т.е. идентична с тази по посочения като основание фискален касов бон. Във второто допълнително заключение в съдебното производство, чиито обект на изследване са инкриминираните сторно касови бележки по повод на дадено капаро, се установява, че касовия бон е издаден за сума от 2 712.50 лева. Последвало е сторниране на капарото в същия размер / което се установява и от третия екземпляр от сторно бележките / и издавена на фактура № 07040002782/ 13.05.2008 година на „ Вимико” ООД гр. Троян. В този смисъл съдът приема за установено, че осъществените търговски операции касаят сума от 2 712.50 лева. В този смисъл посредством осчетоводяването на тази сторно касова бележка във вторият й преправен екземпляр и поправянето на съдържанието й е създаден изкуствен излишък от 400 лева на главната каса, като по този начин подсъдимата е улеснила физическото отнемане на сума в горния размер, която по силата на служебните й задължения се е намирала в нейна фактическа власт, т.е. Т. е присвоила сума в размер на 400 лева.

 В касова бележка  № 090710 / 24.06.2008 първоначално вписаната сума от 110 лева е коригирана с химикална паста на 810 лева. Втория екземпляр на инкриминирания документ не е съставен от подсъдимата, но графичната експертиза сочи, че корекциите в размера на сумата са изписани от Т. . От допълнителна съдебно счетоводна експертиза от съдебното производство / л. 140/  се установява, че касовата бележка е издадена въз основа на фискален бон № 20406, който е за сумата от 110 лева, представляващи капаро, като такова е и съдържанието на третия екземпляр от сторно касовата бележка, който не се е намирал на съхранение при подсъдимата. Т. отнесла съдържанието на преправения документ, като осъществена сторно операция за сумата от 700 лева. Посредством това действие на подсъдимата Т., в главната каса е създаден излишък от сума на стойност 700 лева, като такава не е връщана на клиент на магазина. Така подправения документ улеснил подсъдимата в отнемането от касата на търговския център на сума в размер на 700 лева.

 В касова бележка за сторно операция № 091094 / 15.07.2008г първоначално изписаната сума от 18.95 лева е дописана цифрата 6 и словом текста „ шестотин” .  В допълнителната съдебно счетоводна експертиза / л. 141/, се сочи, че основанието за издаването на сторно касовата бележка е фискален бон № 25044 издаден за сумата от 18.95 лева. В оперативно-счетоводната система „ Сигма” е отразено сторниране на сума от 600 лева. Същевременно с това третия екземпляр от сторно бележката е с друго съдържание, където е посочена сума съответстваща на тази по фискалния бон издаден от касиер-рецепционистите. При тази хронология на извършените операции в търговския обект се налага извода, че посредством подправянето на втория екземпляр от сторно касовата бележка, в частта относно сумата, подсъдимата е създала благоприятни условия за увеличаване размера на наличността в касата със сума от 600 лева, която присвоила.

В касова бележка за № 097225/ 30.11.2008  първоначално изписаната цифром сума от 5.75 е корегирана с химикална паста на 155.75, като словом върху първоначално изписаният текст е изписана сумата от 155.75 лева и корекцията е извършена от подсъдимата Т.. Сторно касовата бележка е издадена въз основа на касов бон с код „ служебен”, издаден от В.Н. за продажбата на един артикул – удължител на стойност от 5.75 лева. Издадената сторно касова бележка е била във връзка с „ грешен етикет”, като в третия екземпляр към кочана също е посочена сумата по първоначално издадения фискален бон за 5.75 лева. Като е поправила съдържанието на втория екземпляр на сторно касовата бележка и го е отразила в счетоводната програма, като извършено сторно за сума от 155.75 лева, подсъдимата по счетоводни данни е завишила размера на главната каса със 150.00 лева, които в последствие присвоила. От третия екземпляр на сторно бележката се установява, че е сторнирана именно сумата по фискалния бон, като в последствие е издаден следващ фискален бон № 4493/ 30.11.2009 година, където е отразена коректната цена на артикула от 3.25 лева. При тази хронология на извършените операции в търговския обект се налага извода, че посредством подправянето на втория екземпляр от сторно касовата бележка, в частта относно сумата, подсъдимата е създала благоприятни условия за увеличаване размера на наличността в касата със сума от 150 лева, която присвоила.

В касова бележка  № 096824/ 20.03.2009 г  е дописан текста „ капаро”, като цифрово изписаната сума от 309 лева е коригирана на 479 лева, а върху словесното изписване на сумата с молив е изписана словом също сумата от 479 лева. От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че третия екземпляр от сторно касовата бележка е за сума в размер на 309 лева, т.е. създаден е изкуствен излишък от 170 лева. Във второто допълнително заключение / л.196 / е видно, че хронологията на по тази сделка е била следната : сторно касовата бележка е съставена във връзка със замяна на продаден бойлер „ Аристон 80 литра” продажбата на който била отразена с фискален бон № 0690/12.01.2008 година на стойност 309.00 лева. В последствие е извършена замяна на артикула, като последния е подменен с бойлер „ Аристон 50 литра”, за което е издаден фискален касов бон № 6469/ 20.03.2009 година, в който е вписана платена сума в брой от 309.00 лева и ресто от 10.00 лева. В този смисъл съдът приема, че подсъдимата като е преправила съдържанието на втория екземпляр от сторно касовата бележка е създала документален излишък от 170 лева, която сума присвоила.

