МОТИВИ по НОХД № 1202/20016
г., СГС, НО, 22-ри състав
Софийската
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подс. Т.Г.Н. за престъпление по чл.343,ал.1,б.”В”,вр.чл.342,ал.1,пр.З-то от НК, за това, че на 06.08.2015 г. около 11,20 ч. в гр.С., при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел“ модел „Астра“, с рег. № ****,
по бул. „А. *** към бул. „Ц.Ш.“, в района на кръстовището сключено с бул. „А.Л.“,
нарушила правилата за движение по пътищата – чл.47 от ЗДвП:“Водач на
пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с
такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство“;
Чл.50,
ал.1 от ЗДвП:“На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по
пътя с предимство“ и
Чл.31,
ал.1 и ал.4 от ППЗДвП:“За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища,
….., се използват светофари с по 3
светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с
червен, жълт и зелен цвят на светлината.
„Когато светещото поле за зелената светлина на светофар с 3 светещи полета е с
формата на стрелка (стрелки) и върху светещите полета на червената и жълтата
светлина са нанесени контурите на същата ктрелка
(стрелки), значението на сигналите на този светофар се отнася само за посоката
( посоките), указана (указани) от стрелката (стрелките)“- извършила
забранена маневра ляв завой, при
наличието на светофарна уредба, регулираща движението през кръстовището
и указваща посоката и на движение само за направо и на дясно, навлязла в кръстовището със забранена
маневра „ляв завой“, на зелен сигнал на
светофарната уредба и не пропуснала насрещно движещият се по път с предимство
мотоциклет, навлизащ също в кръстовището, на зелен сигнал на светофарната
уредба, в посока по бул. „А. ***, към ул. „С.К.“ и по непредпазливост причинила
смъртта на А. А. В., водач на мотоциклета, настъпила на 25.08.2015г., като
настъпилата смърт е в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с
причинените му травматични увреждания в резултата на настъпилото на
06.08.2015г. ПТП.
Законните
наследници родители на пострадалия / А. А. В. / направиха искане за
конституиране като частни обвинители в съдебната фаза на процеса и съдът уважи
това искане, тъй като счете че са налице процесуалните предпоставки за това.
Съдебното
следствие е протекло по реда на Глава 27 от НПК, съгласно чл.
370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК,
доколкото е направено искане от защитата на подсъдимата и подсъдимата е признала
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е
одобрил изразеното съгласие на основание чл. 372, ал. 4 от НПК.
Прокурорът в
обвинителната си реч в съдебно заседание по същество поддържа така внесеното
обвинение. Пледира, че с оглед спецификата на проведеното производство по чл. 371,т.2
от НПК безспорно е установено авторството на деянието от страна на
подсъдимата. Предлага съдът да признае за виновна подс. Н. като й наложи
наказание под максималния размер , като с оглед разпоредбата на чл.343г
от НК да й определи и наказание „лишаване от права“ за срок от 3/три/
години над определеното основно наказание.
Поверениците на частните обвинители поддържат обвинението успоредно с представителят на
СГП. Твърдят, че безспорно е установено извършеното нарушение на правилата за
ЗПП от подс. Н., с което е причинена смъртта на пострадалия. Моли се съда при
постановяване на присъдата си да наложи на подсъдимата наказание с по-висок размер на срока за отнемане на правото да се
управлява МПС.
Защитникът на подс. Н.-
адв. С. пледира да се постанови присъда, с която съдът
да приложи законовите последици от упражнената от нея процесуална възможност по
реда на чл.371, т.2 от НПК. Прави се искане при определяне на
наказанието да се съобрази непредпазливото й поведение по време на трагичния
инцидент, тъй като подсъдимата не е целяла и допускала настъпването му.
Същевременно се моли съда при определяне на санкцията спрямо подсъдимата да се
съобразят обстоятелствата свързани с нейния социален статут – не е осъждана,
омъжена е, майка на три годишно дете, с висше образование, професионалист в
работата си, с постоянен трудов договор и с отлични характеристични данни.
Защитникът
на подс. Н.- адв. Р. моли съда при постановяване на
съдебния си акт да приеме, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Твърди, че относно степента на обществената опасност на дееца
подкрепя изложеното от адв. С..
Подсъдимата по същество и в последната си дума
заявява ,че съжалява за станалото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. Т.Г.Н. е родена на ***г***,българка,
българска гражданка,със висше образование , с професия –търговски консултант ,
омъжена , неосъждана, с ЕГН-**********.
