Р Е Ш Е
Н И Е
№
/21.10.2011г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на 05 октомври през две
хиляди и единадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря А.И.
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1834 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск на З.Ф.Т., ЕГН: ********** и Н.Ф.Ч. ЕГН:********** срещу Р.А.П., ЕГН:**********, за приемане за установено, че ответникът не е
собственик на недвижим имот, представляващ реална част от имот пл.№124 площ от
1500 кв.м. при граници: път, ПИ 760, останалата част
от ПИ 124,ПИ 129 и път и път, както и да бъде обявен за нищожни нот. акт.№154 том VVIII, дело №2305/98г.
на Варненския нотариус и нот.акт №39, том XVIII, д. №6665/98г.
на Варненския нотариус, като издадени в противоречие на закона. Ищците излагат,
че в качеството си на наследници на Ф.Н. ***, починал на 18.V1966 год., са собственици по реституция на недвижим имот,
представляващ лозе с площ 4.722 дка с решение №1564
от 14.05.2008 год по заявление №10794/26.V.1992 год на ОСЗ Варна на основание чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ. Имотът бил
заявен с пореден №2 от заявлението, и
установен с нотариален акт №134/1947 год. Част от
същия имот с площ 2 764 дка. им е възстановен по силата на съдебно решение по гр.д. №3864/2002 год. на ВРС-ХХ с-в, и представлява част от имот №124 и път по КП „Франга дере и Кокарджа" от
1999 год. Излагат, че процедурата по възстановяването
на процесния имот не е приключила и няма издадена
заповед на кмета на общината за въвод във владение,
тъй като няма влязъл в сила план за новообразувани имоти. Ищците твърдят,
че реална част от възстановения им имот с площ от 1500 кв.м.
представляващ имот пл. №124 при граници: път, ПИ 760 /който им е възстановен и
са въведени във владение/, и останалата част от ПИ 124, ПИ 129, път и път се
владее от ответникът без правно основание, като
същият отказва да им го предаде. Тъй като ищците нямат титул за
собственост поради това, че процедурата не е приключила, излагат, че за тях е
налице правен интерес от предявяване на иск за установяване по отношенията на
ответника, че той не е собственик, тъй като не е могъл да придобие право на
собственост от не собственик, легитимирайки се с нот.
акт за покупко-продажба №39t.XVIII д.6665/98
г на Варненския нотариус, поради което и сделката не е породила вещно правен
ефект. В качеството си на купувач, ответникът го е придобил от трето лице – Х.К.П. По силата на 21-во
ПМС на наследодателят на праводателя на ответника –П.К.Х. е предоставено право
на ползуване върху 1 000 кв.м. в местност „Куванлъка". Поради незаплащане
на цената на имота в законите срокове и липса на сграда, на неговите
наследници, със заповед на Кмета на Община Варна е отказано да придобият
правото на собственост върху 1000 кв.м чрез трансформиране
правото на ползуване на наследодателя им. Отказът на Кмета на Община Варна е
влязъл в сила след отхвърляне жалба до Варненския Окръжен съд по
административно дело №339/98 год. Ищците твърдят, че
на 7 IV. 1998 год Х.К. П.- внук на П.К.Х. се е снабдил с
нотариален акт за собственост на процесния недвижим
имот по давност, но ищците оспорват
придобиваната давност от праводателя на ответника Х.П., като твърдят, че
многократно са предупреждавали същия да не предприема строителство и са го
канили да напусне имота. Казвали са му, че го държи без правно основание тъй
като те са собственици, баща им има нотариален акт за него и, че вече са го
заявили в Поземлена Комисия- Варна за възстановяване. Освен това не е могъл да
го владее за себе си с намерение за своене
непрекъснато в продължение на 10 години и да го придобие по давност до 1998 год. по отношение на Общината респективно Държавата, която
го е предоставила като земеделска земя за ползуване на дядо му тъй като е съществувала
законова забрана затова съгласно разпоредбата на ЗС. Видно
от мотивите по адм. д. №339/1998 год.