В касова бележка   № 096868/ 13.04.2009 г. първоначално изписаните словом и цифром суми от 27.15 лева са корегирани на 202.15 лева. От доказателствата по делото се установява, че третия екземпляр е със действителната стойност от 27.15 лева, като по този начин в касата счетоводно се е достигнало до излишът със сума от 175.00 лева. Сторно касовата бележка е съставена по повод върнат ламиниран паркет на стойност от 27.15 лева. Последния бил закупен ведно със седем други артикула и тази покупка намерила отражение във фискален бон № 21200/11.04.2009 година.Предвид на това, съдът приема, че посредством поправянето на сумата във втория екземпляр на касовата бележка, подсъдимата е създала благоприятни условия за присвояването на сума от 175.00 лева.

 В касов бон  № 096888 / 25.04.2009 първоначално изписаните словом и цифром суми от 100 лева са корегирани на 350  лева, като от графичната експертиза се установява, че корекциите са направени от подсъдимата. От съдебно счетоводната експертиза / допълнителна л.144 / се установява, че в третия екземпляр от касовата бележка е отразена стойност от 100 лева, като същевременно по счетоводни записвания е отразено връщането на сума от 350 лева на клиенти, т.е. създадена е разлика от 250 лева. Сторно касовата бележка е издадена въз основа на фискален бон № 11400/ 24.04.2009 година с код „ капаро” за сумата от 100 лева. С оглед на това и поради невъзможността да бъде върната сума в повече от дадената от клиент на магазина като капаро, то съдът приема, че подсъдимата преправяйки съдържанието на втория екземпляр от сторно касовата бележка е улеснила присвояването на сумата от 250 лева.

Съдът приема, че по този начин, подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 308 ал.І от НК, като подправката се е изразила в преправянето чрез въздействие върху съществуващите вече истински документи, чрез подмяна и допълване на буквени и цифрови знаци, с които съществено е променила съдържанието на последните. Относно въпроса, че част от касовите бележки и първоначално са били изписани от подсъдимата, то съдът приема, че този възприет механизъм на действие на подсъдимата е във връзка с особеността на издаването на касовите бележки. Както бе посочено по-горе последните се издават от заверен кочан, с поредни номера. Всяка една от тях се  издава в три екземпляра, като освен оригинала вторите две са копия получени през химизирана хартия. Тъй като оригинала се предава на клиента, за подсъдимата е било практически невъзможно още към момента на съставяне на документа да подправи втория екземпляр от сторно касовата бележка. Съдът приема, че установеният факт относно това, че подсъдимата е била автор на първоначално съставяните истински официални документи, а в последствие собственоръчно ги е преправяла, няма отношение към съставомерността на деянието, за което е повдигнато обвинение. Това е така, тъй като Закона не се интересува от автора вън от въпроса за първоначалната истинност на документа. Така описаните и установени действия на Т., посредством които е осъществила документно престъпление по чл. 308 ал.І от НК са в пряка връзка с престъпното присвояване. Съдът приема, че престъплението по чл. 308 ал.І от НК е улесняващо спрямо длъжностното присвояване поради следните  причини : посредством подправката на касовите бележки, които подправки се свеждат до завишаване на сумите, отразени като върнати на клиентите, Т. е създала счетоводен излишък в главната каса. Тези й действия са били в кумулативна връзка със осчетоводяването на подправените документи, като по този начин счетоводно наличността в касата е следвало да бъде в по-малко от реално приетата в трезора сума. Това от своя страна е улеснило фактическото разпореждане с паричната маса от страна на подсъдимата, след осчетоводяването на преправените документи и предаването на информацията към главното счетоводство. Престъплението по чл. 308 ал.І от НК е извършено от подсъдимата при форма на вината „ пряк умисъл”, като последната е съзнавала както обществено опасният характер на действията си, така и обществено опасните вредни последици от последното. Мотивът й за извършването му е било създаване на благоприятни условия за последващото присвояване на паричната сума.

На Т. е повдигнато и обвинение за това, че за извършване на присвояването е извършила и друго престъпление – такова осъществяващо състава на чл. 311 от НК. Съдът приема, че от доказателствата по делото се установява наличието на елементите, както от субективната, така и от обективната страна на престъплението по чл. 311 ал.І от НК, за което е повдигнато обвинение на Т.. На първо място, субект на престъпление по чл. 311 ал.І от НК може да е само длъжностно лице, което е действало в кръга на службата си. Съдът по-горе е развил подробни  съображения защо приема, че подсъдимата е действала в качеството си на длъжностно лице във връзка с повдигнатото й обвинение по чл.202 от НК. Макар и улесняващото престъпление да има относителна самостоятелност и в този смисъл да следва установяването на елементите да е предмет на самостоятелно доказване, то съдът приема че мотивите изложени по отношение на качеството на подсъдимата са напълно приложими и при обсъждането на въпроса относно качеството на Т. при осъществяване на деянието, за което й е повдигнато обвинение по чл. 311 ал.І от НК. Безспорно се установява, че е заемала длъжността „ главен касиер”, като в кръга на задълженията й по длъжностна характеристика е влизало и оформянето на съответните документи относно движението на паричните суми. С оглед раздел „ Роля и задачи” от Длъжностната характеристика подписана от подсъдимата, то съдът приема, че на последната освен специфичните задачи и дейности за „главен касиер” е възложено и обслужването на клиентите на каса и рецепция. От това може да се извлече извода, че на Т., в кръга на службата й е била възложена и работа с фискално устройство, респективно и следващите се от това факултативни дейности по издаването на касови бележки, при реализацията на сторно операции по реда предвиден в Наредба № Н-18 / 2006 година. В този смисъл освен установеното, че подсъдимата може да бъде субект на престъпление по чл. 311 от НК, може да се направи и извода относно това, че касовите бележки за извършените сторно операции съставляват официален документ по смисъла на чл. 93 т.5 от НК. Предмет на лъжливото документиране може да бъде само удостоверителен документ, в който са удостоверени конкретни факти или обстоятелства, несъответствуващи на обективната действителност. В този смисъл съдът приема, че безспорно касовите бележки, предмет на това обвинение, по своята същност са удостоверителни, тъй като в последните подсъдимата е следвало да вписва върнати на клиентите парични суми.Третия задължителен елемент за съставомерността на деянието по чл. 311 ал.І от НК е отразените обстоятелства да са неверни. В този смисъл съдът констатира за всеки един от документите следното :