Към
датата 06.08.2015г. подс. Н. е била правоспособен водач на МПС и притежавала свид. за управление № ********* ,катег.”В”
На
горепосочената дата подс.Н. управлявала лек автомобил
„Опел” модел „Астра” с ДК № ********* , собственост
на „Т.Б.А.Р.“ ЕАД И „ А.Б.“ ООД , по бул.” А. М.” с посока на движение от
ул.”Св. К.” към бул.” Ц.Ш.”. Времето било сухо , слънчево с добра видимост. Пътното
платно било с асфалтово покритие,без неравности и наклони. Маршрута, по който
подсъдимата управлявала автомобила, попадал в рамките на населено място, като в
горепосочения участък от пътя не било констатирано наличие на пътни знаци,
определящи размера на максимално разрешената скорост, различен от определения
за съответния вид МПС, а именно до 50 км/ч. Пътното платно, по което тя
управлявала автомобила било предназначено за движение на МПС в едната посока, по посока нейната, с наличие на три
пътни ленти отделени една от друга с
пътна маркировка, а платното за движение предназначено за движение
обратно на нейната посока, било също с
наличие на три пътни ленти, които са отделени една от друга с пътна маркировка. Па средата двете
платна и посоки на движение били отделени с разделителен остров и монтирани на
него парапети.
Около
11,20 ч. подс. Н. продължила движението си наближавайки района на кръстовището
с бул.”А.Л.”. В района на кръстовището на бул. „А. *** имало монтирана работеща
в нормален режим трисекционна светофарна уредба и били монтирани знаци „Б3“ и
„Г4“ от ЗДвП. Подсъдимата не съобразила
своето поведение със задълженията си и извършила забранена маневра ляв завой,
като несъобразила наличието на светофарната уредба, регулираща движението през
цитираното кръстовище и указваща посоката и на движение само направо и на
дясно. Тя навлязла в кръстовището със забранена маневра „ляв завой“, на зелен
сигнал на светофарната уредба.
В
този момент в кръстовището, на зелен сигнал на светофарната уредба в посока по
бул.“ А. *** към ул. „Св. К.“ се движил
мотоциклет „Хонда“ модел „600С“ с рег. № **** управляван
от А.В..
Подсъдимата
Н. не съобразила действията си , като не спряла и не пропуснала насрещно
движещият й се по път с предимство
мотоциклет, вследствие на което настъпил удар между управлявания от нея
автомобил и мотоциклета, управляван от пострадалия В.. Вследствие на
реализираното ПТП, пострадал водача на мотоциклета, който своевременно бил
откаран в болнично заведение от екип на Спешна медицинска помощ.
Пострадалият
бил настанен за лечение в УМБАЛ „Св. А.“*** АД с поставена първоначална
диагноза фрактура на гръдни прешлени, долна параплегия,
политравма и с опасност за живота. След известен период на лечение
пострадалият починал в здравното заведение на 25.08.2015г., като от епикриза ИЗ № 14717 от Клиника по хирургия
при УМБАЛ „Света Ана“ АД е отразена диагноза : контузия на глава; сътресение на
мозъка; контузия на гръден кош; счупване на 5то, 6то, 7мо, 9то и 12то ребро
вляво; гръден капак; счупване на лявата лопатка; левостранен
хемопневмоторакс; счупване на ребрата от 4то до 11то
вдясно; десностранен пневмоторакс;
хемоперитонеум; разкъсвания на черния дроб, слезката и далака; разкъсване на гастроколичния
легамент; травматичен оточен
панкреатит; счупване на 1ви, 10то -11ти гръдни и
1ви-2ри-3ти поясни прешлени; притискане на гръбначния мозък; парализа на
долните крайници и ретроперитонеален хематом.Според вещите лица въпреки навременното и адекватно лечение
,смъртта е резултат от пряката и непосредствена причинно-следствена връзка
между ПТП на 06.08.2015г. и настъпилият летален изход. В тази посока е
Заключението на СМЕ на труп № 610/2015
г.
Според
Заключението на Комплексната медико-автотехническа
експертиза/КМАТЕ/ лекият автомобил „Опел Астра“
с рег № **** управляван от подс.
