Р Е Ш Е Н И Е №2529
17.06.2019г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти гр.с-в в открито съдебно заседание на 20.05.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8260/2018г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 124, ал.1 ГПК
Ищците К.Д.С. с ЕГН ********** и А.С.Ч.
с ЕГН ********** и двете с адрес: *** чрез а. Н.А. твърдят, че са преки законни
наследници на С. С. С. бивш жител на гр. С., починал на .... и по силата на
наследствено правоприемство притежават общо ½ ид.част
от правото на собственост върху дворно място, цялото с площ от 2112 кв.м.,м находящо се в гр. С. и представляващо парцел III, имот пл. № 352, кв.36 по плана на селото от 1930г.
Твърди се, че наследодателите на ищците – б.С. придобили имота с нот.акт № ., том . от ... на н.при П. о. с. като съгласно
Закона за национализацията от 1947г. целия имот ведно с всички постройки бил
национализиран през 1951г. В тази връзка били съставени актове за държавна
собственост № . и № . от .. а впоследствие след като една от сградите, която се
намирала в южната част на омота била премахната бил съставен АДС №
76/27.10.1951г. на О. н.с. – С.. По силата на приетия през 1992г. реституционен
закон ЗВСВОНИ собствеността върху дворното място била възстановена като били
издадени заповеди на к. на Общината за отписването им актовите книги под № .. и
допълнена и поправена със заповед № .. на к. на Община С.. Правата върху
постройките в дворното място били признати на ищците с влязло в сила решение по
гр.д. № 1860/1993г. на РС – П., XVII- ти гр.с-в. Твърди се в исковата молба, че една част от стария национализиран имот,
която се намирала в южната част на стария имот пл. № 352 била заснета по плана
от 1992г. като самостоятелен позлемлен имот с № 2173 от кв.96 с площ от 235 кв.м. като
ответната Община С. многократно била сезирана да деактува
и да възстанови и тази част от бившия национализиран имот, но бил последвал
отказ, тъй като решението по гр.д. № 1860/1993г. не се отнасяли за този
имот. Ето и защо се иска от съда да
признае за установено, че ищците са собственици на ½ ид.част
от правото на собственост върху позлемлен имот с пл.
№ 2173 от кв.96 по плана на гр. С. въз основа на наследствено правоприемство и
реституция по чл. 1 ЗВСВОНИ. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Ответник Община С. редовно призована
не изпраща представител и не взема становище по предявения иск.
Съдът след като се запозна с
твърденията на ищците и събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното.
По делото се представят нотариален акт
№ . от .. за право на собственост на недвижим имот издаден на основание
обстоятелствена проверка по силата на който Б. С.и И.С.С.се
признават за собственици по давностно владение двадесет и една и повече години
на дворно място от 2112, находящо се в квартал 36,
парцел III имот пл. № 352 по действащия към момента на съставянето
на нотариалния акт дворищно-регулационен план.
Видно от удостоверението за наследници – ищците са преки наследници на С.С.– негови в., а съгласно Закона за национализацията от
1947г. е национализиран имот пл. № 352 за което е съставен АДС № . и ., а
впоследствие и АДС № 76. По силата на приетия през 1992г. реституционен закон
ЗВСВОНИ собствеността върху дворното място била възстановена като били издадени
заповеди на к. на Общината за отписването им актовите книги под № .. и
допълнена и поправена със заповед № . на к. на Община С..
По делото е приета преписката по съставянето на АДС № .., приети са и
разписен лист и решение по гр.д. № 1860/1993г. на РС – Пловдив, XVII- ти гр.с-в.
От всички тези писмени доказателства безспорно се установява, че
наследодателите на ищците – б.С.са били собственици на процесното дворно място,
а впоследствие, това дворно място е национализирано, рестиуирано
и след реституцията е обособен нов самостоятелен имот от бившия национализиран
такъв под пл. № 2173 от кв.96 с площ от 235 кв.м.
По делото е прието обстойно и подробно заключение от вещо лице – геодезист
– инж. В.К., която дава заключение, че поземлен имот № 2173 заснет по сега
действащия КРП на гр. С. от 1992г. е
част от бивш имот пл. № 352, кв. 36 по плана от 1930г. и описан в нот.акт № . от .. като собственост на б.С.– комбинирана
скица на л. 126 от делото.
Следователно, налице е фактическият състав на реституцията по чл.1, ал.1
ЗВСВОНИ съгласно, който възстановява се собствеността върху недвижимите имоти,
отчуждени по Закона за
отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.),
които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на
техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от
Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са
отчуждени, поради което и следва ищците да бъдат признати за собственици на
½ ид.част от правото на собственост върху
процесния имот като наследницит на единия брат С. С.
С..
Реституцията е настъпила по силата на закона и предвид категоричността на
заключението, че една част от стария национализиран имот, собственост на
наследодателя на ищците С. С., която се е намирала в южната част на имот пл. №
352 била заснета по плана от 1992г. като
самостоятелен позлемлен имот с № 2173 от кв.96 с площ
от 235 кв.м, то следва извода, че реституцията касае и този имот., респ. води
до възстановяването на правото на собственост.
На основание чл. 78 ГПК и с оглед изхода на спора по делото следва да се
присъдят сторените от ищците разноски в размер на сумата от 876 лева.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община С. със седалище и адрес на
управление: бул. „.” -. с представляващ – к. А. Б., ЧЕ К.Д.С. с ЕГН **********
и А.С.Ч. с ЕГН ********** и двете с адрес: *** притежават въз основа на
наследяване от С. С. С.починал на .... и съгласно чл. 1, ал.1 ЗВСВОНИ ½ ид.част от правото на собственост върху дворно място с площ
от 325 кв.м., представляващо имот с пл.№ 2173, от кв.96 по плана на гр. С.
одобрен със заповед № 335/1992г. на к. на Община С. съгласно комбинираната
скица към заключението на вещото лице В.К. на л. 126 от делото, която
съставлява неразделна част от настоящето решение.
ОСЪЖДА Община С. със седалище и адрес на управление: бул. „.” .
с представляващ – к. А. Б. да заплати в полза на К.Д.С. с ЕГН ********** и А.С.Ч.
с ЕГН ********** и двете с адрес: *** сумата от 876 лева разноски по делото за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.