         Касова бележка № 090534/03.03.2008 година. Видно от съдържанието на документа, за който се установява по безспорен начин от графологичната експертиза, че е съставен от подсъдимата, в последния е вписано като основание за връщане на сума от 650 лева фискален бон № 36815/22.02.2008 година. При извършената проверка при търговския център се установява, че фискалния бон, посочен като основание за връщане на сумата, е за извършена продажба на стойност от 71.95 лева. В този смисъл, съдът приема, че посочения и вписан в сторно касовата бележка фискален бон 36815/22.02.2008 няма отношение към отразеното в сторно касовата бележка, т.е. извършената продажба за сумата от 71.95 лева не е разваляна, не са връщани парични средства на клиентите, както и стока в магазина. Данни за търговските операции се черпят от заключението на в.л. В. / л. 136-137/. В този смисъл съдът приема, че като е съставила сторно касовата бележка, подсъдимата е отразила неверни обстоятелства, а именно връщане на сумата от 650 лева, респективно предаването й от касата на магазина на клиент, като този документ е използван при осчетоводяването на наличните парични средства в главната каса, посредством отнасянето му към сторно операциите извършвани в търговския център.

         Касова бележка № 090558/17.03.2008 година се установява от съдебно графологичната експертиза, че е съставена от подсъдимата. В последната Т. вписала, че същата е издадена във връзка с фискален бон № 9030/04.03.2008 година. От събраните по делото доказателства се установява, че касовия бон е издаден за продажба на стоки – душ и други два артикула и е на стойност от 429 лева. В инкриминирания документ от друга стара подсъдимата вписала, че сумата по касовия бон е 629.00 лева. Съдът освен, че приема за невярно отразеното в касовата бележка относно размера на сумата, е вписано и неверното обстоятелство относно основанието на операцията. Така в касовата бележка е вписано, че фискалния бон е „ служебен”, а в действителност в последния са отразени конкретните данни относно продадените стоки. Същевременно с това от показанията на разпитаните свидетели се установява, че код „ служебен” е ползван в случаите на продажба на стоки на промоция, преди да бъде въведена корекцията на цената, както и при стоки, които не са били въведени. При така установените данни се следва извода, че отразения фискален бон е неотносим към удостоверената от Т. сторно операция, както и че парична сума не е връщана, т.е. от касата на търговския център не е изплащана сума на клиент, както това е посочила Т. като е съставила сторно бележката. Посредством така съставената сторно бележка, която подсъдимата отнесла в обобщения отчет, последната създала благоприятни условия за присвояване на сумата от 629.00 лева.

         Касова бележка № 090574 / 28.02.2008 година се установява, че е съставена от подсъдимата Т.. В съставения документ подсъдимата вписала, че е извършена сторно операция и така удостоверила, че е върната сума в размер на 399 лева на клиент на търговския център. Като основание за връщане на сумата посочила фискален бон № 8379/28.02.2008 година. От допълнителната счетоводна експертиза счетоводната експертиза / л.138/  се установява, че фискалния бон, посочен като основание за сторно операцията,  е издаден за продажба на ел. резачка и фреза на стойност 898.00 лева. Видно от фискалния бон стойността на всеки един от артикулите е различен от сумата от 399 лева. От тук се следва, че по този фискален бон няма как е да реализирана сторно операция най-малкото поради липсата на предмет на стойността посочена в сторно бележката. От друга страна в сторно бележката подсъдимата вписала, че касовия бон е с основание „ служебен код за фактура”, а в действителност фискалния бон е издаден за извършена продажба на горепосочените артикули. Предвид на това, съдът приема, че отразената от подсъдимата сторно операция не е извършвана, респективно не са връщани пари на клиент на магазина и не е намалявала наличността на главната каса. Така посредством съставянето на тази сторно касова бележка подсъдимата е създала изкуствен счетоводен излишък на главната каса за сумата от 399 лева, което улеснило присвояването й.

         Касова бележка № 090590/09.04.2008 година също се установява, че е съставена от подсъдимата. Видно от писмения документ, в последния подсъдимата посочила и удостоверила връщането на клиент на сума от 500 лева взети в качеството на „капаро” по фискален бон № 12388/31.03.2008 година. От заключението на вещото лице В. / л.138 / , а това се установява и при формален оглед на копието на фискалния бон, последния е издаден за продажба на стойност от 2.99 лева. В този смисъл, съдът приема, че посоченото от Т. обстоятелство относно връщането на сумата от 500 лева не съответства на обективната истина. Не се събират данни по посочения фискален бон въобще да е осъществявана в последствие сторно операция, а и такава не би могло да се осъществи с оглед най-малко разликата в двете суми по сторно бележката и фискалния бон.