Н. се е движел със скорост от 20 км/ч. На
кръстовището на бул. „Ал. М.“ и ул.“А.Л.“ лекият автомобил е извършвал
ляв завой за посоката си на движение. В
насрещната посока се е движел мотоциклет „Хонда Хорнет 600 С“ с рег. № ****
управляван от пострадалия А.В. със скорост от около 40 км/ч. На кръстовището
автомобила не спира и водачът на мотоциклета спира аварийно. След плъзгане
мотоциклета се удря в задната част на лекия автомобил. Според вещите лица от
техническа и професионална гледна точка се е стигнало до извода, че причина за
настъпването му са субективните действия на водачката на лек автомобил „Опел“ (
подс. Н.) за навлизане в кръстовището
без да е осигурила преминаването на движещия се мотоциклет. От заключението на
експертизата се установява, че при извършената съдебномедицинска аутопсия са
установени следните травматични увреждания: закрита гръдна травма- /
кръвонасядания по лявата и дясната задно-странични повърхности та гръдния гош; счупване на ребрата от 5то до 12то вляво между средномишничната и лопатковата
анатомични линии и на 7мо и 9то вляво по предмишничната
линия; счупване на ребрата от 4то до 7мо вдясно по предномишничното
линша; контузия на белия дроб, усложнена с постконтузионна двустрА.гнойна конфлуираща бронхопневмония, с ангажиране на плевралните листове/, закрита коремна травма- / разкъсване
на черния дроб; разкъсване на слезката, наложило опаретивното й отстраняване; разкъсване на десния диафрагмален купол и на гастроколичния
лигамент/, и гръбначно-мозъчна травма-/ компресионни счупвания на телата на 11ти гръден и 3ти поясен прешлени, с притискане на гръбначния канал/.
Причината за смъртта на А. В. е декомпенсирана полиорганна недостатъчност, проявена с отоци по крайниците,
иктер, анемия, трупна морфологична находка на смърт с
изразена левкоцитоза, като водеща патогенетична
роля е играела постконтузионна пнавмония,
довела до дихателна недостатъчност. Вещите лица определят, че смъртта на
пострадалия В. е с травматична генеза и е пряка последица от получените при ПТП
травматични увреждания.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз основа на
самопризнанието, направено от подсъдимата по реда на чл. 371, т. 2 от НПК,
така и от подкрепящите я доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и съдържащи се в показанията на свидетелите А.Г. и А.Г.; в
заключенията на изготвените по делото Съдебномедицинска експертиза на труп №
610/2015г., Комплексна медико-автотехническа
експертиза; протоколи за оглед на местопроизшествие албум и скица към него;
констативен протокол за ПТП; фотоалбум; копия от материали от преписка на НОИ;
копие на препис от акт за смърт; копие на удостоверение за наследници и справка за съдимост на подсъдимата Т.Н..
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели по делото, тъй като същите са безпротиворечиви, относими към предмета
на делото и взаимно се допълват.Липсата на противоречия в показанията на
свидетели с оглед чл.305,ал.3 от НПК не изисква техния пълен и
подробен анализ поотделно Дава вяра и на заключенията на изготвените по делото
експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма
основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещите лица.
Съдът също така дава вяра и на писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по делото по реда на НПК.
На
основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимата Н. се подкрепят от
гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на приетата за
установена фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна
страна подс. Т.Г.Н. е осъществила
състава на престъпление по чл. 343,ал.1,б.”В”,вр.чл.342,ал.1,пр.3-то от НК.
С действията си подс. Т.Н.
е нарушила чл.47 от ЗДвП:“ Водач на
ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с така скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство“ и чл. 31, ал.1 и ал.4 от ЗДвП : „ За регулиране движението на пътните превозни средства на
кръстовища….. се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават
немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината. Когато
светещото поле за зелената светлина на светофар с 3 светещи полета е с формата
на стрелка /стрелки/ и върху светещите полета на червената и жълтата светлина
са нанесени контурите на същата стралка/ стрелки/,
значението на сигналите на този свегтофар се отнася
за посоката посоките/, указана / указани/ от стрелката /стрелките/“.
Посочените нарушения са в пряка и непрекъсната причинна връзка с настъпилия
резултат – смъртта на едно лице, а именно А.В..
От обективна страна
подс. Н. на 06.08.2015г. около 11,20 ч. в гр.С., при управление на моторно
превозно средство лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № *********
по бул. „Ал. М.“ в района на кръстовището с бул „ А.Л.“
нарушила правилата за движение / чл.