през 1993 год., П.Х.е подавал молба и е
изготвен оценителен протокол от 22.12.1993 год. за
закупуване на имота за което са уведомени близките му. Това явно говори, че е
държал имота като чужд и е правил постъпки за закупуване. Следователно, не е
могъл и едновременно да го владее за себе си по смисъла на чл. 79 ЗС. Ищците
твърдят, че след като разбрали, че в имота има друго лице - Р.А.П. също устно
го предупреждавали -лично и чрез други лица, че именно те са собственици на
имота, и затова да не го загражда и стопанисва, както и че не може да го купи и
да го освободи, но той отказал. Видно от представените нотариални актове и съдебното
решение от 14.04.1999 г. по адм.д. №339/1998 год, обстоятелствената проверка по нот.
дело 2305 /98 год е извършена на 7.IV.1998 год. още преди приключване на делото за закупуване на имота
във ВОС и три месеца след това на 13.VII. 1998 год. е
извършена покупко-продажбата. Според ищците не е налице индивидуализация на
имота по констативния нотариален акт и акта за продажба относно границите и
площта на същия при което и ответникът не е могъл да стане собственик на целия
имот ПИ 124 както е описано в актовете, който по регистъра на имотите на
действащият кадастрален план е с площ 2960.68 кв.м.
С оглед
изложеното, ищците молят съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че той не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част
от имот пл.№124 площ от 1500 кв.м. при описаните
по-горе граници, на осн. чл. 124 ГПК, както и да
обяви за нищожни нот. акт.№154 том VI, дело №2305/98r на Варненския нотариус и нот.акт №39 том XVIII д.
№6665/98г. на Варненския нотариус като издадени в противоречие на закона. С допълнителна молба от 06.01.2011г., ищците
уточняват, че правният им интерес от водене на отрицателен установителен иск произтича от
обстоятелството, че процедурата по възстановяване на реститурируемия
имот не е приключила тъй като не е издадена заповед по чл.4к ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти не е влязъл в сила, а и в кадастралния
регистър към кадастралната карта за района в сила от 14.10.2008 год.,като собственик е записан праводателят
на ответника Х.К.П.
В с.з. искът се поддържа.
Ответникът
моли предявеният
установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, предвид
следните съображения: По делото не се установява
по категоричен начин правото на собственост на ищците върху претендирания имот,
тъй като се оспорва законността на извършената реституция,
като се твърди, че същата е извършена без правно основание - ищците не са
установили да са били собственици-те или техния праводател на описания имот в нотариален
акт №134/1947г. Не се установява и идентичност на имота, описан в този
нотариален акт и реституирания от ОПК въз основа на съдебно решение имот. Няма данни дали имота, описан в нот. акт 134/1947г касае процесния
имот и дали го включва в границите на описания в този акт имот /т. е. дали
съществува идентичност/, както и дали възстановения имот е идентичен с този по нот. акт 134/1947г. Видно от заключенията на двете СТЕ,
цитирания в съдебното решение и решението на ОСЗГ имот с
пл. № 9885 по КП от 1956г, се намира в съвсем друг район на гр. Варна, а
по-точно - в землището на „Виница". Имот пл. №9885 винаги се е намирал
в землището на „Виница", а не във „Франга
дере" или „Куванлъка", както е посочено в
решението на варненски районен съд и ОСЗГ , като кадастралния план от 1956г
носи наименованието КП „Крайбрежието". Т. е. имот пл. № 9885 по КП от
1956г изобщо не съвпада не само по граници, но и по
местност с описания в нотариалния акт на праводателя
на ищците имот. Реституцията е извършена по
помощен план,
който не притежава никаква доказателствена сила, тъй като представлява всъщност
проект за план, но не е влязъл в сила. Ответникът оспорва и твърдението, че са въведени във
владение в собствения им имот, доколкото по отношение на него въвод
не е извършван по никакъв начин. Видно от самото решение на ОПК с
№1564/14.05.2008г, същото е влязло в сила на 24.06. 2008г, като до тогава
ищците не са се легитимирали като собственици и не са можели да искат въвод на никакво основание. От разпита на двете групи
свидетели, се установява, че вероятно ищците са разговаряли с праводателя на ответника, но никой от тях не установи по
категоричен начин да са смутили владението на самия ответник от момента на
закупуване до завеждане на иска, т.е. няма данни владението му да е било
смущавано. От своя страна, ответникът твърди, че от закупуване на имота през м.
07. 1998г, до завеждане на иска, той е владял имота необезпокоявано, като
собственик, оградил го е с ограда, ползвал го е ежедневно за складови нужди за
дървен материал и е разположил немасивни постройки за
съхранението му. Този имот е ползван за нуждите му на мебелно производство,
което Р. П. извършва в съседния имот на който е собственик /имот 129/, където
се намира мебелния му цех и двата имота се ползват ежедневно повече от десет
години, като нито Р. П., нито работниците му са предупреждавани за това, че
имот 124 има други собственици и трябва да го напуснат. Твърди, че с изтичане
на повече от десет години давностен период, през който той е имал и корпус и анимус, като е осъществявал фактическа власт с намерението,
че свои имота като собствен въз основа на нотариалния си акт -нот. акт №39/1998г. За претенциите на ищците праводателят му не е го е уведомявал, като не е бил
притесняван от тях до момента и е узнал за същите от настоящата искова молба.
Предвид изложеното, моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователни, доколкото
ищците не са доказали правото си на собственост по категоричен начин, както и
предвид обстоятелството, че в полза на ответника е изтекла придобивна давност и
същият е владял имота на правно основание, годно да го направи собственик,
повече от пет години до завеждане на настоящия иск против него.
Съдът, като съобрази твърденията на страните, и след
преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правна квалификация чл. 124 ГПК, а именно за приемане
за установено, че ответникът не е собственик на подробно описания в исковата
молба имот, доказателствената тежест е обърната. В тежест на ответника е да установи наличието
на годно придобивно основание, легитимиращо го като собственик. В тази връзка
следва да установи, че неговият праводател е
бил собственик,
поради което е
могъл да му прехвърли своето право. В условие на
евентуалност -че
е придоби собствеността в резултат на изтекла придобивна давност.
Ответникът
твърди, че е собственик на имота по силата на покупко-продажба, обективирана в нот. акт №39/1998г.,
тъй като праводателят му е бил собственик. Отделно от
това, че е придобил имота по давностно владение, започнало през м. юли 1998г. и проължило до датата на завеждане на иска.
Видно от нот. акт №39, т. 18, д. №6665/98г., на 30 юли 1998 г., Р.А.П.
закупува Х. К. П. място с площ 1500 кв.м., находящо се в м-ст Кованлъка, землището на гр. Варна,
в зона за земеделски
нужди, съставляващо имот №124.
Продавачът Х.К.П. се легитимира като
собственик на място с площ от 1500 кв.м., находящо се
в землището на гр. Варна, м-ст Кованлъка, представляващо имот пл. №124 въз
основа на констативен нот. акт №154, том 6, дело №2305/98г.,
съставен по обстоятелствена проверка на 07.04.1998г.
По делото е
представено копие от влязло в сила решение, постановено по адм.
дело№ 339/1998г., видно от което жалбата на И.П.Х. и К.П.Х., като наследници
на П.К.Х. да им бъде
признато да заплатят и придобият собствеността на земеделска земя от 1000 кв.м. в м-ст Куванлъка е отхвърлена.
Предвид
изложеното, съдът счита, че формалната доказателствена сила на този констативен
нотариален акт е оборена. Праводателят на ответника
не може да се легитимира като собственик на имота по силата на осъществявано от
давностно владение, тъй като земята му е била предоставена за ползване по реда
на пар 4 и сл. ПЗР на
ЗСПЗЗ, където установени и специални изисквания за придобиване право на
собсвеност по отношение на тези имоти. След като наследодателят на праводателя на ответника не е заплатил определената цена,
то той не е могъл да придобие собствеността върху имота. Сам по себе си
констативният нотариален акт не може да го легитимира като собственик. Същият следва да бъде отмененс
оглед разпоредбата на чл. 537 ГПК, тъй като е с невярно съдържание.
По изложените съображения, твърдението на ответника
П., че е се легитимира като собственик на имота по силата на прехвърлителна
сделка остава недоказано. Искането да бъде
обявен за нищожен нот. акт №39, том XVIII, д. №6665/98г. на Варненския нотариус следва
бъде оставено без уважение, тъй като по реда на чл. 537 ГПК могат да бъда
оспорвани само констативни нотариални актове, а посоченият не е такъв –той обективира договор за покупко-продажба.
По отношение на следващото му твърдение, че е
придобил имота по давност, съдът съобрази следното:
За да се приеме, че е
основателно, в тежест ответника е да установи по пътя на главното и пълно
доказване, че за претендирания период от м. юли 1998г. до датата
на юли 2008г. в качеството си на
добросъвестен владелец е упражнявал спокойно, явно и необезпокоявано владение
върху имот идентичен с процесния, а именно върху реална част от имот пл.№124 площ от
1500 кв.м. при граници: път, ПИ 760, останалата част
от ПИ 124,ПИ 129 и път и път.
Изтеклата придобивна
давност за имоти, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ започва да тече от
деня на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, обн. Дв, бр. 107/18.11.1997г.
В настоящия случай
ответникът претендира, че е установил фактическата власт през юли 1998г.,
предвид което е допустимо да установява давностно владение, считано от тази
дата.
За пълнота следва да
се отбележи, че след като се приема в доктрината и практиката, че продажбата на
чужд недвижим имот не е нищожна, то владението на купувача по такава сделка е
добросъвестно, защото е получено на правно основание- действителна сделка.
Т.е. когато купувачът не е знаел, че продавачът не е бил собственик, той би
могъл да придобие недвижимия имот на основание петгодишно давностно владение,
считано от датата на извършване на сделката като давността може да се счита
прекъсната само с изгубване на владението в продължение на повече от 6 месеца
/чл. 81 ЗС/, признаване на вземането на длъжника, предявяване на петиторен иск или искане за започване на помирително
производство, предприемане на действия по принудително изпълнение на осъдително
решение /чл. 116 ЗЗД/.
В светлината на
изложеното, имотът би могъл да се счете придобит по давност и с оглед изтеклия
кратък срок, но доколкото твърдението на ответника, че е владял имота повече от
10 години, то съдът ще съобрази доказателствата с оглед на това твърдение:
Видно от заключението на СТЕ, изслушано в с.з. на
23.02.2011г., в нот. акт.
№39 том XVIII д. №6665/1998 г., на
Варненския нотариуси нот. акт се описва имот с
площ от 1500 кв.м., находящ се в м. „Кованлък", землище гр. Варна, в ЗЗП, съставляващо имот
пл. № 124 по плана на местността, при граници: път, път, имоти №№
760, 124"А"/буквата не се чете ясно, 123, собственост на Р.А.П./продавач
Х.К.П./. На приложената към
заключението комбинирана скица, този имот е изчертан
с червени линии и оранжев контур, като е съобразена скицата приложена на л. 66 гр.д. №
3864/2002 год. на ВРС -XX с-в. Площта по плана от 1999 г. е 1389 кв.м.
и представлява част от целия имот пл. № 124 от КП 1999 г., целият с площ от
2961 кв.м.
Между
страните липсва спор, че към момента ответникът владее този имот в границите и
площта, описани по нотариалния акт, респективно така, както е посочено на
скицата.
Според свидетеля С.В.И.,
разпитан в с.з. на 23.02.2011г., който работи във
фирмата на ответника, от 1999 г., дърводелският цех е в долния имот, а горния
имот е склад за дървения материал. От 1999 г. Р.П. ползва двата имота. Имотите
са оградени. В горният имот има бетонен гараж, дървена постройка като барака.
Цялото място е оградено с мрежа. Има охрана на тези двата имота. Според
свидетеля никой не идвал да предупреждава Р., че има други собственици на
имота.
Другият свидетел К.И.К.,
разпитан в същото с.з. излага, че от 2005 г., юни
месец работи при Р.П. като пазач и да чисти цеха. Работилницата се намира на
пътя за Каменар. Склада, където се държи дървения материал е навънка, над този
имот. От както свидетелят работи там имотът е ограден с желязна ограда. Негово
задължение като пазач е било да пази и двата имота. Твърди, че докато той е бил
там, никой не е идвал да предупреждава Р.,
че имота не е негов. Нито денем нито нощем. Не съм виждал хора да идват в офиса
при Р..
С оглед така
изложеното от свидетелите, съдът приема
за установено, че ответникът е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот за периода от
1999г. до май 2010г., а с оглед разпоредбата на чл. 83 ЗС приема, че
е владял за периода от юли 1998г. до датата на предявяване на иска.
На така установеното с
гласни доказателства кореспондират и представените от ответника писмени такива:
приходна квитанция № 14206/02.03.2010 г., скица, разрешение за ползване №
14/09.01.2002 г., разрешение за ползване № 122/31.03.1998 г., данъчна декларация
вх.№ 4929-641/а/02 03, договор от 09.2001 г. , оферта, протокол за установяване
завършването и заплащането на натурални видове СМР към м. септември 2001 г. С
оглед цитираните документи съдът приема, че ответникът е владял имота като свой - упражнявал е там част
от търговската си дейност, снабдил се със строително разрешение, изградил е
сграда и съоръжения, декларирал е имота като свой, съответно е заплащал
дължимите за него данъци.
Елементите
от фактическия състав на владението, установени в чл. 68, ал. 1 от ЗС са два -
установяване на фактическа власт върху вещта /corpus/
и държането и като своя /animus/. В теорията и в
практиката е изяснено, че тези два признака се детайлизират от няколко други,
които са логическо следствие от установените в закона. Без съмнение владението
трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Владението
е спокойно, когато не е установено с насилие, или пък не се оспорва с
насилие. Съдът счита, че в настоящия
случай владението на ответника отговаря на всички изброени характеристики,
включително и на изискването за спокойно владение, поради което, в съответствие
с константната съдебна практика следва да се приеме, че то е в състояние да
доведе до придобиване на вещта по давност, при наличие на предпоставките на чл.
70, ал. 1 от ЗС. Според настоящия състав, устните предупреждения, които ищците
са отправяли до работници на ответника, или евентуална бележка, оставяна за
самия ответник /в
какъвто смисъл са показанията на св. Ищците М.К.Г. и К.А.К.,
разпитани в с.з. на 23.02.2011г./ не са в състояние да
смутят владението на ответника и да
възпрепятстват придобиване на имота по давност /така напр. определение № 310 от
15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4659/2008 г., I г. о., ГК/.
Не
би могло и да се приеме, че с тези си действия ищците са прекъснали давността.
Прекъсването на давността в подобна хипотеза се изразява в извършване на
действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съдебен
ред или установяване на фактическа власт върху същия имот от трето лице, т.е.
във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по
съдебен ред, но не и във фактически действия, насочени към личността на
упражняващото фактическата власт лице. Започналата да тече в негова
полза придобивна давност следователно може да бъде прекъсната чрез предявяване
на иск, посредством който други лица заявяват правата си
върху имота или чрез признаване на техните права. Само по този начин владението
може да бъде обезпокоено, респ. прекъснато.
Предявяването на претенции в разговори помежду им, които обаче не са
съпроводени с действия, насочени към самия имот и имащи за последица
отстраняването на владеещия собственик от имота, не прекъсват започналата да
тече в негова полза придобивна давност и не смущават владението му. / в този смисъл Решение № 5 от 25.01.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 2728/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Светлана Калинова
По
изложените съображения съдът счита, че ответникът установява по безспорен начин
придобиването на процесния имот по давност на осн. Чл. 79 ЗС, а именно в резултат на упражнявано от
него трайно, явно, непрекъснато и необезпокоявано фактическо владение върху имота от м. юли 1998г. до датата на предявяване на иска.
По
изложените съображения искът по чл. 124 ГПК, за приемане за установено, че той
не е собственик на имота следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид
неоснователността на иска, ответникът има право да му бъдат присъдени
направените по делото разноски с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Искане в тази
насока не се съдържа нито в писмения отговор, нито в пледоарията
по същество. Не са представени и доказателства за заплатения адвокатски
хонорар, нито списък по чл. 80 ГПК, поради което съдът не му присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на З.Ф.Т., ЕГН: **********,*** и Н.Ф.Ч., ЕГН:**********,***
срещу Р.А.П., ЕГН:**********,*** за приемане за установено, че ответникът не е
собственик на недвижим имот, представляващ реална част от имот пл.№124 площ от
1500 кв.м. при граници: път, ПИ 760, останалата част
от ПИ 124,ПИ 129 и път и път, на осн. чл. 124 ГПК.
ОТМЕНЯ нот. акт №154 том VI, дело №2305/98г.
на Варненския нотариус,
на осн. чл. 537 ГПК.
ОСТАВЯ
без уважение искането да бъде обявен за нищожен нот. акт №39, том XVIII, д. №6665/98г.
на Варненския нотариус,
Не
присъжда разноски в полза на ответника Р.А.П., ЕГН:**********.