         Касова бележка № 091086/ 09.07.2008 година, в която подсъдимата вписала, че е възстановена на клиент сума от 3 650.00 лева, внесени в касата като „капаро”, по своето съдържание не отговаря и несъответства на реално извършена такава операция. В касовата бележка Т. вписала като основание за връщане на сумата фискален бон № 4692/02.07.2008 година. От доказателствата по делото се установява, че фискалния бон е издаден от касиер Е.П. за сумата от 3 450.00 лева. Поради тази причина, съдът приема, че такава операция не е извършвана в частта относно разликата между 3 450 лева/ каквото е съдържанието на фискалния бон/ и сумата от 3 650 лева, както това е отразено от подсъдимата. Алгоритъма на извършената продажба, която е предхождана от даване на капаро от страна на клиент, се установява от заключението на в.л. / л. 140/. С оглед на това, съдът приема, че при съставяне на тази сторно касова бележка подсъдимата е удостоверила неверно обстоятелство, а именно сторниране на сума дадена като капаро с 200 лева повече от реалното, като по този начин е създала условия за присвояване на сума в горния размер.

         Касова бележка № 090966/ 20.07.2008 година по безспорен начин се установява, че е съставена от подсъдимата и то в кръга на службата й. В писмения документ Т. удостоверила обстоятелството, че е върната на клиент сумата от 300 лева, дадени като капаро. В сторно касовата бележка обаче не е вписан номера на фискалния касов бон. При прегледа на цялостната счетоводна документация при търговския център не се установява наличието на касов бон отразяващ вземането на капаро в такъв размер за дата 20.07.2008 година и този извод се следва от заключението на съдебно счетоводната експертиза / л. 141/. С оглед на това съдът приема, че така операция фактически не е извършвана, т.е. не е възстановявана сума на клиент. Същото е напълно относимо и към касова бележка № 097216/ 27.11.2008 година, в която подсъдимата удостоверила връщането на сума от 600 лева.  От заключението на в.л. / л.142/ се установява, че няма данни такава операция да е извършвана, но съставената от подсъдимата сторно бележка е намерила отражение в дневния отчет, което от своя страна е улеснило присвояването на сумата от 600 лева.

         Касова бележка № 097218/ 28.11.2008 година е съставена от подсъдимата посредством ръкописно изписване на реквизитите й. В писмения документ Т. удостоверила, че е върната сума от 200 лева на клиент, който внесъл от своя страна капаро в размер на същата сума по фискален бон № 3348/21.11.2008 година. От доказателствата по делото / фискалния бон/ е видно, че последния е съставен по повод внесена сума в размер на 100 лева. С оглед на това съдът приема, че в касовата бележка е отразено едно нереално обстоятелство, а именно, че от касата е излязла сума в размер на 100 лева, съставляваща разликата между отразеното по фискалния бон и данните посочени от подсъдимата в сторно касовата бележка. По този начин, подсъдимата е създала благоприятни условия за присвояването на сума в размер на 100 лева.

         От субективна страна престъплението по чл. 311 ал.І от НК е извършено от подсъдимата при форма на вината „ пряк умисъл”, като посредством осъществяването на инкриминираната дейност последната е целяла използването на документа като доказателство за тези факти. В този смисъл от събрания по делото доказателствен материал се установява, че Т. е осчетоводявала инкриминираните документи и последните са намерили отражение в обобщените дневни отчети за постъпленията в касата на магазина, като именно така е постигала предварително формираната цел по отношение ползването на последните. Като е съставяла документите, подсъдимата на практика е създавала излишък в касата, които в последствие присвоявала. Именно поради тази причина, съдът приема, че деянието по чл.311 от НК също се явява улесняващо престъпление по отношение на длъжностното присвояване.

         Предвид горните съображения, съдът приема, че подсъдимата е извършила длъжностното присвояване при хипотезата на чл. 202 ал.І т.1 от НК, като за улесняването му е реализирала състава на по-леко наказуеми престъпления по чл.308 и чл.311 от НК. В тази насока следва да се отбележи, че улесняващите престъпления са в пряка причинно-следствена връзка със самото присвояване, тъй като подправката на касовите бележки и съставянето на такива, в които са отразени неверни обстоятелства, в кумулативна обвързаност са създали благоприятни предпоставки са присвояването на парични суми, посредством създаването на излишък от парични знаци в главната каса.

         Съдът намира, че с оглед размера на присвоената сума – 29 233.60 лева правилно прокурора е квалифицирал деянието като такова по чл. 202 ал.ІІ т.1 от НК, тъй като общият размер на противозаконно взетата сума от подсъдимата надхвърля седемдесет пъти установената минимална работна заплата за страната определена с ПМС 1 / 10.01.2009 година на Министерски съвет на РБългария. Размера на присвоената сума се формира като сбора на установените липси на 19.05.2009 и 20.05.2009 година в размер на 22 860.60 лева и сумите по инкриминираните документи, за които съображения са развити по-горе, в размер на 6 373 лева. Предвид на това подсъдимата Т. следва да бъде призната за виновна за това, че като извършила престъплението по чл. 202 ал.ІІ т.1 във връзка с 202 ал.І т.1 във връзка с чл.201 ал.І във връзка с чл.308 ал.І и чл.311 ал.І във връзка с чл.26 от НК присвоила сума в размер на 29 233.60 лева.

Въпросът къде е реализирала паричните средства, придобити по престъпен път от подсъдимата, по делото не е изяснен, но самата последваща употреба на полученото не е елемент от обективната страна на престъплението. Въпреки това следва да се посочи, че в показанията си св. В. заявява, че подсъдимата е демонстрирала относително висок стандарт на живот в съотношение с получаваните от нея трудови възнаграждения и въпреки явните и задължения за полагане на грижи и издръжка на четирите си деца. Присвояването е резултатно престъпление и се изразява в противозаконно разпореждане с чуждото имущество като със свое и така се уврежда титуляра на правото на собственост, в конкретният случай „ *** „ АД. В съдебната практика в последните години се възприема становището, че обогатяването не е същността, а възможна последица на присвояването/ Решение № 414 от 10.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 90/2009 г., I н. о., НК/ . В този смисъл, съдът приема, че подсъдимата е реализирала престъпния състав, по който й е повдигнато обвинение, като престъпната проява се е изразила в упражненото фактическо разпореждане спрямо имущество връчено й във връзка с нейното длъжностно качество и поверено й да го пази, съхранява и отчита по силата на сключения в съответствие с изискванията на Кодекса на труда трудов договор.

От субективна страна деянието по чл.202 от НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата Т. е извършено при форма на вината „ пряк умисъл”, като подсъдимата, като лице което по занаят дълъг период от време се е занимало с материално отговорна дейност свързана не само с пазенето, но и със съхранението и най-вече отчитането на парични средства, напълно е съзнавала обществено опасния характер на действията си и е целяла настъпването на престъпния резултат, което е сторила в стремежа си за неправомерно обогатяване.

         Съдът приема,че подсъдимата частично следва да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. Така в общата сума, за която обвинението твърди, че е присвоена от Т. е включена сума от 1 887 лева. Тази сума е отнесена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, към присвоените парични средства, посредством извършването на улесняващи документни престъпления по чл.308 и чл.311 от НК.  От допълнителното заключение на в.л. Върбанова / л. 147/ е видно, че тази сума представлява сбор на суми по сторно операции отразени във касови бележки № 90585, № 90586 и № 90587 въведени в оперативната система „ Сигма” съответно на 04.04.2008, 05.04.2008 и 06.04.2008 година. До колкото така описаните писмени документи не са част от обвинението, както за улесняващото престъпление по чл.308 от НК, така и по това по чл.311 от НК, то съдът приема, че не следва да обсъжда въпроса относно характера им, поради липса на обвинение, както и дали посредством тях е присвоена парична сума. При ревизията на главната каса на 19.05.2009 година и на 20.05.2009 година също не е констатирана липса в такъв размер. В този смисъл не може да се направи категоричен извод относно това, че посредством тези документи / или другите инкриминирани посредством ОА/ Т. е извършила присвояване и то в частта при хипотезата на двете улесняващи престъпления. Още повече, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурора въобще не е предявил на подсъдимата каквито и да било факти във връзка с тези три сторно касови бележки, респективно подсъдимата не се е защитавала по тях. Включването на сумата от 1 887 лева в общата такава, за която се поддържа от обвинението е възприета от прокурора най-вероятно с оглед назначените в хода на досъдебното производство две съдебно икономически експертизи. Видно обаче от заключението им в последните сумата е отнесена именно, като такава произтичаща не от пряко установените липси при двете ревизии, а като сума по трите описани по-горе сторно бележки. В тази насока е и изложението на в.л. В. в съдебно заседание от 19.10.2010 година. От друга страна гр. Ищец по делото е представил в заверени копия втория и трети екземпляр от тези сторно бележки, и при визиулен оглед е видно, че в тях корекции не са нанасяни. Начина на осчетоводяването им като сторно операции в обобщените дневни отчети не е изследван от прокурора, както и няма обвинение в тази насока, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса дали посредством същите е причинена вреда на Дружеството, какъв е нейния размер, както и механизма на това увреждане.  В този смисъл, съдът приема, че подсъдимата М.Т. следва да бъде призната за невиновна и оправдана по реда на чл.304 от НК по обвинението да е присвоила сумата от 1 887 лева, представляваща разликата между отразеното в сторно бележки № 90585, № 90586 и № 90587 и действително отнесената в счетоводната система сума по тях.

На второ място, съдът приема, че подсъдимата Т. следва да бъде оправдана за това, че извършила присвояването, като в кръга на службата си – главен касиер съставила официални документи – касови бележки № 090563/ 20.03.2008 година за сумата от 599 лева и касова бележка № 090565/ 20.03.2008 година за сумата от 400 лева, в които удостоверила неверни обстоятелства – сторниране на сумите посочени в тях с цел да бъдат използвани тези касови бележки като доказателства за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311 ал.І от НК.

От доказателствения материал по делото се установява, че сторно касова бележка № 090563/ 20.03.2008 година е издадена с цел сторниране на дадено капаро по фискален бон № 10766/ 19.03.2008 година. Видно от доказателствата по делото, включая и заключението по първата допълнителна експертиза от съдебното производство / л. 137 от делото/  фискалния касов бон с № 10766/ 19.03.2008 е издаден от св. В. Н. за прието капаро за сумата от 599.00 лева. Втория и трети екземпляр от инкриминираната сторно касова бележка са с идентично съдържание, и в последните е вписано сторниране на сумата от 599.00 лева, т.е. сума равна на тази по фискалния бон. В хода на съдебното производство се установява създадения механизъм за отразяване на сторно операциите при издадени фискални бонове удостоверяващи първоначалното заплащане на капаро от страна на клиентите на търговския център. В този смисъл след издаването на фискалния бон и при явяването на клиента за получаване на стоката, установените правила на работа са изисквали първоначално сторниране на даденото капаро и последващо издаване на редовен касов бон или фактура, в който се отразявала вида на стоката и нейната стойност. Съдът не намира причини да не възприеме, че съставената от подсъдимата сторно касова бележка № 090563 от 20.03.2008 година удостоверява именно такава счетоводна операция извършена в търговския център. От заключението на в.л. В. изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че върху сторно касовата бележка не са попълнени всички изискуеми реквизити, а именно липсва подпис на получателя. Несъставянето на документа по съответния подзаконов ред или дори в разрез с установените вътрешни правила на работа при ТЦ „ ***” гр. *** не може да бъде единственото и достатъчно условие, за да се приеме, че посредством съставянето на сторно касовата бележка са удостоверени неверни обстоятелства. Напротив, при извършената проверка в счетоводството на Дружеството, се установява, че сторно бележката / предмет на обвинението/ е издадена по фискален бон съставен в търговския център, от друго лице и удостоверяващ предадено капаро в размер равен на този посочен в инкриминирания документ. С оглед на това, съдът приема, че сторно касова бележка № 090563/ 20.03.2008 година отразява действително извършена операция по повод възникнали между търговеца и клиента взаимоотношения във връзка с предадено капаро. В този смисъл подсъдимата издавайки сторно бележката в кръга на служебните си задължения, не е целяла, а и не е удостоверила неверни данни, които още повече да са улеснили присвояването на сума в размер на 599.00 лева. Предвид на това, съдът приема, че по този пункт от обвинението подсъдимата Т. следва да бъде призната за невиновна и оправдана по реда на чл.304 от НПК, за това че в кръга на службата си, като съставила официален документ касова бележка № 090563/ 20.03.2008 година удостоверила неверни обстоятелства – сторниране на сумите посочени в тях с цел да бъдат използвани тези касови бележки като доказателства за тези обстоятелства – престъпление по чл.311 от НК, като това улеснило присвояването на сума в размер на 599.00 лева.

По отношение на втората сторно касова бележка № 090565/ 20.03.2008 година, то съдът констатира следното: От съвкупния доказателствен материал по делото се установява, че в сторно касовата бележка е удостоверено връщането на сумата от 199 лева, дадена като капаро по фискален бон № 10949/20.03.2008 година. В последния като основание за получаване на сумата е посочен код „ Капаро”, т.е. предаване от страна на клиент на магазина на парична сума от 199 лева. По отношение на тази сторно касова бележка са напълно относими изложените по-горе мотиви на съда относно другия инкриминиран документ – касова бележка № 090563/20.03.2008 година във връзка с установената практика за работа в търговския обект. Тук следва да се посочи, че сторно касовата бележка съдържа всички данни, които могат да я свържат с посочения в нея фискален бон удостоверяващ постъпването в касата на магазина на сумата от 199 лева. В заключението на в.л. В. / л. 138 / се сочи, че сторно касовата бележка не съдържа име, адрес и подпис на получателя. По своята същност липсата на някой от реквизитите не може да се възприема, като достатъчно основание, за да се приеме, че документа е такъв по смисъла на чл.311 от НК, а именно, че в последния са отразени неверни обстоятелства. Напротив от данните по делото се установява точно обратното, че сторно касовата бележка е издадена въз основа на издаден фискален касов бон за прието капаро. Нещо повече от заключението по първоначалното допълнително заключение на в.л. В. от съдебното производство / л. 148 / се установява, че инкриминираната сторно касова бележка е издадена по повод на неправилно приспадане на платено капаро за закупуване на фреза в размер на 400 лева, като за покупката е издадена фактура № 40002380/ 20.03.2008 година и коректен фискален бон със следващ № 10952. Предвид на това, съдът приема, че сторно касова бележка № 090565/20.03.2008 година за сумата от 190 лева, отразява действително осъществена счетоводна операция в търговския център и посредством това свое действие подсъдимата не е улеснила последващо престъпно присвояване на сума в горния размер, поради което именно следва да бъде оправдана по тази част на обвинението.

На трето място, като присвоена сума от обвинението се сочи и тази от 250 лева, представляваща съдържанието на касиерското чекмедже. Последната е отнесена към общо констатираната липса в размер на 23 110.60 лева при двете ревизии на 19.05.2009 и 20.05.2009 година. От гласните доказателства по делото се установява, че всяка една от касиерките, работещи на рецепция в търговския салон при постъпването си на смяна са получавали от главна каса сумата от 250 лева, с която първоначално са започвали реалното осъществяване на продажбите на каса. В края на работния ден, всяка една от тях е предоставяла в трезора на магазина / главна каса/ отчет от фискалното устройство относно дневния оборот, събраните парични знаци и опис по копюри, към които е следвало да се прилага и първоначално получената сума от 250 лева. От показанията на всички свидетели се установява, че подсъдимата Т. освен, че е изпълнявала задълженията си като главен касиер, по силата на сключения трудов договор и анекса към него, е осъществявала дейност и като касиер рецепционист, т.е. по утвърден график в магазина е работила и на каса. Именно поради осъществяването и на тези й задължения, последната също е приемала сумата от 250 лева, така нареченото касиерско чекмедже. От доказателствата по делото не се установява на 19.05.2009 година да е правена ревизия и относно наличието на тази сума или въобще проверка на касиерското чекмедже. От представените в хода на съдебното производство писмени документи : инвентаризационен опис на наличните парични средства в касиерско чекмедже съхранявано от М.Т. от 28.05.2009 година / л.375/ е видно, че при направената ревизия е установена наличност в размер на 212.22 лева. С приходен ордер № 225 / 08.08.2009 година подсъдимата е възстановила сума в размер на 37.78 лева. С оглед на това, съдът приема, че сумата в размер на 250 лева описана по-горе, следва да бъде приспадната от общата липса от 23 110.60 лева. Причината за това е, че тази сума е водена като налична в касата на търговския център, към момента на ревизиите не е отчетена, а това действие е извършено едва на 28.05.2009 година.  С оглед на това, съдът приема, че подсъдимата Т. не е присвоила сума в горния размер, поради което в тази част от обвинението следва да бъде призната за невиновна и оправдана.