47 от ЗДвП и чл.31, ал.1 и ал.4 от ЗДвП , извършила забранена маневра
„ляв завой“, при наличието на светофарна уредба, регулираща движението през
кръстовището и указваща посоката и на движение само за направо и надясно,
навлязла в кръстовището със забранена маневра „ляв завой“, на зелен сигнал на
светофарната уредба и не пропуснала насрещно движещият се по път с предимство
мотоциклет, навлизащ също в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба
в посока по бул. „А. *** към ул.“С.К.“ и по непредпазливост причинила смъртта
на А.В..
От субективна страна подс.Н. е извършила
деянието по непредпазливост, по смисъла на легалната дефиниция на чл.11,
ал.3, пр.1 от НК, тъй като не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Съдът оправдава подс. Н. за частта на обвинението, в която й е вменено
нарушение на правилата за движение визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП : „ На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство“. Заявеното от страна на обвинението,
че подсъдимата е нарушила чл.50,
ал.1 от ЗДвП е мотивирано с погрешно тълкуване на същата. Тази норма
предписва императивно и безусловно задължение на водач, който навлиза или се
намира в към кръстовище по път без предимство, да пропусне всички превозни
средства, които се движат по пътя с предимство. В случая подсъдимата е
била влезнала вече в кръстовището,
когото е предприела забранена маневра – завой на ляво ( при положение, че е
разрешено само направо и надясно) , поради което е извършила нарушение на чл.47
от ЗДвП и чл.31, ал.1 и ал.4 от ЗДвП. Независимо, че чл.47,
от ЗДвП урежда едно по – общо
правило за поведение, за което адресати са участниците в движението, то нормата
на чл.
50,ал.1 от ЗДвП вече е едно конкретно правило за поведение, което
урежда правилата за предимство, като в случая е приложим принципа на правото Lex specialis derogate
legi generali . В този смисъл съдът е
оправдал подсъдимата по повдигнатото й обвинение, че е нарушила правилата за
движение по чл.50, ал.1 от ЗДвП.
По индивидуализацията на наказанието.
При определяне на
наказанието настоящия състав на съда приема, че с оглед диференцираната процедура, при която делото е
разгледано и съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, е задължително
прилагането на чл.58а от НК.Трябва да се отбележи, че за да се определи коя
редакция на чл.58а НК следва да се приложи, трябва да се определи моментът,
в който възниква тази привилегия на подсъдимия /задължението на съда за
определяне на по-леко наказание/ - дали това е моментът на извършване на
инкриминираното деяние или моментът на определението на съда, с което се
одобрява съгласието му за провеждане на съкратено съдебно следствие. Според
настоящия съдебен състав няма съмнение, че това е вторият момент. Ето защо при
индивидуализацията на наказанието, когото подсъдимият дава съгласие за
провеждане на съкратено съдебно следствие с изцяло признаване на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт наказанието му ще бъде
определено по закона, който е в сила към
момента на одобряване на това съгласие от съда, защото правото му на налагане
на по-леко наказание възниква точно в този момент, а не в момента на изв. на инкриминираното деяние.
При така установените
смекчаващи / самопризнанието на подсъдимата, че не е осъждана, майка на
тригодишно дете и с отлични характеристични данни/ и отегчаващи /извършеното
нарушение на правилата на ЗДвП/ вината обстоятелства и в предвид целите на чл.36,
съдът приема, че наказанието на подс. Н. следва да бъде определен минимума предвиден в закона. Ето
защо настоящата инстанция счита, че
следва да определи на подсъдимата наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 4 години и шест месеца, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а
НК на 3 години „Лишаване от
свобода.
В конкретния случай по
отношение на подсъдимата е приложима и разпоредбата на чл.66 от НК. Тя е неосъждана и
наложеното й наказание не е по-тежко от „Лишаване от свобода“ за срок от 3
години. Предвид данните за личността на подсъдимата и тежестта на конкретното
деяние , целите на наказанието могат да се постигнат и по този начин, а именно чрез отлагането му за изпитателен срок от 5 години.
Съдът
наложи допълнително кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 години.
На осн. чл.189,
ал.1,пр.1-во НПК съдът осъди подс.Н. да
заплати направените по делото разноски в размер на 634,48/шестстотин тридесет и
четири лева и четиридесет и осем ст./ лева, както и 5,00 лв. за служебно издаване
на 1 бр.изпълнителен лист , както и да заплати разноските , направени от
частните обвинители А. Н.Я. и А.Ю.В. за ангажиране на повереник в размер на 800
/осемстотин/ лева и 5 лева ДТ за издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: