РЕШЕНИЕ

 

Номер  1099                       10.06. Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На       трети  юни                                                 2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    1488      по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 346661-F380213/10.07.2018г. на Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на БИБИЕС КОНСУЛТ ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

     ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

 

 

МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 346661-F380213/10.07.2018г. на Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на БИБИЕС КОНСУЛТ ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС.

   Жалбоподателят БИБИЕС КОНСУЛТ ЕООД твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен, счита че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

   Въззиваемата страна- ТД на НАП гр. Пловдив не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателя за това, че при извършена служебна проверка на 15.02.2018г. в ТД на НАП Пловдив е установено, че същият, като регистрирано по ЗДДС лице не е спазил законоустановения срок за подаване на отчетните регистри в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.01.2018г.-31.01.2018г. до 14.02.2018г. включително. Същите са подадени на 05.03.2018г. по електронен път.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F380213/11.04.2018г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Х.И.И. изцяло поддържа отразените в него констатации. Допълва, че нарушението е установено по повод подаване на регистрите по ЗДДС, като била изпратена покана за съставяне на АУАН и се явил пълномощник.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на БИБИЕС КОНСУЛТ ЕООД административно нарушение по чл. 125 ал.5 от ЗДДС. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени изцяло от писмените доказателства по делото, а именно АУАН.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните норми от ЗДДС да подаде в срок отчетните регистри, като е сторил това с около един месец закъснение.

    Относно наведените в жалбата възражения, съдът намира същите за напълно неоснователни. На първо място, видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, в същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя. В тази връзка въз основа на тях може по категоричен начин да бъде установено точното деяние на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Тоест безспорно се установява деянието и извършителя, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Освен това, изцяло не отговаря на истината, че не е спазена процедурата за съставяне и връчване на АУАН, тъй като същият надлежно е връчен на датата си на съставяне на пълномощник на жалбоподателя, още повече, че последният е подал след това писмени обяснения, в които дори потвърждава извършеното.   

Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

         В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за подаване на ГФО в значителен период от време, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с надлежното подаване на регистри към данъчната администрация. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 346661-F380213/10.07.2018г. на Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на БИБИЕС КОНСУЛТ ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

Що се отнася до размера на наложените наказания „Глоба” от 500лв. то същата е наложена в размер на минимално предвидения такъв, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.

         По делото не се твърдят конкретни, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.