         На последно място, съдът приема, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана за това, че е извършила престъплението по чл. 202 ал.ІІ т.1 във връзка с ал.І т.1 във връзка с чл.201 от НК в периода 20.05.2009 – 25.05.2009 година, така както е повдигнато обвинението. От съвкупния доказателствен материал се налага един безспорен извод, че след направената ревизия на главната каса на 19.05.2009 година, подсъдимата Т. не е допускана до работното си място, респективно не е имала физическа възможност да извършва каквито и да било действия с паричната маса в главната каса, включая и противоправни такива. С оглед на това М.Т. следва да бъде оправдана по реда на чл.304 от НПК за това, да е извършила горното престъпление в периода 20.05.2009 – 25.04.2009 година.

         При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата Т. за извършеното от нея деяние, осъществяващо състава по чл. 244 ал.ІІ във връзка с ал.І от НК, съдът на първо място съобрази действащата редакция на санкционната норма към датата на извършване на деянието, където се предвижда наказание „ лишаване от свобода” от две до осем години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид данните за чистото съдебно минало на подсъдимата, която не е осъждана за престъпления от общ характер. Отегчаващите вината обстоятелства, вън от количеството неистински банкноти, като елемент на самият престъпен състав, по който е повдигнато обвинението, съдът приема че извършеното от Т. престъпление по чл. 244 ал.ІІ от НК се отличава с висока степен на обществена опасност, като такова пряко засягащо сигурността на паричната система и оборот в страната. Съдът приема обаче, като смекчаващо вината обстоятелство краткия период на държане на паричните знаци. С оглед на това на подсъдимата Т. при условията на чл.54 от НК следва да бъде определено наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ „ лишаване от свобода”. Съдът приема, че така определеното наказание в най-пълна степен ще постигне целите визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, като ще упражни не само превъзпитателна роля спрямо извършителя, но ще има и предупредителен ефект спрямо останалите членове на обществото. В конкретния случай, с оглед данните за това, че Т. не е осъждана, като взе предвид и липсата на такива въобще уличаващи подсъдимата, като лице с трайни престъпни навици или други противообществени прояви, съдът приема, че по реда на чл.66 от НК изтърпяването на  това наказание следва да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

         По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата за извършеното от нея деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл. 202 ал.ІІ т.1 във връзка с чл.202 ал.І т.1 във връзка с чл.201 във връзка с чл. 308 и чл. 311 във връзка с чл.26 от НК, то съдът на първо място взе предвид действащата редакция на санкционната норма към момента на извършване на деянието, където се предвижда наказание „ лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години. Тук следва да се посочи, че продължаваната престъпна дейност на подсъдимата е квалифицирана от прокурора по по-тежкия състав на чл.202 ал.ІІ т.1 от НК, но във връзка с чл.26 ал.І от НК. В чл.26 ал.І от НК се включват както еднакви, така и различни състави на едно и също престъпление, стига да са налице поне две деяния и другите визирани от Закона предпоставки : еднородност на вината, една и съща обстановка и непродължителен период от време, обстоятелства, които в конкретния случай са налице. Няма пречка в съдебна фаза, при индивидуализацията на наказанието съдилищата да прилагат разпоредбата на чл.26 ал.ІІІ от НК, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. В практиката се възприема, че приложението на чл.26 ал.ІІІ от НК във фазата на съдебното производство, с нищо не засяга правата на лицето, спрямо което се води наказателното производство, тъй като последното посредством обвинителния акт е узнало, че ще се защитава за две отделни деяния, обединени в едно „ продължавано престъпление „ / Решение № 493/2008 по н.д. 523/2008, ІІ н.о. ВКС / . Още повече това е значимо, при настоящата хипотеза, където престъплението е квалифицирано принципно правилно от прокурора по по-тежката квалификация. С оглед на това, съдът приема, че при определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата Т., следва да се ръководи от принципите на чл.26 ал.ІІІ от НК.  Следва да се отбележи, че по делото не се събират данни, които да дадат на съда основание за приложението на чл.26 ал.ІV от НК. Квалифициращото обстоятелство „ големи размери” безспорно се отразява значително върху цялостната престъпна дейност на подсъдимата. Досежно второто деяние осъществяващо самостоятелно състава на чл. 202 ал.І т.1 във връзка с чл.201 ал.І от НК, то съдът следва да отчита последното като смекчаващо вината обстоятелство в каквато насока е и застъпеното становище в ТР №3/1971 на ОСНК. Вън от горното, съдът приема, че смекчаващо вината обстоятелство е ниската степен на обществена опасност на дееца, за който не се събират данни да е осъждан или други сочещи на трайно установени навици към нарушаване на общоприетите правила за поведение в обществото. При определяне на размера на наказанието, съдът взе предвид установените данни относно размера на присвояването отчитайки го вън от законоустановеният, който обуславя наличието на квалифициращият елемент по чл. 202 ал.ІІ т.1 от НК. Не на последно място следва да се отчете и установеното от съда, че на практика в търговския обект е бил налице изключително занижен контрол върху лицата занимаващи се пряко с движението, съхранението, пазенето и отчитане на паричните потоци, което обстоятелство е спомогнало до голяма степен подсъдимата да реализира противоправното си поведение, като съвкупност от активни действия. С оглед на това, съдът приема, че за изпълнение целите на чл.36 от НК с оглед превъзпитанието на подсъдимата, преграждане на възможността да извърши други престъпления, както и с оглед превантивното действие спрямо други членове на обществото, на подсъдимата Т. следва да се наложи наказание от ТРИ ГОДИНИ „ лишаване от свобода”. Съдът приема, че в конкретния случай няма пречки изпълнението на наказанието да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. В този смисъл подсъдимата не е осъждана с налагане на наказание „ лишаване от свобода”, като същевременно ефекта на наказанието може да бъде постигнат и вън от местата за лишаване от свобода. Предвид на това, съдът счита, че по реда на чл.66 от НК, така определеното наказание следва да се отложи с петгодишен изпитателен срок.

         С оглед разпоредбата на чл. 202 ал.ІІІ от НК, съдът приема, че подсъдимата Т. следва да бъде лишена от право по реда на чл. 37 ал.І т.7 от НК да упражнява професия свързана с материално отговорна дейност  за срок от ТРИ ГОДИНИ. Така определеното лишаване от права е както с оглед общата престъпна дейност на подсъдимата, така и отговаря на изискванията на чл. 49 ал.ІІ във връзка с ал.І от НК.

         Съдът приема, че в конкретният случай не следва да се налага и предвиденото в разпоредбата на чл.202 ал.ІІІ от НК наказание – конфискация на част или цялото имущество. На първо място, налагането на това наказание би съставлявало прекомерна репресия спрямо виновния и би довело до нарушаване принципа на чл.37 ал.ІІ от НК, като от друга страна от материалите по делото е видно, че Т. е майка на четири деца, спрямо които следва да полага грижи.

         С оглед на това, че двете престъпления, за които са повдигнати обвинения на Т. са извършени отделно, преди да е имало влязла в сила присъда, то по реда на чл.23 от НК следва да се определи едно общо най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ  „ лишаване от свобода”. Съдът по съображения изложени по-горе приема, че изпълнението на общото най-тежко наказание следва по реда на чл.66 от НК да бъде отложено с ПЕТГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК. Към така определеното наказание следва по реда начл. 23 ал.ІІ от НК да се присъедини наказанието „ лишаване от права”.

         При този изход на наказателното производство, съдът приема, че предявения граждански иск от „ *** „ АД е основателен. В този смисъл от доказателствата по делото се установява по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимата посредством осъществяваната от нея престъпна дейност е присвоила сумата от 29 233.60 лева, като по този начин е намалено имуществото на Дружеството, респективно е създадена обективна пречка за собственика да се разпорежда с паричните средства по свое усмотрение, посредством представителните си и ръководни органи. Съдът приема, че с оглед частичното оправдаване на подсъдимата Т., , гражданския иск следва да бъде уважен за сумата от29 233.60 лева . Безспорно всяка щета, която е пряко следствие от престъпното поведение на лицето, чиято наказателна отговорност се ангажира подлежи на възстановяване. Относно дължимата законна лихва, следва да се отбележи, че въпреки това, че подсъдимата е оправдана по обвинението да е извършила престъплението в периода от 20.05.2009 до 25.05.2009 година, то това обстоятелство не може, а и не следва да има отражение върху момента, от които се дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, тъй като в тази  част съдът е ограничен от предявената искова претенция, а с последната посредством предявяването на гражданския иск е заявено, че се иска обезщетение със законната лихва считано именно от 25.05.2009 година, т.е. от момент следващ преустановяването на продължаваната престъпна дейност. Предвид на това, подсъдимата М.Т. следва да бъде осъдена на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на „ ***” АД сумата от 29 233.60  лева, представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди в следствие на деянието по чл.202 от НК, ведно със законната лихва считано от 25.05.2009 година и до окончателното й изплащане. За разликата до 33 968.60лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         С оглед депозираното искане в молбата подадена в хода на съдебното производство от „ ***”АД, то подсъдимата Т. следва да бъде осъдена да заплати на гражданския ищец сумата от 500 лева представляваща деловодни разноски – възнаграждение за повереник в съдебното производство .

         Веществените доказателства по делото – 116 броя неистински банкноти, съхранението и държането на които е забранено, по реда на чл. 112 ал.ІІ от НПК следва да бъдат иззети в полза на Държавата и постановено тяхното унищожаване.

         При този изход на производството и по реда на чл. 189 от НПК подсъдимата Т. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР *** сумата от 180 лева, представляваща деловодни разноски направени в хода на досъдебното производство и сумата от 460 лева, по сметка на Окръжен съд ***, представляваща деловодни разноски направени в хода на съдебното производство и сумата от 1 169.34 лева – държавна такса върху уважения размер на исковата претенция.

         При горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

     11.11.2010                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: